О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр.Русе, 06.12.2019 г.
Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като
докладваното от съдията адм.д. № 355
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.628
и сл. от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на
жалбоподателя Д.Д.И. ***, с която е направено искане до съда да отправи
преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси, чието съдържание може
да се обобщи по следния начин:
“Може ли данъчната администрация и
съдът да не приложат чл.2 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011
година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане
и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, с позоваване на чл.116, ал.1 от ДОПК ?
Следва ли да се вменява
в задължение на ревизираното лице да установява установими по правилата на
директивата факти ?“.
Видно от поясненията в съдебно
заседание от 21.11.2019 г., искането е направено в контекста на оспорването на
установените с ревизионния акт задължения за дължими вноски за задължително здравно
осигуряване за периода на пребиваване на жалбоподателя във Великобритания,
които, според процесуалния представител на последния, попадат в приложното поле
на Директива 2011/16/ЕС, предвид изключването в чл.2, § 2, изр. второ от същата
единствено на вноските за задължителното социално осигуряване.
Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗО
предвижда, че не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата
за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване
в друга държава-членка. Както сочи и процесуалният представител на ответника по
жалбата, тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. При
съпоставянето на приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004, описано в чл.3
от същия, с това на здравното осигуряване по чл.2, ал.1 от ЗЗО става очевидно,
че уреденото от регламента социално осигуряване включва и понятието здравно
осигуряване по националното ни право,
включително и задължителното такова, набирането на средства за което е
възложено на НАП – чл.2, ал.2 от ЗЗО. Независимо от посоченото, следва да се
отбележи, че понятийният апарат на правото на ЕС има автономно значение и не е
обвързан от значението, което е придадено на съответния термин в
законодателството на държавите-членки. По тези съображения следва да се приеме,
че здравното осигуряване в друга държава-членка също съставлява социално
осигуряване по смисъла на чл.2, § 2, изр. второ от Директива 2011/16/ЕС, за
което директивата се явява неприложима. Както обосновано сочи процесуалният
представител на ответника по жалбата, установяването на завършените
здравноосигурителни периоди в друга държава – членка на ЕС, каквато
Великобритания все още е, респ. внасянето на здравните осигуровки за
съответните периоди, е в тежест на лицето, което твърди, че е било здравно осигурено,
т.е. на жалбоподателя. Това обстоятелство следва да бъде установено и чрез
представяне на конкретно писмено доказателство - на съответния формуляр, в
случая S 041, който да бъде издаден от здравноосигурителния фонд във
Великобритания, за удостоверяване на придобитите в тази страна
здравноосигурителни периоди.
На следващо място Съдът на ЕС вече е
имал възможност да се произнесе (вж. т.29 – т.35 от решение от 27 септември 2007 г. по дело Twoh International, C-184/05), по тълкуването на Директива 77/799/ЕИО
(
понастояшем отменена с Директива 2011/16/ЕС,
като двата акта имат съвпадащо приложно поле). В цитираното решение е посочено,
че директивата е приета, за да се уреди сътрудничеството между данъчните органи
на държавите-членки и че тя не предоставя никакво право на частноправните субекти
да искат от данъчните органи събиране на доказателства, които не са в състояние
сами да представят, поради което и тези органи не са длъжни да уважават молби с
подобни искания. Следователно разпоредбата на чл.116, ал.1 от ДОПК, която
възлага доказателствената тежест за установяване на факти и обстоятелства извън
територията на страната върху ревизираното лице, напълно кореспондира със
съюзното право така, както неговото съдържание е изяснено с посоченото решение
на Съда на ЕС. При това положение съдът намира, щом посочената директива вече е
била тълкувана в посочения контекст (т.е. налице е т.нар. в практиката на СЕС acte éclairé), то не са
налице условията за отправяне на преюдициално запитване, така, както те са
изяснени в решение на Съда от 6 октомври 1982 година по делото CILFIT, С- 283/81, вж. конкретно т.14 от решението).
По изложените съображения съдът намира искането за отправяне на
преюдициално запитване неоснователно и като такова то следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.629, ал.2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.И., с ЕГН **********,***, за отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуването на чл.2 от
Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното
сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива
77/799/ЕИО.
Определението не
подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
СЪДИЯ: