Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 21.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 2247 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 53 и сл. от Конвенцията на ООН за
договорите за международна продажба на стоки във връзка с чл. 327 от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД.
Ищецът „О.“
ООД твърди, че с ответника „В.“ ООД,
дружество със седалище в гр.Варшава, Полша, е сключил двата договора съответно
с № Е2017-334 и Е2017-340 от 04.05.2018г. и 10.05.2018г. за покупко-продажба на
белени цели слънчогледови семки, като твърди, че стоката е доставена и приета и
по първия договор не са платени фактури на стойност 57 660 евро, а по
втория договор не са платени 73 237,50 евро, като се дължи и по чл.9.1 от
Общите условия за продажба неустойка за забава в размер на 9 401,84 евро
по първия договор за периода от 15.05.2018г. до 24.10.2018г. и в размер на
11 427 евро по втория договор за периода от 22.05.2018г. до датата на исковата
молба. Ищецът твърди, че съгласно чл.13 от Общите условия към
договора, компетентният съд е българския в гр. София, България, както и е
приложимо българското законодателство. Ищецът е посочил, че длъжникът
многократно бил молен да плати задълженията си, и му бил предложен договор със
схема за погасяване и нови доставки, по който се признавало общо задължение в
размер на 130 897,50 евро, като трябвало да се плати първата просрочена
фактура на 08.10.2018г., но не било извършено плащане. Предвид горното
претендира осъждане на ответника да заплати гореописаните искови суми, а именно
от 130 897,50 евро – главница,
представляваща незаплатена цена по двата договора съответно с № Е2017-334 и
Е2017-340 от 04.05.2018г. и 10.05.2018г. за покупко-продажба на белени цели
слънчогледови семки, както и сумата от 20 828,84 евро – договорна лихва,
ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство поддържа
исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. М. като претендира
уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски по
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „В.“ ООД, дружество със седалище в гр.Варшава, Полша,
видно от постъпилото с вх.№82642/24.06.2019г. удостоверение за връчване по чл.
10 от Регламент 1393/2007г. е получил книжата по делото на 17.04.2019г.
съгласно приложената разписка и не е подал отговор или становище в
законоустановения срок. Не изразява становище и в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен в
сключения договор за покупка / на английски език и в превод/ с номер Е2017-334 от 04.05.2018г., съгласно
който продавач е ищеца, а купувач – ответното дружество с адрес в Полша, за
артикул – белени слънчогледови семки, количество 116,25 метрични тона, цена
0,620 евро за кг, доставка седмица 19/20 на 2018г. и плащане на 14.05.2018г.,
като изрично е посочено, че за договора са приложими Общите условия на ищеца. Съгласно
втория договор, представен на стр.- 12 и 13 от делото под Е2017-340 от
10.05.2018г. е уговорено закупуването и доставката на белени слънчогледови
семки – 116,25 метрични тона, с дата на доставка -20 седмица на 2018г., при
цена 0,630 евро на кг и дата на плащане – 21.05.2018г.
На стр. 14 и следващите са
представени Общи условия при продажбите от 01.11.2010г., които се сочи да са на
„Е.“ ООД, а са с печат на фирма „Р.“ ООД, като от справка по ТР се установява,
че вписаното изписване на името на ищцовото дружество на чужд език отговаря на „Е.“
ООД. В тях е посочено в чл. 9.1, че ако купувачът не плати цените в уговорените
срокове, дължи наказателна лихва от 0,1% от неизплатената сума за всеки
просрочен ден, а ако купувачът не нареди доставките в уговорения срок дължи
наказателна лихва от 0,15% на продавача върху стойността на пропуснатите
доставки. В чл. 13.2 е уговорено, че всички диспути, произтичащи от договора, ще
ес решават пред компетентния съд в София, България, а всички аспекти на
договорите се ръководят от законодателството на Р България.
Съгласно приложения към исковата
молба договор, изготвен и сключен в Калиш на 08.10.2018г., по т.1 „В.“ ООД е
признало задължение към ищеца за обща сума от 130 897,50 евро по неплатени
фактури за доставки на стоки, които са получени. В т. 3 от договора е
уговорено, че в първия ден на всяка седмица, ответникът ще заплаща една от
неплатените фактури, започвайки от 08.10.2018г. Уговорено е, че в замяна на
плащането, кредиторът ще доставя три камиона със слънчогледови семки от
тазгодишната реколта седмично, започвайки от 11.10.2018г. на уговорената цена,
като в т.3 е уговорено, че за новите стоки ще се заплаща предварително по проформа
фактура и по една неплатена фактура, като стоките ще бъдат изпращани 2 дни от
превеждането на сумите в банковата сметка. В т.5 е уговорено, че кредиторът ще
се откаже от лихвата върху горните задължения, ако всички плащания в размер на
130 897,50 евро са платени, не по-късно от 23.12.2018г.
