ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260028/21
Гр.Варна, …15.01.2021г.
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през двехиляди
двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
Като разгледа докладваното от
съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 16 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на ЗАД „Алианц България“
АД със седалище гр.София срещу определение № 260605 от 28.09.2020г., в частта
му, с която молбата на дружеството по чл.248 от ГПК за присъждане на
направените по делото разноски за разликата над 2 647лв. до претендираните
4 872лв. е оставена без уважение.
Твърди че
обжалваното определение е неправилно. Сочи че по делото са предявени два
обективно съединени иска – за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. и
за мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на
19 991.11лв., поради което и адвокатско възнаграждение се дължи за всеки
един от тези искове съгласно чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Твърди че уговореният и заплатен размер, а именно
сумата 4 872лв. с ДДС е в нормативния минимум, поради което и изводът на
съда, че възнаграждението следва да се намали е необоснован. Излага, че няма
основание за намаляване на адвокатското възнаграждение с ¼ поради
оттегляне на исковете преди провеждане на съдебно заседание, в какъвто смисъл
са изложени съображения на съда. Твърди че от страна на застрахователя е
възложено пълно процесуално представителство и защита по делото, а не само изготвяне
на отговор на исковата молба, поради което и чл.9 ал.1 от Наредбата е
неприложим.
Моли съда
да отмени обжалваното определение, в частта му, с която молбата на дружеството
по чл.248 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски за разликата
над 2 647лв. до претендираните 4 872лв. е оставена без уважение и същата сума да бъде
присъдена. Претендира направените по делото разноски.
В по
чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна по частната жалба Р.Х.Д. *** писмен
отговор не е депозиран.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и
е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 2059/19г. по описа на ВОС е образувано по
предявени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Р.Х.Д. срещу
ЗД „Алианц България“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени и за
обезщетение за вреди от забава в плащането на обезщетението за неимуществени
вреди за периода от датата на застрахователното събитие до предявяване на иска
в съда. След размяна на книжа производството по делото е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. С определение на съда от 10.08.2020г. производството по
делото е прекратено поради оттегляне на иска.
С обжалваното определение първоинстанционният съд по молба на
застрахователното дружество по чл.248 от ГПК е присъдил направени от него
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение до размера на сумата
2 647лв. и е оставил без уважение молбата за разликата до 4 872лв.
Последователна
е практиката на касационната инстанция, че дължимата върху главницата законна
лихва не се включва в цената на иска. Деликвента, респективно застрахователят,
при когото е застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в
размер на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва,
деликвентът - от датата на увреждането /чл.84 ал.3 от ЗЗД/, а застрахователят в
сроковете по чл.497 от КЗ. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението,
защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава без покана,
т.е. от датата на увреждането. Поради което и присъждането на законната лихва е
последица от уважаването на главния иск за обезщетението и не се предявява като
самостоятелен иск. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск,
но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва ще
подлежи на установяване в изпълнителното производство. Не съществува пречка
обаче ищецът да предяви като самостоятелен иск претенцията за обезщетение в
размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. В този случай съдът ще бъде сезиран с
два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки един от тях с
решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и върху притезанието
по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта до датата на
предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на изпълнение
така както е установено от съда в съдебното решение. /в този смисъл определение
№ 406 от 15.07.2009г. по ч.търг.дело № 300/09г., първо т.о./
В
настоящият случай ищцата изрично е предявила и самостоятелен иск за законна
лихва, като го е индивидуализирала по период и размер. Поради което и при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно чл.2 ал.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде
съобразено предявяването на два обективно съединени иска с исковата молба.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно правилото на чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху стойността на материалния интерес по делото,
определен от въззивния съд като сбор на
цената на двата обективно съединени иска, с добавен ДДС е в размер на
сумата 4 236лв. Договореното и изплатено възнаграждение на процесуалния
представител на ответника към момента на подаване на отговор на исковата молба
е в размер на сумата 4 872лв.
Нормата
на чл.9 ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в случая е неприложима.
На
основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване
на производството по делото. Основанието за прекратяване е без значение. Щом
ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде
отговор, едва след което ищецът е оттеглил иска, при прекратяване на
производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените
разноски. Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по
делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора
срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е
наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички
разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при
прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да
са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК, респ. чл.367 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
производството. /в този смисъл определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.дело №
255//11г., четвърто г.о./
Изричен отговор на
въпроса подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано
на чл.78 ал.5 от ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника
адвокатско възнаграждение, в случай, че производството не се развие с
обичайните си фази и продължителност, напр. приключи с прекратяването му, по
волята на ищеца, респ. реално осъществените процесуални действия са ли обект на
преценката за фактическа и правна сложност на спора е даден от ВКС с
определение № 253 от 29.05.2017г. по ч.търг.дело № 2614/16г., първо
търг.отделение. От касационната инстанция е прието че подлежащото на възмездяване, при условията на чл.78 ал.3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност
на основание чл.78 ал.5 от ГПК, само предвид факта, че производството не се е
развило напълно, т.е. само предвид факта, че не са се осъществили всички
очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде
намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било
несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото.
С оглед предявената
искова молба и направените с отговора на исковата молба възражения от
застрахователното дружество, както и спецификата на конкретния случай, съставът
на въззивния съд намира, че делото не е сложно от фактическа страна, поради
което и размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде възложено
на насрещната страна следва да бъде намален до размера на минималния, като
възражението за прекомерност по чл.75 ал.2 от ГПК е основателно.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира че частната жалба е частично основателна и
обжалваното определение следва да бъде отменено за разликата над 2 647лв.
до 4 236лв. и вместо него
постановено друго, с което договореното и заплатено адвокатското възнаграждение
до този размер да бъде присъдено в полза на застрахователя. За разликата до
4 872лв. обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съобразно чл.81 от ГПК и направеното искане и с оглед основателността на частната жалба в полза на
застрахователя следва да бъдат присъдени и направените в настоящето
производство разноски, представляващи държавна такса в размер на 15лв.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260605 от 28.09.2020г., поправено с разпореждане №
263331 от 04.11.20202г. на Варненски ОС по търг.дело № 2059/19г., в частта му,
с която молбата на ЗД „Алианц България“ АД по чл.248 от ГПК за разликата над
2 674лв. до 4 236лв. е оставена без уважение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Х.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
дружество Алианц България“ АД със седалище гр.София, ЕИК *, сумата 1 562лв.
/хиляда петстотин шестдесет и два лева/, разлика над 2 674лв. до
4 236лв., представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260605 от 28.09.2020г., поправено с
разпореждане № 263331 от 04.11.20202г. на Варненски ОС по търг.дело №
2059/19г., в частта му, с която молбата на ЗД „Алианц България“ АД по чл.248 от ГПК за разликата над 4 236лв. до 4 872лв. е оставена без уважение
ОСЪЖДА Р.Х.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
дружество Алианц България“ АД със седалище гр.София, ЕИК *, сумата 15лв.
/петнадесет лева/, представляваща направени разноски – държавна такса за
въззивното производство.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3
т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: