Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 06.11.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети ,
през двехиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 183 по описа за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два обективно кумулативно съединени
преки иска на увредени
лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация
чл. 432 ал.1 КЗ и цена на всеки иск
- 150 000лв .
В исковата молба ищците твърдят, че на 22.11.2019
г., в гр. Нова Загора, Ж.П.П., като водач на л.а. „Киа Соренто“
с рег. № ***, нарушил правила за движение по пътищата и ударил пресичащия на
пешеходна пътека тип „Зебра“ Т. Г. К. и реализирал ПТП, при което пострадал
тежко пешеходецът.
За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
154/
Твърди
се, че той е баща на двамата ищци, които изключително трудно приели загубата.
Тримата били сплотено и задружно семейство и неразделни през целия си живот.
Баща им бил пример и упора за тях, като ги отгледал и възпитал. Между тях имало
изградена силна емоционална и духовна връзка. Те се обичали, подкрепяли и
живеели в разбирателство. Тежко понесли загубата на своя обичан баща, който
починал нелепо и неочаквано за тях. Той бил изключително грижовен и любвеобилен
баща, а те разчитали винаги на него, поради което, изгубили изключително скъп
за тях човек и нищо не можело да запълни празнотата в живота им. След смъртта
му били дълбоко опечалени.Страдали от нарушения в съня, емоционална лабилност,
унилост.
Твърди се, че по отношение на процесния лек
автомобил е сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите валидна до 23.01.2020
г., като на 11.12.2019 г. отправили до застрахователя искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, но до момента такова не било определено и
изплатено.
Молят за постановяване на съдебно
решение, с което ответника бъде осъден да им заплати по 150 000
лв. на всеки от
тях - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от настъпилата на 23.11.2019
г., в резултат на ПТП от 22.11.2019 г., смърт на техния баща Т. Г. К., ведно
със законната лихва, считано от 11.12.2019г., до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът е подал отговора
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “ГО“, сключена за
процесния автомобил.
Оспорва наличието на противоправно
и виновно поведение на водача на
процесния автомобил, с който е причинено
ПТП-то, от което да е настъпила смъртта на пешеходеца Т. Г. К..
Оспорва исковете по размер, твърдейки, че са
прекомерно завишени и несъобразени с принципа за справедливост и трайната
съдебна практика.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Т. Г.
К., който внезапно навлязъл
на пътното платно и в нарушение на ЗДвП,
не се съобразил с разстоянието на приближаващото се към него МПС, с което сам
се поставил в опасност, от която за него настъпили вредни последици. Затова, на
основание по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следвало да
се намали.
Оспорва началния момент, от който се
претендирала законна лихва, като счита, че този момент съгласно чл. 429 ал. 3 КЗ не е датата на уведомяването на застрахователя на настъпването на застрахователното събитие, а съгласно чл. 497
ал. 1 т. 2, вр. с чл. 496 ал. 1 КЗ, това е изтичане на тримесечния срок от
заявяване на претенцията пред застрахователя, което означавало, че
застрахователя изпада в забава, считано от 11.03.2020 г.
В с.з. ищците,
ред. призовани, не се явяват. Представляван
от процесуален представител, който
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в
пълен размер. Уточнява, че в петитума на исковата
молба е допусната техническа грешка при изписване на датата, от която се
претендира законна лихва, като вместо 11.12.2019г, е записано 11.12.2020г, но
лихвата се претендирала от датата на уведомяване на застрахователя-
11.12.2019г Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, не
се представлява от законен или упълномощен представител.С молба, подадена от
пълномощник деня преди с.з., се оспорват исковете по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищците Й.Т.Г. и П.Т.Щ. са деца на Т. Г. К., починал на 23.11.2019г, в
резултат на получените при ПТП на 22.11.2019г травматични увреждания.
На 22.11.2019г., гр.Нова Загора, на
ул.“Цар Освободител“, около 17 часа, при
управление на лек автомобил „Киа Соренто" с
рег.№ ****, водачът Ж.П.П. блъснал на пешеходната
пътека тип „Зебра“ пресичащият пешеходец
Т. Г. К. , в резултат на което, ден по-късно настъпила смъртта му.
За случая е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 154/22.11.2019г и
образувано досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт в
съда.
С вляза в сила
присъда № 18/13.08.2020г по НОХД № 294/2020г по описа на СлОС,
подс. Ж.П.П. е признат за виновен и осъден за това,
че на 22.11.2019г, в гр.Нова Загора, при управление на собствено МПС- лек
автомобил „Киа Соренто" с рег.№ ****, с посока
на движение от юг на север по ул.“Цар Освободител“,
преди кръстовището с ул.“Кирил и Методий“, на обозначената с пътна маркировка
тип “Зебра“ пешеходна пътека, нарушил правила за движение, регламентирани в
ЗДвП, а именно разпоредбата на чл. 119
ал.1 ЗДвП, съгласно която:“ При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“,
като не пропуснал преминаващият с предимство и с посока на движение от запад на
изток пешеходец Т. Г. *** и непредприемайки спиране, предизвикал ПТП, вследствие
на което по непредпазливост причинил смъртта му- престъпление по чл. 343 ал.3
предл.последно,б.“б“, предл.1, вр ал.1 б.“б“, предл.1 вр. с чл. 342 ал.1 НК.
В резултат на удара Т. Г. К., получил
несъвместими с живота травми и починал на другия ден след инцидента.
Видно от издаденото от Д-р Т. Чаушев съобщение
за смърт № 178/24.11.2019г, Т. Г. *** починал
на 23.11.2019г, в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, като непосредствената причина за смъртта му е
счупване на черепа.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила, с който е
причинено ПТП- лек автомобил „Киа Соренто" с рег.№ ****, е сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица №ВG/06/119001080060 , валидна до 23.01.2020г.
На
11.12.2019г двамата ищци предявили писмено своята претенция до застрахователя на деликвента
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но такова
не им е определено и изплатено в рамките на 3-месечния рекламационен срок.
Загиналият
при процесното ПТП бил на 75 години, пенсионер, вдовец.
Ищците, които са единствените му деца, посрещнали
вестта за внезапната му смърт с голяма мъка и още страдали от тежката загуба.
Постр.Т. К. се
радвал на обичта и уважението на своите деца, тъй като от дълги години бил единствения им родител. Отношенията
им били топли и сърдечни. Децата помагали на своя баща, купували му дрехи и
подаръци, а той им помагал финансово със средства от пенсията, която получавал, бил тяхна опора в живота, радвал се внуците
си, бил грижовен към тях, водел ги на училище. Децата и бащата били сплотени,
силно привързани един към друг и си помагали. Празнували заедно всички
празници.
Синът
Й.Г. живеел в едно домакинство с баща си, а
дъщерята П.Щ. живеела отделно от
него, но непрекъснато го посещавала и му
помагала в домакинството, а когато била в чужбина, му се обажда често по
телефона.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими,
допустими и неоспорени.
Съдът кредитира свидетелските
показанията на разпитаните по делото
свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са два преки иска по чл. 432
ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на пострадали
лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно
причинен от водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер.
Ищците са изпълнили задължителната
процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя. Приключването на производството по доброволно
уреждане на спора е условие за допустимост на иска, като случая
то е приключило, но в рамките на 3- месечния срок не е определено и
изплатено застрахователно обезщетение на ищците.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички
елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят за наличие на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно
към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Водачът на
застрахования автомобил Живко Панайотов , който е реализирал процесното ПТП, е признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е
обвързан от присъдата относно авторството, противоправността
на деянието и вината, като в настоящото производство следва да се докажат
единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Вредите като вид, интензитет и
продължителност са установени по делото от еднопосочните показанията на двама свидетели.
От техните
свидетелските показания се установи, че отношенията между загиналия в ПТП Т. Г.К.
и неговите две деца са били за пример, основани на обич, уважение, подкрепа и
разбирателство.
Двете деца на
постр.Т. К. били отдавна пълнолетни и семейни, но разчитали на
подкрепата на своя баща и единствен родител, като внезапната му смърт ги лишила
завинаги от неговата обич и подкрепа.
Смъртта
на родител, независимо от възрастта му, е тежък удар за неговите деца и много трудно може да бъде определен паричен
еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата, която
обичайно се преживява мъчително и продължително.
При смърт на родител, размерът на
обезщетението следва да е обусловен от съществуващата връзка родител-дете, степента на близост в отношенията и мястото,
което починалия е заемал в живота на увредените.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост
Справедливостта
не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест,
продължителност и интензитет на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените
болки и страдания, настъпилите неблагоприятни
последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални, психически сътресения и пр.
Съобразявайки възрастта на починалия /
75г/ и обстоятелството, че неговите две деца са отдавна пълнолетни/ на 49г и 45
г/, семейни и самостоятелни, че
отношенията им с починалия родител са били в рамките на нормалните и обичайните,
характеризиращи се с взаимна обич, подкрепа и уважение, съдът намира за
справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на техния
баща сумата 80 000лв.
Съдът
присъжда обезщетението в еднакъв размер на двете деца на Т. Г.К., тъй като не се установи единия от тях
да е страдал повече от другия, а и те са
претендирали обезщетение за неимуществени
вреди в еднакъв размер, поради което съдът намира за справедливо да им бъде
присъдено в еднакъв размер, а именно по 80 000лв на всеки.
С отговора на исковата молба,
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на постр. Т. Г. К., който внезапно навлязъл на пътното платно и в нарушение на ЗДвП, не се
съобразил с разстоянието на приближаващото се към него МПС, с което сам се
поставил в опасност, от която за него настъпили вредни последици, а на осн. чл. 51 ал.2 ЗЗД, обезщетението следва да се намали.
Възражението е неоснователно и недоказано.
Релевантно за съпричиняването
по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди
и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния
резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна
практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, те имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не
е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Обстоятелството,
че Т. К. е ударен от автомобила на деликвента на пешеходна пътека е категорично и безспорно установено по делото
и е елемент от присъдата по НОХД № 294/2020г на СлОС.
Като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, Т. К.
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомобила
и го пропусне да мине, но той вече е
пресичал по пешеходната пътека, когато е блъснат от автомобила, така че от
негова страна няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Задължение на водача на автомобила е да
спре на пешеходна пътека и пропусне да премине пресичащия пешеходец, а не
обратното.
Разпоредбата на чл. 119 ал.1 ЗДвП вменява в задължение на водача на пътно превозно средство, при
приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходна пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
Именно тази разпоредба е нарушил водача
на застрахования автомобил , което е елемент от състава на престъплението и част
от присъдата.
По
делото не се доказа, че пострадалият Т. К.
е нарушил правила за движение по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване
на ПТП и резултата от него. Напротив,
като пешеходец се е движил
правомерно по пешеходна пътека.
Вредоносният резултат/ смъртта на постр. Т. К./
също е част от съставомерното деяние, за което
водачът е бил осъден, така че е доказано и наличието на причинна връзка между деликта и вредата.
Върху присъдените обезщетения се дължи законна лихва ,считано от 11.12.2019г
до окончателното изплащане. Ищците са предявила писмено застрахователната
си претенция до ответника на 11.12.2019г., поради което, следва да се приеме,
че това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
Исковете до пълните им размери от 150 000лв,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
разноски на ищците съразмерно на уважената част от техните искове, но те не са
направили разноски по делото.
В
договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на всеки ищец, по
реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на исковите претенции, на
основание чл.38 ал.2 ЗА, вр. с ч 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в полза на
процесуалният представител на ищците, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за
оказана безплатна адв.защита на всеки ищец
в размер на сумата 2930лв,, която с вкл.
ДДС възлиза на 3516лв., а общо за двамата ищци – 7032лв с включен ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищците дължат на ответника разноски, но такива нито са претендирани, нито има
доказателства, че са направени.
Върху
уважения размер на исковите претенции / 160 000лв/, ответникът дължи държавна такса
в размер от 4%, или сумата 6 400лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ****,
представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В., да
заплати на П.Т.Щ. ***, ЕГН-**********
и Й.Т.Г. ***, ЕГН-**********,
двамата със съдебен адрес:г***, чрез адв.Р.М., сумата
80
000лева /осемдесет хиляди лева/, на
всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 22.11.2019г смърт на техния баща Т. Г. К.,
ведно със законна лихва върху всяко обезщетение, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.Щ. и Й.Т.Г. искове до пълните им размери от 150 000лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ****, представлявано заедно от К.Х.Ч. и
Б.А.В., да заплати на адв. Р.И.М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет № ********** и
адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен“1, ет.4, сумата 7032
лева/ /седем хиляди, тридесет и два лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата безплатна адвокатска помощ
на ищците по гр.дело № 183/2020г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ****, представлявано заедно от К.Х.Ч. и
Б.А.В. да заплати по сметка на
Сливенски Окръжен Съд
държавна такса в размер на 6400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: