Решение по дело №616/2021 на Административен съд - Стара Загора

          

Р Е Ш Е Н И Е   № 210

 

18.05.2022 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена А.а

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №616 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.328, вр. с чл.327 от ЗСВл.

Образувано е по жалба на прокурор в ОП-Стара Загора К.С.Т., чрез адв. Б.В. против Заповед № ОП –150/2021 от 05.10.2021г., издадена от Административния ръководител на ОП – Стара Загора, Окръжен прокурор, с която на основание чл.327 от Закона за съдебната власт (ЗСВл.) е обърнато внимание на прокурор Т..

В жалбата се сочи, че административният ръководител на ОП Стара Загора мотивирал заповедта за „обръщане на внимание“ с това, че прокурор Т. не давал конкретни указания за установяване на издирвани лица и не изисквал регулярно информация от органите на МВР за проведени оперативно-издирвателни мероприятия /ОИМ/ по отношение на конкретни свидетели, определено, като нарушение на правомощията на прокурора по чл.46, ал.2 и чл.196, ал. 1 от НПК и еднократно нарушил разпоредбата на чл.244, ал.8 от НПК при възобновяване на разследването на същото наказателно производство /НП/, постановено на 13.11.2014г.

В хода на дисциплинарната проверка жалбоподателят подал обстойно възражение по същество на вменяваните му нарушения, коeто изцяло се поддържа, като допълнително се излагат и следните съображения за незаконосъоразността на заповедта:

Ответникът не посочил с кои действия или бездействия жалбоподателят нарушил сочените норми от НПК. Обективиранитe факти не можели еднопосочно да водят до извод за нарушение на задълженията на наблюдаващия прокурор, какъвто бил Прокурор Т. по конкретната пр. пр. № 3519/2008 по описа на ОП Стара Загора. Член 196, ал.1 от НПК давал на прокурора конкретни правомощия в хода на разследването, чието изпълнение било изцяло по негова преценка и оперативна самостоятелност. Щом органът приемал, че жалбоподателят трябвало да упражни тези правомощие, то следвало и да конкретизира към кой момент и кое от изброените правомощия не било упражнено и какви били последиците от това неговото бездействие.  Правомощията на прокурора в досъдебното производство /ДП/ били подчинени на принципа за разкриване на обективната истина, не на самоцелното им използване. След като по делото имало информация, че свидетелите били напуснали трайно територията на страната и че органите на МВР били положили необходимите усилия да ги открият, не било необходимо всеки месец прокурорът да им напомнял за изпълнение на задълженията им по закон. Следвало е, за да мотивира заповедта си, органът до посочил какви „пропуски“ в дадената му от закона оперативна самостоятелност допуснал жалбоподателя, а след като такава липсвала, означавало, че заповедта била немотивирана.

Независимо от горното, следвало да се приеме, че на осн. чл.310, ал.1 от ЗСВл. всички вменени нарушения на жалбоподателя били погасени по давност.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и с  процесуалния си представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят тя да бъде отменена заповедта.

Ответникът по жалбата – Административен ръководител – Окръжен прокурор при ОП – Стара Загора, редовно призован, не се явява. В постъпило по делото писмено  становище по подадената жалба твърди, че същата се явява основателна, но не доказана и следвало да не бъде уважавана изцяло, а заповедта да бъдела потвърдена като правилна и законосъобразна. Изразява становище за неприложимостта на нормата на чл.310, ал.1 от ЗСВл., тъй като не било образувано дисциплинарно производство и съотв. не било налагано дисциплинарно наказание, за което не били относими тези давностни срокове.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2008г. било образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На 11.11.2008. постановлението постъпило в РП Стара Загора и заведено с вх. № 5303/2008. В периода до 2012г. производството няколкократно било спирано и възобновяване, като в неговия ход /на 20.11.2008г./ като обвиняем било привлечено лицето Х. И. В. с данни за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. с чл.198 от НК и поради това с постановление на наблюдаващия прокурор при РП пр. пр. №5303/2008г. била изпратена по компетентност на ОП Стара Загора, като първоначално за наблюдаващ прокурор била определена Прокурор Р. С.. На 19.01.2012г. за наблюдаващ прокурор бил определен Прокурор Т., предвид продължителна командировка на Прокурор С. в Хага.

