Определение по дело №1261/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261459
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20211100201261
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                                   Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                           НО, 5-ти състав

На шестнадесети април                            две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар: Красимира Динева

Прокурор:Валентин Кирилов

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№1261 по описа за 2021г.

 

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

 

Осъденият Т.Х.Я. - р.пр., доведен от Затвора -  София, се явява лично и с адв.К.А., с пълномощно от днес.

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София - р.пр., не се явява.

Вместо него се явява Т.Г.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора – София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

Т.Х.Я. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.*****, ул.“*****, разведен, със средно образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания. 

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените доказателства.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора - София, вкл. и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София. 

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на лишения от свобода Т.Я.. Считам, че към настоящия момент е изпълнена първата предпоставка на чл.70 от НК, а именно същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Остатъкът, както е видно от приложената справка е 2 години, 3 месеца 27 дни, а наложеното наказание е 17 години. Противно на посоченото от началника на затвора, същият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, а именно налице е и втората предпоставка на чл.70, ал.1 от НК. Неправилно е становището на началника на затвора, че няма такива доказателства в случая на лишения от свобода Я.. Началникът сочи, че целите и задачите в плана на присъдата не се изпълнени в цялост. В документите от администрацията на затвора обаче, аз забелязвам, че единствено и само формално се повтарят едни и същи аргументи, а именно, че рискът от рецидив е оценен на 57 точки и че има проблемни зони в нагласите и уменията за мислене и по отношение на правонарушението. Посочено е, че рискът от вреди към обществото е среден. Никъде в документите не се открива обяснение какво означават всички тези цифри и думи, което поне според мен сериозно поставя въпроса доколко становището на администрацията може да бъде прието въобще като мотивирано. Аз го намирам за напълно неразбираемо за всеки външен наблюдател, в това число и за нас. Видно от досието на лишения от свобода става ясно, че каквото и да означават точките за риск от рецидив в рамките на 9 месеца от предходното искане за условно предсрочно освобождаване до този момент тези точки са паднали с 12, а именно от 69 на 57. Този спад не е отчетен в становището на администрацията, а е следвало по някакъв начин да бъде обяснен. Становището на администрацията, противно на правилото на чл.439, ал.2 от НПК не обсъжда и не отчита многобройните награди, получени от лишения от свобода Я.. Аз ги изброих, че са 12, като обръщам внимание на това, че последните две от тях са удължени свиждания за 4 часа. Това е най-голямата възможна награда, която лишен от свобода със „строг“ режим, какъвто е Я. може да получи по нашето законодателство.

Можем да си зададем въпроса защо в тези две папки от това досие въобще не се откриват документи на наблюдателна комисия съгласно чл.171, ал.1 от ЗИНЗС, които се отнасят до Я., защото именно тази комисия носи отговорност за предлагане за изменение на режима. Доколко въобще през тези 15 години е работено с този лишен от свобода по отношение на констатираните в него проблемни зони и какво изискваме ние като общество чрез администрацията на затвора, за да получи той условно предсрочно освобождаване.

На стр.8 от делото има страница от някакъв документ, който би трабвало да бъде индивидуален план за изпълнение на присъдата на Я.. Съгласно чл.156, ал.3, т.3 от ЗИНЗС, цел на всеки индивидуален план за изпълнение на присъдата е условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода. Тоест, самият план на лишения от свобода трябва да води и да става ясно от него кога той ще получи условно предсрочно освобождаване и при какви условия. Нищо подобно не се вижда в конкретния план на Я.. Сравнявайки го с предишните му планове, които се виждат в досието му е „копи-пейст“ и не ни става ясно кога и при какви условия този човек ще получи условно предсрочно освобождаване. Смятам, че отрицателното становище на администрацията не бива да бъде приемано, а молбата на лишения от свобода трябва да бъде удовлетворена. Няма съмнение, че той изтърпява наказание за едно много тежко престъпление, но също така факта, че от 17 години присъда той е изтърпял почти 15 години, което е един много голям период от време. Намирам, че неговото разкаяние е искрено и с цялостното си поведение се е опитал да покаже своето превъзпитание. Според това, което ни е представено като план, обръщам внимание, че е посочено, че той е силно мотивиран да спре правонарушенията, противно на твърдението на началника на затвора. Точките за риск са силно редуцирани. Съгласно представения доклад на ИСДВР, той изпълнява присъдата според възможностите си. Изпълнява поставените задачи, със стабилен самоконтрол, с упорство за постигане на целите и е адекватен в своята самооценка. Трябва да се посочи, че през месец октомври 2020г. той е имал прекъсване на изтърпяване на наказанието, наистина по тъжен повод, но на първо място факт е, че това прекъсване е протекло без никакви инциденти навън, а е бил извън затвора. На второ място, видно от самото постановление на прокуратурата,  където е посочено, че становището на администрацията е било много положително за него - той не е имал никакви проблеми. За мен не става ясно сега защо становището е обратно на това. Доколкото му е била предоставяна възможност, през всички тези години лишеният от свобода е работил. Както е посочено, има къде да се върне, има при кого да се ресоциализира. Всичко това, а и малкият остатък показват, че може да освободим под условие лишения от свобода Я., което моля да  направите.

