Присъда по дело №1324/2022 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 23 януари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20222230201324 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
07.02.2023г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия И. Д. В. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Ощетеното юридическо лице редовно призовано се представлява от
управителя на дружеството и с упълномощен повереник. Предявява
граждански иск и претендира законна лихва от датата на увреждането.
Повереникът на ощетеното юридическо лице отговаря на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият редовно призован за разпоредително заседание се явява
лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск и конституира ощетеното юридическо лице в
качеството на граждански ищец, след което приключи разпоредителното
заседание и премина към предварително изслушване на страните. При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия
правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва неговото
самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. В. да се
наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ години, което да се редуцира с 1/3 и намаленото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години да се изтърпи
ефективно при първоначален СТРОГ режим. Предлага гражданският иск да
се уважи изцяло.
Гражданският ищец в съдебно заседание моли да се уважи претенцията
му в пълен размер ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание, подс. В. се признава за виновен. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ в минимален размер. Признава гражданската претенция в пълен
размер.
1
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Св. Р. Г. П. била собственик на капитала и управител на търговско
дружество „Гелер“ ЕООД. Фирмата стопанисвала офис, находящ се в гр. С.,
ул. „Одрин“, №4.
В тъмната част на денонощието на 22 срещу 23.10.2022г. подс. И. Д. В.,
който живеел в същия град тръгнал да се разходи из града и ако му се отдаде
възможност да извърши кражба. Придвижвайки се по ул. „Одрин“ забелязал,
че офиса, стопанисван от св. Р. П. няма СОТ. След като се огледал, приложил
натиск няколко пъти и разбил вратата. Влязъл вътре и започнал да търси
парични средства. В едно от чекмеджетата на бюро в помещението намерил
монетник. Започнал да взема монетите, но монетникът се отместил и той
видял банкноти с различен номинал. Взел ги и напуснал обекта, оставяйки
вратата притворена. В чекмеджето имало сума от 1100 лева, които
подсъдимият след като взел похарчил в казино.
Сутринта на 24.10.2022г. св. С.С.Й., който притежавал офис на същия
административен адрес забелязал, че вратата на офиса на фирма „Гелер“
ЕООД е отворена и се обадил на св. Р. П.. След установяване извършеното
посегателство тя сезирала надлежните органи.
По случая работил полицейския служител, св. П.Б. пред когото
подсъдимият признал деянието и описал механизма на извършване.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р. П., С.Й. и П.Б. взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението „Кражба“ по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, затова че на 22/23.10.2022г. в гр. С. в условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
2
на имот извършил кражба на чужди движими вещи- парична сума в размер на
1100 лева, собственост на „Гелер“ ЕООД с управител Р. Г. П..
Деянието е извършено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като
взема посочената по- горе сума пари, собственост на ощетеното юридическо
лице извършва деянието „Кражба“. Наясно е бил, че по този начин,
извършвайки деянието ще увреди собственика на тези пари, но въпреки това
го е извършил и е увредил ощетеното юридическо лице.
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. В. е извършил
деянието, за което е обвинен, тъй като това се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Те са логични, относими към предмета на
делото, безпротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по
делото.
Съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подс. В. по
т.3 на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като по несъмнен начин се установи от
събраните по делото доказателства, че деянието е извършено чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. За да извърши
кражбата подсъдимият В. е приложил натиск върху входната врата на офиса
на фирма „Гелер“ ЕООД и по този начин е успял да я разбие. Тази врата в
крайна сметка е останала притворена и след като е напуснал помещението,
което е било видяно и от св. С.Й., притежаващ офис в същата сграда.
От справката за съдимост на подс. В. е видно, че той е извършил
деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с протоколно
определение по НОХД №1312/2020г. С.ският районен съд е одобрил
споразумение между РП- С. и защитника на подсъдимия, с което му е
наложил за извършено на 03.09.2020г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Определението е влязло в сила на 13.10.2020г. Това наказание подс. В. е
изтърпял на 05.08.2022г. Видно е, че с определението по НОХД №1312/2020г.
на С.ски районен съд му е било наложено наказание ЕДНА година и ШЕСТ
месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, т. е. наложено му е
наказание за тежко умишлено престъпление „кражба“. Наложеното наказание
е „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца и
изтърпяването на същото не е било отложено на основание чл.66 от НК. От
изтърпяването на това наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца до извършването на деянието по настоящото
производство 22/23.10.2022г. не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс. В. е извършил деянието
„Кражба“ по настоящото производство в условията на опасен рецидив,
3
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а“ от НК и правилно РП- С. му е
повдигнала такова обвинение.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното
му разкаяние и съдействието му за разкриване на обективната истина по
време на досъдебното производство.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимия, както и предишните му
осъждания, освен обуславящото опасния рецидив.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подс. В., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. В. за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК при условията на чл.54, ал.1 от
НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Намира, че е
най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода" в размер на
ТРИ години, както предлага прокурора. Наказанието в този размер съдът
счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а,
ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЕДНА
година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години
подс. В. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от ощетеното
юридическо лице граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че
той е предявен своевременно. Доказа се, че на 22/23.10.2022г. ощетеното
юридическо лице е претърпяло имуществени вреди. Установи се, че тези
вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс. В..
Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието
на подсъдимия и вредата, причинена на ощетеното юридическо лице.
Установи се, че той с действията си е причинил вреда на стойност 1100 лева.
Видно е, че парите, предмет на инкриминираното деяние са в размер точно на
тази сума. Ето защо тази сума, подс. В. я дължи на ощетеното юридическо
лице. Съдът счете, че следва да осъди подс. В. да заплати на гражданския
ищец сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и
претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на
увреждането 23.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като
4
при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на
деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът счете, че следва да осъди подс. В. да заплати на гражданския
ищец и направените от него разноски за адвокатска защита и съдействие.
Видно е от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, че
той е заплатил на повереника си сумата от 300 лева. С оглед правилата на
процеса съдът следва да осъди подс. В. да заплати на гражданския ищец
„Гелер“ ЕООД и сумата от 300 лева, представляваща направени от него
разноски.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. В. да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5