Решение по дело №1832/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер…………….                      Година  2018                          Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

                  

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

        

На трети декември                         Година  две  хиляди и осемнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                             № 1832           по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В.П.“ООД против НП № 03-009443  от 04.04.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение по чл415 ал.1 от КТ, на „В.П.“ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна и е приета от съда за разглеждане. 

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и моли отмяна на НП. В предписанието нямало задължение работното време да бъде определяно в рамките на един месец. Била посочена максимална продължителност за един ден

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. О., която изразява становище НП да бъде потвърдено. Работодателят сам определил в правилника за вътрешния трудов ред периодът за сумиране на работното време да е един месец. Законът определял максималната продължителност като всеки работен ден трябвало да се умножи по осем часа и въз основа на тази норма следвало да бъде направен графикът.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

                С протокол от 18.01.2018 г. Дирекция от ИТ-Варна  на „В.С.К.О Пауър“ООД било дадено предписание работодателят да изготвя поименните графици за работа така,че сборът отработените часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по- голям от нормата да продължителност на работното време,  определена в чл. 9б от Наредбата  за работното време, почивките и отпуските,  съгл. чл. 9а ал. 3 от същата наредба. Бил даден срок на изпълнение на предписанието 25.01.2018 г.

        На 01.02.2018 г. бил утвърден график и се установило, че при норма на продължителност на работното време за м. февруари – 160 часа, било предвидено лицето И.В.да работи 168 часа.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено лице, а въз основа на него , било издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

                Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно от материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, допълнително споразумение, графици, заповед за сумирано работно време  и от приобщените в съдебно заседание правилник за вътрешния трудов ред, протокол от 18.01.18г. и др. Като конкретни, подробни, логични и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, съдът изцяло кредитира показанията на св.Д..

                Горните доказателства установяват фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП. Тя не се оспорва и от страните. 

 

                Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

               При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно.

         АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Макар и лаконично описано, нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Посочени са всички съставомерни признаци,  както и всички, относими към тях факти, направена е съответна правна квалификация. Диспозитивната част на НП не противоречи на обстоятелствената и става безспорно ясно за какво е наказано лицето.

                Видно от събраните доказателства, работодателят не е изпълнил даденото предписание, поради което е осъществил състава на нарушението по чл. 415 ал.1 от КТ. Когато нарушението е извършено чрез бездействие, като действието е било задължително да се извърши в определен срок, то нарушението се счита осъществено в първия ден на забавата, в първия ден след изтичане на срока. В конкретния случай, обаче, не става въпрос за типично нарушение, извършено чрез бездействие. На практика с предписанието си АНО е указал на въззивната страна в бъдеще време да спазва закона като изготвените графици да съответстват на нормативно определения лимит на продължителността на работното време. Или, обобщено казано, макар АНО да е посочил срок до 25.01.18 г. , то от същността на предписанието става безспорно ясно, че същото указва на работодателя винаги занапред да спазва нормата на закона. Нарушението, за което е наказан,  не е извършено чрез бездействие, поради което датата на нарушението не е първия ден след изтичане на срока. Изпълнителното деяние се изразява в действие и нарушението е извършено на датата на която е извършено действието. Графикът е бил подписан на 01.02.19 г., с което е приключил фактическият състав по изготвянето му, поради което и именно 01.02.2018 г. е датата на извършване на нарушението. Именно тогава въззивната страна не е изпълнила предписанието, като е съставила график за работа, несъобразен с нормативните изисквания. Според т.1 от Заповед  № 3/17.12.2014 г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, с едномесечен период на отчитане. Поради това и не е било необходимо  в предписанието изрично да се указва периода на сумиране и възражението на защитата е несъстоятелно. Видно от календара за 2018 г., месец февруари е имал 20 работни дни. За всеки е допустимо не повече от 8 работни часа, което означава, че при сумирано изчисляване на работното време, общо за месеца същото следва да е не повече от 160 часа. Според  приобщения по делото график, И.В.е трябвало да отработи 14 човекодни, в които да бъде втора смяна с продължителност 12 часа, или общо за месеца, да отработи 168 часа при нормативно допустими 160 часа. По този начин дружеството е нарушило и даденото предписание, което е наказуемо по чл.415 ал.1 от КТ, и чл.9а ал.3 вр. чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Изцяло приоритет на АНО е да прецени дали да наложи наказание и за кое от двете нарушения.

 Случаят не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които той да се счита  с по-ниска степен на обществена опасност.

        Наложеното наказание е справедливо. За това нарушение законът предвижда глоба в размер от 1500  до 1000 лева. АНО е определил наказание незначително над законовия минимум, поради което същото не е несъразмерно тежко на обществената опасност на извършеното.

 

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-009443  от 04.04.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, на „В.П.“ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лева.

 

        Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                   СЪДИЯ: