№ 2238
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20231100502780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Т. К. Ш. срещу решение № 15232 от
30.12.2022 г. постановено по гр.д. № 20221110123521 по описа на Софийски районен съд,
ГО, 55 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу „С.а.“ ЕАД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за
признаване на извършеното със заповед № 71/01.04.2022г. прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ за незаконно, възстановяване на длъжността, която е заемал преди
прекратяването на трудовото правоотношение – „шофьор, единичен автобус“ в поделение
„Земляне“ на ответното дружество и изплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.04.2022 г. –
01.10.2022 г. в размер на 10 800 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 04.05.2022 г., до окончателното плащане.
Жалбоподателят във въззивната жалба поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно
изследване на доказателствата по делото. Твърди, че не са спазени условията и редът за
налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е изискал писмените му обяснения,
а заповедта за уволнение е издадена в нарушение на трудовото законодателство, от
1
неоправомощено лице, като същата е немотивирана. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника – „С.а.“ ЕАД. Оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.
Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Излага твърдения, че първоинстанционният съд правилно е изследвал доказателствата по
делото. Оспорва да са налице твърдените от въззивника нарушения на трудовото
законодателство. Излага становище, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, а заповедта за уволнение е връчена надлежно при
условията на отказ да бъде получена. Твърди, че лицето подписало заповедта за уволнение е
изпълнителният директор на дружеството и в този смисъл е лице, което разполага с
правомощия. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна,
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално
легитимирана страна, като същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
По делото страните не спорят, а и от представените писмени доказателства в
частност трудов договор № 23/14.03.2018г. и допълнителни споразумения към него се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като до 01.04.2022
г. ищецът е заемал длъжност „шофьор, автобус“ в поделение „Земляне“ в „С.а.“ ЕАД, при
пълно работно време.
Със заповед № 71/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на „С.а.“ ЕАД – Д-р ик
С.а., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По отношение на въведеното с въззивната жалба възражение, че не е спазена
процедурата, предвидена в трудовото законодателство, същото е неоснователно. По делото
е представена докладна записка от 03.02.2022 г. от инж. Б.К., изпратена до вниманието на
директора на поделение „Земляне“, с която е докладвано, че ищецът не се е явил на работа
на 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и 21.01.2022 г., като не е представил документи
оправдаващи отсъствието му. В тази връзка от работника са изискани писмени обяснения,
като искането му е връчено лично на 23.02.2022 г. Служителят е депозирал писмени
обяснения, като е посочил, че няма вина и е поискал работодателят му да се свърже с РЗИ и
личния му лекар за установяване на обстоятелството има ли разминаване от РЗИ, тъй като
2
има издадено предписание за изолация, от една страна, и издаден болничен лист, от друга
страна. Ето защо следва да се приеме, противно на твърденията на въззивника, че не е
налице нарушение на чл. 193 КТ. Цитираната разпоредба предписва задължение за
работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В настоящия случай работодателят е изискал информация от лицето във
връзка с неявяването му на работа, като дори е предприел действия по установяване налице
ли е соченото от работника разминаване, видно от отбелязването върху писмените
обяснения.
Не се спори между страните, а и от представените по делото медицински документи –
амбулаторни листове, болничен лист и становище на лекар, главен специалист – СТМ, се
установява, че работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за 7 дни,
считано от 29.01.2022 г. до 04.02.2022 г., както и от 04.01.2022 г. до 17.01.2022 г. поради
поставянето му под 14-дневна карантина. По делото е представено и предписание за
изолация в домашни условия, от което се установява, че жалбоподателят е поставен в
изолация от 05.01.2022 г. до 18.01.2022 г. С оглед разминаването в датите във връзка с
поставянето под карантина и изолация на лицето, работодателят е приел, че за неявяването
му на работа на 18.01.2022 г., работникът има уважителна причина, поради което и е приел,
че не е налице дисциплинарно нарушение, извършено на тази дата.
Заповедта е издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, изложени
са подробни мотиви по отношение на всяко едно от посочените дисциплинарни нарушения,
а именно, че лицето не се е явило на работа три последователни дни – на 19.01.2022 г.,
20.01.2022 г. и 21.01.2022 г., за което не е представило болничен лист, нито е посочило
уважителна причина, анализирано е подробно разминаването в болничния лист и
предписанието за изолация, като е прието, че е налице нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при отказ
последния да я получи, който отказ е удостоверен от двама свидетели. В подкрепа на това
обстоятелство са и свидетелските показания на свид. К. и свид. С., които са заявили, че
именно те са присъствали при връчването на заповедта на жалбоподателя, на когото било
разяснено съдържанието й и който отказал да я подпише. Ето защо неоснователно е и
възражението на въззивника, че не е спазена разпоредбата на чл. 195 КТ, а доколкото
заповедта е издадена от изпълнителния директор, съдът приема, че същият е оправомощен
по смисъла на чл. 192 КТ.
Неоснователно е и възражението, че не е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ. Съгласно
посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Видно от
представената по делото докладна, директорът на поделение „Земляне“ е узнал за
извършените на 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и 21.01.2022 г. нарушения на 03.02.2022 г.
Дисциплинарното наказание е наложено с процесната заповед на 01.04.2022 г., с оглед на
което е спазен предвиденият в посочената разпоредба двумесечен срок.
3
Относно твърдението на жалбоподателя, че работодателят не е съобразил тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника,
съдът намира, че в случая е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо
ангажиране на дисциплинарна отговорност на лицето и налагането на най-тежкото
предвидено дисциплинарно наказание. Жалбоподателят самоволно се е отклонил от
изпълнение на трудовите си задължения , като не е предприел никакви действия по
уведомяване на работодателя, че на процесните дати няма да се яви на работа, което
представлява нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ доколкото уважаването им е обусловено от уважаване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно отправеното искане, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Страната е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лева с включен ДДС. Представени са
и доказателства за заплащане на същите, с оглед на което искането за присъждане на
разноски следва да бъде уважено.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат изцяло, а
оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15232 от 30.12.2022 г., постановено по гр. д. №
20221110123521 по описа на СРС, ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА Т. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на „С.а.“ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3960 (три хиляди деветстотин и шестдесет) лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4