М О Т И В И
КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО НЧД № 878/20 г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ
Производството
е по реда на чл. 457 и сл. от НПК.
Образувано
е по предложение на Градския прокурор за решаване на въпроси, свързани с
изпълнението на Присъда № 23/2016 г. по дело № 5/12 г. на Национален съд,
Наказателен състав, Втора секция – Мадрид, Кралство Испания, с която
българският гражданин Р.Д.Д., ЕГН: **********, е осъден на десет години
лишаване от свобода и глоба в размер на 450 000 000 евро за престъпление против
общественото здраве – трафик на изключително голямо количество наркотици с
изключително сериозен характер съгласно чл. 368, 369.1.5, 370.3 и 570а от
Наказателния кодекс на Кралство Испания.
В
съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа предложението като пледира съдът
да постанови определение, с което да реши въпросите, предмет на същото. Посочва
приложимите според него текстове от българския наказателен закон. Предлага
определяне на първоначален строг режим за изтърпяване на остатъка от
наказанието в Република България.
Защитата
предлага друга квалификация и настоява за опрделяне на първоначален общ режим.
Осъденият Д. се присъединява
към казаното от своя защитник.
Софийският
градски съд, след като прецени събраните доказателства и становището на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Присъда
№ 23/2016 г. по дело № 5/12 г. на Национален съд, Наказателен състав, Втора
секция – Мадрид, Кралство Испания, с която българският гражданин Р.Д.Д., ЕГН: **********,
е осъден на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 450 000 000
евро за престъпление против общественото здраве – трафик на изключително голямо
количество наркотици с изключително сериозен характер съгласно чл. 368,
369.1.5, 370.3 и 570а от Наказателния кодекс на Кралство Испания.
В
представените в заверен превод актове на Испанския съд подробно са описани
фактическите обстоятелства, при които Д. е извършил престъплението, за което е
бил осъден. Посочено е и началото на изтърпяване на наказанието.
Осъществен е трансфер на
осъдения в Република България, след който същият се намира в СЦЗ.
При така
установената фактическа обстановка според съда са налице предпоставките на чл.
457 и сл. от НПК за приемане за изпълнение на присъдата на чуждестранния съд. Формалните
предпоставки на закона
/чл. 457 и сл. от НПК и чл. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица/
са налице, доколкото е постановена присъда от
компетентен съд на Кралство Испания, а извършеното престъпление съответства на престъпление, предвидено в НК на Република България. Д. е
български гражданин, а постановената спрямо него присъда на чуждестранния съд е
окончателна.
СГС счита, че деянието,
посочено в присъдата, следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а,
ал. 2 от НК на Република България по следните съображения. Правната норма на
Испанския закон, уреждаща престъплението, за което е осъден Д. е в раздел
„Престъпление против общественото здраве“. Това е посочено и в представената съда
присъда на испанския съд. Подробният анализ на фактите по делото води до извод,
че плавателният съд, на който е служил Д. е арестуван в международни води. Няма
данни корабът да е направил опит да премине която и да е държавна граница и да
акостира на някои от испанските пристанища. Макар престъплението на пръв поглед
да навежда към квалификация по чл. 242 от НК, след внимателен преглед на
обстоятелствата по делото, както и на систематичното място на испанската правна
норма в закона, според съда не става въпрос за престъпление против митническия
режим. Действително извършеното престъпление е с висока степен на обществена
опасност, като тя обаче се формира от предполагаемата възможност наркотичните
вещества да достигнат до поданиците на Кралство Испания, което от своя страна
обосновава опасността от вреда на общественото здраве. Според съда адекватна
правна квалификация по българския НК е тази по чл. 354а, ал. 2 от НК. Тя заема
същото систематично място в българския НК и отговаря в най - пълна степен на
извършеното, а именно държане на наркотични вещества в особено големи размери
по поръчение на организирана престъпна група. При
решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата на чуждестранния
съд съдът се ръководи от формулировката на престъпните състави, така както са очертани
от законодателя в наказателния кодекс на Кралство Испания,
преценявайки сходството им с норми от българския НК, и от фактическите
положения, приети от чуждестранния съд. Според съда са налице условията за приемане
на присъдата на чуждестранния съд за изпълнение тъй като е налице съответствие
между обективните признаци от състава на престъплението, за което българският
гражданин е осъден в чуждата страна, и състав на престъпление от българския НК,
независимо от липсата на пълна идентичност между тези състави. В случая
безспорно е налице сходство между тях, което е напълно достатъчно.
Тъй като определеното от наказателния съд в Кралство Испания наказание
не надхвърля максималното наказание, предвидено в българския закон за извършеното
от Загорски престъпление, не се налага редукцията му по реда на чл. 457, ал. 4 НПК.
Съдът прецени, че макар Д. да
е бил осъждан на повече от пет години лишаване от свобода за умишлено
престъпление, същият не е с висока степен на обществена опасност, поради което на
основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален „общ“ режим
за изтърпяване на остатъка от наказанието. Според съда от всички доказателства
по делото, включително и приобщените такива, представени от защитата в съдебно
заседание писмени доказателства, се установява, че по време на изтърпяване на
наказанието в Кралство Испания, в рамките на една година Д. е подобрил
значително своята оценка за наличието на риск от рецидив към 2019 г. Същият е с
чисто съдебно минало, никога преди не е бил обект на наказателна репресия и е изтърпял
повече от половината от присъдата си към настоящия момент.
Съдът прецени също така, че съгласно
чл. 457, ал. 5 от НПК, следва да се приспадне предварителното задържане на
осъдения Д. в Кралство Испания, времето, през което същият е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Кралство Испания, , както и времето, през което
е бил задържан след трансфера му в Република България до влизане на настоящото определение
в сила.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.