   

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода Я.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са налице. Има няколко проблемни зони, които са актуални, извършвал е дисциплинарно нарушение, за което е наказван дисциплинарно. Оценката на риска от рецидив и от вреди за обществото е в средни стойности. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост. Към момента има актуално наложено дисциплинарно наказание. Моля да не уважавате молбата на осъдения.

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод, че към момента Я. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Рискът от рецидив е все още в средни стойности. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения. Към момента същият има наложено дисциплинарно наказание.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Аз искрено съжалявам за извършеното престъпление. Мисля, че през тези 15 години съм си взел поука това никога повече да не се повтори и няма да се повтори. 

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен, за да си отида при семейството.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения Т.Я. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник  - адв.А.поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК. Набляга се на възможността от поправянето на Я. извън затворническото заведение, въпреки отрицателните становища на администрацията, на спада на риска от рецидив след последното произнасяне по искане за условно предсрочно освобождаване. Отчита се формалния подход към този лишен от свобода, многобройните му награди, вкл. с откъсване от затвора, полагането на труд.

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация и най-вече с оглед средните нива на риска от рецидив и от вреди от обществото, както и наложеното дисциплинарни наказание.

Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от свобода Я. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Я. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият Т.Х.Я. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.*****, ул.“*****, разведен, със средно образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият Я. *** на 28.04.2017г. след като е бил преместен от Затвора Пазарджик с начало на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД№214/2008г. на ОС - Пазарджик от 17 /седемнадесет/ години - 24.03.2009г. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК. Зачетен е предварителния арест от 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 21 /двадесет и един/ дена при прекъсване от 3 /три/ дни.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 16.04.2021г., лишеният от свобода Я. е търпял фактически 13 /тринадесет/ години, 6 /шест/ месеца и 10 /десет/ дни с остатък от 2 /две/ години, 3 /три/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на лишения от свобода отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално определения „строг“ режим в ЗОЗТ „Кремиковци“.

Същият е награждаван многократно по време на престоя си последно с „Удължено свиждане за срок от 4 часа и извънредна хранителна пратка“ /Заповед №165 от 09.07.2020г./ и „Удължено свиждане за срок от 4 часа“ /Заповед №248 от 11.11.2020г./. Работил е като „Хигенист медицински център“ /Заповед №13/19.01.2018г./. Дисциплинарното наказван е с наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни” /Заповед №2/08.01.2021г., която е била обжалвана, но е потвърдена от Началника на затвора/ и поради това е освободен от работа.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно становище от началника на затвора по повод молбата за условно предсрочно освобождаване. Същото се базира на средните стойности на риска от вреди за обществото и рецидив, при условие че дефицитите по проблемните зони не са преодолени изцяло, не са изпълнени целите и задачите, заложени в плана присъдата. В обобщение е отразена липса на изпълнение на прогресивната пенитенциарна система като отделно от това осъденият има и наложено актуално дисциплинарно наказание.

Отрицателно е и становището на началник сектор в ЗОЗТ „Кремиковци“, където се намира понастоящем осъденият. Според това лице, въпреки формално наличните предпоставки, при този лишен от свобода, все още не е налице позитивна промяна в достатъчна степен най-вече поради средния риск от рецидив - 57т. и от вреди към обществото. Поради това е прието, че процесът на поправяне и превъзпитание не е завършил, все още са налични проблемни зони, сред които нагласи, умения за мислене и отношение към правонарушението, като в значителна степен същият не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му поведение, със самооправдателни нагласи е като само формално декларира мотивация за промяна.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа са обективирано, че лишеният от свобода е с добър психически статус, контактува избирателно, отстоява мнението си, с прояви на упорство при отстояване на целите си. Отчетено е, че Я. се е справял добре с възложената му работа в медицинския център към затвора, където е работил до освобождаването си.

Обърнато е внимание на средните нива на риска от рецидив - 57т., подобно на риска от сериозни вреди. Отново е наблегнато на проблемните зони - отношение към правонарушението, поради неприемане на съдебния акт за справедлив, трайно изградени криминални нагласи и начин на живот при липса на мотивация за промяна; умения за мислене, заради липса на дългосрочни цели, неспособност за водене и разпознаване на друг начин на живот освен криминалния, неспособност за разрешаване на проблемите и  импулсивност, но като цяло мотивацията за промяна на криминалното си поведение е все още формална, при привидно позитивно отношение към корекционно-възпитателния процес. Счетено е, че осъденият следва да преосмисли човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението си модели, адекватни на обществените очаквания.

По делото е постъпил и актуалният препланиран план на присъдата, в който е обсъдено, че Я. демонстрира известна готовност за промяна, има визия за бъдеща трудова реализация, със съхранени позитивни социални контакти е и склонност да спазва реда, без обаче все още да осъзнава обществената опасност от извършеното престъпление. Зоните, по които следва да се работи, получили висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение или сериозните вреди с нагласи, умения за мислене и взаимоотношения.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият Я. е съблюдавал трудовата дисциплина с оглед добрите данни от лекаря ординатор в медицинския център до извършването на дисциплинарно нарушение през 2021г., награждаван е многократно. Липсват и данни за проявена агресия или конфликти с други затворници или със затворническата администрация.

Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата и е работил, не може да бъде установено, че е налице такава положителна промяна. В случая обаче и това изискване не е съблюдавано в последно време, тъй като Я. е наказван в началото на тази година, а и поради това е прекъснал трудовия си процес.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Я., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск от рецидив и за вреди към обществото, поради което и в остатъка от време, който Я. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в препланирания план на присъдата не са малко и следва стриктно да се съблюдават през остатъка от време на пребиваване. Не може да не се отчетат и вземат предвид при определяне на крайното решение на съда и налагането на дисциплинарно наказание, въпреки че Я. е и награждаван и е работил, макар и сравнително кратък период от време, съотнесен с престоя му в затворнически заведения.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се работи активно по проблемни зони, доколкото все още работещите с него са категорични, че в значителна степен не осъзнава факторите, довели до криминалното му поведение, не приема присъдата за справедлива, със самооправдателни нагласи е, само формално декларира мотивация за промяна, липсва дългосрочно целепоставяне, налице е неспособност за разрешаване на проблемите и известна импулсивност, при привидно позитивно отношение към корекционно-възпитателния процес. Следва осъденият да се осъзнае напълно факторите, довели до постъпването му в затвора и по този начин да бъде пълноценен гражданин на обществото.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са работили с Я. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив и за вреди към обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и наличието на все още доста проблемни зони, неизпълнението на целите на наказанието и наличието на дисциплинарно наказание.

Следва да се отчете, че спадът в точките на риска от рецидив е за период от над тринадесет години и все още е в рамките на средните нива, режимът на изтърпяване на наказанието е строг.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Я., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

Липсват достатъчно доказателства, които могат да се изведат от проверими данни за поправяне на осъдения по смисъла на цитираното все още актуално ППл№7 от 27.06.1975г., изм. с ППл №7 от 06.07.1987г. Както беше посочено и по-горе за обратното говорят не само наложеното дисциплинарно наказание през 2021г., но и все още няколкото проблемни зони и т.н. Обстоятелството, че осъденият е работил, което е задължение на всеки работоспособен български гражданин, не е достатъчно да се счете, че Я. се е поправил. На обратното становище са всички служители в затвора, работили с него.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да бъде подадена до края на изтърпяване на наложеното на осъдения наказание.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т.Х.Я. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Я.,*** и СГП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,20       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................