Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 11.08.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на петнадесети
юли .............................................................................………………..…….……………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова, …..……………….…….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №109 .... по описа за ...................... 2021 година .......................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118
от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета -
чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от М.И.Р. от ***,
против Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год., издадено от директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане
№О-08-000-00-01451546 от 25.02.2021 год. на ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40,
ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката
Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване.
В жалбата е
възпроизведено възприетото в решението от фактическа страна от административния
орган, както и направените въз основа на това изводи, като жалбоподателката
счита, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, в несъответствие с целта на
закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, поради което и на основание чл.118, ал.1 от КСО подавам настоящата
жалба. Излага съображения, като твърди най-напред, че са неправилни изводите на
административния орган, че не е осигурено лице за риска „общо заболяване и
майчинство” към момента на настъпване на осигурителното събитие, тъй като от нейна
страна не била упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин. Сочи, че съгласно
изискванията на чл.3 от Наредба №3/29.01.1999 год. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, извършила регистрация на 18.01.2021 год. в ОД
„Земеделие” - град Кърджали, като попълнила анкетната карта така, както й било
посочено от съответните длъжностни лица, пред които заявила намерението си.
Сочи, че след като получила Разпореждане №0-08-000-00-01451546/25.02.2021 год.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали, го представила пред ОД „Земеделие”, въз основа на което попълнената
от нея анкетна карта била коригирана, като впоследствие разбрала, че при първа
регистрация при започване на дейност, се попълвали колоните „Намерение”. На
следващо място жалбоподателката сочи, че реално е
засадила основни култури „други зеленчуци”, които са предназначени за продажба,
върху площ от 0.0200 ха, която е покрита с оранжерии и че от това следва, че отговаря
на кумулативно предвидените предпоставки за отпускане на обезщетение за
временна неработоспособност, а именно: 1. лицето да е осигурено за съответния
осигурителен риск към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2.
лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички
осигурени социални рискове. В жалбата се сочи, че легалната дефиниция за
понятието „осигурено лице” е дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която,
„осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски и че съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от KCО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Сочи се
също, че според
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по
установения ред. Твърди, че въпреки че са налице всички предпоставки за
отпускането на парично обезщетение при временна неработоспособност,
административният орган в мотивите на обжалваното решение приел, че такова не
следва да й бъде отпуснато, понеже нямала никакви намерения да засажда
зеленчуци, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като от
това можело да се направи извод, че регистрацията й като земеделски стопанин била
направена фиктивно. Според жалбоподателката, така
изведените изводи на директора на ТП на НОИ -
Кърджали са голословни и не намират опора в доказателствата, приобщени
по административната преписка, като сочи, че площта от 0.0200 ха е покрита с
оранжерии, в които реално отглежда зеленчуци, предназначени за продажба. Сочи
също, че всяко производство започва с подготовка на площите, оран, наторяване,
третиране с препарати, подготовка на лехите за разсад и всички тези мероприятия
се извършват през периода м.януари - м.март за сеитби на открито и че месеците
януари, февруари и март са месеците на оранжерийните зелени зеленчуци за
салати, като спанак, марули, лук, чесън и репички. Предвид изложеното жалбоподателката счита, че има право на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издадения
болничен лист №***, с период на временната неработоспособност 21.01.2021 год. -
19.02.2021 год. Поради изложеното, с жалбата моли съда да отмени, като
незаконосъобразно, обжалваното Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, ведно с всички законови последствия от това.
Към жалбата са приложени писмени доказателства и в същата са направени доказателствени искания.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката М.И.Р. от ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител - адв.М.С.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, тъй като същото е издадено без наличието на фактически и правни
основания за постановяване на отказ. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че са налице предпоставките за отпускане
на парично обезщетение за времето на неработоспособността на М.И.Р. В тази
връзка сочи, че от заключението на вещото лице безспорно се установило, че от месец
януари до настоящия момент, жалбоподателката извършва
дейност като земеделски производител, отглеждайки множество видове зеленчуци и
плодове, а така също, разпитаният в съдебно заседание свидетел - Ш. А.,
потвърдил констатациите на вещото лице, като заявил, че от месец януари до сега,
овощната градина е била засята с най-различни видове зеленчуци, поради което, отново
моли съда да отмени обжалваното решение, като даде задължителни указания на
административния орган, по тълкуване и прилагане на закона. Моли за решение в
този смисъл, като и моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните
заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален
представител - юрк.Д. Я., който оспорва жалбата и я
намира за неоснователна. Сочи, че осигурителното
правоотношение е проекция на реалното упражняване на трудова дейност, като
намира, че в случая, трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по
смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и липсата на такава, лишава от основание
осигурителното правоотношение, респективно, липсата на осигурително
правоотношение дефинитивно изключва получаването на осигурителни плащания, в
т.ч. и парично обезщетение за временна неработоспособност. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че липсват всякакви индиции за упражняване на каквато и да е трудова дейност,
от страна на жалбоподателката, като регистриран
земеделски стопанин в периода от 18.01.2020 год. до 20.01.2021 год., тъй като
само три дни, след като се е регистрирала, жалбоподателката
реално е в неработоспособност - непрекъсната, поради общо заболяване, като
бременността й е диагностирана като рискова. В тази връзка, по отношение на
твърденията в жалбата, че е упражнявала трудова дейност през м.януари,
м.февруари, м.март и през м.април, държи да отбележи, че упражняването на
каквато и да е трудова дейност през периода на реална неработоспособност, е
законова пречка за получаване на парично обезщетение, съобразно чл.46, ал.3 от КСО и че като се има предвид и здравословното състояние на жалбоподателката,
а именно - че същата била диагностирана с рискова бременност, тези твърдения били
в пряко противоречие с действителността. Не на последно място сочи, че жалбоподателката се е регистрирала с намерение за
отглеждане на зеленчуци, на площ от 0.200 ара, т.е. става дума за зеленчукова
градина от 200 кв.м., което само по себе си предполагало продукция,
предназначена за лична консумация, а не за продажба, какъвто бил смисълът на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и че в този смисъл била и актуалната съдебна
практика на VІ-то отделение на ВАС, като цитира решения, които представя за сведение.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали като правилно и законосъобразно.
Подробни съображения в подкрепа на оспореното решение излага в писмена защита,
която депозира в предоставения му от съда срок.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката М.И.Р. със съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-161#3/05.04.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.21/, като е получено на посочения в жалбата адрес, лично
от нея, срещу подпис, на датата 08.04.2021 год., видно от отразеното в приложеното
към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на
л.24/. Жалбата против решението, естествено,
е подадена не чрез административния орган, чийто акт се оспорва, а направо в Административен
съд - Кърджали, постъпила в съда и регистрирана в деловодната система с Вх.№829
от 20.04.2021 год. на АдмС - Кърджали/л.2/. От
това следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването
на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149,
ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, макар и
не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с
необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на
административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица/л.39/, жалбоподателката
М.И.Р. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”, с начало на осигуряването - 18.01.2021 година.
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с Вх.№Pl4-08-000-00-*********
от 09.02.2021 год./л.40/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, за периода от 21.01.2021 год. до 19.02.2021 год., на жалбоподателката М.И.Р..
Към това удостоверение е бил приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 25.01.2021 год. от „Медицински
център ***” ЕООД, на жалбоподателката М.И.Р., с
период на временната неработоспособност 21.01.2021 год. – 19.02.2021 год., общо
за 30 календарни дни/л.41/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”,
а като причина за временната неработоспособност е вписано „общо заболяване”,
като е определен „домашен амбулаторен режим” на лечение, както и е определена
дата за явяване на преглед – 19.02.2021 год.
За преценка правото на обезщетение на парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете, с писмо Изх.№9101-08-122 от 12.02.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.38/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е
изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които
посочените в писмото единадесет лица, в т.ч. и жалбоподателката
М.И.Р., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо в ТП на НОИ – Кърджали е получено
писмо – справка с Изх.№РД-12-02-119-1/16.02.2021 год. на директора на ОД
„Земеделие” – Кърджали, с Вх.№9101-08-122#1/16.02.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.36/, за
дейността като регистрирани земеделски стопани на посочените в него 11 лица,
като за дейността на земеделския стопанин М.И.Р. е установено, че същата има
регистрация като земеделски стопанин, извършена на 18.01.2021 год., с Вх.№1061,
като от приложената извадка от дата 16.02.2021 год. от Регистъра на
земеделските стопани е видно/л.37/, че към този момент същата е заявила намерение да
засее основни култури „други зеленчуци”, на площ от 0.0200 ха, в имот в
землището на ***, ***, целият с обща използвана площ от 0.560 ха.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №0-08-000-00-01451546 от 25.02.2021 год./л.32/, с
което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното и обществено осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката М.И.Р. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, с мотив, че
същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, поради което
тя не е осигурено лице по смисъла на КСО и не отговаря на условията на чл.40,
ал.1 от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. В разпореждането е
посочено също така, че очевидно няма как в периода 18.01.2021 год. - 21.01.2021
год. М.И.Р. да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, свързана
с отглеждането на зеленчуци, предвид обстоятелствата, че зеленчуците се засяват
по-късно през годината - месец април/май. Това разпореждане е получено от жалбоподателката М.И.Р. на датата 01.03.2021 год., видно от
приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.33/.
Срещу това разпореждане, в срок - на 08.03.2021 год., от
М.Р. е била подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с
Вх.№1012-08-161 от 08.03.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.28/, в
която е заявила, че счита мотивите в същото за незаконосъобразни, като е
посочила, че се е регистрирала като земеделски стопанин в ОД „Земеделие” - град
Кърджали, като в анкетната карта е декларирала „намерение” да засади зеленчуци,
но след получаване на оспореното разпореждане и представянето му пред ОД
„Земеделие” – Кърджали, анкетната й карта на земеделски стопанин била
коригирана, като данните от графа „намерение за засаждане” са били отразени в
графа „засети”. В тази жалба са изложени е съображения, че производството на
зеленчукови култури започва с подготовка на площите, оран, наторяване,
третиране с препарати и др., като тези мероприятия се извършват месец януари - месец
март и че това са месеците на оранжерийните зеленчуци за салати - спанак,
марули, лук, чесън и репички. С оглед изложените в жалбата съображения, М.Р. е
поискала разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, да бъде отменено. Към тази
жалба са били приложени коригирана Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител от датата 08.03.2021 год. на М.И.Р./л.29/ и извлечение от Регистъра на
земеделските производители – Справка за дейността на М.И.Р. за стопанската 2020
- 2021 год., също от 08.03.2021год./л.30/, в която, в графа „засети” са отразени 0.0200 ха, с
култура – други зеленчуци, в същия имот в землището на ***, община Черноочене,
с обща използвана площ от 0.0560ха.
Във връзка с тази жалба, с писмо Изх.№1012-08-161#1/15.03.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.27/,
по повод образувани по реда на чл.117 от КСО административни производства пред
директора на ТП на НОИ - Кърджали и с оглед установяване на факти и
обстоятелства от значение за правилното произнасяне в тези производства, е
поискано от директора на ОД „Земеделие” – Кърджали информация за това, дали
за регистрирания земеделски стопанин М.И.Р., ЕГН
**********, има подадена актуализирана информация за промяна на обстоятелствата
по чл.7 от Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистъра
на земеделските стопани и в случай, че е извършвана промяна на декларираните от
лицето обстоятелства, е поискано да бъдат предоставите заверени копия от
документите, доказващи тази промяна, съобразно чл.11, ал.3, изр.2/второ/ от цитираната
наредба, както и актуална справка за дейността на земеделския стопанин (чл.5,
ал.2 от Наредбата).
В отговор е получено писмо с Изх.№РД-12-02-223-1/16.03.2021
год. на директора на ОД „Земеделие” –
Кърджали/л.25/, с което ТП на НОИ – Кърджали е уведомено, че
лицето М.И.Р., с ЕГН **********, е регистрирано
по Наредба №3/1999 год. като земеделски стопанин на 18.01.2021год. и че на
08.03.2021 год. има подадена актуализирана информация за промяна на
обстоятелствата по чл.7 от Наредба №3/1999 год. В писмото е посочено също, че
лицето не е отписано от регистъра на земеделските стопани за област Кърджали до
16.03.2021 год., като към същото е приложена актуална справка от 16.03.2021
год., генерирана от електронния регистър на земеделските стопани за област
Кърджали/л.26/, от която също е видно, че в графа „засети” са
отразени 0.0200 ха, с култура – други зеленчуци, в същия имот в землището на ***,
***, с обща използвана площ от 0.0560ха.
Така, по повод тази жалба с Вх.№1012-08-161 от
08.03.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7, л.22-л.23/, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №0-08-000-00-01451546
от 25.02.2021 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, описани и по-горе.
Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО
„регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физически лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. В мотивите е посочено, че редът
за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
но че понятията „регистриран земеделски стопанин” по посочената наредба и
„регистриран земеделски стопанин” по смисъла КСО не са тъждествени, като по
отношение на последното, освен че лицето трябва да е регистрирано по установения
ред, а това е реда, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и че по
аргумент от гореизложеното, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност - в случая, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице” и следователно,
изискването на законовата разпоредба за „осигурено лице” по смисъла на КСО е
лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда
продукция за продажба. Решаващият орган е счел, че правилно е прието в
оспореното разпореждане, с оглед установената фактическа обстановка, че
заявените от жалбоподателката намерения да засади
площи от 0.0200 ха със зеленчуци, не обосновават правопораждащия
факт, че в периода 18.01.2021 год. - 21.01.2021 год. от земеделския стопанин е
упражнявана каквато и да е трудова дейност, тъй като само 3 дни след регистрацията
си като земеделски стопанин, жалбоподателката е била
вече във временна неработоспособност, като е отбелязано, че намеренията да се
засеят определените култури могат да се осъществят, но могат и да не се
осъществят. В тази връзка административният орган е намерил за нужно да посочи,
че временната неработоспособност на жалбоподателката е продължена с издаването на последващ болничен лист №***, издаден за периода 20.02.2021
год. - 21.03.2021 год., като както този втори болничен лист, така и предходния
такъв, по който се води и настоящото производство, са издадени с диагноза: ***.
По отношение изложените в жалбата съображения, че всяко производство започва с
подготовка на площите, оран, наторяване, третиране с препарати и т.н., органът
е намерил в конкретния случай за неоснователни, като е приел, че предвид факта,
че М.И.Р. е била в състояния на напреднала бременност с поставена диагноза от
здравните органи „***”, житейски необосновано било тя да упражнява дейност като
земеделски стопанин. Според административния орган, от изложеното може да се
направи обоснован извод, че М.И.Р. е нямала никакви намерения да засажда
зеленчуци, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като от
това може да се направи извод, че регистрацията й като земеделски стопанин е
направена фиктивно.
Според изложеното в мотивите към решението, не водел
до друг извод и факта, че жалбоподателката е
променила обстоятелствата, касаещи дейността й като земеделски стопанин и
по-конкретно, че намеренията за засети площи са преминали в действително засети
площи. Органът е посочил, че с оглед начина, по който е извършена тази
актуализация, като според твърденията в жалбата, това станало с представяне на
оспореното разпореждане пред ОД „Земеделие” - град Кърджали, следва да се
приеме, че същата е направена отново фиктивно, т.е. без да са налице конкретни нововъзникнали обстоятелства и документи, доказващи тази
промяна, каквото било изискването на чл.11, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 год.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Административният
орган е извел и извод, че предвид факта, че лицето е било в непрекъсната
временна неработоспособност за периода 21.01.2021 год. - 21.03.2021 год.,
съобразно издадените й болнични листове №*** и №***, пределно ясно било, че
няма как през този период да са засети декларираните от земеделския стопанин
площи със съответните култури, т.к. иначе би се стигнало до хипотезата на
чл.46, ал.3 от КСО, според която, парично обезщетение за временна
неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Така,
според директора на ТП на НОИ – Кърджали, всичко изложено дотук налагало извод,
че М.И.Р. не е осигурено лице за риска за общо заболяване и майчинство към
момента на настъпване на осигурителното събитие, тъй като от нейна страна не е
била упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин.
Освен това директора на ТП на НОИ – Кърджали е счел,
че по отношение на жалбоподателката е налице и друга правоизключваща изплащането на парично обезщетение
предпоставка, като е посочил, че по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и че съгласно
чл.4, ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване
и майчинство и следователно, в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да
произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани
за това по установения ред. Според приетото в мотивите към решението, за
отглеждането на различни култури, върху земеделска площ от 0.0200 ха, както е в
случая, било пределно ясно, че се касае за производство на растителна
продукция, която ще се ползва за собствена консумация в домакинството на
земеделския стопанин, а не за продукция в промишлени обеми и количества,
предназначена за продажба (арг. от § 1, т.26 от ДР на
Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г.). Въз основа на това е прието, че по отношение на М.И.Р.
е било налице условието, като земеделски стопанин да е регистрирана по
установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо по §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция, предназначена за
продажба. Според решаващия орган, това означавало, че както към датата на
регистрацията като самоосигуряващо се лице, така и
към датата на издаване на оспореното разпореждане,
М.И.Р. не само е нямала качество на „осигурено лице” по смисъла на КСО, но
същата не се явявала и „самоосигуряващо се лице”, тъй
като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. При тези мотиви
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, в крайна сметка, че Разпореждане
№0-08-000-00-01451546 от 25.02.2021 год. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база представените
и налични писмени доказателства, с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.
По доказателствено искане,
направено в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателката, по делото е
допуснато извършването на съдебно-агротехническа експертиза, с вещо лице ***, със
специалност „***”, което, след като се запознае с документите по делото и
извърши оглед на място в земеделския имот, стопанисван от жалбоподателката
в ***, ***, да отговори на следните въпроси: 1. На каква площ е разположена зеленчуковата градина на жалбоподателката, находяща се в ***, ***, ЕКАТТЕ ***, с номер на имота *** и с какви зеленчуци е
засадена?; При огледа да се установи, има ли следи и остатъци от зеленчуци,
които да са засаждани през зимния период (от месец януари до месец март), както
и да опише има ли налице оранжерийна площ, т.е. площ, покрита с полиетилен, стъкла или др. покритие и с какви размери е
тази покрита площ? 2. Какви зеленчуци са засадени в момента в имота на жалбоподателката и през кой период са засадени съответните видове зеленчуци?
Вещото лице – *** С.В.Н., след запознаване с
материалите по делото и след извършена проверка и оглед на място в имотите
/стопанството/ на жалбодателя, е представило
мотивирано заключение/л.57-л.58/, поддържано и в съдебно заседание, което не е
оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно
и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от
съдебното заседание, проведено на 15.07.2021 година/л.67/.
В констативната част към заключението вещото лице е
посочило, че в изпълнение на поставените му задача се е запознало с приложените
към делото документи и е извърших оглед на имота, като в заключението е
посочило, че след посещение на място е установило, че:
1. Площта, върху която е разположена зеленчуковата
градина е приблизително 0.0560 ха, установена окомерно и че толкова е посочена
и в анкетната карта.
2. При огледа е установило, че има остатъци от
зеленчуци, засадени от януари до март, като това са лук, марули, чесън,
картофи.
3. Установена е оранжерийна площ, покрита с полиетилен - 6 m2, в която се отглеждат домати.
4. В момента на огледа е установило остатъци от
прераснали марули, лук във фенофаза „стрелкуване”, чесън, зелен фасул, картофи, пипер, полиетиленова оранжерия, засадена с домати във фенофаза „беритба” и ягоди. Вещото лице е посочило, че цялата
зеленчукова градина е оградена с 17 броя плодни дървета, които са плододаващи. В заключението е посочило, че времевият период,
в който са засадени площите, са както следва:
- лук - края на октомври/от глави/;
- чесън - края на октомври/от скилидки/;
- марули - разсад/края на януари/, разсаждане -
началото на март;
- картофи - края на февруари;
- зелен фасул - края на март;
- домати - залагане на разсад - януари – февруари,
разсаждане в оранжерия 3-15 март;
- пипер - залагане на разсад - началото на март;
разсаждане - края на април;
Вещото лице е отбелязало също, че в периода февруари -
март се извършва резитба на трайните насаждения и първите зимни пръскания.
В съдебно заседание, вещото лице - *** С.В.Н., на
въпрос на процесуалния представител на ответника отговаря, че и на този етап, в
зеленчуковата градина на жалбоподателката се
отглеждат домати, във фаза „беритба”, на 6 кв.метра. По отношение установените
остатъци от прераснал лук, във фенофаза „стрелкуване”, пояснява, че фазата „стрелкуване”
е когато вече се е образувала главата и лукът цъфти, като на върха се образува
топка със семена и след цъфтежа трябва да се намачка. На поставен въпрос от
съда, относно наличните в градината на жалбоподателката
Р. 17 броя плодни дръвчета, които са плододаващи,
уточнява, тези дръвчета са различен вид плодни дървета – череши, круши,
праскови, които са добре поддържани, имат резитба и са им извършвани пръскания.
По доказателствено искане на
процесуалния представител на жалбодателката, в
съдебно заседание е допуснат до разпит като свидетел Ш. Х. А. – кмет ***, ***, който
заявява, че познава жалбоподателката М.И.Р. от *** и
е ходил в къщата, в която живее. Заявява в показанията си, тя се занимава с
градинарство, сее зеленчуци пред къщата и започва да ги сее от месец януари,
както и че първата реколта е предимно от лук и маруля, след което през месец
март и месец април започва да сее домати и краставици, които ги засажда в
парник. В показанията свидетелят сочи, че М.Р. има голямо дворно място, в което
в момента са засети домати, краставици, картофи, лук, зеле, пипер и др. и че
знае, че тя е регистрирана като земеделски производител, като уточнява, че дори
той й помогнал да се регистрира. Заявява, че знае за бременността на М. Р. и че
я е виждал през м. февруари, м. март и през м. април, да работи в двора, като
пояснява, че той самият понякога обикалям селото и е виждал жалбоподателката,
когато монтирали парника, но не е влизал в двора, като впоследствие разбрал, че
има засети зеленчуци. В показанията си свидетелят А. сочи, че жалбоподателката М.Р. произвежда голяма продукция и че в
селата имат градини по 500-600 ара, а освен това, имат и овощни градини и знае,
че в градината на М.Р. има плодни дръвчета. В показанията си свидетелят Ш. А. заявява,
че е чувал, че тя продава част от продукцията, която произвежда, тъй като няма
как цялата да се консумира от семейството й, като пояснява, че те са младо
семейство и при тях нямат баби и дядовци, както и че М.Р. живее само със
съпруга си. Заявява също така, че знае, че М.Р. не е родила още, но че всеки
момент се очаква да роди.
В съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника
по жалбата са представени и са приети като доказателство още 4/четири/ броя
болнични листове, всички издадени от Специализирана ЛКК при „Медицински център
***” ЕООД, на жалбоподателката М.И.Р. както следва: болничен
лист №***, издаден на 24.03.2021 год., с период на временната
неработоспособност 22.03.2021 год. – 20.04.2021 год., общо за 30 календарни дни/л.60/, с
вписана диагноза - „***” и вписана причина за временната неработоспособност -
„общо заболяване”; болничен лист №***, издаден на 26.04.2021 год., с период на
временната неработоспособност 21.04.2021 год. – 20.05.2021 год., общо за 30
календарни дни/л.61/, с вписана диагноза - „***” и вписана причина за
временната неработоспособност - „общо заболяване”; болничен лист №***, издаден
на 20.05.2021 год., с период на временната неработоспособност 21.05.2021 год. –
19.06.2021 год., общо за 30 календарни дни/л.62/, с вписана диагноза - „***” и
вписана причина за временната неработоспособност - „общо заболяване” и болничен
лист №***, издаден на 23.06.2021 год., с период на временната
неработоспособност 20.06.2021 год. – 02.07.2021 год., общо за 13 календарни дни/л.63/, с
вписана диагноза - „***” и вписана причина за временната неработоспособност -
„общо заболяване”.
По преписката са представени и са приобщени като
доказателство по делото и болничен лист №***, издаден на жалбоподателката
М.Р. на 24.02.2021 год. от
Специализирана ЛКК при „Медицински център ***” ЕООД, с период на временната
неработоспособност 20.02.2021 год. – 21.03.2021 год., общо за 30 календарни дни/л.65/, с
вписана диагноза - „***” и вписана причина за временната неработоспособност -
„общо заболяване” както и Удостоверение /приложение №9
към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите
по ДОО/
с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.64/, представено от
Осигурителна каса – *** и съдържащо данни относно правото на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 20.02.2021
год. до 21.03.2021 год. по посочения по-горе болничен лист, издаден на жалбоподателката М.И.Р.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна банка, или
от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на
страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-000-00-01451546 от
25.02.2021 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, т.1 от същата/л.34/, на основание чл.29, т.1 от Правилника за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да
издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи
от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е.
разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно
хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред
съда административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на
НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките
на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е подадена на 08.03.2021 год., а решението е
постановено на 05.04.2021 год./, като освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният акт е
законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение при временна
неработоспособност е признато по чл.40, ал.1, предл.I/първо/
от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно,
„осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Следва да се посочи, също така, че според
разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и
са регистрирани по установения ред.
В мотивите към оспореното решение е посочено, че от тези
разпоредби следва, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност - че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не
може да има качеството осигурено лице и следователно, изискването на законовата
разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето да осъществява дейност
като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба, като изводите
на административния орган са, че жалбоподателката Р.
не е такова лице и съответно, няма качеството „осигурено лице” по смисъла на
цитираните норми от КСО.
Съдът в настоящия състав намира, че при обсъдените
по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е
прието от административния орган, че е обективно невъзможно М.Р., въпреки че е
регистрирана като земеделски производител по установения ред, реално да е
упражнявал трудова дейност като земеделски
производител и да произвела продукция, предназначена за продажба. При анализа и
преценката на събрания по делото съвкупен доказателствен
материал, според съда с основание може да се приеме, че М.Р. не е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече, че не е осъществявала
производство на земеделска продукция предназначена за продажба. Анализът на
събраните доказателства и установените факти във връзка с поисканото от М.И.Р.
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, сочи
,че липсват такива, които да категорично установяват и доказват, че в периода
18.01.2021 год. - 20.01.2021 год., т.е. в период от 3/три/ календарни дни, жалбоподателката реално е упражнявала трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин. От оспорващата не са ангажирани доказателства,
които да установяват упражняването на заявената от нея дейност като земеделски производител в периода от 18.01.2021
год. - 20.01.2021 год., като същата твърди, че е отглеждала зеленчуци в имота
си, а това е положителен, благоприятен за нея факт и в нейна тежест е да го
докаже по категоричен и еднозначен начин.
Впрочем, по делото липсват всякакви индиции за упражняване на каквато и да е трудова дейност от
страна на жалбоподателката Р., тъй като само три дни
след като същата се е регистрирала като земеделски стопанин, което е било сторено
на 18.01.2021 год., а именно от считано от 21.01.2021 год. до 02.07.2021 год.,
т.е.почти до датата на последното заседание по настоящото дело, М.Р. е в
непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно
издадените й от Специализирана ЛКК при „Медицински център ***” ЕООД болнични
листове, приети като доказателство по делото и подробно описани по-горе в
настоящото изложение/първият - БЛ №***, издаден за времето 21.01.2021 год. -
19.02.2021 год., а последният – БЛ №***, издаден за времето 20.06.2021 год. -
02.07.2021 год./. Цялостният
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновава извод,
че жалбоподателката М.Р. не е упражнявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин, още по-малко пък да е произвела
продукция, предназначена за продажба или да е реализирала такива продажби на
произведена селскостопанска продукция.
По делото е допуснат до разпит един
свидетел - Ш. А., кмет ***, но неговите показания обаче са общи, а не точни и
конкретни от една страна, а от друга страна, те категорично не съответстват на
данните по делото, като същите са в очевидно противоречие с действителността, тъй
като е безспорен факт, известен и на свидетеля А., че през спорния процесен период жалбоподателката Р.
е била в състояние на напреднала бременност, като освен това е и очевидно от
цитираните болнични листове, общо 6 броя и посочените в тях диагнози, че ***,
т.е. ясно е, че бременността й е диагностицирана като
рискова, поради което е, меко казано, несъстоятелно да се твърди, че в това
състояние същата реално е упражнявала дейност като земеделски производител. В
тази връзка, тук следва да се посочи, че упражняването на трудова дейност през
периодите на временна неработоспособност съгласно издадени болнични листове
съставлява предвидена от закона пречка за получаване на парично обезщетение за
временна неработоспособност, съгласно чл.46, ал.3 от КСО,която норма ясно
регламентира, че парично обезщетение за
временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица,
упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове/в т.ч. и
болнични листове/ от здравните органи. Няма спор, че
производството на растителна продукция е продължителен процес, който включва
различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене,
торене, поливане, прибиране на реколтата, но от показанията на свидетеля Ш. А.
