Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /21.02.2020 г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик,
в проведеното на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година публично
съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при
участието на секретаря Иванка Панчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2971/2019
г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
Предявен е отрицателно устастановителен иск от М.С.С. Срещу “ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, с който се
твърди, че не дължи сумата в общ размер от 689. 57 лв., която сума е начислена
от ответната страна на основание корекции извършени по реда на чл. 48 ал.1 от
ПИКЕЕ.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил уведомен, че в качеството си на
наследник на Стамат С. на 02.07.2019 г. бил уведомен от ответното дружество, че
дължи сума в размер на 689 57 лв. – потребена ел. енергия за периода от
22.11.2018г. до 13.02.2019 г. начислена на основание нанесена корекция. Ищецът
завява, че посочена електрическа енергия е начислена в нарушение на Общите
условия на ЕВН, както и при неспазване на установените правила. Сочи се, че не
е запознат с протокол № 96 от 17.04.2019 г., който протокол е съставен в
нарушение на чл. 54 от Общите правила и в нарушение на чл. 47 от ПИКЕЕ,
доколкото е липсвал представител на клиента при съставянето му. Твърди се, че
не става ясно на какво основание ответното търговско дружество е начислило ел.
енергия за този период. В исковата молба се навеждат доводи за липса на виновно
поведение, както от титуляра на партидата Стамат С., така и от неговия
наследник – М.С., а липсата на виновно поведение води до незаконосъобразна
извършена корекция. Сочи се, процесната сума е заплатена от ищеца с цел да не
бъде прекъснато ел. захранването, но същата не се дължи на основанията изложени
в исковата молба. Моли се да се постанови решение, е което да се уважи предявената искова претенция
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който излага доводи за недопустимост на исковата
претенция, поради заплащане на сумата
предмет на спора, респ. липса на правен интерес.
Излагат се доводи за неоснователност на иска, в случай, че се приеме за
допустим, които доводи се отнасят по отношение
спазване изискванията на ПИКЕЕ и Общите условия на ответното търговско
дружество. Твърди се, че ответника няма задължение да доказва виновно поведение
на клиента, тъй като са налице законови разпоредби, които регламентират
преизчисляването на количеството ел. енергия, като в тях не се предвижда
наличие на виновно поведение на крайния клиент. Сочи се, че не е необходим
изричен ред за уведомяване на клиента, за да може доставчика на ел. енергия да
претендира дължимостта на начислената ел. енергия въз основа на корекция. Моли
се за прекратяване на производството, алтернативно за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд – Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи М.С.С. Срещу
“ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
сумата в размер на 689. 57 лв.- ел. енергия начислена от ответната
страна на основание корекции извършени по реда на чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ.
Настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим, доколкото се
твърди плащане на несъществуващо задължение. Постановяването евентуално на решението, с което се
признава несъществуване на задължението ще даде възможност за уреждане на
облигационните задължения - доброволно, чрез едностранно изявление (прихващане
-доколкото е налице продължаваща облигационна връзка между страните с други
задължения на ищеца към ответника) или чрез нов исков процес. Трайната съдебна
практика (Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС) изостави тезата, че
установителен иск е недопустим, ако ищецът разполага с възможност да защити
претендираното право с осъдителен иск, поради промяна на гражданския оборот, който
се развива във времето и наличието на различни правни средства /не само
съдебни/, с които разполагат гражданите за уреждане на споровете си. Горното
налага виждането, че гражданите сами избират способа, чрез който да се защитят,
стига това да не съставлява злоупотреба с право, какъвто не е настоящия случай.
От фактическа страна:
По делото е представен и приет като писмено
доказателство констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване № 477840 от
13.02.2019 г., то който се установява, че електромер с фабричен номер *********
– монтиран на клиент Стамат С. е демонтиран, в присъствието на двама свидетели
и е изпратен за експертиза по инициатива на ЕР ЮГ, ЕВН група.
По делото е представен и приет като писмено
доказателство констативен протокол № 096 от 17.04.2019 г. от Български институт
по метеорология, главна дирекция мерки и измервателни уреди, от който се
установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Към
електрическата схема допълнително е присъединено устройство- платка с
електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Залепена е
пластинката на ключе SB3 за регистрация на отворен основен капак. Налице е изменение
на електрическата схема, която не съответства на одобрения тип.
По делото е представена и приета като
доказателство справка за коригиране на електроенергия, изготвена от ЕР ЮГ, ЕВН
група, от която се установява, че на ищеца е начислена ел. енергия за периода
от 22.11.2018 г. до 13.02.2019 г. в размер на сумата от 689,57 лв., което
количество енергия е начислено на основание чл. 48 ПИКЕЕ, за което клиентът е
уведомен с писмо от 02.07.2019 г. Към писмото е приложена и фактура за сумата
от 689,57 лв. издадена от ответното търговско дружество от 28.06.2019 г.
По делото е допусната и приета без възражение на
страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средството
за техническо средство измерване – електромер фаб. № ********* е монтирано в
ИНТ 3107071 в гр. Пазарджик, ул. „Мусала“ 5 на 11.10.2018 г., като към момента
на монтажа същото е било технически годно до 2024г. В заключението е посочено,
че на 16.11.2018 г. между 14:41 и 15:05
часа е регистрирано нерегламентирано отваряне – осъществени са изменения
на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Посочено е и,
че остойностяването на допълнително начисленото количество електроенергия е
начислено по цената, о която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик НЕК АД електроенергия за покриване на техническите разноски
и дължими мрежови цени. При разпита си открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че процесния електромер е от модел, който има дистанционен контрол на
статуса, товаров профил, регистър на събитията, аларма за неоторизирана
манипулация и др., като на 16.11.2018 г.
в регистъра на събитията при ответника е получен сигнал за неоторизиран
достъп до електромера. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло
дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден
обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси, като вещото лице
подробно при изслушването си в съдебно заседание посочи начина, по който е
стигнал до крайните си изводи.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият съдебен състав от правна страна намира
следното:
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ответника: наличие на основанието,
на което е начислена процесната сума
- допълнително количество
ел. енергия, както и че с ищецът М.С.,
се намират в договорни отношения за
доставка на ел. енергия извън посочения период, както и че в качеството му
на доставчик на ел. енергия, е доставял посоченото количество ел.енергия, което
не е отчетено при редовните отчети поради
наличие на намеса в софтуера на СТИ, както и че фактурираното количество
ел. енергия съответства на потребеното и доставеното по размер.
Между страните по делото не се спори, че между „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като лицензиран доставчик на ел. енергия и ищеца, в
качеството си на наследник на Стамат С. - потребител е сключен договор за
продажба на ел. енергия, като за измерване на потребената ел. енергия е
монтирано средство за измерване електромер
№ *********. Поради регистриран сигнал, в регистрите на събития на
електромерите, за наличие на нерегистриран достъп до процесния електромер на
16.11.2018 г. – отваряне на келмния и на основния капак е извършена проверка на
13.02.2019г. и в присъствие на двама свидетели процесният електромер е свален и
е изпратен в Главна дирекция „мерки и измервателни уреди“ Български институт по
метрология, където е констатирано наличие на намеса в софтуера на
измервателното устройство, поради което е извършена корекция на сметка на
основание чл. 48 ПИКЕЕ и е издадена процесната фактура от 28.06.2019 г.
На първо място
следва да се посочи, че в конкретния случай не намират приложение разпоредбите
на чл. 47-51 ПИКЕЕ (от 2013 г.) доколкото същите са отменени с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., поради което не следва да се обсъждат
доводите на ищеца по отношение липсата на органите на полицията при съставяне
на констативния протокол в съответствие с изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
Доколкото, както бе посочено, липсва
приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки
за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на
част от действително потребената електрическа енергия, измерена в
невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие
върху СТИ от страна на крайния битов потребител, следва да се отчете договорния
характер на правоотношението съществуващо между страните по делото по договор
за покупко-продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока. Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление
и действителния му размер. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от
потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество
част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. От друга страна,
отчитаийки обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на
потребеното количество електрическа енергия от крайният снабдител /доставчик/
при намеса в СТИ, същият /доставчикът/ е
освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа
енергия, съобразно предвидената
корекционна процедура в раздел ІХ от ПИКЕЕ (2013г.), където са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или
неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. В конкретния случай, обаче, посочените
правила (чл. 48 ПИКЕЕ (2013 г.)) не намират приложение поради отмяната им
с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС,
поради което в период след отмяната на ПИКЕЕ 2013 г. до влизане в зила на ПИКЕЕ
2019 г. за да бъде основателна извършената от търговското дружество корекционна
процедура следва да бъде доказан размерът на потребената, но неотчетена (поради
намеса в СТИ) и незаплатена електрическа енергия, т.е. да е проведено пълно и
главно доказване по отношение на факта, че фактурираното
количество ел. енергия съответства на потребеното и доставеното по размер,
доколкото липсва правна норма действаща през процесния период аналогична на чл.
48 ПИКЕЕ. От събраните по делото
доказателства не бе установен размерът на доставената и неотчетена електрическа
енергия за процесния период, като в тази насока не бяха представени доказателства,
нито направени доказателствени искания. Ето защо, доколкото от ответника, комуто принадлежи
доказателствената тежест, не бяха доказани всички материалноправни предпоставки
за възникване на спорното право, то предявеният иск се явява изцяло основателен
и като такъв следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
направени по делото. От ответника, в преклузивния срок, е направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, което се
явява основателно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минималния
определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в конкретния случай съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е в размер на 300 лв., а претендирания такъв е в размер на 500 лв.
Съгласно трайно установената съдебна практика правната сложност е
предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими
при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В конкретният
случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -висока
фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, по делото са
проведени две открити съдебни заседания,
като са събрани незначителен брой писмени доказателства и е изслушана СТЕ,
освен това спорните между страните факти и обстоятелства са малко на брой.
Следователно, фактически осъществилите се, необходими процесуални действия,
наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и
основанието на иска, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на
съдебното производство не обосновават извода за присъждане на адвокатски
хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът счита, че на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на минималния предвиден в Наредбата в размер на 300 лв.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 350 лв., от който 50 лв. заплатена
ДТ и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са
своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени-
договор за правна защита и съдействие от 25.11.2019 г.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, между страните, че М.С.С. ЕГН: **********, с адрес: *** не
дължи на “ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сума в размер на 689. 57 лв.,за която сума е издадена фактура № ********** от
28.06.2019 г. за отчетен период от 22.11.2018 г. до 13.02.2019 г. –
представляваща допълнително начислена електрическа енергия на основание чл. 48
ал.1 от ПИКЕЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да
заплати на М.С.С.
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 350 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: