Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр. София, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 4739 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 26564/30.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 62232/2016 г. по описа на СРС, 29 състав са отхвърлени, като неоснователни
предявените от И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.45 ЗЗД:
за осъждането на ответницата да заплати в полза на
ищеца сумата от 5060 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -01.11.2016 г. до погасяването, за претърпени неимуществени
вреди за периода от 03.11.2014 г. до 10.12.2014 г. и за периода от 10.06.2015
г. до 21.09.2016 г., изразяващи се в злепоставяне на бащата пред неговото дете Д.И.
В.ЕГН **********, обида, страдание и срам от опетняване на неговата личност и
доброто му име в обществото, нарушаване на правото му да се движи спокойно,
причинени от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена по
гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била
издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по
описа на CPC, III г.о, 89 състав, както и
за осъждането на ответницата да заплати в полза на
ищеца сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
09.12.2015 г. за претърпени от него обида, унижение, лишаване от свобода,
третиране като престъпник, опозоряване пред детето му, опозоряване пред
персонала на детската градина, изпитване на чувство на безсилие, срам, че е
посочен като насилник от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена
по гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била
издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по
описа на CPC, III г.о, 89 състав.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден И.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 1200 лв.
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца И.И.В., в която са изложени
доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Отправя искане за
отмяна на постановеното решение в обжалваната част и уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
От страна на въззивника са
изложени оплаквания, че решението е постановено от съда при многократни
отхвърляния на искането за отвод на съдебния състав, при липса на мотиви, при
несъобразяване на първата инстанция със събраните в производството
доказателства. Според жалбоподателя, в проведеното производството е установено,
че твърденията на ответницата по проведеното производство по ЗЗДН са неистина –
отхвърляне на молбата й с Решение по гр.д.№ 58326/2014 г. по описа на СРС. Последното
е и доказателство, за това че ответницата не е „жертва“, както и че изнесената
от нея информация е невярна. Поради това формираният от първата инстанция
извод, за това че с подаване на молбата за защита по ЗЗДН ответницата не е
извършила противоправно действие се явява погрешен. Същевременно, според
жалбоподателя, при формирането му е направено смесване на институтите „противоправност“ и „вина“. В производството било
установено, че майката е злоупотребила с право, дадено и със ЗЗДН съобразно
принципа на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България. Същевременно
СРС бърка субективното отношение на ответницата със законовото определение
добросъвестност. В случая ответницата не е положила дължимата грижа, тъй като е
знаела изначало какви ще са последиците за бащата на детето. Сезирането на съда
с неистинска информация е недобросъвестно; извършено с цел да се отдели детето
от бащата; осъществено е с цел бащата да не се вижда с детето- право
гарантирано му от закона; осъществено е в противоречие с интересите на
обществото. Според жалбоподателят, при постановяване на решението СРС не е
разгледал елемента „вина“. По твърдения в случая майката е злоупотребила с
правото си на „жертва“ и макар да не е присъствала на инцидента от 09.12.2015
г. се е включила и е провокирала ареста на ищеца като активно е съдействала на
органите на реда с представяне на заповедта от 03.11.2014 г. Чрез представената
в производството докладна записка на И.Д.Н.от 10.12.2015 г. е установено, че
ответницата е чакала пред детската градина и е представила заповед от
03.11.2014 г. издадена по гр.д.№ 58326/2014 г. по описа на СРС, 89 с-в. Същевременно,
чрез изслушания в хода на първоинстанционното производство запис от „Национална
система 112“ от 09.12.2015 г. че учителка от детската градина е подала сигнала
„по настояване на майката“. Същевременно, чрез събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С.и И.е
установено, че нарушител на заповедта от 03.11.2014 г. е именно ответницата, а
не ищеца. Налице е злоупотреба с право от страна на ответницата, тъй като
последната е представила на 09.12.2015 г. заповед за защита, която е изтекла на
20.11.2015 г., обезсилена на основание чл.19 ЗЗДН. Освен това, според
жалбоподателя, за посочените от ответницата в проведеното производство по реда
на ЗЗДН клевети- че е осъществил спрямо детето сексуално, физическо и
психическо насилие същият бил оправдан от наказателния съд за посочените
престъпни деяния. По изложени подробни съображения, чрез събраните в
производството пред първата инстанция доказателства се установяват и
причинените вреди и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. С
оглед това, неправилно СРС е отхвърлил като неоснователни претенциите. Моли за
отмяна на постановеното от СРС решение и постановяване на друго, с което
претенциите му да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемият Р.К.Б. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че в случая не е налице
противоправно поведение на майката, поради което не е налице фактическия състав
на непозволено увреждане. По твърдение заповедта за незабавна защита издадена
от 89 с-в е действала на 09.12.2015 г. и е била в сила до 2016 г., когато е
влязло в сила решението на съда. Прави възражение, че не носи отговорност за
задържането на ищеца на 09.12.2015 г., тъй като на тази дата служителите на МВР
са упражнили правомощията си по ЗМВР, като единствено държавата може да носи отговорност
за техните действия на този ден спрямо ищеца по правилата на ЗОДОВ. Правилно и
законосъобразно при постановяване на съдебното решение съдът е преценил съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК и дадените показания от свидетеля С., която е била
защитник на ищеца при издаването на тази заповед за незабавна защита от домашно
насилие. Същевременно, от изслушания запис при обаждането на тел.112 не се
установява, че ответницата е инициирала намесата на органите на реда на
09.12.2015 г. Прави възражение, че не е извикала служителите на МВР и не им е
представила заповед за защита от домашно насилие. Твърди, че обаждането е било
извършено от страна на педагози в детската градина. Изводите на СРС са правилни
и законосъобразни, поради което постановеното решение следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Страните не спорят и се установява чрез приложените
в производството доказателства, че ищецът И.И.В. и ответницата Р.К.Б. са бивши съпрузи /сключен гр.брак на 16.10.2011 г./, като от брака си
имат родено едно дете-Д.И. В., ЕГН **********.
Чрез приложеното към настоящето производство
гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, се установява и страните не
спорят, че делото е образувано по депозирана от ответницата молба, въз основа
на които била издадена на 03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от домашно
насилие по реда на чл.18 от ЗЗДН спрямо ищеца И.И.В..
Установява се, че в подадената молба Р.К.Б.
е посочила, че при последното идване на ответника от гр.Варна, където живее до
гр.София, където е нейното жилище спрямо нея е било упражнено домашно насилие
изразяващо се в следните описани от Б. действия извършени спрямо нея и детето от В.:
„излезе от добрия и нормален тон на поведение“, „извлече ме насила от колата“,
вследствие което Б. си ударила силно десния крак в областта на подбедрицата,
„започна да ми крещи и да ме нарича „луда“ и че „детето ще отпътува с него за
Варна“; „уплаших се много и направих опит да отворя вратата на колата и да
взема детето, което беше много стресирано, но вратата беше заключена“, „направих
опит да отворя другата задна врата…отворих я, но съпругът ми няколкократно ме
изблъска с нея“, „след това ответникът слезе от колата с детето в ръцете си,
избута ме яростно към пътното платно, по което се движеха коли и няколкократно
ме удари силно по лицето, започна да ми дърпа чантата с всичка
сила и от това действие аз буквално се свлякох на земята“, „след инцидента,
който стана изцяло в нейно присъствие, дъщеря ни беше онемяла, уплашена и по
лицето й избиха червени петна. От тогава тя трудно заспива, често се събужда и
безпричинно плаче…“
В издадената по цитираното производство на
03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от домашно насилие по реда на чл.18
от ЗЗДН е посочено, че се задължава И.И.В. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.К.Б., както и че се забранява на И.И.В. да приближава Р.К.Б. на разстояние по-малко от 100
метра. В издадената заповед, съдът изрично е посочил, че не е обвързан от
искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки
/чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
Страните не спорят, че с определение от 21.01.2015 г.
производството по гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав е
било спряно по взаимно съгласие на страните, като впоследствие било възобновено
с определение от 11.06.2015 г.
Установява се, че молбата на ответницата за защита
от домашно насилие е била отхвърлена с влязло в сила на 21.09.2016 г. съдебно
решение № 12551/08.08.2016 г. В мотивите на
постановения съдебен акт съдът е формирал изводи за недоказаност на изложените
в молбата на Б. факти и
обстоятелства за упражнено спрямо нея на посочената дата – 28.09.2014 г.
домашно насилие от В..
Изрично в постановеното решение по гр.д.№58326/2014
г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав е посочено, че след влизане в сила на
решението /в случая 21.09.2016 г./ следва да се уведоми СДВР по настоящ адрес
на страните, че издадената на 03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от
домашно насилие по реда на чл.18 от ЗЗДН няма действие занапред /чл.19 ЗЗДН/.
Установява се от събраните пред първата инстанция
доказателства, че на 09.12.2015 г. И.И.В. е бил
задържан от органите на МВР- 05 РПУ при СДВР на основание чл.72, ал.1 ЗМВР за
срок от 24 часа, както и че на основание чл.80 от ЗМВР на същият е бил извършен
обиск от органите на реда.
Установява се, че на 09.12.2015 г. е постъпило обаждане
от телефонен номер посочен в писмо на МВР, Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112-София /л.200 от делото на СРС/ от лице, което се представило
като госпожа Р.Б..
Чрез извършения от СРС оглед на представения
звукозапис от обаждането до Районен център 112-София на 09.12.2015 г. в с.з. на
23.05.2018 г. се установява, че обаждането до тел.112 е извършено от учителка
/представила се с името Р.Б./ в детска градина „Малки чудеса“ в гр.София, ул.*******,
с молба да бъде изпратена полиция от 05 районно поради това че пред детската
градина има дете, което пищи и е с баба си заедно с баща, който е с
ограничителна заповед да не доближава детето, както и че това плаши децата в
детската градина. Чрез извършения оглед на съставения звукозапис се установява,
че лицето подало сигнала е посочило, че майката е казала да звъннат на 112 и да
поискат да бъдат прехвърлени към 05 районно и да извикат полиция.
С оглед така установеното, съдът намира че следва да
изложи следните допълнителни съображения от правна страна:
Според указаното в чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
С разпоредбата на чл.18 ЗЗДН е предвидена възможност
за издаване на заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на
молбата за защита от домашно насилие по преценка на районния съд, в случаите, в
които молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща
опасност за живота или здравето на пострадалото лице. Предвидено е, че заповед
за незабавна защита се издава от районният съд в закрито заседание без
призоваване на страните, като същата се връчва на страните и се изпраща
служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Когато
от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона
за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".
С разпоредбата на чл. 19 от ЗЗДН е предвидено
изрично, че заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има
действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Претенциите на ищеца се основават на изложени правни
и фактически доводи по реда на чл.45 ЗЗД за осъществено непозволено увреждане
спрямо него от ответницата, чрез извършени от нея спрямо него противоправни и виновни действия - злоупотреба с право,
които се изразяват в:
- подаване на молба за защита от домашно насилие по
образуваното гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав, по което
е била издадена заповед за незабавна защита, приключило с влязло в сила
решение, с което молбата за защита от домашно насилие е била отхвърлена като
неоснователна, поради това че посочените в молбата по чл.9 от ЗЗДН от Р.К.Б. факти и обстоятелства са неверни, както и в
- неправомерно задържане и обискиране на ищеца на
09.12.2015 г. от органите на реда /05 РУП при СДВР/ по инициатива и настояване
на Р.К.Б.,
в резултат на които действия на ищеца И.И.В. са му били причинени описаните
подробно в исковата молба неимуществени вреди.
Спорните между страните въпроси излизат извън
рамките на настоящия съдебен спор, по който настоящия състав дължи произнасяне
в рамки на сезирането. В отговор, настоящият състав напълно споделя изразеното
становище в Решение №.758/11.02.11 по г.д. №.1243/09, IV ГО, реш. №.245/05.11.14 по г.д. №.1734/14, ІІІ ГО, че
злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато
жалбата/искането до съответния компетентен орган не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес. Цитираното становище и
съображенията на настоящия състав са мотивирани от тезата, че носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да
не го упражни. Поради това и упражняването на материално и процесуално право
поначало е правомерно. Това, не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на
жалба/молба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени.
По така изложените мотиви, настоящия състав намира
че подаването на молба по чл.9 от ЗЗДН от страна на ответницата, въз основа на
която е било образувано гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав
с оглед упражняване на нейното право за защита от домашно насилие не
представлява злоупотреба с право, макар и впоследствие с влязло в сила решение
да е било признато от съда, че заявените от нея обстоятелства са неверни, тъй
като последните не са били доказани в проведеното производство. Изводът е
формиран въз основа на липсата на установеност в настоящето производство, че ответницата
е била недобросъвестна в това си поведение, че е упражнила правото си
единствено с цел да навреди на ищеца и неговите интереси или за да накърни друг
обществен интерес съзнавайки, че изложените от нея факти и обстоятелства са
неверни. Както е посочено в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДН, в случай на
домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
Съдът намира, че изложените в исковата молба
обстоятелства сочат за накърнени права на ищеца в резултат на издадената от
съда заповед за незабавна защита по цитираното производство, което действие е в
правомощие на районния съд по цитираната по горе разпоредба на чл.18 ЗЗДН при
наличие на посочените там предпоставки.
Поради това, претенцията на ищеца по чл.45 ЗЗД за заплащане
на сумата 5060.00 лв., като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди за периода от 03.11.2014 г. до 10.12.2014 г. правилно и законосъобразно е
била отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна.
Идентичен извод се налага и за претенцията по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 500.00 лв. обезщетение за претърпени на 09.12.2015
г. от И.И.В. неимуществени вреди по допълнително
изложени аргументи:
Както бе посочено, с разпоредбата на чл.19 ЗЗДН е
предвидено, че заповедта за незабавна защита от домашно насилие има действие в
хода на производството до издаването на заповедта за защита или на отказа на
съда. В случая издадената заповед за незабавна защита е имала действие от
03.11.2014 г. /дата на издаването й/ до 21.09.2016 г. /датата на влизане в сила
на решението, с което съдът е отказал издаване на заповед за защита от домашно
насилие/. Т.е. изложените от въззивника доводи, че
към датата на описаното събитие 09.12.2015 г. не е имало действаща заповед за
незабавна защита от домашно насилие издадена в полза на ответницата срещу ищеца
се явяват неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводите, че причина за
задържането и обискирането му на тази дата от органите на реда е
недобросъвестното поведение на ответницата, по чиято инициатива това е сторено.
Както изрично е отбелязано в издадената в полза на ответницата срещу ищеца
заповед за незабавна защита, при констатирано от страна на полицейските органи
неизпълнение на заповедта, В. ще бъде незабавно задържан и предаден на
прокуратурата. Това действие на заповедта е регламентирано с разпоредбите на чл.21
от ЗЗДН. Същевременно, осъщественото задържане и съответно извършения обиск на
ищеца на посочената дата – 09.12.2015 г. е било обосновано и с правомощията на
органите на реда регламентирани с разпоредбите на чл.72, ал.1 ЗМВР и чл.80 от ЗМВР. В настоящето производство обаче претенцията на ищеца не е обоснована с
неправомерност на извършените действия от органите на полицията. Доводите на въззивника, че автор на така извършените действия по
задържане и обиск на посочената дата е
ответницата се явяват неоснователни, тъй като както бе посочено автор на същите
е полицейски орган. Фактическите твърдения, че инициатор на подадения сигнал до
тел.112 е ответницата, съдът намира за неоснователни, доколкото в
производството се установява от огледа на извършения запис на системата, че
обаждането е извършено от учителка в детската градина, поради това че децата от
детската градина се плашат от това че пред детското заведение има дете, което
пищи, придружавано от баба си и баща, спрямо който има издадена ограничителна
заповед. И при обратно установяване обаче, както бе посочено по-горе, по време
на действие на заповедта за незабавна защита ищецът е следвало да изпълнява
същата според дадените изрични указания в тази насока.
Следователно, по делото не се доказва твърдяното
противоправно поведение на ответницата Р.К.Б..
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което
постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
Въззиваемата страна не е представила доказателства
за извършени разходи за настоящата инстанция, поради което съдът не дължи
произнасяне по отправеното искане по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26564/30.01.2019
г., постановено по гр. д. № 62232/2016 г. по описа на СРС, 29 състав, с което
са отхвърлени, като неоснователни предявените от И.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.45 ЗЗД:
за осъждането на ответницата да заплати в полза на
ищеца сумата от 5060 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -01.11.2016 г. до погасяването, за претърпени неимуществени
вреди за периода от 03.11.2014 г. до 10.12.2014 г. и за периода от 10.06.2015
г. до 21.09.2016 г., изразяващи се в злепоставяне на бащата пред неговото дете Д.И.
В.ЕГН **********, обида, страдание и срам от опетняване на неговата личност и
доброто му име в обществото, нарушаване на правото му да се движи спокойно,
причинени от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена по
гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била издадена
заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по описа на
CPC, III г.о, 89 състав, както и
за осъждането на ответницата да заплати в полза на
ищеца сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
09.12.2015 г. за претърпени от него обида, унижение, лишаване от свобода,
третиране като престъпник, опозоряване пред детето му, опозоряване пред
персонала на детската градина, изпитване на чувство на безсилие, срам, че е
посочен като насилник от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена
по гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била
издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по
описа на CPC, III г.о, 89 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.