№ 657
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.ова Пенова
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20251100605060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение ,от 07.04.2025г. по НЧД № 2194/2025г., Софийски
районен съд - Наказателно отделение, 114 състав , по реда на чл.306, ал.1, т.1
НПК е разгледал предложение от Софийска районна прокуратура за групиране
по отношение на Г. Г. М. на наложени му с влезли в сила съдебни актове
наказания, като е определил една група на съвкупност и е постановил общо
най-тежко наказание от две години „лишаване от свобода” и на основание
чл.25,ал.4;вр.чл.66,ал.1 НК е отложил изпълнението на така определеното
общо наказание с изпитателен срок от пет години. Със същото определение
съдът е приложил разпоредбите чл.59,ал.1 и ал.2 НК, приспадайки времето на
предварително задържане на М. по тези наказателни производства.
Срещу това съдебно определение на районния съд е депозирана жалба
от осъдения М.. В жалбата на осъдения се претендира допуснато неправилно
приложение на материалния закон, тъй като районния съд необосновано е
определил петгодишния изпитателен срок. Иска се от въззивния съд
атакуваното определение да бъде отменено в тази му част , като бъде намален
1
размера на определения от районния съд изпитателен срок до три години.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция осъдения М.
коментира липсата на необходимост от увеличаване размера на определения
му изпитателен срок до пет години.
В съдебно заседание прокурорът при СГП, участващ във въззивното
производство предлага определението на районен съд да бъде потвърдено,
като го намира за правилно и законосъобразно.
От събраните от първата инстанция писмени доказателства се установява
следното:
Г. М. е бил многократно осъждан/общо с шест отделни съдебни акта/,
като предмет на анализ в настоящото производство са наказанията, наложени
му по НОХД 10351/2021г., НОХД 4649/2022г., НОХД 4695/2021г., НОХД
14608/2022г., НОХД 14442/2021г. и НОХД 10938/2021г.,всички по описа на
СРС.
Настоящият въззивен състав се съгласява с установената от първата
съдебна инстанция хронология,касаеща горните шест отделни наказания,
наложени на М..
Анализът на относимите фактически обстоятелства - време на
извършване на престъпните посегателства и време на влизане в сила на тези
съдебни актове, аргументира позицията, че са налице предпоставките за
групиране на наказанията, наложени на Г. М. с цитираните по-горе шест
съдебни акта, а именно по НОХД 10351/2021г., НОХД 4649/2022г., НОХД
4695/2021г., НОХД 14608/2022г., НОХД 14442/2021г. и НОХД 10938/2021г., в
какъвто смисъл е и постановеното с контролирания първоинстанционен
съдебен акт, тъй като всяко едно от инкриминираните деяния е било
осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях и
поради това спрямо същите са налице визираните в разпоредбите на чл.25 и
чл.23 НК предпоставки. Правилно районният съд е определил и наложил на
осъдения М. едно общо, най-тежко, измежду отделните наказания по тези
шест съдебни акта, наказание „лишаване от свобода“ за срок две години. В
съответствие с разпоредбите на чл.59,ал.1 и ал.2 НК районният съд е
приспаднал времето,през което М. е бил задържан по тези наказателни
производства.
Единствената критика, която осъдения М. отправя със своята жалба ,
спрямо оспорения първоинстанционен съдебен акт е относно становището на
районния съд,че спрямо него са налице предпоставки за да „увеличи“
определения на М. изпитателен срок, от 3 на 5 години.
На-напред следва да бъде отразено,че в диспозитива на атакуваното
определение на районния съд са допуснати технически грешки при посочване
2
номерата на три от наказателните производства, предмет на делото. Така в
диспозитива на определението е посочен № 4449/22г., вместо № 4649/22г.,
посочен е № 4495/21г., вместо № 4695/21г. и е посочен № 1038/22г. вместо №
10938/22г. Така допуснатите технически грешки при изготвяне на съдебното
определение на районния съд не водят до неяснота относно волята на първия
съд, поради което не представляват съществен недостатък, който да подлежи
на отстраняване от въззивния съд.
В съдебните производства за определяне на общо наказание решаващият
съд има възможност, а и задължение, да изследва престъпната деятелност на
осъденото лице, за да стигне до обосновано заключение относно размера на
необходимото общо наказание, което в най-голяма степен би способствало за
постигане целите, визирани в чл.36 НК спрямо него, като при необходимост си
послужи със законовия инструмент, предвиден в чл.24 НК/при това без да е
обвързан от нарочно такова искане от страна на прокурора/, но единствено
тогава, когато най-тежкото от отделните наказания не е в състояние да ги
постигне. В конкретния случай, най-вероятно, районния съд е стигнал до
извод,че спрямо осъдения М. не са налице фактическите основания, налагащи
увеличаване на определеното му общо най-тежко наказание, въпреки
еднотипния характер на престъпната му деятелност и демонстрираното от
него за продължителен период от време незачитане на обществените порядки,
извършвайки множество/значителен брой/ обществено опасни деяния и е
приел,че специалната превенция спрямо осъдения може да бъде осъществена
успешно с изтърпяване единствено на наложеното му общо и най-тежко
измежду всички, наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години.
Районният съд се е съгласил със становището на прокурора при СРП, като
е намерил,че горните фактически обстоятелства обосновават „завишаване“ на
изпитателния срок, за който изпълнението на общото наказание „лишаване от
свобода“ се отлага, с една година и на основание чл.25,ал.4;вр.чл.66,ал.1 НК
окончателно го определя на пет години. Употребеният от районния съд в
неговите мотиви израз- „завишаване“, е оставил у осъдения М.
убеждението,че определения му с някой от отделните съдебните актове
изпитателен срок, за който изпълнението на някое или на всички от отделно
наложените му наказания „лишаване от свобода“ е било отложено също
подлежи на „кумулиране“. Подобно разбиране е погрешно. На групиране/при
наличие на съответните законови предпоставки, разбира се/ подлежат
единствено наложените на осъдения наказания, като значение за определяне
на най-тежкото от тях имат единствено техния /на наказанията/ вид и
размер/при еднакви по вид наказания/, но не и срока/сроковете, за които
изпълнението на наложено наказание „лишаване от свобода“ е било отложено
с някой от влезлите в сила отделни съдебни актове. Едва след извършеното
групиране, съобразно чл.25,ал.4 НК, съдът разглежда въпроса за
изпълнението, респ.отлагането на определеното общо, най-тежко, наказание,
когато то е „лишаване от свобода“, без да е обвързан от приложението на
чл.66,ал.1 НК, направено от някои от съдебните състави постановили
предходен съдебен акт.
Настоящият въззивен състав споделя крайния извод на контролирания
3
първоинстанционен съд за наличието на предпоставките за определяне на
максималния изпитателен срок от пет години, при приложението на
чл.25,ал.4;вр.чл.66,ал.1 НК спрямо осъдения М., базирайки се на наличните по
делото данни за значителния брой и кратката темпорална отдалеченост между
престъпните деяния , формиращи групата на съвкупност и тяхната/на
деянията/ еднотипност. Изтъкнатото от осъдения М. обстоятелство, за
изтеклия период от време от извършване на тези деяния/2019г./ до настоящия
момент не е от характер да разколебае горния извод, тъй като водените срещу
М. наказателни производства за тези множество престъпления са се
провеждали и приключили значително по-скоро /последните през 2025г./,
поради което претендираното тяхно /на производствата/ възпитателно
въздействие е незначително. Наред с това спрямо М. не е било изпълнявано и
наказание „пробация“, каквото му е било налагано, за да бъде обоснована
претенцията му за вече постигнат спрямо него известен положителен
поправителен и възпиращ ефект.
В конкретния случай, както съда посочи по-горе, предвид вида,
характера и обществената опасност на установената по съответния ред
последователна престъпна дейност на осъдения М., спрямо него са налице
фактическите основания, налагащи определяне именно на максималния пет
годишен изпитателен срок, през който изпълнението на наложеното му общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“, е отложено на основание
чл.25,ал.4;вр.чл.66,ал.1 НК. Именно този размер на определения изпитателен
срок е адекватен на установената обществена опасност на осъдения и
необходим,за да способства в максимална степен за поправянето му, поради
което намаляването му би се явило необосновано.
Горните обстоятелства аргументират извода на настоящия въззивен
съдебен състав,че атакуваното определение на СРС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава определение от 07.04.2025г. по НЧД 2194/2025г. по описа
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 114 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5