РЕШЕНИЕ№101
Град Самоков, 19 май 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Кирил Павлов
при участието на
секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 821 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр.
чл. 410 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Малинова
долина", ул. "Рачо Петков- Казанджията" № 4-6, представлявано от
управителя Райна Миткова – Тодорова. Предявен е с тази искова молба установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79
от ЗЗД, за признаване за установено че ответниците Е.Б.Ш. ЕГН ********** и Р.С.П.
ЕГН ********** дължат на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 7 158,53
лева представляваща остатък от неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от 14. 10. 2008 год. и Анекс № 1
от 01. 12. 2009 година, ведно със законната лихва върху главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 493/2019 г. по описа на РС Самоков
Ищецът твърди, че на 14.
10. 2008 год. е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК08-00239 между "СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД
/СИБАНК/, ЕИК ********* в качеството й на кредитор и Е.Б.Ш. ЕГН ********** в
качеството й на кредитополучател. За обезпечаване на кредита поръчителствал Р.С.П.
ЕГН **********. По силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на Р.С.П. ЕГН ********** С
подписването на договора ответникът Е.Б.Ш. се задължила да погасява
задължението си по кредита на 120 месечни вноски, с краен срок за погасяване удължен с Анекс №
1 от 01. 12. 2009 година и приложения като доказателство към исковата молба
погасителен план. Твърди се в исковата молба, че след усвояване на кредита, което
станало на 15. 10. 2008 година кредитополучателят не изпълни поетите договорни
задължения към "СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД /СИБАНК/ ЕИК
*********, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 8705, 18
лева, от които: 7158, 83 лева - главница и 1546, 35 лв. - лихва. По същество в
исковата молба се твърди, че кредитът е станал изискуем с изтичане уговорения в Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от
14. 10. 2008 год. и Анекс № 1 от 01. 12. 2009 година краен срок за погасяване
на потребителския кредит - 14. 11. 2019
год.
На основание сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012 г. и
приложенията към него между "СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД
/СИБАНК/ ЕИК ********* и "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********,
задължението на Е.Б.Ш. ЕГН ********** и Р.С.П. ЕГН ********** , произтичащо
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от 14.
10. 2008 год. било изкупено от "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. На адреса на длъжника и поръчителя били изпратени
уведомления по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Към исковата
молба ищецът прилага и съдържанието на изпратените уведомления по чл. 99 ЗЗД,
изходящи от цедента, което според задължителната съдебна практика,
материализирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на II т.о на
ВКС, Решение №93 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о,
съставлява надлежно съобщаване за цесията.
Съгласно нотариално
заверено пълномощно, приложено като доказателство към исковата молба, Цесионера
- "ЕОС МАТРИКС" ЕООД бил упълномощен от - Цедента СИБАНК АД, да
извършва уведомяване на осн. чл. 99 ЗЗД от името и за сметка на Цедента.
"ЕОС Матрикс"
ЕООД пристъпил към принудително събиране на непогасената част от вземанията си
по договора, като на 30.05.2019 г. подал до РС Самоков заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, с длъжници Е.Б.Ш. ЕГН ********** и Р.С.П. ЕГН **********
Образувано било ч.гр. д. № 493/2019 г. по описа на РС Самоков. Ответниците
подали в срок възражения с които оспорили вземането по заповедта за изпълнение,
поради което ищеца бил уведомен че в едномесечен срок от тази дата трябва да
подаде иск за установяване на вземанията си по договора. Горното поражда
правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване на вземането си
срещу кредитополучателя Е.Б.Ш. ЕГН ********** и поръчителя Р.С.П. ЕГН **********
за сумите по заповедта за изпълнение на основание Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от 14. 10. 2008 год. и Анекс № 1
от 01. 12. 2009 година.