не се установява жалбоподателката Р. да е участвала в
този процес. От неговите показания още по-малко може да се установи и да се
приеме, че произведената продукция е била предназначена за продажба или че е
била продавана, доколкото същият заявява само, че бил чувал, че М.Р. продава
част от произведената продукция, но по никакъв начин не се установява, кога, на
кого и къде се продава тази продукция, като в тази насока не са ангжажирани каквито и да е други доказателства. Ясно е, че
само въз основа на твърде общите показания на този свидетел не може да се
приеме за безспорно установено, че това е продукция, произведена от жалбоподателката, а още по-малко, че същата е осъществила и
реални продажби на тази продукция.
Според настоящия състав на съда, горните
изводите не се разколебават и от изготвеното по делото заключение на
допуснатата и изготвена съдебно-агрономическа експертиза, която безспорно
доказва наличието на зеленчукова градина с посочената площ, засята с определени
зеленчуци, както и наличието на остатъци от такива, за които се сочи, че са
били засадени през зимата/януари – февруари/, но експертизата по никакъв начин
не установява, че дейността по засаждането и отглеждането на описаните
зеленчуци е свързано с реалното полагане на труд от страна на жалбоподателката Р., а по-скоро навежда на мисълта, че това
се върши от някой друг - близки на жалбоподателката,
като най-вероятно това е нейният съпруг.
От всичко изложено по-горе съдът намира,
че с основание да се приеме, че регистрацията на жалбоподателката
М.И.Р. като земеделски стопанин е направена само и единствено с цел получаване
на парични обезщетения, в случая за временна неработоспсобност,
от фондовете на ДОО, като в този контекст следва да се посочи също така, че
стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1
октомври на следващата година, при което е нормално един същински земеделски
стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при
настъпване на осигурително събитие и получаването на парични обезщетения от
фондовете на ДОО, както е в случая. Ясно е, както бе обосновано и по-горе, че
наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение и че съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за
които, на първо място, се изисква да бъдат регистрирани за това по установения
ред и на следващо място, се изисква да произвеждат селскостопанска продукция,
предназначена за пазара. В конкретния случай се касае за отглеждане на
зеленчуци на площ от 0.0200 ха, т.е. става дума за зеленчукова градина от 200 кв.м.,
в която се отглеждат обичайните зеленчуци за всяка градина на
средностатистически гражданин, като според съда, това определено сочи, че е
налице производство на растителна продукция, която ще се ползва за собствена
консумация в семейството, респ. домакинството на земеделския стопанин,
отколкото за продукция в обеми и количества, предназначени за продажба. Близко
е до ума, че продажба на растителна продукция от толкова незначително по площ
стопанство, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да
формират печалба, като по този начин да се стимулира ежегодно дейността на
земеделския стопанин, е крайно несъстоятелно и нелогично.
От всичко изложено дотук с основание може
да се приеме, че жалбоподателката М.И.Р. е нямала
никакви намерения да отглежда въпросните зеленчуци, т.е. да упражнява трудова
дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за
продажба, като се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност
като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което
не се явява осигурено лице по смисъла на закона. Осигурителното правоотношение
е проекция на реално упражнявана трудова дейност, в случая трудова дейност като
земеделски стопанин и липсата на такава лишава от основание осигурителното
правоотношение, респ. липсата на осигурително правоотношение дефинитивно
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по глава IV, раздел II от КСО.
При така установените факти и горните изводи,
изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, по представения болничен лист, законосъобразно и правилно е било
отказано. Това е така, защото няма данни жалбодателката
да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без
значение обстоятелството, дали М.И.Р., като самоосигуряващо
се лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбодателката не е извършвала трудова дейност като
земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на
§1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна
неработоспособност поради общо заболяване – „***”, то законосъобразно и
правилно е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност, за периода на временна неработоспособност - от 21.01.2021
год. до 19.02.2021 год., т.е. оспореното решение е издадено в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от М.И.Р. от ***,
против Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане
№О-08-000-00-01451546 от 25.02.2021 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по
настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не
следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не
са претендирани от ответника по жалбата, а и реално,
такива не са сторени от него в хода на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Р. от ***, с
ЕГН **********, против Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №О-08-000-00-01451546 от 25.02.2021 год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 21.01.2021 год. до
19.02.2021 година.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: