МОТИВИ към присъда №564/08.08.2011г. по НОХД № 746/2011г.
на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия Х.Х.И. е за това, че на *** г. в гр. Л., е управлявал МПС – л.а. “Р.” с рег. № ***
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на
хиляда установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Представителят на РРП поддържа обвинението и го счита за
доказано в хода на съдебното следствие, поради което предлага на съда след като
признае подсъдимия за виновен му наложи наказание лишаване от свобода към
минимума, чието изтърпяване за бъде отложено за изпитателен срок от три години,
а на основание чл.343г от НК бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5
месеца.
Подсъдимият, разпитан на съдебното следствие, дава
обяснения по случая, но твърди, че не е употребил алкохол.
Разградският районен съд, след като събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. е правоспособен водач на
МПС. На ***г. същият, след като употребил алкохол, управлявал автомобил марка “Р.”
с рег.№ *** в гр.Л.. Около 02,15часа, бил спрян за проверка, на ул. “П.К.” от св.Б.Б. ***. Понеже лъхал на алкохол и залитал, след
проверка на документите му, било извършено тестване за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство “Алкотест ”, който отчел по електронната скала 1.21
на хиляда, наличие на етилов алкохол в кръвта. Съобразно тази констатация, бил съставил
на подсъдимия АУАН за констатираното нарушение и му бил издаден талон за
медицинско изследване №0102401/23.07.11г. и подсъдимият дал кръвна проба за
изследване.
От заключението по назначената
химическа експертиза, се установява, че наличието на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия е 1,58 на хиляда.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че към момента на
проверката, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 1, 76 на
хиляда.
Описаната по-горе фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно установена, с оглед на събраните по реда
на НПК, писмени и гласни доказателства - показанията на св.Б., заключения на
химическа и съдебно-медицинска експертизи, АУАН, талон за медицинско изследване,
справка за нарушител.
Сочените гласни доказателствени средства
са непротиворечиви, логични и последователни, поради което съдът намира, че
следва да ги кредитира изцяло, като пресъздаващи действителната фактическа
обстановка подлежаща на установяване по делото. Същите се подкрепят и от
останалите писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, съставените акт
за установяване на нарушението и талон за медицинско изследване, прочетени и
приобщени по реда на НПК, към доказателствения материал по делото.
Обясненията на подсъдимия дадени в
с.з., че не е употребил алкохол, преди да му е извършена проверка от
полицейските служители, съдът намира единствено за защитна позиция, тъй като не
се подкрепят от останалите доказателства по делото. Явно е, че същият е
употребил алкохол, тъй като по време на проверката извършена от св.Б. е лъхал
на алкохол и е залитал, поради което е бил изпробван за наличие на такъв с
техническо средство, скалата на което е отчело съставомерна концентрация в
размер на 1,21 на хиляда. След даване и на кръвна проба от подсъдимия, е
установено и процесното количество алкохол в кръвта а именно 1,76 на хиляда. В
този смисъл са и заключенията на химическата и съдебно-медицинската експертизи.
Поради което съдът намира, че обясненията на подсъдимия са недостоверни и
непресъздаващи действителната фактическа обстановка и съставомерното обстоятелство,
а именно, че същият е употребил алкохол, като в последствие е управлявал и
МПС-то, поради което не ги кредитира.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: На инкриминираната дата, подс.И.,
е управлявал МПС след употреба на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 на хиляда – 1,76 на хиляда, което е установено по надлежния ред –съгл.
Наредба № 30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС. По този начин същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Безспорен се явява фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила – моторното
превозно средство е било приведено в движение от него, той е бил водач на “Рено”,
при движението на колата по улиците на града. За това е бил съставен и акта за
установяване на административно нарушение, в който е отбелязано горното
обстоятелство и който е подписан от подсъдимия без възражения. Концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия, видно от посочените доказателства, е била
установена по съответния ред - с техническо средство, след което подсъдимия е
дал кръвна проба за изследване. Посочения ред е регламентиран с разпоредбите на
НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна И., е извършил деянието
при пряк умисъл - съзнавал е, че
е употребил алкохол, знаел е, че не следва да привежда в движение автомобил
след такава употреба, но не се е съобразил с разпоредбите на закона. По този начин
е осъществил и от субективна страна
състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са
всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото.
Съставомерността на деянието от
обективна и субективна страна, предопределя ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия. Съдът намира, че в конкретния случай не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които дават основание за
определяне на наказанието на подсъдимия, по реда на чл.55 от НК и същото следва
да бъде определено по
реда на чл.54 от НК. Наказанието на подсъдимия, предвидено в пределите на чл.343б
ал.1 от НК, следва да бъде определено към минимума, предвид превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия,
обстоятелството, че същият няма наложени наказания по ЗДВП.
При неговата индивидуализация, като
отегчаващо отговорността обстоятелство бе преценена степента на обществена
опасност на осъщественото от подсъдимия престъпление с оглед установената
концентрация на алкохол в кръвта от 1,76 на хиляда, надхвърляща инкриминираната
стойност от 1,2 на хиляда. Определеното наказание лишаване от свобода, следва
да бъде за срок от три месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на
същото следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, предвид,
размера на наложеното наказание това, че подсъдимият не е осъждан и за
поправянето на същия и постигане целите на наказанието не е наложително да
изтърпи наказанието.
На основание чл.343г от НК, подс.И., следва
да бъде лишен и от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, като следва да
се приспадне времето, през което е лишен от това право по административен ред
на основание чл.59 ал.4 НК. При определяне на този срок, който е в размер от
минимума към средния, съдът отчете обстоятелството, на не-ниската концентрация
на алкохол в кръвта, като намира, че определен в този размер, срок на това
наказание, ще подейства възпиращо и превъзпитащо спрямо дееца и с оглед
генералната превенция и целите на наказанието по чл.36 НК.
С оглед осъждането на подсъдимия същият
следва да заплати и направените разноски в хода на досъдебното и съдебно
производство общо в размер на 100лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: