РЕШЕНИЕ
№ 1265
ГР. ПЛОВДИВ 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
XXIV
състав, в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Диана Караиванова и с участието на
прокурор Данаила Станкова, като разгледа касационно административно дело № 1154 по опис на съда за 2020г., докладвано от съдия Вълчев, взе
предвид следното :
Производство
по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум” ООД ЕИК200213096, седалище в гр.Пловдив бул.Цар
Борис III
Обединител №126 подадена чрез пълномощника адв. Р. С.
против Решение № 144/28.01.2020г., постановено по АНД № 3862/2019г. на Районен
съд – Пловдив- IVн.с., в частта, в която със съдебният акт е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НП 27-133-55/04.12.2018г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” /сега
„Медицински надзор”/, за наложени 14 броя административни наказания
„имуществена санкция“ всяка по 500лева на основание чл.221 ал.2 вр. чл.233а от Закона за здравето /съкр.ЗЗ/
за общо 14 броя административни нарушения на чл.86 ал.2 т.2 вр.
с чл.86 ал.3 вр. чл.82б от ЗЗ. Поискана е отмяна на
решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, с отмяна на НП. Счита се, че в случая са
били налице две производства – събиране на доказателства за установяване на
извършено престъпление по искане на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив и
производство по установяване на извършено административно нарушение, но те са
самостоятелни, което не е съобразено от ПРС. Прокурорът не е изисквал
установяване на административни нарушения. Ако според проверяващите действията
им са обвързани изцяло с прокурорските разпореждания, не е било необходимо
издаване на Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. за започване на административно
производство на основание нормативните актове относно извършване на проверка от
органите на ИА „Медицински одит“ – Наредба № 14 от 20.04.2010г. за условията и
реда за извършване на проверки на лечебните заведения /наредбата/. Твърди се
нарушение на чл.7 ал.2 от наредбата – с цитираната заповед от 30.03.2018г. е
определен срок за проверка от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., като цитираната
заповед в АУАН е от 30.04.2018г., тоест много след срока за приключване на
проверката. Срокът е могъл да бъде възстановен, но не и да бъде продължен, тъй
като е изтекъл. Освен това в АУАН е посочено, че се продължава периода по
Заповед № РД 27 – 113/30.03.2018г., каквато заповед не е известна и връчвана на
касатора. С позоваване на чл.17 от Наредба № 14 е
заявено, че нарушения могат да бъдат установявани само в хода на възложена
проверка. В случая същата е приключила на 05.04.2018г. и предполагаемото
нарушение е установено извън срока на проверката, в периода между 06.04.2018г.
и 30.04.2018г., в който проверяващите не са имали компетентност. С аргумент от
чл.116б от ЗЗ е посочено, че на ИА „Медицински одит“ не е възложено изрично
правомощието да установява административни нарушения и органите й да съставят
АУААН, поради което единствената възможност за установяване на нарушения по
ЗАНН – е в хода на възложена проверка и в сроковете, определени в заповедта по
чл.7 от Наредба № 14. Поддържа се и твърдението за несъответствие на наложените
санкции с приложението на нормата на чл.221 ал.2 ЗЗ, в която връзка се излагат
подробни съображения, касаещи липса на обстоятелства по извършване на вмените
нарушения. В тази връзка оспорва и приложението на разпоредбата на чл.82б ал.2
ЗЗ от страна на административно – наказващия орган, като счита, че тя няма
императивен характер, в която връзка цитира Алтернативно е заявено, че при
възприемане да е налице нарушение на чл.82б ал.2 ЗЗдр.,
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН и не следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на дружеството. Редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмено заявление от 01.07.2020г.
е представена писмена защита по същество на спора и предявена претенция за
присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Касационният ответник- ИА “Медицински надзор” -
гр.София, редовно призована, не се представлява и не взима становище по
касационната жалба.
Контролиращата страна- прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли,
а съдебният акт като законосъобразен да бъде оставен в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността
на първоинстанционното решение, във връзка
с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр.
2 от ЗАНН, намери следното :
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно
решение.
Съдът съобрази следното от фактическа страна:
Касаторът е бил привлечен към административно – наказателна
отговорност с обжалваното НП, издадено на основание АУАН
№А-27-133-55/27.06.2018г., съставен от свидетелят Г.Д.Д.,
заемащ длъжността „Държавен инспектор“ в ИА“Медицински одит“-София. Според обстоятелствената
част на АУАН, на основание Разпореждане на Районна прокуратура – Пловдив /вх. №
МО-05-127/20.03.2018г/ и Заповед № РД27-133/30.03.2018г. и Заповед
№РД-27-133-3/30.04.2018г. на изпълнителен директор на ИА Медицински одит –София
е извършена проверка в периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г. вкл., на
лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум” ООД, гр.Пловдив
от длъжностни лица на ИА „Медицински одит”. Посочената Заповед №
РД-27-133/30.03.2018г. е издадена на основание чл.116б ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4,
т.6 и т.7 ЗЗ /отм. ДВ бр. 102 от 2018г., в сила
от 1.04.2019г./ и вр. с чл.37 ал.1 т.”б” ЗАНН. Със заповедта са
определени и съответните длъжностни лица - Ф.К. за ръководител и д-р Г.Д. за
член. В самата заповед е посочено, че проверка е на основание писмо вх.№ МО
–05-127/20.03.2018г., издадено от Районна прокуратура – Пловдив. При нея е
констатирано, че според проверени по конкретни номера документи за история на
заболяването /съкр. ИЗ/ на Очно отделение на лечебното заведение, по
отношение на постъпилите пациенти е извършена интервенция „Факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща“. Според приложените
фискални бонове всеки един пациент е заплатил поставената му очната леща на касатора по съответните цени на медицинската услуга,
медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на
Управителя от 04.01.2017г.. Констатирано било, че МБАЛ „Тримонциум"
ООД и УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД - Пловдив имат договор за доставки, чрез
болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не
се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни
лещи. МБАЛ "Тримонциум" ООД не е поръчало
през 2017г. нито една очна леща през болничната аптека. Доставката на очни лещи
се извършвала пряко от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум"
ООД, потвърдено в становищата на управителя и на завеждащ Очно отделение към лечебното
заведение, което е констатирано и от представените при проверката фактури от
доставки на вътреочни лещи през 2017г., фактурирани на жалбоподателя. От това
бил направен извод, че се касае за осъществени
административни нарушения на чл.86 ал.2 т.2 ЗЗ, съгласно който текст „при хоспитализация
пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на
необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет”. Посочено е, че
правната квалификация е във вр. с чл.86 ал.3 ЗЗ,
която норма определя, че „в случаите по ал. 2, т. 2 медицинските изделия се
осигуряват и заплащат по реда на чл. 82б от ЗЗ във вр. с чл.82б
ЗЗ, сочещ, че лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на
пациентите необходимите за лечението им медицински изделия; ал.2- медицинските
изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за
болнична помощ; ал.3 - Когато медицинските изделия по ал. 1 не се заплащат от НЗОК
или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на които ги е
закупило лечебното заведение“. Дадено е описание на процесните
14 броя нарушения, фактическата установеност по отношение на които е обвързана
с посочената правна квалификация по чл.86 ал.2 т.2, вр.
с чл.86 ал.3, вр. с чл.82б от ЗЗ. Изпратена е покана
за съставяне на АУАН, като същият е съставен в присъствие на представител на касатора и екземпляр от него му е бил връчен. На основание
съставеният АУАН е издадено и процесното НП, с което
са наложени 15 самостоятелни санкции са основани на чл.221 ал.2 ЗЗ. За да потвърди
атакуваното пред него НП в частта относно 14 броя административни нарушения по
чл.86 ал.2 т.2 ЗЗ, първоинстанционният съд приел, че нарушението е установено по категоричен и
безспорен начин, като изпълнителното деяние се е изразило в неизпълнение на
задължението да осигури модицински изделия чрез
болничната аптека на дистрибуторска цена съобразно сключен договор с УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД Пловдив, изяснен е по несъмнен начин неговия автор,
законосъобразно е определена и наложена санкцията за всяко едно от тях, не е
налице основание за приложението на чл.28 б.а от ЗАНН и липсват наведените
съществени пороци на проведения административно- наказателен процес. Прието е,
че деянието несъмнено е накърнило правата на пациентите, доколкото същите са
получили медицински изделия от неустановени в хода на делото доставчици, респ.
при липса на гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно –
качество. Районният съд счел, че срещу уреденото в чл. 86 ал. 2 т. 2 ЗЗ право
на пациента при хоспитализация лечебното заведение да му осигури необходимите
за лечението медицински изделия, когато не са заплатени от НЗОК, в Законът няма
предвидено насрещно негово задължение да закупува за лечението си само
осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче пациентът не е закупил
необходимите за лечението си медицински изделия, а разчита на лечебното
заведение да ги осигури, то задължение на лечебното заведение е да осигури на
пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а тези медицински
изделия съгласно ал. 2 на чл.82б ЗЗ се осигуряват чрез болничните аптеки.
Посочил, поради систематичното място и заглавието на раздела, в който намира
уредба нормата на чл.82б от ЗЗ, че задължението на лечебното заведение за
болнична помощ да осигури чрез обслужващата го аптека избраното от пациента медицинско
изделие е предпоставено от избора на пациента и
гарантира възможността избраното от пациента изделие да бъде доставено от
аптеката, която обслужва заведението.
Решението на първоинстанционният
съд е неправилно.
Безспорно е, че в настоящият случай административно
наказателното производство е проведено след издаване на Разпореждане на
съответната прокуратура за извършване на проверка. С посочената Заповед №
РД27-133/30.03.2018г. определените за
проверката длъжностни лица са оправомощени по см. на
чл.37 ал.1 т.”б” ЗАНН вр. с чл.233а ЗЗ. Правомощията
на издателя на процесното НП също произтичат пряко от
закона – чл.233а ЗЗ /в редакция към 16.11.2018г., дата на издаване на НП/.
Действително срокът по заповедта е до 05.04.2018г. вкл. и е вярно твърдението
за възможност от удължаване на срок в случайте,
когато не е изтекъл. Възражението на касатора, че Заповедта
от 30.03.2018г. не е основана на Наредба
№ 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на
лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит" /отменена
01.04.2019г./ и възражението за припокриване на две самостоятелни проверки, е
напълно основателно, което обаче в случая не води до извод за съществено
процесуално нарушение. От значение за същественост на процесуалното нарушение е
дали и доколко е ограничило правото на защита на проверяваното лице. Срокът по
заповедта от 30.03.2018г. е удължен до 02.05.2018г. с последваща
заповед от 30.04.2018г. Изрично управителят на МБАЛ „Тримонциум“
ООД е уведомен писмо изх. номер от 02.05.2018г., за допусната техническа грешка
в заповедта от 30.04.2018г. по отношение номер на заповедта, срокът по която е
удължен /посочено в номера 113, вместо 133/, поради което липсват основания да
се приеме, че това е съществено процесуално нарушение и възражението в
касационната жалба в тази връзка не е релевантно. Констатациите от тази
проверка могат да бъдат основание за преценка дали е допуснато административно
нарушение на ЗЗД, с арг. от текста на чл.17 от Наредба № 14 от 20.04.2010г.,
независимо, че заповедта не е основана на наредбата. Регламентираното специално
производство за проверки не изключва
констатации за извършено административно нарушение, тъй като според чл.17 от
наредбата, „в случай, че в хода на извършваната проверка
се установи административно нарушение, оправомощените
длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по
реда на ЗАНН”. В наредбата не са фиксирани определени срокове за извършване на
производството, както и отсъстват правила за удължаване на срок и процедура за
това. По изложените съображения сроковете по наредбата /чл.7 ал.2 – период на
проверката/ следва да бъдат възприети за инструктивни, поради което в случая не
са налице твърдяните в касационната жалба съществени
процесуални нарушения, свързани с удължаването на срока. Срокът е бил от
значение за прокурорската преписка, а на основание чл.17 от наредбата – не е
съществувала забрана за съставяне на АУАН при установено административно
нарушение.
В случаят обаче касационният съдебен състав
констатира, че основателно е възражението в касационната жалба, че са налице
противоречия с материалноправните разпоредби, касаещи
вмененото административно нарушение. Така нормата на чл. 86 ал. 2 т. 2 от ЗЗ определя, че при хоспитализация пациентът има право на осигуряване от
лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му
медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна
каса или от държавния бюджет”. Правото е гарантирано със задължението по чл. 82б ал.1 от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ да осигурят
на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия. В допълнение към
правото по чл.86 ал.2 т.2 ЗЗ е установеното в чл.82б ал.3 ЗЗ, че когато медицинските
изделия по ал. 1 не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, пациентите ги
заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение. В случая задължението
по чл.82б ал.1 от ЗЗ е изпълнимо по посочения ред в чл.82б ал.2 от ЗЗ ред- медицинските
изделия по ал.1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за
болнична помощ. Посоченото обаче не означава, че пациентът е длъжен да
ползва само и единствено медицински изделия от болничната аптека, в което като
аргумент се извежда и от нормата на чл.94 от ЗЗ. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, отразена в
АНД № 2538 / 2017г. по опис на
АС-Пловдив. Изяснено е с нея, че за надлежното изпълнение на вмененото му с чл.82б ал.2 от ЗЗ задължение, лечебното заведение е длъжно да разполага в болничната си
аптека с такива медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК или от
държавния бюджет, като преди или при постъпване на пациент да му предложи
същите за закупуване по цените, на които ги е закупило самото лечебно заведение.
В случаите, когато пациентът ги закупи, заплащането следва да бъде удостоверено
чрез прилагане на финансовите документи към ИЗ. Пациентът
има право да му бъдат осигурени медицинските изделия, но няма задължение да
закупи точно предложените му от лечебното заведение такива, в случай, че откаже
да закупи осигурените и предложените му от лечебното заведение медицински
изделия, този отказ би следвало да бъде удостоверен с подписа на пациента, като
доказателство за изпълнение на задължението на лечебното заведение по чл.82б, ал.1 и ал.2 от ЗЗ. Законът не урежда като задължение нито за пациента, нито за лечебното
заведение при провеждане на лечението да се използват единствено осигурени чрез
болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия. Срещу уреденото в
чл. 86 ал. 2 т. 2 от ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното
заведение да му осигури необходимите за лечението медицински изделия, когато не
са заплатени от НЗОК, в чл. 94 от ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение
да закупува за лечението си само осигурени по този ред медицински изделия.
Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК. Отказът да бъдат осигурени медицински изделия от лечебното
заведение, респ. осигуряването на некачествени изделия или такива на цени,
превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще представлява нарушение на
правото на пациента. Посоченото не е налице в конкретните 14 бр. случая, както
и не е констатирано, че медицинските изделия са от неустановени доставчици, при
липса на гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно – качество.
Пациентите са получили необходимите за лечението им медицински изделия от
лекуващото ги болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на
медицински изделия извън болничната аптека, контролните органи не са установили
тези изделия да са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека. Следва отново да се спомене, че
законът не урежда задължение за пациента лечението да се проведе единствено
чрез осигурени от болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия.
Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже използването на
тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната
аптека. Обстоятелството, че през проверения период при лечението на съответните
пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не доказва
извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури нужните
медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното качество.
Анализът на посочените разпоредби обосновава извод за възприета от
административно-наказващия орган квалификация на две самостоятелни нарушения –
по чл. 86 ал. 2 т. 2 ЗЗ и по чл. 82б ал. 1 ЗЗ, от които първото се явява недоказано, а второто
не е предмет на приложената санкционна норма, в който смисъл е и константната
съдебна практика, изразена в Решение №453/17.02.2020г. по КАНД №3678/2019г. на АС - Пловдив; Решение №172/17.01.2020г. по КАНД №3361/2019г. на
АС - Пловдив. По изложените съображения следва, че в хода на административно –
наказателния процес са налице съществени нарушения, касаещи законосъобразността
на НП съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т6 от ЗАНН и които са
основания за неговата отмяна по отношение на обжалваните 14 бр
административни нарушения. По тези съображения касационната жалба се явява
основателна, а съдебното решение подлежи на отмяна.
Като корекция на проведеното съдебно производство е
необходимо да се спомене от настоящият съдебен състав, че е налице в
разминаване на датата на съдебното решение, с датата от протокола от последното
проведено в първоинстанционното производство съдебно
заседание. Това от своя страна касае съществено, неотстранимо нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
съдебно решение.
С оглед изхода от спора и направените искания за
присъждане на разноски, такива се дължат на касационният жалбоподател. Следва да се осъ ди
ответника да заплати направените от МБАЛ „Тримонциум“
ООД разноски и в двете съдебни инстанции съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и
чл.63 ал.3 ЗАНН, чл. 228 вр. с чл.143 ал.1 АПК. За
касационната инстанция са направени разноски в размер на 300лв. съобразно
приложеното пълномощно, а представените пред районен съд доказателства за направени
разноски са в размер на 905 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие №885120/2019г..
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 144/28.01.2019г. постановено
по АНД № 3862 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив- IV
н.с. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП
27-133-55/04.12.2018г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция “Медицински одит”-София /сега „Медицински надзор”/, в частта, в която
на МБАЛ Тримонциум”
ООД ЕИК200213096, седалище в гр.Пловдив бул.Цар Борис III Обединител №1 за 14 броя
административни нарушения на чл.86 ал.2 т.2 вр. с
чл.86 ал.3 вр. чл.82б от Закона за здравето на
основание чл.221 ал.2 вр. чл.233а от ЗЗ са наложени
общо 14 броя административни наказания „имуществена санкция“ в размер на
500.00лева всяка.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
“Медицински надзор” - гр.София да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение Тримонциум” ООД,
гр.Пловдив, ЕИК ********* , съдебни
разноски в размер на общо 1205.00 /хиляда двеста и пет лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/