В петитума на исковата
молба се съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ищеца,
че ответника Е.Б.Ш. ЕГН ********** и Р.С.П. ЕГН ********** дължат на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 7158, 83 лв., представляваща остатък от
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК08-00239 от 14. 10. 2008 год. и Анекс № 1 от 01. 12. 2009
година., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата. Поискано е също така съдът да признае за установено че
ответниците дължат на ищеца и сумата
1546, 35 лева, претендирана като редовна възнаградителна лихва върху главницата
за периода 14. 06. 2016 година до 14. 05. 2019 година. Поискано е и осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца и направените съдебно деловодни разноски в
хода на заповедното и исковото производство.
В определения срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е.Б.Ш. и Р.С.П. чрез пълномощника им адвокат
Милен Сибинов с който се оспорва предявеният иск по основание и по размер.
Правят се възражения за нищожност на договора и анекса от които се претендират
правата по иска. Възраженията за нищожност са основани на претенции за
неравноправни клаузи в договора и анекса. Прави се също така възражение, че вземането по
предявеният иск е погасено по давност, като в тази връзка се прави и евентуално
възражение, ако съдът не приеме
процесното вземане за изцяло погасено по давност, да приеме че вноските до 04.
06. 2014 година са погасени по давност.
Пред съда ищецът
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД, поддържа иска си с писмено становище от
пълномощника си адвокат Галина Христова.
В съдебно заседание
ответниците чрез пълномощника си адвокат Милен Сибинов поддържат оспорванията
на иска и възраженията съдържащи се в отговора на исковата молба.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр. д.
№ 493/2019 година на Самоковския районен съд, с постановената по същото Заповед
№ 396/04.06.2019 г., се установява че със същата заповед е разпоредено Е.Б.Ш.
ЕГН ********** и Р.С.П. ЕГН ********** , да заплатят солидарно на "ЕОС
МАТРИКС " ЕООД с ЕИК *********- гр. София, следните суми: сумата 7158, 83 лв.
- главница, представляваща остатък от дължима главница по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от 14. 10. 2008
год. и Анекс № 1 от 01. 12. 2009 година Сумата от 1546,35 лв. редовна лихва за
периода 14. 06. 2016 г. до 14. 05. 2029 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.05.2019 г. до изплащане на вземането, както разноски
в размер на 174.10 лева.
Това вземане визирано в
описаната заповед за изпълнение е срок оспорено от длъжниците Е.Б.Ш. ЕГН **********
и Р.С.П., което е създало правен интерес за ищеца от настоящия иск.
От представените в тази
насока писмени доказателства - копие от Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство от 14. 10. 2008 год. и сключен на 01. 12. 2009 година
Анекс № 1 към същия договор, се
установява, че същите договор и анекс са сключени между СИБАНК АД, от една
страна, и Е.Б.Ш. ЕГН ********** от друга страна като кредитополучател,
както и Р.С.П. ЕГН **********, като
поръчител. По силата на този договор "СИБАНК" АД е предоставила на Е.Б.Ш.
кредит в размер на 10000 лева за потребителски нужди, а Е.Ш. се е задължила да
върне получения кредит заедно с дължими лихви в срок от 120 месеца. Сумата,
която е следвало да бъде погасена е определена в погасителен план, чрез 120
месечни анюитетни вноски. Във всяка вноска се включват главница и възнаградителна
лихва, посочени в погасителен план към договора.
Съгласно договора
СИБАНК АД гр София е предоставила на кредитополучателката потребителски кредит
в размер на 10 000 лева за потребителски нужди. Тези 10 000 лева са получени от
ответницата Е.Ш. и кредита е изцяло усвоен на 15. 10. 2008 година.
Предоставянето, ползването на кредита частичното му погасяване и просрочията по
кредита са удостоверени от приложеното към исковата молба извлечение от
счетоводните книги на посочената банка, което кореспондира на събраните по
делото доказателства и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира.
По силата на чл. 5 ал.
1 от договора в рамките на 120 месеца кредитополучателката Е.Б.Ш. е имала
задължение да погаси усвоения кредит на анюитетни месечни вноски, съгласно
подписания от страните погасителен план към договора.
По силата на чл. 4 ал.
1 от договора главницата по кредита се
олихвява с годишна лихва наричана по-долу редовна, респективно
възнаградителна лихва равна на сбора от Банковия лихвен процент, плюс надбавка
в размер на 7, 35% пункта. Към датата на сключване на процесния договор от 14.
10. 2008 година банковия лихвен процент е в размер на 4,9% годишно.
Чл. 5 ал. 4 от договора
установява, че при забава кредитополучателят дължи лихва по просрочения дълг в
размер на сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг по чл. 4 ал. 1 от
същия договор и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На 01. 12. 2009 година
СИБАНК АД гр София и Е.Б.Ш. като кредитополучател и Р.С.П. като поръчител са
сключили и подписали Анекс № 1 към договора за кредит с който са приели приели
за установено в отношенията им, че към датата на подписване на този анекс 1.
12. 2009 година задължението по
главницата е 9456, 29 лева. В чл. 2 от същия анекс е уговорено, бе Банката
отпуска допълнителен кредит, в резултат на което при съобразяване направените
до Анекса погашения по кредита главницата става 11 700 лева, като допълнително
отпуснатата сума в размер на 2243, 71 лева ще послужи за погасяване на
просрочията по кредита – чл. 3 от Анекса. С чл. 4 от същия анекс по общо
съгласие на страните е удължен крайния срок за погасяване на задължението който
краен срок става 14. 11. 2009 година. При сключване на анекса е подписан и нов
погасителен план .
Допълнително
отпуснатата като кредит сума в размер на 2243, 71 лева е преведена по сметката
на кредитополучателката Е.Б.Ш. и получена от нея на 01. 12. 2009 година с което
„СИБАНК“ е изпълнила задълженията си по
сключения Анекс № 1 от 01. 12. 2009 година.
С клаузата на чл. 9 ал.
3 от Договора, запазила действието си и със сключване на Анекс № 1 от 01. 12.
2009 година СИБАНК АД гр София и Е.Б.Ш. като кредитополучател и Р.С.П. като
поръчител са се договорили че банката може да прехвърля правата си по описания
договор за кредит на трето лице.
Установява се валидно
възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит от 14. 10.
2008 год. и сключен на 01. 12. 2009 година Анекс № 1 към същия договор. Доказани са задълженията на всеки от
ответниците както за главницата, така и за договорната редовна лихва. Към този
момент не е действал Закона за потребителския кредит, който е в сила от 12. 05.
2010 година и няма обратно действие за договори за кредит с определен срок
сключени преди влизане в сила на закона. Това следва от разпоредбата на § 5 ПЗР
на ЗПК по силата на който § 5. Разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила,
с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за
кредит, сключени преди тази дата.
Не са основателни
възраженията на ответниците за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит и сключения на 1. 12. 2009 година Анекс № 1 към същия договор.
В случая не е налице
релевантна по делото неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на
потребителите, която да е довела до недействителност на процесния договор за
кредит и анекс.
С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г., сключен между "Сибанк " АД
и "Еос матрикс " ЕООД, вземането, предмет на договора е прехвърлено
на ищеца. От приложение № 1 към договора за цесия е видно, че задължението на Е.Б.Ш.
по Договор за кредит от 14. 10. 2008 год. с отпуснат кредит е прехвърлено на ищцовото дружество. Според
това приложение № 1 на ищеца е прехвърлено задължение по този договор в размер
на 11 396 лева - главница и 3166, 50
лева -договорна лихва кредитополучател Е.Б.Ш..
По делото е приета,
неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л. В.К. която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. Видно от констативно съобразителна част на ССЕ
сумата по кредита от 10000лв. е отпусната, получена и усвоена от
кредитополучателя Е.Б.Ш.. По този договор е погасено задължение от 1448, 90лв.
- главница и 5710, 79лв. -договорна лихва. Видно от заключение по ССЕ общия
размер на задължението по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 14. 10. 2008 год. и сключен на 01. 12. 2009 година Анекс № 1
към същия договор е 11 396, 78 лева главница и 3166, 50лв. -договорна лихва, а
размерът на внесените от ответниците суми по кредита е общо 2620 лева и на 12
август 2011 година е извършено последното плащане по кредита.
Неоснователно е
възражението на ответниците за погасяване по давност на процесните вземания. Договорът
за кредит е сключен на 14. 10. 2008 год. и е за срок от 120 месеца,
допълнително удължен с Анекс № 1, по силата на които срокът за изплащане на получения от Е.Б.Ш. с
поръчител Р.С.П. е изтекъл на 14. 11. 2019 год., когато е и падежната дата на
последната погасителна вноска по погасителен план. От този момент цялото
задължение по този договор за кредит е станало изискуемо. Всъщност ищеца и
основава претенцията си именно на това, че е изтекъл срока на договора за
кредит, а не на настъпила предсрочна изискуемост. Няма основание да се приеме
че е налице предсрочна изискуемост тъй като банката не е упражнила това свое
право. При това положение давността за вземането не е могла да започне да тече
преди 14. 11. 2019 година.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В случая дори няма изявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си. не поражда действие, ако банката както в случая изрично
не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение което е станало на
30. 05. 2019 година кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане. Погасителна давност не е изтекла както
за кредита като цяло, така и за никоя от неизплатените анюитетни вноски. За тях
няма отделен договор за кредит, нито отделна изискуемост от която да тече
погасителна давност, считано от падежа на съответната анюитетна вноска. Такова
нещо не е уговорено в договора нито в анекса, няма сключен договор от който да
следва извод че съответната неизплатена на падежа анюитетна вноска подлежи на
принудително изпълнение преди крайния срок на договора за кредит удължен с
анекса до 14. 11. 2019 година. Сключените договор за потребителски кредит и
Анекс № 1 дори не установяват с надлежни изявления на страните какъвто и да
било падеж на отделните анюитетни вноски, като от съдържанието на договора и
анекса № 1 към него се налага изводът, че изискуемостта и възможността за
принудително изпълнение настъпва с изтичане крайния срок на договора
По отношение на
възраженията на ответницата, че в договора за кредит има клаузи в противоречие
със закона, а така също и неравноправни клаузи, съдът намира тези възражения за
неоснователни. Не е налице противоречие
на процесния договор и анекс с разпоредбите на ЗЗП тъй като се касае за
индивидуално договорен потребителски кредит, а не такъв, сключен при общи
условия, няма основание да се коментира нищожност на клаузи в същия. Посочените
от ответниците като неравноправни клаузи са договорени индивидуално между
страните като такива на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са изключени от
понятието неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП.
Неоснователно е
възражението на ответниците, че задължението им се е погасило за всички вноски
с падежни дати от преди 04. 06. 2014 година. 09.10.2018 г. назад, по следните
съображения. Както вече бе посочено по-горе срок на договора е изтекъл на 14.
11. 2019 год. и от този момент непогасеното задължение по него е станало
изискуемо, като искът тогава вече се счита че е бил предявен, защото
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди това, а при оспорване на вземането
по издадената заповед за изпълнение щом ищецът е спазил срока за предявяване на
установителния иск, същият се счита за предявен също на датата 30. 05. 2019
година.
Доказано е по основание
и размер задължението на ответника Р.С.П. поръчител по получения от Е.Б.Ш.
кредит. И тъй като поръчителят отговаря за изпълнението на задължението
солидарно с главния длъжник, то и за поръчителя Р.С.П. съществува и е доказано
изискуемо задължение за плащане в същия размер от /установен в ССЕ/, в който и размер е
задължението на кредитополучателя Е.Б.Ш..
Напълно неоснователно е
и възражението на ответниците по чл. 110
от ЗЗД за погасяване на вземането по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. В случая задължението по процесния договор за кредит е
станало изискуемо на 14. 11. 2019 год. От тази дата и до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 30.05.2019 г. не е изтекъл никакъв срок, още по
малко е изтекъл законоустановения давностен срок от 5 години, предвиден като
погасителна давност.
Не е основателно
възражението на ответниците че не дължат процесните вземания, поради това, че
цесията не им е съобщена. По делото се установи, че между "Сибанк"
ЕАД и "ЕОС Матрикс" ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл.
99, ал. 3ЗД, с който банката е прехвърлила на ищцовото дружество вземанията си
към ответниците както за главницата, така и за договорната лихва. В този смисъл
цесионерът "ЕОС Матрикс" ЕООД става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. №
5788/2015 г. на ВКС, III г.о .). В настоящия случай е налице упълномощаване,
като не е основателно възражението на ответниците, че същото трябва да е
непременно в договора за цесия като упълномощителна клауза. По силата на това
упълномощаване банката е упълномощила ищцовото дружество да уведоми длъжника за
извърешното прехвърляне на вземането. В този смисъл съдът приема, че ищецът
"ЕОС Матрикс" ЕООД има право валидно да уведоми ответниците за
извършеното прехвърляне на процесните вземания.
Получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и, ал. ЗЗД не може
да бъде игнорирано. С връчване на уведомлението в хода на исковото производство
цесията има действие спрямо длъжника ( в този смисъл решение № 114 от
07.09.2016 г. п о т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.). В настоящия случай към
исковата молба са приложени уведомления л. 33 за извършената цесия, изходящи от
ищцовото дружество, което е пълномощника на цедента. В този смисъл съдът
приема, че извършената цесия е съобщена на ответниците с получаването на исковата
молба и приложенията към нея.
Предвид горните
констатации и по изложените съображения съдът намира налагат, че предявеният от
ищеца установителен иск е не само допустим, но и основателен. Установява се в
настоящия исков процес наличие на задължение на всеки от ответниците Е.Б.Ш. и Р.С.П.
ЕГН ********** за заплащане солидарно на сумата от 7758, 83 лева.,
представляваща остатък от неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК08-00239 от 14. 10. 2008 год. , ведно със
законната лихва върху главница, считано от 30.05.2019 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на сумата, за
което задължение на 04. 06. 2019 година е издадена Заповед № 396 за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 493/2019 г. по описа на РС Самоков
С издадената Заповед № 493/2019
г. по описа на РС Самоков е разпоредено и заплащане на сумата от 1546,35 лв.
редовна лихва за периода 14. 06. 2016 г. до 14. 05. 2019 год., като това
солидарно задължение на ответниците също е доказано в настоящото исково
производство и потвърдено от доказателствата по делото и заключението на
съдебно, счетоводната експертиза. Не са основателни възраженията на ответника
за нищожност на договора за кредит и сключения към този договор Анекс № 1 от
01. 12. 2009 година. В частност не са основателни възраженията на ответниците
за недължимост на договорената възнаградителна лихва. Клаузите относно тази
лихва не противоречат на закона и щом са неразделна част от договора
изпълнението им се дължи от ответниците.
Предвид изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. Общо
направените от ответника разноски са в размер на 744, 11лв. съгласно списък по
чл. 80 ГПК, включващи 174,11 лева за
ДТ, 210 лева за счетоводна експертиза и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода от спора
и уважаване изцяло на иска ответниците нямат право на разноски, а направените
от тях такива остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: София, район Витоша, ж.к"Малинова Долина" ул.
"Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, че ответниците Е.Б.Ш. ЕГН **********
и Р.С.П. ЕГН **********, му дължат солидарно сумата от 7158, 83 лева (седем
хиляди, сто петдесет и осем лева и 83 стотинки)- главница, дължима по Договор
за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 14. 10. 2008 год. и
сключен на 01. 12. 2009 година Анекс № 1 към съм този договор, сключени със
"Сибанк " АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 30.05.2019 г. до оконнчателното й
изплащане, както и сумата 1546,35 лв. договорна редовна лихва за периода 14.
06. 2016 г. до 14. 05. 2019 год. за които суми, включително и за разноски 174,
11 лева за ДТ и 360 лева адвокатско възнаграждение по ч.гр. д. № 493/2019 г. по
описа на РС Самоков е издадена Заповед №
396/04.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК Е.Б.Ш. ЕГН ********** и Р.С.П. ЕГН **********, да заплатят
солидарно на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: София, район Витоша, ж.к"Малинова Долина" ул.
"Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 Сумата от 744, 11 лева за разноски по
делото, от които 174, 11 лева за ДТ, 210 лева за експертиза и 360 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: