РЕШЕНИЕ
№ 2890
гр. Варна, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110105388 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Т. Д. И., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. „Ч. Х." №****, ап. ***, съдебен адрес: гр. В., ул. „Р.“ №****,
ет.***, ап.*** - адв. П. Х. от ВАК, с която се претендира да бъде за установено, че е
собственик на ***** кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ****** пo КК и КР на гр. В., както и
бъдат осъдени Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „А. П.“ №****, ет.***, С. И. С.,
ЕГН ********** и И. М. С., ЕГН ********** - двете с адрес: гр. В., ул. „А. П.“ №****** пo
КК и КР на гр. В. (повдигната със зелен цвят на приложената към исковата молба скица), с
площ от **** кв.м., при граници на реалната част поземлени имоти с идентификатори
*******, *******, ******* и улица „А. П.“.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищцата е собственик на четири обекта в жилищна сграда, намираща
се в гр. В., ул. „Ч. Х.“ №*****, както и на **** кв.м. ид.ч. от ПИ в гр. В. с административен
адрес ул. „Ч. Х.“ №**** с идентификатор ******* (*********) и площ **** кв.м., в който
сградата е построена. Ищцата е придобила правото на собственост върху горепосочения
имот от О. В. чрез два договора за продажба - ***** кв.м. ид.ч. от ****** кв.м. ид.ч. по
силата на договор, вписан под №*****, т.*****, д.*****/02.04.2012г. на СВ- В., и ******
кв.м. ид.ч. с договор, вписан под №*****, т.*****, рег. *******, д. *****/26.09.2012г. на СВ-
В. Твърди, че реална част от имота на границата с имот с идентификатор ********* е
завзета и се владее без правно основаниеот съседката Д. Г. и наследниците на М. И. С.- С. С.
и И. С.. Реалната част е с ширина ***** м. и площ около ***** кв.м. откъм ул. „А. П.“ и
продължава по цялата граница с имот ******. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомените ответници е
постъпил писмен отговор по делото, с който сочат, че искът с правно основание чл.108 ЗС е
допустим, но частично неоснователен. Не оспорват, че ищцата е собственик на сочените от
нея идеални части от ПИ с идентификатор ********, като твърдят, че никога не са
присъединявали към притежавания от тях съседен имот посочената от ищцата реална част,
нямали са намерение да я своят, нямат и към момента на подаване на отговора на исковата
молба. Ответниците никога не са упражнявали фактическа власт върху посочената от
ищцата реална част на собствения й имот, ограничавайки право й на собственост спрямо
1
нея. Посочват, че преди подаване на исковата молба спорадично и за кратко време са
паркирали два леки автомобила в имота на ищцата, което е ставало с нейното знание и
съгласие, поради което е представлявало търпимо действие. След получаване на исковата
молба по настоящото дело са преустановили всякакви действия по използване на имота, част
от който притежава ищцата. Претендират се разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът сочи, че след предявяване на
иска, фактическата власт върху спорната реална част е предадена от ответниците в държане
на ищцата.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и като съобрази приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС.
За да бъде уважен иск с такава правна квалификация (известен в теорията и
практиката като ревандикационен иск), е необходимо по делото да бъде доказано наличието
на три кумулативно дадени предпоставки: че ищеца е носител на правото на собственост
върху вещта и осъществяваното спрямо нея владение или държане от страна на ответника,
без да има годно правно основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита е да
върне на носителя на правото на собственост фактическата власт върху вещта.
По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството,
че Т. Д. И., ЕГН ********** е собственик на ***** кв.м. ид.ч. от ПИ в гр. В. с
идентификатор ******* (********), административен адрес ул. „Ч. Х.“ №*** и, че
ответниците са съсобственици на съседния ПИ с идентификатор *******1. Това се
установява и от представените с исковата молба доказателства – договори за покупка
продажба по реда на чл. 35 ал. 3 ЗО, нотариален акт и скици от КК.
От така приетите за установени обстоятелства се налага извода, че искът в тази му
част следва да се уважи.
Предвид изложеното относно иска в установителната му част следва, че в настоящия
казус, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на осъществявана от ответниците фактическа власт върху процесния имот. Респ.
ответниците, при проведено успешно доказване от страна на ищеца, носят
доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че вещта не е била в тяхно
фактическо държане, или при наличие на такова, че извършените от тях действия в тази
насока са били въз основа на уговорка с ищцата или друг от съсобствениците на процесния
имот.
Въз основа на гореобсъденото становище на ищцовата страна, което е подкрепено и от
показанията на водените свидетели, според които след предявяване на иска тя си е
възстановила фактическата власт спрямо спорната реална част от ПИ с идентификатор
******** следва, че искът в тази част /осъдителната/ следва да се отхвърли.
Във връзка с наличието на даден от ответниците повод за завеждане на иска и
основанието, на което ще бъде отхвърлен иска в осъдителната му част, следва да се
отбележи, че ищцата не проведе успешно доказване, че ответниците някога във времето са й
отнели фактическата власт относно спорната реална част от ПИ чрез заграждането й или
чрез друго препятстване на достъпа до нея, респ. че са оспорвали собствеността й спрямо
тази част с каквито и да било други фактически или правни действия.
От събраните гласни доказателства се установи, че е имало паркиране на автомобили
от страна на някой от ответниците в ПИ с идентификатор ********, но не се установи да е
била отнета възможността ищцата да я ползва – водената от нея свидетелка сочи, че е
възприемала катинар сложен на портата към двора, но за меродавните обстоятелства - кое
лице е имало ключ от този катинар и как се е разпореждало това лице или лица именно с
тази реална част, в показанията й няма данни.
При този изход на спора и съобразно изложените мотиви за уважаването на иска в
установителната му част и за отхвърлянето му в осъдителната, следва, че право да им се
присъдят разноски на осн. чл. 78 ал. 2 и ал. 3 ГПК имат ответниците. В случая разноските
им са за адвокатско възнаграждение, което доколкото осъщественото процесуално
представителство е в хипотезата на чл. 38 ал. 2 вр. ал. т.3 от ЗА, съдът определя съобразно
Наредба 1/2004г на ВАдвС на 1500 лв., като следва да се присъди на представлявалия ги
адвокат.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Д. С. Г.,
ЕГН **********, С. И. С., ЕГН ********** и И. М. С., ЕГН **********, всички с адрес: гр.
В., че Т. Д. И., ЕГН **********, адрес: гр. В., е собственик на ***** кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор **********пo КК и КР на гр. В, като ОТХВЪРЛЯ поради
неоснователност иска в частта му да бъдат осъдени Д. С. Г., С. И. С. и И. М. С., да предадат
на Д. С. Г., владението по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор
******* пo КК и КР на гр. В. (повдигната със зелен цвят на приложената към исковата
молба скица - л. 5 от делото, която съдът обявява за неразделна част от настоящото
решение), с площ от **** кв.м., при граници на реалната част ПИ с идентификатори ******,
**********, **********, улица „А. П.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2 и ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА Т. Д. И., ЕГН
********** да заплати на адвокат В. Т. К. от ВАК сумата от 1500 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3