Решение по дело №211/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

град Р у с е, 27. 03. 2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 02.03.2020 год, в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                        разгледа докладваното от съдията АНД N211

                        по описа за 2020 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Б.З.Н., ЕГН:**********, срещу НП № 19-1085-003130/2019год., на  Началник сектор при ОДМВР гр.Русе, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на : чл.104б,т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А,ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказания “глоба”, в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; В жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – не бил извършил нарушението, за което е санкциониран.

            Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            РРП не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. 

На 14.10.2019год. св.П. и негов колега били изпратени на ул.Борисова, на спирката срещу Икономическия техникум, във връзка с неправилно паркиран лек автомобил. Докато извършвал проверка на водача на последния, вниманието но св.П. било привлечено от друг л.а  БМВ, с английска регистрация ДК №BJ56EVB, който идвайки от бул.Скобелев, навлезнал с дрифт в ул.Борисова: водачът умишлено нарушавал устойчивостта на автомобила, поднасяйки го в ляво и дясно, при наличие на насрещно движещи се автомобили. Контролните органи подали сигнал с ръка за спиране, като препречили  и пътя, тъй като имало вероятност да избяга. Водачът на л.а  БМВ, с английска регистрация ДК №BJ56EVB, спрял и св.П. му съставил АУАН, с който го обвинил за нарушения на чл.104б,т.2 от ЗДвП, който той подписал с възражения. Последвали и писмени такива. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО наложил горепосочените наказания.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства,  съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:

С нормата на  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като в акта и НП длъжностните лица са посочили онези действия, извършени от жпод.Н., които обективират изпълнение на посоченото в нормата задължение: „…умишлено нарушава устойчивостта на автомобила, поднасяйки го в ляво и дясно ….”, т.нар.”дрифт”. Доказателства за нарушението се съдържат в показанията на разпитания по делото полицейски служител – св.П., очевидец на нарушението, който е и актосъставител, който подробно описва поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място. Свидетелят лично е възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жпод.Н. неговата продължителност, причините за поднасяне на превозното средство. Съдът кредитира показанията на св.П. като обективни и безпристрастно още повече, че доказателства, които да ги оборят и подкрепят защитната му версия, жпод.Н. не ангажира. 

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на автомобила в ляво и дясно, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, Наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне. Ноторно известно от гледна точка на опита и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, или други действия като например завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление и е без значение начина, по който е постигнат от водача.

Именно конкретните обстоятелства-поднасянето на автомобила в ляво и дясно, на място с интензивен трафик, определя високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. Възражението в жалбата, че деянието се дължало на мощността на автомобила и липсата на опит с него не е между основанията, които могат да изключат отговорността на жпод.Н.. Съдът намира, че не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (нарушава устойчивостта на автомобила, поднасяйки го в ляво и дясно) на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата.

В допълнение съдът отбелязва, че зачестилите нарушения от този вид създават особено голяма опасност за всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Именно поради тази причина законодателят е предвидил и специални норми в закона –материално-правни и административнонаказващи разпоредби, като е санкционирал водачите с завишени наказания, съответни на обществената опасност на деянията.

Съдът достига до извода, че административнонаказаващият орган правилно и в съответствие със закона е наложил наказание на жалбоподателя. В чл. 175а, ал. 1, пр. 3 е предвидено, че за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налага наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 3000 лв. В настоящия случай, Съдът няма правомощието да изменя така наложеното наказание като правилно индивидуализирано от АНО. Видно от посочената правна норма, законодателя е предвидил наказанията да се налагат кумулативно.

Предвид посочените съображения, съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което то следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-003130/2019год., на  Началник сектор при ОДМВР гр.Русе, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на : чл.104б,т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А,ал.1 от ЗДвП, на Б.З.Н., ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………