На стр. 22-40 от делото са
представени и в превод фактури, които са както следва: фактура с №**********/08.05.2018г.
на стойност 14 415 евро или 28 193,29 лв. без ДДС; № ********** от
09.05.2018г. на стойност 14 415 евро или 28 193,29 лв. без ДДС; №
**********/09.05.2018г. на стойност 14 415 евро или 28 193,29 лв.; №**********/11.05.2018г.
на стойност 14 415 евро или 28 193,29 лв.; №**********/14.05.2018г.
на стойност 14 647,50 евро или 28 648,02 лв. без ДДС, № **********/14.05.2019г.
на стойност 14 647,50 евро или 28 648,02 лв. без ДДС; № **********/14.05.2018г.
на стойност 14 647,50 евро или 28 648,02 лв. без ДДС, №
**********/14.05.2018г. на стойност 14 647,50 евро или 28 648,02 лв.;
№ **********/14.05.2018г. за сумата 14 647,50 евро или 28 648,02 лв.
без ДДС.
На стр. 42 и следващите са
представени международните товарителници, от които се установява доставката на
процесните стоки. Всички представени товарителници са подписани и подпечатани
от ответника В..
На стр.69 и следващите от делото
са представени доказателства за правосубектност на ответника, а именно извадка
от Националния съдебен регистър, от който е видно, че В. е вписано под
№**********, с посоченото седалище във гр. Варшава, Полша и адрес.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно се установи, че между
страните по делото са сключени двата процесни договора, които са с предмет
продажба на стоки, а именно белени слънчогледови семки, които ищецът е доставил
съгласно представените товарителници, а ответникът е поел задължението да
заплати цената им съгласно представените фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки / Виенската конвенция/, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да
приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на
конвенцията, която намира приложение при
договорите за международна продажба на стоки между съконтрагенти, попадащи в обхвата
на чл. 1 от конвенцията. Международният
характер на продажбата
в процесните два договора
произтича от факта, че договарящите страни са търговци с място на дейност в
различни държави, които са страни по Конвенцията. Същата се явява приложимо
право към възникналия между продавача и купувача спор за договорно
неизпълнение. От момента на ратифицирането й с Указ
№264 на Държавния съвет от 13.03.1990 год., в сила от 01.08.1991 година,
Конвенцията е част от вътрешното право на Република България. По делото не се спори относно
това, че ищецът е изпълнил задълженията си като продавач по двата договора и
доставил процесните стоки, чиято цена не е платена в уговорените по двата
договора срокове. Няма оспорване от страна на ответника на нито един от
документите, установяващи доставката на стоките, нито възражение за качеството
или количеството на доставената стока. Напротив, в сключеният на 08.10.2018г.
договор – споразумение, той признава задължението си в общ размер на сумата от
130 897,50 евро, която се е задължил да плаща на части, с падеж всеки първи ден
от седмицата, считано от 08.10.2018г. до 23.12.2018г. От ответника по делото,
чиято е доказателствената тежест, не се установи факта на плащане на която и да е от сумите по процесните фактури. Предвид
горното съдът намира, че предявените искове за заплащане на сумите по двата
договора, които са дължими, са основателни, а именно главница в размер на
57 660 евро по първия договор, като първоначалния срок за плащане е
14.05.2018г. и главница в размер на 73 237,50 евро по втория договор, с
първоначален срок за плащане – 21.05.2018г. Предвид горното съдът намира, че
исковите претенции за главницата следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер от общо 130 897,50 евро.
По претенциите, предявени за
договорна неустойка, съдът намира следното:
В двата договора няма изрично
уговорена клауза за неустойка, а такава е налице в т.9.1 от представените Общи
условия от 01.11.2010г., като е
посочено, че е в размер на 0,1% от неплатената сума за всеки ден просрочие. Общите условия
представляват отнапред установени от търговеца договорни клаузи, които определят задължения за
неопределен период от време и се прилагат за неограничен кръг от правни
субекти, като тези уговорки стават част от клаузите на сключената двустранна
възмездна сделка. По силата на императивната разпоредба на чл. 298, ал. 1 от ТЗ клаузите в Общите условия
стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема
или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. Но когато за действителността на сделката е предвидена писмена
форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако
са й били предадени при сключването. В случая не се установява Общите условия да са предадени
при сключването на договора, но е посочено в двата такива, че се предоставят
при поискване, т.е. ответникът, който има качеството на търговец е бил уведомен
за същите и е могъл да ги изиска и да се запознае с тях. Следователно
процесните Общи условия, които предвиждат заплащането на неустойка за забава са
приложими към двата сключени договора. Видно от исковата молба, ищецът претендира
такава за периода съответно от 15.05.2018г., респ. 22.05.2018г. до 24.10.2018г.
– датата на исковата молба. В сключения от 08.10.2018г. договор, обаче, е
уговорено разсрочване на задълженията на ответника, които той е признал и то е
за вноски, считано от 08.10.2018г. до 23.12.2018г. В чл.5 от договора е
уговорено, че кредиторът ще се откаже от лихвата върху задълженията, при
положение, че всички неизвършени плащания, са осъществени. Безспорно е, че този
факт не е осъществен, но същевременно тълкувайки волята на страните по
договора, съдът намира, че е налице разсрочване на задълженията на ответника и
уговаряне на нови падежи. Горното води до извода, че от 08.10.2018г. ответникът
вече е в забава само на вноски по отделни фактури, настъпващи постъпателно. До
08.10.2018г., обаче, ответникът е бил в забава на задължението си за заплащане
на изискуемите вземания по фактури за доставени стоки, като сумите по
неплатените 4 фактури по първия договор, са изискуеми от 14.05.2018г., а по
втория договор – от 21.05.2018г., следователно, с изтичането на този срок
ответникът е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка за забава. По
размера, обаче, на дължимата неустойка, ищецът не е ангажирал доказателства,
въпреки че му е указана доказателствената тежест за това по проекто-доклада. С
оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът следва да установи размера по своя
преценка, като съобразява, че се изчислява с натрупване на сума, върху
първоначален размер от размера на задължението по всяка фактура, а именно по
първия договор в размер на 14 415 евро, а по втория – в размер на 14 647,50
евро, като сумата за ден неустойка в първия случай е 14,41 евро на ден, а във
втория 14,65 евро на ден. Съдът, обаче, намира, че забава следва да се отчита
до датата на разсрочване на задълженията – 08.10.2018г., поради което следва да
се редуцират дните на 148, или дължимата сума за забава по първия договор е в
размер на 2 132,68 евро за всяка фактура или общо за четирите фактури за
сумата от 8530,72 евро. За втория договор дните забава са 141 или дължимата
неустойка в размер на 2065,65 евро на фактура или за петте фактури сумата от
10328,25 евро. Предвид горното претенциите за неустойки следва да бъдат уважени
за горепосочения размер и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер
като недоказани. Общо присъдените неустойки възлизат на 18 858,97 евро, а
за разликата до 20 828,84 евро следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват и направените разноски по делото, които включват сумата от
11 870,04 лв. – заплатена държавна такса, сумата от таксата за издаване на
заповед за запор и за обжалване на определението не следва да се включват в
разноските, тъй като изходът от спора по искания запор не е в полза на ищеца, а
именно искането му е отхвърлено и отхвърлянето е потвърдено с определение на
САС, поради което тези разноски не следва да се възлагат на ответника. С
исковата молба е представен и договор за правна защита, видно от който е
уговорено и представено преводно нареждане за сумата от 9000 лв., заплатена
като адвокатско възнаграждение по фактура. Представени са доказателства и за заплащане
на преводи на документи общо в размер на 576 лв. Предвид горното съдът намира,
че сторените разноски, които се следват на ищеца са общо в размер на сумата от 21 446,04
лв. С оглед изхода на спора, а именно уважаването на исковите претенции почти изцяло
с отхвърляне за минимален размер на претенциите за неустойка, а именно уважават
се искове общо за сумата от 149 765,47 евро спрямо общия размер на търсени
суми от 151 726,44 евро, или за около 1,3% само, съдът намира, че се
следват на ищеца разноски в размер на 21 168 лв. – съдебни разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.“
ООД, дружество със седалище и адрес в Република Полша, гр. Варшава, ул.“********,
офис А-51, регистрирано в Националния съдебен регистър на Полша с номер ********,
дан. Номер********, да заплати на „О.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. П.М., сумата от 130 897,50 евро / сто и
тридесет хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и петдесет евроцента/- главница, представляваща незаплатена цена по
двата договора съответно с № Е2017-334 и Е2017-340 от 04.05.2018г. и
10.05.2018г. за покупко-продажба на белени цели слънчогледови семки, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба
– 24.10.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 8530,72 евро / осем
хиляди петстотин и тридесет евро и седемдесет и два евроцента/– договорна
неустойка за забава за дължимите суми по първия договор възлизащи на
57 660 евро за периода от 15.05.2018г. до 24.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ тази
претенция за разликата до пълния предявен размер от 9 401,84 евро, сумата
от 10328,25 евро / десет хиляди триста двадесет и осем евро и двадесет и пет
евроцента, представляваща договорна неустойка за забава на дължимите главници
възлизащи на 73 237,50 евро за периода от 22.05.2018г- до 24.10.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ тази претенция за разликата до пълния предявен размер от
11 427 евро, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 21 168
лв. / двадесет и един хиляди сто шестдесет и осем лева/– съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: