Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6100
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2019
год., постановено по гр.дело №53950/2018 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, е прекратено
производството по делото в частта му по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.К.И. иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 48.92 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 год. до 30.10.2015 год. в
топлоснабден имот с абонатен №090375, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.08.2018 год. до окончателното й изплащане и сумата от 12.69
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015 год. до 30.10.2015
год.; признато е за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу А.К.И. иск , че ответникът дължи на ищеца сумата от 6.62 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м.ноември 2015 год. до 30.04.2017
год. в топлоснабден имот с абонатен №090375, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №24933/2018 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в –
13.08.2018 год. до окончателното й изплащане, като искът за главницата е
отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер, а искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва – изцяло и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените
разноски по делото в размер на 12.24 лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 4.59 лв., а ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в
размер на 281.64 лв., както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 281.64 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, ченеправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът бил
погасил чрез плащане част от процесните задължения. Фактът на извършено плащане
можел да се установява само с писмени доказателства. Ответникът, който било
установено, че има качеството на битов клиент на топлинна енергия, бил
представил доказателства за извършено плащане, но те не се отнасяли за
процесните задължения. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата А.К.И. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че по делото бил ангажирал надлежни
доказателства за плащане /осъществено преди образуването на заповедното
производство/, в които бил посочен изрично периода на плащане, който покривал
изцяло исковия такъв. Ответникът не бил оспорил начислените суми, а
процесуалният представител на ищеца оттеглил пред СРС исканията си за
изслушване на експертизи, тъй като бил възприел коректността на извършените
плащания. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответникът е собственик на
процесния гараж №8 и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на
доставената през периода от м.ноември 2015 год. до м.април 2017 год. топлинна
енергия възлиза на 74.24 лв. /34.49 лв. – по обща фактура от 31.06.2016 год. и
39.75 лв. – по обща фактура от 31.07.2017 год. – на л. 25 и 26 от
първоинстанционното дело/.
Основният спорен
между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това
дали претендираните главни вземания са погасени чрез осъществено плащане от страна на
ответника.
Видно е от
представените по делото 2 бр. платежни нареждания, че съответно на 22.07.2016
год. и на 01.08.2017 год. /т.е. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на ищеца/ ответникът е заплатил по
банков път на ищеца сумата от 34.50 лв. – с посочено основание за плащане
„дялово разпределение за периода от м.май 2015 год. до м.април 2016 год.,
абонатен №90375“ и сумата от 33.13 лв. – с посочено основание за плащане
„дялово разпределение за периода от м.май 2016 год. до м.април 2017 год.,
абонатен №90375“.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 год., условията и поредността за погасяване
на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на
чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което
се формира от поне два от посочените елемента /без законът да прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна/. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът
не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна
с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния
ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото
по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото
по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно
– всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на
изложеното СГС приема на първо място, че отношение на процесните задължения за
главници страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение,
поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора
/чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Съгласно действалите през процесния период Общите условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и
на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността
на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия по
отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение.
В разглеждания
случай ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия за исковия период.
На следващо място
настоящият съдебен състав счита, че по делото е доказано по несъмнен начин, че преди
образуването на заповедното производство ответникът е погасил изцяло
задълженията за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май
2015 год. до м.април 2016 год. в размер на 34.49 лв., както и частично
задълженията си за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май
2016 год. до м.април 2017 год. да размер на 33.13 лв. /от общо 39.75 лв./. Плащанията
са осъществени при направен от ответника избор кое точно задължение погасява и преди
настъпването на забава, като нито се твърди, нито се установява, че ищецът е
отказал да приеме изпълнението или че е съществувал друг дълг, различен от
този, по който длъжникът е направил плащането, поради което и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираната главна претенция се явява
основателна до размер на 6.62 лв. и следва да бъде отхвърлена в останалата й
част, а акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – отхвърлена изцяло.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Своевременно
релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява
основателно. Посочената разпоредбата предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012
год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По настоящото
делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 10.06.2019 год., от
който е видно, че е уговорен адвокатски хонорар от 400 лв., който е заплатен
изцяло и в брой от ответника по жалбата. Предвид материалния интерес по делото
приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба,
според която минималното възнаграждение е 300 лв. Въззивният съд намира, че
действително заплатеният от ответника по жалбата адвокатски хонорар, който е
по-висок от минимално предвидения, съотнесен към действителната фактическа и
правна сложност на делото /което не представлява фактическа и правна сложност,
развило се е в едно съдебно заседание, като не са били събирани доказателства/,
се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 300 лв.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.02.2019 год., постановено по гр.дело
№53950/2018 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/