О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На пети март
Година две хиляди и двадесета,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД №238 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.341ал.2
във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по депозирана частна жалба от адв. б.,
пълномощник на П.П.О. срещу определение №250 от 12.02.2020г. на Районен съд- Варна,
постановено по НОХД №3030/2017г., с което е същата е осъдена да заплати на Д. и
на Х.Н.Х.по 300 лева на всеки на основание чл.189ал.3 от НПК, която сума
представлява направените от тях в качеството им на частни обвинители разноски
на ДП № 2380/2016г. по описа на Първо РУ
– Варна за адвокатско възнаграждение. В жалбата се сочи, че постановеното
определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита,
че това искане на частните обвинители е било преклудирано, тъй като същите до
настоящият момент не са претендирали тези разноски, както и не са представили
доказателства за реализирането им. Нещо повече, предвид ограничените
процесуално- следствени действия в хода на ДП, които се извършват от адв. С.С.,
то претендираният от тях размер е прекомерен. С оглед на това, че искането не
било направено своевременно, счита че определението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени доводите, изложени в жалбата, както и доказателствата по делото, намира
следното: Жалбата е депозирана в срок,
от лице, имащо право на това и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
С определение №250 от 12.02.2020г. на
Районен съд- Варна, постановено по НОХД №3030/2017г. П.П.О. е осъдена да заплати в полза на Д. и на Х.Н.Х.по
300 лева на всеки, на основание чл.189ал.3 от НПК, която сума представлява
направените от тях в качеството им на частни обвинители разноски на ДП №
2380/2016г. по описа на Първо РУ – Варна за адвокатско възнаграждение. Същото е
било образувано срещу О. за престъпление по чл.216ал.1 от НК. На ДП при
предявяване на разследването на пострадалите Д. и на Х.Н.Х.е присъствал адв.
Стоянов, който е бил надлежно
упълномощен от всеки един от тях да ги представлява на ДП. В материалите по
същото, на л. 11 и л.14 са приложени договорите за правно помощ и съдействие, видно
от които Д. и Х.Н.Х.са заплатили на адв.
С.С. по 300 лева адвокатско възнаграждение за участие на този етап от процеса.
След приключването на ДП № 2380/2016г. по описа на Първо РУ – Варна, във ВРС е
внесен обвинителен акт срещу П.П.О. въз основа на който е било образувано НОХД
№ 3030/2017г. По същото присъдата спрямо нея е влязла в сила на 07.11.2019г.,
като на същата е наложено наказание Глоба в размер на 100 лева за осъществено
престъпление по чл.216ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на
чл.189ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и
другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. В
случая Д.Х. и Х.Х.са имали правото в качеството на пострадали да упълномощят на
ДП повереник и да претендират съответните разноски за адвокатско
възнаграждение. Видно от материалите по НОХД № 3030/2017г. на ВРС обаче, нито в
депозираните до съда молби за конституиране като граждански ищци и / или частни
обвинители, нито в хода на съдебното следствие или съдебните прения Д., Х.Н.Х.или
техния повереник не са претендирали заплащане на сторените от тях разноски.
Проследявайки систематичното място на разпоредбата на чл.189ал.3 от НПК, то
съдът намира, че до произнасянето на присъдата, а не след влизането й в сила,
същите са могли да отправят своето искане до съда за това. Това е така, тъй
като съдебната инстанция при произнасяне на присъдата си следва да изпълни
правомощията си по чл.301ал.1т.12 от НПК при наличие на искане от страна на
частните обвинители и техния повереник
за присъждане на направените на ДП разноски. При пропуск съда да се произнесе
за това, е предвидена процедурата по чл.306ал.1т.4 от НПК. С оглед горното
намира, че съдържащото се в частната жалба възражение за несвоевременно
отправено искане за заплащане на сторените от частните обвинители разноски на
ДП за основателно. С оглед на това атакуваното определение се явява неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а молбите на Д. и Х.Н.Х.за
заплащане на сторените на ДП разноски следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното и на основание чл.
345 ал. 2 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА определение № 250 от 12.02.2020г.
на Районен съд- Варна, постановено по НОХД №3030/2017г., с което П.П.О. е
осъдена да заплати на Д. и на Х.Н.Х.по 300 лева на всеки, на основание
чл.189ал.3 от НПК за направените от тях в качеството им на частни обвинители
разноски за адвокатско възнаграждение на ДП
№ 2380/2016г. по описа на Първо РУ – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Д.
и на Х.Н.Х.за заплащане от П.П.О. по 300 лева на всеки един от тях, на
основание чл.189ал.3 от НПК за направените в качеството им на частни обвинители
разноски на ДП № 2380/2016г. по описа на
Първо РУ – Варна - адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.