№ 172
гр. Благоевград, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение № 716/01.11.2023г. по гр.д. №1675/2022г., съдът е отхвърлил
исковете на ищеца едноличния търговец Е.М.Х., осъществяващ стопанска
дейност с фирмата ЕТ “Е.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. ***
против ответника „Вили ЛМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от управителя Л.М., с които се
претендира заплащането на следните суми:
- 4224 лв. /четири хиляди двеста двадесет и четири лева/ -
главница, представляваща незаплатено възнаграждение по международен
превоз на товар, извършен в периода 16.07.2020г. - 21.07.2020г., за което е
била издадена фактура № 1116 от дата 28.07.2020г. , подробно описана в
исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване исковата молба /13.04.2022г./ до окончателното погасяване.
- 700,48 лв. /седемстотин лева и четиридесет и осем стотинки/ -
мораторна лихва върху главницата за периода 20.08.2020г.-08.04.2022г.
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по
въззивна жалба с вх. №24443/28.11.2023г., подадена от ЕТ “Е.Х.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Мадан,
ул.“Република“№12, със собственик Е.М.Х., чрез адв.О. Д., със съдебен адрес:
1
гр.***, „**, срещу Решение №716/01.11.2023г. по гр.д. №1675/2022г. по описа
на РСБлагоевград. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят,
който го счита за неправилен, поради неправилно прилагане на материалния
закон, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която
е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
Делото е образувано пред районен съд по искова молба, подадена от
едноличния търговец Е.М.Х., осъществяващ стопанска дейност с фирмата ЕТ
“Е.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. *** против „Вили ЛМ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Л.М..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за превоз - Заявка-
договор за международен автомобилен транспорт № 2020/07/048 от
15.07.2020г., по силата на който се задължил да превози товар (22 000 кг.
череши) от товарен адрес в с. Лутраки, район Скидра, Гърция и два
разтоварни адреса: гр. Каунас и гр. Рига, Латвия. Поддържа, че в изпълнение
на договора на 16.07.2020г., в 14.00 часа, натоварил товара в с. Лутраки,
район Скидра, Гърция и го е превозил до гр. Каунас и гр.Рига, Латвия.
Заявява, че договореното превозно възнаграждение възлиза на сумата от 1800
евро, с левовата равностойност на 4224 лв., за което издал и Фактура №1116
от дата 28.07.2020г. Сочи, че е извършил транспортната услуга в определения
в договора срок. Заявява, че ответникът не му е заплатил договореното
възнаграждение за извършения превоз в размер на 4224 лв. Твърди, че за
горепосоченото навло е изготвена международна товарителница. Излага, че е
отправил многократни покани до ответника за заплащане на дължимото се
превозно възнаграждение, но последният не е заплатил претендираното
превозно възнаграждение. Претендира ответникът да му заплати и лихва за
забава по фактурата в размер на 700,48 лв. за периода 20.08.2020г.-
08.04.2022г.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на
процесния договор за международен автомобилен превоз на стоки, по силата
2
на който ищецът следвало да извърши международен превоз на товар (22 000
кг. череши). Заявява, че по време на транспортирането на стоката, част от
същата се е развалила, като вината за това е на ищеца-превозвач. В тази
връзка смята, че ищецът не е изпълнил задълженията си по превозния
договор, като е причинил вреда на товара и нямал право на възнаграждение.
На следващо място излага доводи, че претендираните вземания са
погасени по давност. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
дължи сумите, посочени в исковата молба, ответникът на основание чл. 103,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД прави възражение за прихващане със сумата от 8768,60 евро -
обезщетение поради развалена по вина на ищеца стока.
Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника е сключен
процесният договор за превоз - Заявка-договор за международен автомобилен
транспорт № 2020/07/048 от 15.07.2020г., по силата на който ищецът се
задължил да превози товар от товарен адрес в с. Лутраки, район Скидра,
Гърция и два разтоварни адреса: гр. Каунас и гр. Рига, Латвия. Товарът, който
следвало да се превози, представлявал 22 000 кг. череши. В заявката-договор
изрично било указано от ответника-спедитор, че превозът трябвало да се
извършил при температура от +3 градуса на постоянен режим. Датата на
товарене е 17.07.2020г. в Гърция, а датата на разтоварване 21.07.2020г. в
Латвия.
Установява се от становище от сервиз „Термо Про“ ЕООД от дата
12.10.2020 г. и от записите на термографа, че през първите два часа на
транспортирането температурите са били в диапозана от + 4,5 градуса до +
11,5 градуса, като причината за това е технически проблем, изразяващ се в
спукване на тръба за високо налягане и изтичане на хладилен агент, което
води до нарушаване на работата на хладилни агрегат и неговото
принудително спиране от съответните защити, контролиращи налягането на
хладилния агент в системата. На хладилния камион е бил извършен авариен
ремонт, който е приключил на 18.07.2020г., около 12:00 часа.
От заключението на вещото лице инж. Рая Стоянова по приетата
съдебна-автотехническа експертиза се установява, че на 16.07.2020г., в 16:46
ч., товарната композиция потегля от Република Гърция, като на 17.07.2020г.
товарната композиция, около 17:00 ч., е на територията на Република
Румъния. Около 17:00 ч. температурата в хладилното ремарке е започнала да
се покачвала и към този час съгласно показанията на термографа е + 4,6.
Около 23:30 ч-24:00 ч. температурата в ремаркето е достигнала около + 12,3.
На 18.07.2020г. в 09:13 ч. ремаркето е постъпило на ремонт в гр. Букурещ и
около 13:30 ч. температурата в ремаркето е паднала на + 3,8. След
18.07.2020г. в посочените дати от разпечатката от термографа температурата
е варирала около +3,3. Вещото лице е категорично, че неспазването на
3
температурния режим, определен със заявката на превоз е причина за
настъпване на вредоносния резултат, а имено увреждане на 33,4 % от
превозвания товар - череши.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.
Възражението във въззивната жалба за неприложимост на Конвенция за
CMR е неоснователно по следните съображения. Съгласно чл.1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от
05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за
всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу
заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна. Тази конвенция
като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за
Република България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия,
поради което следва да намери приложение към възникналите
правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен
елемент. В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не
засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент,
установена в международен договор, в друг международен акт в сила за
Република България или в друг закон, като съгласно ал.2 при прилагането на
международен договор или на друг международен акт се съобразяват
международният характер на неговите разпоредби, установената в тях
квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното
тълкуване и прилагане. Анализът на посочените разпоредби дава основание
да се приеме, че компетентният български съд е длъжен да приложи,
съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените
в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба тези норми имат
приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право / решение № 955
от 28.05.2001г. по гр.д. № 2165/2000г. на ВКС, V г.о., решение № 143 от
12.05.2016г. по гр.дело № 1234/2014г. на ВКС, II т.о./
Предявеният главен иск е с правно основание чл.372 ТЗ. Страните по
делото са търговци и правоотношенията им се основават на договор за превоз
на товар с автомобил. Ответникът има качеството на товародател. Доколкото
в случая е установено по несъмнен начин, че се касае за международен
автомобилен превоз на стоки, приложима е разпоредбата на чл.32 от
4
Конвенция за CMR, съгласно която исковете, свързани с превози, подчинени
на тази конвенция, се погасяват с изтичане на едногодишен давностен срок,
като предвид характера на вземането за превозно възнаграждение
давностният срок тече от изтичането на тримесечен срок от датата на
сключване на превозния договор. Посочената разпоредба касае срока на
погасителната давност за превозно възнаграждение по договор за
международен превоз на стоки по шосе - в този смисъл решение №81 от
27.05.2010г. на ВКС по т.д. №851/2009г., I Т.О., Т.К. В конкретната хипотеза
изискуемостта на дължимото навло е настъпила, в момент, различен от датата
на сключване на процесните договори, тъй като страните са се съгласили
съгласно транспортна заявка № Заявка-договор за международен
автомобилен транспорт № 2020/07/048, навлото по договора в размер на 1800
евро да бъде платен от ответника с изтичането на 20 дни от получаване на
фактура и ЧМР-та. В случая от анализа на доказателствата се установява, че
ищецът е издал фактура за навлото с № 1116 от 28.07.2020г., получена от
ответника на 30.07.2020г., поради което и вземането за навлото в размер на
4224 лв. е станало изискуемо на 19.08.2020г. Следователно считано от
19.08.2020г. е започнал да тече давностният срок и е изтекъл на 19.08.2021г..
Искът е предявен на 13.04.2022г., към който момент искането за превозно
възнаграждение е било погасено по давност, включително и за иска по чл. 86
ЗЗД.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните
въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция
обосновали отхвърляне на исковата претенция, като погасена по давност.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания
доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи,
обусловили постановяването на обжалваното решение.
Разноски в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят в размер
на 800 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че същото не следва да бъде намалено
поради прекомерност.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
716/01.11.2023г. по гр.д. №1675/2022г. по описа на РС Благоевград.
5
ОСЪЖДА ЕТ “Е.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. ***, да
заплати на „Вили ЛМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 800.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6