№ 11389
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110105952
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Д. П. Е. срещу Ф.М.
2018 ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2790
лева – трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020 г.,
сумата от 9615 лева – допълнително трудово възнаграждение за периода от
01.09.2019 г. до 07.01.2020 г. и сумата от 675 лева – обезщетение за
неспазване на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от
02.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била
служител на ответника на основание трудов договор № **** от 03.04.2018 г.
на длъжност “специалист спедиторска дейност” с месечно трудово
възнаграждение от 675 лева. С допълнително споразумение от 01.06.2018 г.
страните се договорили на ищцата да бъде изплащано допълнително трудово
възнаграждение в размер на 2325 лева месечно за постигнати резултати.
Правоотношението било прекратено на 07.01.2020 г., като за посочения по-
горе период на ищцата не било заплатено основното трудово възнаграждение,
както и допълнителното такова за постигнати резултати. Освен това при
прекратяване на трудовия договор не било заплатено обезщетение за
неспазване на предизвестието му. Ищцата счита, че тези суми се дължат и
моли съда да осъди ответника да ги изплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Взима
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че ищцата е
била негов служител на основание трудов договор № **** от 03.04.2018 г. на
длъжност “специалист спедиторска дейност” с месечно трудово
възнаграждение от 675 лева. Твърди, че трудовото правоотношение било
прекратено в края на месец януари 2018 г., а не както твърди ищцата – на
07.01.2020 г., поради което въобще не дължал основното трудово
възнаграждение за процесния период. Оспорва постигането на съгласие за
1
допълнително трудово възнаграждение, като излага юридически съображения
в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява и не изпраща представител. Ответникът не се
явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
С Определение от съдебно заседание от 27.03.2023 г., влязло в законна
сила на 04.04.2023 г. делото е прекратено по отношение на иска с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител на
ответника на основание трудов договор № **** от 03.04.2018 г. на длъжност
“специалист спедиторска дейност” с месечно трудово възнаграждение от 675
лева.
По делото е представен препис на допълнително споразумение към
трудовия договор (л. 4 от делото), в който е посочено, че допълнителното
трудово възнаграждение за постигнати резултати е в размер на 2325 лева. С
отговора на исковата молба автентичността на този документ беше оспорена
от ответника. В срока на изпълнение на дадените от съда указания по чл. 193,
ал. 2 ГПК ищцата заяви, че не може да представи оригинал на въпросния
документ, тъй като бил изпратен и подписан по имейл. За установяване на
това обстоятелство беше назначена и изслушана неоспорена от страните
съдебна компютърно-техническа експертиза, от която се установи, че имейл
адресът *********@**********.***, от който ищцата твърди, че са изпратени
писмата, установяващи подписването на споразумението, е закрит.
Установява се също така, че не е възможно да се установи каква
кореспонденция е изпращана и получавана на този имейл адрес през периода
от 03.04.2018 г. до 01.06.2018 г. С оглед на това съдът намира, че твърдението
на ищцата за подписване на това споразумение по имейл не беше доказано и
същата следваше да го представи в оригинал, доколкото по делото очевидно
присъства препис на същото и на ищцата бяха дадени съответните указания.
Доколкото те не бяха изпълнени, настоящата инстанция счита, че следва да
изключи това споразумение от доказателствената съвкупност.
По делото също така е представена справка от НАП за трудови
договори на ищцата (л. 28 от делото), от която се установява, че процесният
трудов договор е прекратен на 07.01.2020 г. Представени са и банкови
извлечения, преведени на български език (л. 71 до л. 104 от делото) от които
се установява, че за периода от 02.05.2018 г. до 30.08.2019 г. ищцата е
получавала от ответника плащания, с посочено основание „заплата“.
От ответника е представен препис от искова молба, подадена от ищцата
(л. 30 и 31 от делото) от който се установява, че ищцата е твърдяла, че
трудовото правоотношение е прекратено в края на месец януари 2019 г. Въз
основа на тази искова молба е образувано гр. д. № 71099 от 2021 г. по описа
на СРС, приключило с Решение № 10326 от 22.09.2022 г., (л. 32 от делото), с
което искът на ищцата е бил уважен. Нито в диспозитива, нито в мотивите на
решението не е обсъждано твърдението на ищцата, че трудовото
правоотношение е прекратено в края на месец януари 2019 г. Решението е
влязло в сила на 08.11.2022 г.
Всички останали писмени доказателства по делото съдът не кредитира,
2
като ирелевантни.
Като свидетел по делото е разпитана Н. К. В.. Заявява, че била
счетоводител на ответника, без да са в трудови правоотношения.
Осъществявала счетоводна дейност чрез юридическо лице. Към момента на
разпита нямала отношения с него. Приключила през средата на 2020г.
Започнала при самата регистрация на дружеството. Не си спомня точен
момент. Не помни да е виждала ищцата на живо. Комуникирали по телефон.
По имейл също било възможно да са комуникирали. Няма спомен да са
разменяли документация по имейл.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: съгласно
тази разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. За уважаване на този иск е
необходимо да се установят следните юридически факти: 1) наличие на
валидно съществуващо трудово правоотношение между работника и
работодателя, 2) полагане на труд от страна на работника и 3) липса на
заплащане на трудовото възнаграждение. В настоящия случай спорен между
страните е първия факт за процесния период, доколкото ищцата твърди
приключване на трудовото правоотношение на 07.01.2020 г., а ответникът –
през месец януари 2019 г. В тази връзка, съдът намира, че чл. 335, ал. 2 КТ
предвижда различен момент на прекратяване на трудовото правоотношение в
зависимост от вида на прекратяването. Тъй като по делото не беше
установено на какво основание е прекратено трудовото правоотношение и
няма представен акт, с който това е осъществено, то следва да се разгледа
доказателствената съвкупност и да се преценят индициите, създадени от
различни документи. Представеният от ответника препис на искова молба по
друго дело, не обвързва съда по настоящото и дори да се приеме, че заявеното
в него представлява извънсъдебно признание на ищцата, че трудовото
правоотношение е било прекратено през месец януари, на основание чл. 175
ГПК това признание се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
Като съобрази представените справки от НАП и от банковата сметка на
ищцата, съдът намира, че са налице достатъчно индиции, от които да се
направи извод за възможно продължаване на трудовото правоотношение и
след тази дата. Т.е. от ответника не беше доказано при условията на пълно и
главно доказване, че трудовото правоотношение е прекратено през месец
януари 2019 г., поради което и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема,
че за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020 г. между страните е съществувало
трудово правоотношение. Вторият факт – полагането на труд съдът намира за
доказан на основание чл. 8, ал. 2 КТ доколкото обратното не беше доказано от
ответника. Третият факт – липсата на заплащане на възнаграждение е
безспорен от страните, т.е. първият иск е доказан по основание, а размерът му
не се спори между страните.
По отношение на втория иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати, съдът намира, че от представените
по делото доказателства, не се установява между страните да е било
договаряно такова. С оглед изключването на допълнителното споразумение
от доказателствената съвкупност не е установена договорната основа за
такова възнаграждение. На следващо място от ищцата не беше доказано да е
постигнала тези резултати, въпреки дадените указания, че не е представила
3
доказателства за установяване на този факт. Поради изложеното този иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива се дължат и на двете страни. От ищцата са доказани 1750 лева –
адвокатско възнаграждение. Пълният размер на нейния интерес възлиза на
13080 лева, а размерът на уважената част от исковете – на 2790 лева.
Съобразно с уважената част от исковете на ищцата се дължат 373,28 лева. От
ответника са доказани 1600 лева, като съобразно с отхвърлената част от
исковете му се дължат 1258,72 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати на съда сторените от бюджета разноски по
делото за държавна такса – сумата от 111,60 лева върху сумата от 2790 лева и
сумата от 63,99 лева – депозит за експертиза съобразно с уважената част от
исковете.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението по отношение на същото. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф.Л. 2018 ЕООД, ЕИК: **** и съдебен адрес гр. София, ул.
К.Б. І, № 51, ап. 1 да заплати на Д. П. Е., ЕГН ********** и съдебен адрес гр.
София, ул. Б.М. № 16, ет. 2, офис 3 на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
2790 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020
г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Е., ЕГН ********** срещу Ф.Л. 2018
ЕООД, ЕИК: **** иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата от 9615 лева – допълнително трудово възнаграждение за постигнати
резултати ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането като недоказан.
ОСЪЖДА Ф.Л. 2018 ЕООД, ЕИК: **** да заплати на Д. П. Е., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 373,28 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. П. Е., ЕГН ********** да заплати на Ф.Л. 2018 ЕООД,
ЕИК: **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1258,72 лева – разноски
в производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф.Л. 2018 ЕООД, ЕИК: **** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати на Софийски районен съд сумата от 111,60 лева – за държавна
такса и сумата от 63,99 лева – депозит за експертиза.
Решението, в частта, в която е постановено принудително изпълнение,
има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Решението в останалата му част може да бъде обжалвано пред
Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5