На 23.01.2012г. в качеството си на наблюдаващ прокурор Т. изготвил сигнал до Началник на Второ РУ МВР, с който разпоредил служебна проверка с цел предприемане на активни действия за издирване на свидетел, лице известно като „малкото С.“ и за приключване на делото в разумни срокове. Възобновеното производството било спряно на 06.02.2012г. с постановление на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК /л.72/, поради не издирване на свидетел, чийто разпит бил наложителен за разкриване на обективната истина.

През септември 2012г. в качеството си на наблюдаващ прокурор по ДП № зм-1531/2008г. Т. извършил служебна проверка /вж. цитираното в становището писмо изх. № 3519/2008г./ от 01.10.-18.10.2012г., като ДП било възобновено. Поради не установяване самоличността на лицето, известно като „малкото С.“ и след изтичане на 4 месечния срок на разследването на 20.02.2013г. производството било спряно на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК. По повод получена оперативна информация, същото било възобновено на 10.04.2013г., но отново спряно на 02.07.2013г. на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК /л.54/.

На 13.11.2014г. /л.53/ разследването било отново възобновено и по инициатива на Прокурор Т. то било възложено на разследващ полицай при второ РУ на МВР, като било указано да вземе необходимите мерки по издирване и разпит на лицето с прякор „малкото С.“, били изискани справки от „КИАД“ МВР за пътуванията в чужбина на пострадалия и св. О. и Т.. На 05.12.2014г. на осн. чл.199, вр. с чл.234, ал.8 от НПК мярката за неотклонение „подписка“ по отношение обв. В. била отменена с постановление на наблюдаващия прокурор, извършени били действия по съгласуване на разследването и последващите ОИМ по издирване на лица, като Прокурор Т. указал на разследващия полицай конкретни действия в писмен вид от 29.01.2015г. Въпреки проведените ОИМ очевидците не били издирени, поради което на 19.05.2015г. разследването било спряно по надлежен ред с постановление /л.75/. Издирваните свидетели О. и Т. били обявени за ОДИ с телеграми, съотв. за О. тел.9757/09.03.2015г., за Т. – тел. 9770/09.03.2015г. /тъй като имало данни, че същите напуснали страната и нямало данни за тяхното завръщане/. На 10.06.2015г. с постановление разследваното било възобновено, а отново на 19.08.2016г. било спряно на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК /л.77/ и пак възобновено на 17.08.2017г. /л.52/, като с последното било указано на разследващия орган да вземе необходимите мерки по издирване и разпит на лицето с прякор „малкото С.“ и да се продължи издирването на св. О. и св.Т.. Било възложено и извършване на проверка на архивите на заложните къщи в района за установяване на продажба на отнетата вещ. Въпреки проведените процесуални действия свидетелите очевидци не били издирени, като с постановление на ОП Стара Загора от 31.10.2017г. /според справката на 01.11.2017г./ НП било спряно за издирване на лицето с прякор „ Малкото С.“ и за лицата Н. М., Г. О. и Г. Т., последните обявени за ОДИ през 2015г. Необходимостта от издирване на тези лица била потвърдена от наблюдаващия прокурор в доклад до Административния ръководител от 06.08.2018г., както и какви действия по разследването били необходими.

В последствие на 29.10.2018г. /л.51/ Прокурор Т. възобновил разследването по делото и на 11.01.2019г. разследването отново било спряно, поради отсъствието на свидетели /очевидци/, л.82. В периода 2019 до края на 2020г. в качеството си на наблюдаващ прокурор били изпълнявани разпоредбите на чл.244, ал.3 и ал.8 от НПК, като периодично били изготвяни доклади и справки до Административния ръководител, възобновявано било редовно разследването по ДП и постоянно се поддържал контакт с разследващия орган. На 24.01.2020г. /л.50/ с постановление разследваното по НП било възобновено на осн. чл.245, ал.2 от НПК, поради възникнала необходимост от провеждане на процесуални действия, а на 01.04.2020г. разследването било спряно на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК, /л. 84/.

На 18.03.2021г. разследването било възобновено и след това били проведени необходимите процесуално- следствени действия, но свидетелите очевидци отново не били издирени. За това на 27.05.2021г. разследването по ДП №1531/2008г. било спряно на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК /л.86-87/, поради отсъствието на свидетели /очевидци/. На 02.07.2021г. Т. в качеството си на наблюдаващ прокурор изготвил сигнал до Началника на Второ РУ на МВР Стара Загора и разпоредил извършването на допълнителни ОИМ за издирване на местопребиваването на О. и Т. /обявени за ОДИ през 2015г./, както и относно евентуалния съизвършител, лицето известно като „малкото С.“. В следствие на извършената проверка се установило, че О. пребивавал в Р. Турция и живеела на о-в Тасос, а св. Т. живеел в Чешка Република, като били дадени указания да се потърси съдействие от компетентните там органи за установяване на местоадресите им там. За евентуалния съучастник с името „малкото С.“ отново не било установена неговата самоличност. След получаване на горната информация на 05.08.2021г. разследваното по ДП № 1531/2008г. по описа на Второ РУ на МВР Стара Загора /пр.пр.3519/2008г./ било възобновено. /вж. становището на Прокурор Т./.

По описа на Апелативна прокуратура Пловдив била образувана преписка № 1479/2018г., по повод на която било изискано за служебна проверка спряно ДП №1531/2008г. по описа на ОДМВР Стара Загора. Административният ръководител на ОП Стара Загора издал Заповед № ОП-123/05.08.2021г. за извършване на проверка с оглед данни за пропуски и нарушения на наблюдаващия прокурор по пр. № 3519/2008 по описа на ОП Стара Загора, с която било разпоредено извършването на проверка за установяване на данни за пропуски и нарушения по движението на ДП №1531/2008, пр. пр. І1531/2008 с наблюдаващ прокурор К.Т., определен бил срок от 2 месеца за извършване на проверката. Било изискано на 07.09.2021г. от Прокурор Т. становище относно конкретно визирани обстоятелства, сочени в справка №6348/2021г. от 19.07.2021г., л.91-98, в която подробно и хронологично били посочени данни за действията на наблюдаващия прокурор по движението на ДП. Заповедта били сведена до знанието на Прокурор Т. на 06.08.2021г. Относно извършването на проверката по отношение на извършените действия от страна на наблюдаващия прокурор при упражняване на правомощията му по чл.46, ал.2 и чл.196, ал.1 от НПК по пр. пр. № 3519/2008г. и във връзка със Заповед № ОП-123/05.08.2021г. от Прокурор Т. било подадено становище  с вх. І3519/03.09.2021г./л.53-71/.

Със Заповед № ОП- 150/2021 от 05.10.2021г. Административен ръководител, Окръжен Прокурор на ОП Стара Загора  издадена на осн. чл.327 от ЗСВл. на Прокурор Т. било обърнато внимание за извършени от него пропуски по движението на ДП №1531/2008. Заповедта била връчена на Прокурор Т. на 06.10.2021г., а жалбата против нея била подадена по пощата на 19.10.2021г. /л.100/.

По делото се представят допълнително: писмо рег. № 2740/2018 от 01.07.2021г. /л.105/; справки на Началник сектор „КАО“ и „Административен“ /л. 106-110, л.113-114/; справка за пътуване на лице /л.11-112/;   докладна записка №1959р-4439/25.02.2015г.; докладна записка /л.116/; доклад за установен факт /л.117/; докладна записка от 29.06.2016г. /л.118/; докладна записка рег. № 15275 от 03.07.2016г. /л.119/; становище на ВКП отдел „Аналитичен“ /л.120-121/;

Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

По допустимостта: оспорването е допустимо, като изхождащо от активно легитимирана страна, притежаваща правния интерес да оспорва заповедта, чийто адресат е. Обжалвания акт е годен за съдебен контрол предвид изричната разпоредба на чл.327, ал.2 от ЗСВл. Оспорването е пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят обжалването недопустимо, вкл. и досежно срочността на жалбата.

По основателността: Съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от критериите в чл.146 от АПК. В тази насока се установява следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327, ал.1 от ЗСВ, какъвто се явява Административният ръководител на ОП – Стара Загора. Ето защо и не е налице основание за обявяването й за нищожна.

Спазена е и формата на издаване – писмена.

Съдът намира, че от формална страна издателят сочи в своя акт проявлението на  конкретни факти, чрез които се обосновава и правното основание, което визира. Съдът приема извод и, че е спазен чл.26 от АПК, приложим на осн. чл.328 от ЗСВл. Видно от делото на засегнатия прокурор е предоставена възможност да се запознае с документацията, която според ответника съставлява преписката, относима към процесния акт, както и да упражни право на отговор, какъвто е даден в писменото становище, налично по преписката. Т.е. налице е уведомяване на засегнатия магистрат, че спрямо него се инициира административно производство от страна на административния ръководите на ОП-Стара Загора.

Видно от ЗСВл. по отношение на акта по чл.327 няма изрично предвидено изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарни наказания на магистрат, като напр. изслушване или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.313, ал.1 от ЗСВ. Ето защо отмяна на акт по чл.327 от ЗСВл, може да се обуславя единствено, ако се допуска такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта.

Ето защо, Съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

При извършената проверка за наличие на осн. по чл.146, т.4-5 от АПК Съдът намира следното:  

"Обръщане на внимание" по чл.327 от ЗСВ по своя характер се възприема в практиката като вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. Основание, за да се приложи тази мярка, е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл.327 от ЗСВл. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението на делата или организацията на работата му. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по  чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват едниствено нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение в много по-ниска степен съставлява законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения.

В конкретния случай с процесната заповед се претендира, че Прокурор Т. в качеството си на наблюдаващ прокурор ДП 3519/2008г., пр. пр. №1531/2008 допуска нарушения на чл.196, ал.1 и чл.46, ал.2 от НПК, в следствие на което е налице едно формално движение на преписката, без съответен резултат. Данните по представената преписка сочат, че въпросното ДП/пр.пр. е образувано през далечната 2008г., като К.Т. е определен за наблюдаващ прокурор по нея едва през м. януари 2012г. Установено е също така от данните по делото, че към 2012г. по ДП вече има привлечено лице като обвиняем за престъпление по чл.199, ал.1, вр. с чл.198 от НПК, като в хода на същото е установено, че съшият вероятно в съизвършителство извършва престъплението, като относно другото лице съизвършител има данни, че е с прякора „малкото С.“, както и е установено, че на престъплението е имало и двама свидетели очевидци, установени. Именно по отношение на същите и с оглед тяхното установяване и призоваване в това им качество по ДП, след встъпването на Прокурор Т. като наблюдаващ прокурор са предприемани действия в тази насока, но същите не са могли да бъдат открити на известните им в страната адреси, въпреки указанията в тази насока към разследващите органи, като през 2014г. се установява и че същите се намират извън пределите на Р. България /св. О. в Р. Гърция, св. Т. в Чешка република/, но отново нямат известни адреси, поради което и с телеграми двамата са обявени за ОДИ през март 2015г. Установява се, че регулярно през целия този деветгодишен период, с постановления на прокурора преписката е спирана, съотв. възобновявана в срока по чл.244, ал.8 от НПК, с едно изключение през 2014г., когато се установява, че възобновяването е извършено след 4м. и десет дни след изтичането на едногодишния срок. Установява се също, че и регулярно през коментирания период са искани разрешения от горестощия прокурор за продължаване на срока на разследването и такива винаги са давани. Няма данни спиранията да са обжалвани. Въпреки обаче даваните указания в насока издирване местоадресите и местонахождението на двамата свидетели, разследващите органи не постигат успех и преписката е спирана на осн. чл.244, ал.1, т.3 от НПК.

Ответникът претендира, че Прокурор Т. подхожда твърде формално при движението на преписката, тъй като не изисква регулярно справки за конкретно проведените издирвателни мероприятия, а такива указания били дадени от горестоящ прокурор,  а се установило само едно писмо от 02.07.2018г. По делото обаче се удостоверява, че са налични в пр. пр. и ДП доклади от разследващите органи в насока установяване местонахождението на въпросните значими свидетели очевидци, като именно чрез тях се обосновава и мнение за многократните спирания на производството, а данните от тях еднопосочно сочат, че тези свидетели нямат установено и известно местонахождение и адрес в страната, на който да се призоват, а впоследствие нямат известен и в пределите на страните, в които се удостоверява, че пребивават от години, вкл. е невъзможно възлагане на  разпит по делегация или по друг процесуален способ. Преценката, че техните показания са от релевантно значение за изясняване на обективната истина по случая, е изцяло подвластна на вътрешното убеждение на магистрата и не подлежи на контрол, вкл. и от административния ръководител по настоящия ред.

Другият довод, видно от процесната заповед, с който се обосновава, че Прокурор Т. нарушава текстове от НПК /чл.46, ал.2 и чл.196, ал.1 от НПК/, т.е. не осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, е че в постановленията си за възобновяване на разследването не мотивира причината, която налага въпросното възобновяване, нито дава каквито и да е указания към разследващия орган и това за периода 29.10.2018-24.01.2020г. По делото се прилагат въпросните две постановления от коментираните дати, като в същите действително не се установява мотивиране на конкретна причина за възобновяването на спряното производство, а само общо се прокламира „възникнала необходимост от провеждането на допълнителни действия по разследването“. В чл. 199, ал.2 от НПК се съдържа изискване за съдържанието на постановленията на прокурора, като това включва и излагане на „мотиви“, т.е. съотв. прокурор е длъжен да мотивира своя акт за възобновяване. От приложените по делото Постановления за възобновяване /вкл. и тези от 17.08.2017г. и 13.11.2014г./ не се съдържат конкретни мотиви, която обосновават нуждата от този акт. Данните обаче от заповедта, еднопосочно сочат, че във всеки случай преди издаване на постановление за възобновяване, до горестоящия прокурор от наблюдаващия преписката такъв /т.е. от жалбоподателя/ се установява, изпратено искане за удължаване срока на разследването с нарочно писмо. Такива не се прилагат по делото, но предвид факта, че по всяко едно искане е дадено разрешение за удължаване на срока на разследването и едва след това е издадено  постановление за възобновяване на спряното ДР, индицира от една страна, че върху движението на ДП и във връзка с това искане е бил осъществяван контрол от контролиращия горестоящ прокурор, а то друга страна се индицира, че при извършения от последния такъв контрол и с оглед издаденото разрешаване за продължаване срока на разследваното е извършена преценка за нуждата от възобновяване, т.е. налице е индикация, че такава нужда е била мотивирана. От подробните данни за движението на ДП след 2012г. еднопосочно се установява, че преди всяко възобновяване, наблюдаващият прокурор е правил искане за продължаване срока на разследването, която несъмнено се обосновава с нуждата от провеждане на процесуални действия, като в конкретния случай те са били основно по установяване самоличността на евентуалния съизвършител на престъпната дейност и установяване на двама свидетели очевидци. Следва да се посочи, че едновременно се признава, че изцяло в пределите на службата и вътрешното убеждение на магистрата е преценката относно значимостта на показанията на въпросните неоткриваеми свидетели за разрешаване на обективната истина по ДП.

Обръщането на внимание в хипотезата на  чл. 327 от ЗСВ се възприема в практиката като особена административно-дисциплинарна мярка, която има обаче неблагоприятни правни последици за магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, сочат на извод за отклонението му от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му задължения. Когато мярката се налага, е необходимо да се установи тежестта, сочена за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и/или неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени. Т.е., дисциплинарната мярка по  чл. 327 от ЗСВ следва да се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да се установи недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, извършено виновно, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работа.

На плоскостта на установеното по делото, Съдът приема извод, че не се установява от страна на Прокурор Т., в качеството му на наблюдаващ прокурор по конкретното ДП от 2008г. да има виновно неизпълнение на задълженията, които му вменява НПК и в частност на чл.46, ал.2 от НПК и чл.196, ал.1 от НПК. Що се отнася до установеното неспазване на срока за възобновяване по чл.244, ал.8 от НПК, то същото безспорно е укоримо, но то според настоящият състав би съставлявало основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на прокурора и за провеждане на специалното такова производство, но по арг. на чл.310, ал.ал.1 от ЗСВл. за това са изтекли давностните срокове, което прави недопустимо инициирането на такова.

Пред съда не се установяват други допуснати слабости и пропуски от страна на Прокурор Т. по движението на въпросното ДП. Разбира се фактът, че то продължава тринадесета година и не се приключва, сочи на провеждането му в рамките на срок, който не се обхваща от възприетото от ЕСПЧ относно понятието „разумен срок“, но изцяло в правомощието и по вътрешно убеждение на прокурора, нещо което не може да бъде подлагано на преценка тук и по реда на административния контрол, е да приема дали за пълното и всестранно разкриване на обективната истина по случая е необходимо това производство да продължава и по него да се извършват съотв. процесуални действия.

Конкретиката на случая според този състав обосновава извод, че приложената мярка "обръщане на внимание" е несъразмерна спрямо тежестта на допуснатите „пропуски“ в професионалното поведение на прокурор Т. при изпълнение на служебните му функции и съобразно постановките на чл.46, ал.2 и чл.196, ал.1 от НПК. Следва и също така да бъде отчетено, че прилагането на мярката по  чл. 327, ал. 1 ЗСВ е възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по образуването и движението на делата, т.е. е необходимо да се установи, че индицираните пропуски и недостатъци се   дължат на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на  чл. 327, ал. 1 ЗСВ. В конкретния случай Съдът приема, че не се доказва от страната носеща тежестта за това, че Прокурор Т. виновно /напр. поради небрежност или по други субективни причини/ не е давал конкретни указания за установяване на издирване лица /свидетели очевидци/, нито че виновно не е изисквал регулярно информация от разследващия орган за проведените от тях ОИМ по отношение на издирваните лица.

С оглед горепосоченото приложената с процесната заповед мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на тежестта на преценените като „пропуски“ на чл.46, ал.2 и чл.196, ал.1 от НПК от страна на Прокурор Т. по движението на конкретното досъдебно производство. Ето защо е налице незаконосъобразност на заповедта по см. на чл.146, т.4 от АПК, съотв. е налице основание за отмяната й като такава.

Оспорващата страна не претендира в допустимия срок разноски /нито в жалбата, нито в последното с.з./, поради което и такива не й се следват.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.С.Т.,***, Заповед №ОП–150 от 05.10.2021г., издадена от Административния ръководител Окръжен прокурор на ОП – Стара Загора, с която на основание чл.327 от Закона за съдебната власт му е обърнато внимание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            АДМИНИСТРТАТИВЕН СЪД: