№ 14677
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110114536 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „С В АД срещу Е. С. М..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна са налице договорни отношения,
които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С В” АД и по силата, на които ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. София, ................. Моли да бъде признато за установено, че
ответната страна дължи следните суми, за които заявява, че имало издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 1564,53 лв. – цена на предоставени ВиК
услуги за периода от 18.04.2019 г. до 18.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и 9,61 лв. -
мораторна лихва за периода от 19.05.2019 г. до 18.09.2021г.
Ответната страна е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Отрича наличието на облигационно отношение,
като възразява да е собственик на процесния имот. Възразява срещу количеството и
стойността на претендираните ВиК услуги. Счита, че ищецът не е извършвал редовни
отчети на водомерите. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да е основателен предявеният иск за главница, в тежест на ищеца е да докаже верността
1
на наведените от него твърдения, а именно: наличието на облигационно правоотношение по
валиден договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги, размера на вземанията
за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
Съгласно § 2, т. 2 потребители на ВиК услуги са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая от приложената справка от Служба по вписванията е видно, че ответницата е
призната за собственик на процесния имот въз основа констативен нотариален акт от
22.08.2013г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, последният представлява система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация,
собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на
посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се
проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
В настоящия случай ответницата не е ангажирал никакви доказателства, които да поставят
под съмнение достоверността на извършените вписвания, поради което следва да се приеме,
че именно същата е била собственик на процесния имот и като такъв е имала качеството
потребител на ВиК услуги, т.е. отговаря за тяхната стойност.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение (чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г.), а за сгради-етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общия водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери (чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата). Отчетените данни се установяват
2
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път (чл. 32, ал. 3 от наредбата)
От изложеното следва, че в нормативната уредба е възприет принципа ВиК услугите да се
заплащат съобразно реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител.
Изключенията от този принцип са изброени изчерпателно, като е установен и реда, по който
в тези случаи се установява количеството на потребените ВиК услуги.
В настоящия случай от приетата експертиза е видно, че количеството на предоставените
ВиК услуги са изчислявани въз основа реален отчет, като стойността им се равнява на
1787,44 лв. Съобразно разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, в имота не
са извършвани редовни реални отчети, но данните за потребените количества към датите на
реалните отчети позволяват в достатъчна степен да се изчислят и количествата, потребени
през процесния период. В такъв случай, доколкото определеното от вещото лице количество
на потребени ВиК услуги се основава единствено на данни от реалното потребление в
имота, то няма основание да се приеме, че неизвършването на междинни редовни отчети
води до погасяване на задълженията на потребителя да заплати реално потребените
количества.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по отношение на целия процесен
период има извършени плащания в общ размер на 373,39 лв., поради което следва да се
приеме, че задълженията за периода от 18.04.2019г. до 18.10.2019г. в размер на 229,42 лв.
(67,46 лв. + 161,96 лв.) са погасени изцяло, а с разликата до 373,39 лв. (т.е. със сумата от
143,97 лв.) е погасено частично задължението за периода от 18.10.2019г. до 18.09.2021г.,
като е останал незаплатен остатък от 1414,05 лв.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи за сумата от 1414,05 лв. за периода от
18.10.2019г. до 18.09.2021г., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
1564,53 лв. и за периода от 18.04.2019г. до 18.10.2019г.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника за погасяване на
задълженията поради изтекла погасителна давност е неоснователно. За задълженията за ВиК
услуги е приложима кратката тригодишна погасителна давност, тъй като се касае за
„периодично плащане“ по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл вж. мотивите към Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на
фактуриране. В случая процесните задължения касаят периода от 18.04.2019 г. до
18.09.2021г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 19.01.2022г. (т.е. преди изтичане
на погасителната давност), а от този момент давност не тече (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
3
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая задълженията на ответната страна
са възникнали като срочни, поради което същата изпада в забава в 30-дневен срок от датата
на фактуриране, поради което мораторна лихва се дължи върху уважената главница за
периода от 18.11.2019г. до 18.09.2021г., която в случая се равнява на 6,82 лв. (който размер е
определен от съда при усл. на чл. 162 ГПК).
Следователно предявеният иск за мораторна лихва следва да се уважи до сумата от 6,82 лв.
за периода от 18.11.2019г. до 18.09.2021г. като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 9,61 лв. и за периода от 19.05.2019 г. до 18.11.2019г.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати следните суми: 28,41 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 45,13 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
28,41 лв. – държавна такса за исковото производство, 90,26 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 397,15 лв. – разноски за експертиза. Ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове за сумите, както
следва: 29,21 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 43,81 лв. -
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Е. С.
М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, б................ дължи на „С В АД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..............., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1414,05 ЛЕВА - главница, представляваща цена
на предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, .................за периода от
18.10.2019г. до 18.09.2021г., ведно със законната лихва от 19.01.2022г. до окончателното
плащане и 6,82 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 18.11.2019г. до 18.09.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за предоставени ВиК услуги за разликата над
уважения размер от 1414,50 лв. до пълния предявен размер от 1564,53 лв. и за периода от
18.04.2019 г. до 18.10.2019г. и за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 6,82
лв. до пълния предявен размер от 9,61 лв. и за периода от 19.05.2019 г. до 18.11.2019г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2510/2022г. по
описа на СРС, II ГО, 77 с-в.
ОСЪЖДА Е. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, б................ да заплати на
„С В АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ............... сторените
по делото разноски, както следва: 28,41 ЛЕВА – държавна такса в заповедното
4
производство, 45,13 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
28,41 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 90,26 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 397,15 ЛЕВА – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА „С В АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
............... да заплати на Е. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, б................
сторените по делото разноски, както следва: 29,21 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 43,81 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5