РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 29.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3326 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Национален осигурителен институт чрез
териториалното си поделение в Пазарджик е предявил иск против ответниците „Ц.“
ЕООД и Ц.Б.Ц. за обявяване за недействителен на сключения между тях трудов
договор № 001 от 01.03.2015 г. Ищецът счита трудовия договор за недействителен,
тъй като има невъзможен предмет – обективна липса на трудово правоотношение.
Позовава се на обстоятелството, че трудовият договор е сключен между
работодателя „Ц.“ ЕООД и управителя на дружеството Ц.Б.Ц., а липсва възможност
едноличният собственик на капитала на едно търговско дружество да сключва трудов
договор сам със себе си с оглед характера на трудовото правоотношение,
предполагащо власт и подчинение. На следващо място твърди, че трудовият договор
противоречи на закона, тъй като представителят не може да договоря лично със
себе си, нито с друго лице, което представлява, без съгласието на
представлявания, а в случая липсва съгласие на дружеството-работодател. Излага
и съображения, че трудовият договор е недействителен, тъй като прикрива договор
за управление и контрол, който по своята същност е мандатен договор, не придава
на изпълнителя качеството на работник и за него не намират приложение
разпоредбите на КТ.
Представя писмени доказателства в подкрепа на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „Ц.“ ЕООД намира иска за недопустим, тъй като не е предявен в
указания в закона преклузивен срок, а именно незабавно след като контролен или
друг компетентен орган сметне трудовия договор за недействителен. Счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че трудовият договор прикривал договор за управление
и контрол, тъй като въз основа на него ежемесечно са изплащани трудови
възнаграждения и са удържани дължимите данъци и осигурителни вноски, страните
по него са изпълнявали задълженията си, подадени са и приети уведомления по чл.
62, ал. 3 КТ, както и изискуемите декларации образец 1 и образец 6. Самият
договор за управление бил публикуван в търговския регистър по партидата на
дружеството и според него управителят имал право да сключва, изменя и
прекратява трудови договори. Освен това трудовият договор имал всички
характеристики съгласно чл. 66 КТ. Позовава се също така на даденото в чл. 10,
ал. 1 КСО определение за начало на осигуряването, като сочи, че същественото е
упражняването на трудова дейност, която не е задължително да се извършва на
основание трудов договор.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ц.Б.Ц.
чрез процесуалния си представител адвокат Б. оспорва иска като недопустим, а по
същество – като неоснователен. Намира иска за предявен извън преклузивния срок
за оспорване действителността на трудовия договор с оглед воденото между
страните адм.д. № 610/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Счита, че за ищеца няма правен интерес от обявяване на трудовия договор за
недействителен, тъй като от гледна точка на общественото осигуряване е без
значение характера на договора – дали е трудов или мандатен, защото за целите
на осигуряването двата договора за приравнени. По същество оспорва твърденията
на ищеца за невъзможен предмет на трудовия договор и за идентичност на страните
по него. Сочи, че общото събрание на собствениците на „Ц.“ ООД е взело изрично
решение за упълномощаване на Ц.Б.Ц. да сключи трудовия договор. Като
контрааргумент на ищцовото твърдение, че трудовият договор прикрива граждански
договор сочи, че по него са изплащани редовно трудови възнаграждения и са
удържани дължимите данъци и осигурителни вноски. Твърди също, че няма как да се
прикрива договор за управление, тъй като такъв съществува и е вписан в
търговския регистър, а и в него е предвидено право на управителя да сключва,
изменя и прекратява трудови договори. Сочи, че добросъвестността на страните по
трудовото правоотношение се предполага до доказване на противното. Цитира
съдебна практика.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че дружеството „Ц.“ ООД е било учредено на 30.07.2008 г.
от съдружниците Благой Цветанов Ц. и Ц.Б.Ц.. По силата на договор за управление
от същата дата дружеството се е управлявало и представлявало от Ц.Б.Ц.. С
протокол № 2015-001/27.02.2015 г. общото събрание на съдружниците в „Ц.“ ООД е
взело решение в срок от 10 дни да се сключи трудов договор за длъжността
„управител“ с Ц.Б.Ц. и е упълномощило управителя Ц.Б.Ц. да представлява
дружеството при сключване на трудовия договор. Въз основа на решението на
общото събрание на съдружниците е бил сключен трудов договор № 1 от 01.03.2015
г., по силата на който Ц.Б.Ц. е бил назначен на длъжността „управител“ в „Ц.“
ЕООД на 8-часов работен ден с основно трудово възнаграждение в размер на
2 600 лв. На 01.03.2015 г. на Ц.Б.Ц. е била връчена длъжностна
характеристика на длъжността „управител“, утвърдена от съдружника Благой Ц.. На
03.03.2015 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е подадено уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с Ц.Б.Ц. на длъжността
„управител“. По делото са представени ведомости за заплати за периода от месец
март 2015 г. до месец ноември 2017 г., в т.ч. за изплатените трудови
възнаграждения на Ц.Б.Ц..
Съгласно данните, предоставени от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, за
периода от месец март 2015 г. до месец ноември 2017 г. Ц.Б.Ц. е бил осигуряван в
„Ц.“ ЕООД по договор за управление и контрол (код 10) – след извършена корекция
на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО въз основа на задължителни
предписания, дадени съгласно констативен протокол № КП-5-12-00373173/06.02.2018
г. на ТП на НОИ – Пазарджик. За размера на дължимите вноски за данък върху
доходите на физическите лица и осигурителни вноски за фонд Пенсии, фонд Общо
заболяване и майчинство, фонд ТЗПБ, фонд ЗО и фонд УПФ за всеки от месеците
през периода и за внасянето им са приложени подробни справки.
С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 03.10.2017 г.
съдружникът Таня Валентинова Кънчева е прехвърлила притежаваните от нея дялове
на Ц.Б.Ц.. С решение от същата дата Ц.Б.Ц. в качеството си на едноличен
собственик на капитала е освободил като съдружник Таня Валентинова Кънчева и е
приел нов учредителен акт.
Съгласно данните в търговския регистър, считано от 24.11.2017 г.
едноличен собственик на капитала на „Ц.“ ЕООД и негов управител е Алекс
Цветанов Ц., а Ц.Б.Ц. е заличен като такъв.
Със Заповед № 2-1/24.11.2017 г., издадена от управителя на „Ц.“ ЕООД,
трудовото правоотношение между „Ц.“ ЕООД и Ц.Б.Ц. е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно поради намаляване на обема на
работа. На 29.11.2017 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е било подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор с Ц.Б.Ц..
С Разпореждане № 121-004034-5/13.04.2018 г., издадено от ТП на НОИ –
Пазарджик, на Ц.Б.Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
24.11.2017 г. до 23.03.2018 г., в размер на 7,20 лв. дневно. Разпореждането е
било потвърдено с Решение № 1012-12-67#2/08.06.2018 г. на
директора на ТП на НОИ – Пазарджик, но последното е било отменено с влязло в
сила Решение № 614 от 18.10.2018 г., постановено по адм.д. № 610/2018 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Петьо Н.Р.,
без родство и служебни отношения със страните, че е работил в „Ц.“ ЕООД през
2015 г. и 2016 г. като „почиствач-шмиргелист“ с работно място в цеха в с. Д. Предприятието
се занимавало с обработване на алуминиеви детайли. Собственици били Ц.Ц. и Б. Ц..
Ц.Ц. работел с мотокар, снабдявал работниците с детайли. Той им бил пряк
началник, но вършел и тяхната работа. Работел на нормално работно време, дори
оставал след работа.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 74, ал. 3, вр. ал. 1 от КТ за обявяване недействителността на
трудов договор по инициатива на контролен орган.
Искът е допустим, тъй като в закона не
е предвиден изричен срок за предявяването му, а и позоваването на
недействителност по принцип не е обвързано със срокове. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на иска, доколкото от една страна има качеството
на компетентен орган по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КТ, чийто правомощия са
обусловени от съществуване на трудово правоотношение, а от друга страна
евентуалното обявяване на недействителността на трудовия договор би се отразило
на изплащането на обезщетение за безработица на ответника Ц.Б.Ц..
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи твърденията си за недействителност на трудовия договор, а
именно невъзможен предмет, договаряне сам със себе си и прикриване на договор
за управление.
По
отношение на подлежащите на доказване правнорелевантни факти страните по делото
не спорят, а и те се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Спорен
по делото е въпросът за действителността на трудовия договор с оглед наведените
от ищеца основания за недействителност.
Недействителността
на трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо
недействителността на договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени
отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва
общото понятие недействителност. Страните или лицата по чл.
74, ал. 3 от КТ не могат да се позовават на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд.
Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне
или бъде отстранен, като работодателят не може да се позове на недостатък,
който може да се отстрани дори, когато трудовият договор бъде обявен за
недействителен Ако работникът или служителят е действал добросъвестно
отношенията между страните по договора до момента на обявяването му за
недействителен се уреждат като при действителен трудов договор. Тази специална
уредба е свързана с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи
правото на труд и на трудово възнаграждение, което от своя страна е свързано с
осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите
правоотношения върху социално осигурителните права на работника или служителя.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от КТ трудовият договор е
недействителен, когато противоречи на закона или на колективен трудов договор
или го заобикаля. По
отношение на недействителността на трудовите договори субсидиарно приложение
намират правилата на ЗЗД. Изхождайки от тези
особености, съдът намира, че в случая не е налице соченото от ищеца основание
за недействителност на договора по чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, а именно невъзможен предмет. Предмет на договора е
съдържанието на престациите. Същият ще бъде невъзможен, когато това следва от
естеството на престациите или от фактически обстоятелства. Основен предмет на
трудовия договор е престирането на работна сила и заплащането й. Тези престации
не са невъзможни нито от фактическа, нито от правна страна. Допустимо е поради
това ответникът Ц.Б.Ц. да престира труд в полза на дружеството, като е без
значение, че той реално е съдружник в него. Процесният
трудов договор е сключен между два различни правни субекта – от една страна е
юридическото лице „Ц.“ ООД (каквато е била правноорганизационната форма на
дружеството при сключване на трудовия договор) в качеството му на работодател,
а от друга страна е физическото лице Ц.Б.Ц. в качеството му на работник или
служител. В този смисъл са неоснователни доводите на ищеца, че
едно и също лице е работодател и работник, че едно и също лице възлага и
изпълнява работата, че едно и също лице само си налага дисциплинарни наказания,
разрешава си отпуски и т.н. Не е съществувал спор в правната теория и съдебна
практика, че дружеството с ограничена отговорност, респ. едноличното дружество
с ограничена отговорност, е юридическо лице, представляващо самостоятелен
субект на правото, различен от своите органи на управление и от собственика на
капитала си. Противното означава да се отъждестви юридическото лице с
управителя му или с едноличния собственик на капитала му, което е в
противоречие с цялостната уредбата на дружеството, залегнала в ТЗ. Нещо повече,
възможността за сключване на договори между едноличния собственик на капитала и
дружеството, когато то се представлява от него, е изрично предвидена в чл.
147, ал. 3 от ТЗ. В случая следва да се има предвид, че към момента на
сключване на трудовия договор дружеството е било ООД с двама съдружника, а не
ЕООД, и тази правноорганизационна форма на работодателя е била запазена почти
до края на трудовото правоотношение.
Не е налице и
соченото от ищеца противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, касаеща
забраната за договаряне сам със себе си. Съгласно тази разпоредба представителят не може да
договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за
това. В случая се намираме в предвиденото в нормата изключение, доколкото по
делото е налице писмено доказателство, а именно – протокол № 2015-001/27.02.2015 г. от общо събрание на съдружниците в „Ц.“
ООД, който удостоверява вземането на решение за сключване на трудов договор с Ц.Б.Ц.
и изричното му упълномощаване да представлява работодателя при сключване на
договора. По този начин на практика представляваният – „Ц.“ ООД, е дал изрично
и предварително съгласието си представителят – Ц.Б.Ц., да договоря от името на
представлявания лично със себе си. Това от своя страна прави сделката валидно
възникнала и породила правни последици между страните.
Не е основателен и
доводът на ищеца, че договорът, сключен между ответниците по същество не е
трудов, а представлява договор за управление и контрол по смисъла на чл. 141,
ал. 7 от ТЗ. От данните по делото може да се направи обоснован
извод, че процесният трудов договор е сключен между работодателя и работника
или служителя с цел действително възникване на трудово правоотношение между тях,
като страните са искали настъпването на типичните за трудовия договор правни
последици. За това сочат взетото от общото събрание на съдружниците на
дружество решение за сключване на трудов договор за длъжността „управител“ и приемането
на длъжностна характеристика за длъжността „управител“, с която на лицето,
заемащо длъжността, са възложени конкретни трудови функции по организацията,
контрола и техническото обезпечаване на работния процес в дружеството. Следва
да се отчете и добросъвестното изпълнение на задълженията и на двете страни в
правоотношението. По делото се установи действителното полагане на труд от
ответника Ц.Б.Ц.. В тази насока са показанията на свидетеля Р., които съдът
цени като преки, непосредствени и непредубедени. От тях се установява, че ответникът
Ц.Б.Ц. е работил на пълно работно време в цеха на дружеството, намиращ се в с.
Д. Бил е пряк началник на работниците, но често работел наравно с тях,
управлявал мотокар, снабдявал с детайли. Понякога оставал след
работа. През целия срок на трудовия договор работодателят е изпълнявал
задълженията си да начислява и изплаща трудово възнаграждение на служителя, да
подава данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за размера на осигурителния доход и
дължимите данъчни и осигурителни вноски и да внася същите в съответните
фондове. Не на последно място от значение
е и продължителността на трудовия договор. Същият е сключен на 01.03.2015 г. и
е прекратен на 24.11.2017 г., като е продължил почти 2 години и 9 месеца, което
свидетелства за сериозното намерение на страните да се обвържат в трудовоправна
връзка. Доколкото по делото се установи, че трудовият договор между ответниците
е бил изпълнен със съдържание, не може да се приеме, че той е бил сключен
единствено с цел придобиване на осигурителни права и недобросъвестно получаване
на обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване. За това не е
необходимо нито трудовият договор да е с такава продължителност, нито да се
внасят дължимите данъци и осигурителни вноски, тъй като разпоредбата на чл.
54а, ал. 1 от КСО дава право на парично обезщетение при безработица и на лица,
за които са дължими (а не внесени) осигурителни вноски за фонд „Безработица“. От
друга страна, ако се приеме тезата на ищеца, че процесният договор прикрива
договор за управление и контрол, то това на практика би означавало, че между
страните никога не е съществувало трудово правоотношение, а такова по договор
за поръчка (мандат). Следователно щом като договорът няма правната
характеристика на трудов договор, същият не би могъл да бъде обявен за
недействителен по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КТ с настъпване на последиците, които
законът свързва с недействителността на трудовите договори.
По изложените
съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В
тежест на ищеца следва да се възложат заплатените от ответника Ц.Б.Ц. разноски
за адвокатско възнаграждение, чийто размер следва бъде намален на 200 лв. въз
основа на основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност и предвид
регламентирания му минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът „Ц.“
ЕООД не е претендирал разноски, а и по делото няма данни да е направил такива,
поради което разноски не му се присъждат.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Националния осигурителен институт чрез
ТП на НОИ – Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, представлявано
от директора Елка Гълъбова, против „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „Генерал Гурко“ № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 13,
представляван от управителя Алекс Цветанов Ц., и Ц.Б.Ц., ЕГН ********** *** иск
за обявяване на недействителността на трудов договор № 1 от 01.03.2015 г.,
сключен между „Ц.“ ЕООД и Ц.Б.Ц..
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт чрез ТП на НОИ –
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, представлявано от
директора Елка Гълъбова, да заплати на Ц.Б.Ц., ЕГН ********** *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: