№ 2417
гр. Варна , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501536 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от ИВ. К. К. и СТ. Б. К., действащи чрез адв.Й.А.,
против Определение №268/02.03.2021г. на ВРС по гр.д.№11105/2020г., с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решение №12/20.01.21г. по гр.д.
№11105/2020г. на ВРС в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението,
като се излага, че няма пречка един адвокат да защитава повече от един ищец в процеса,
като съответно всеки упълномощител имал право да иска присъждане на направените от
него разноски. Счита за неправилен извода на съда, че в полза на двамата ищци се следва
един хонорар, след като всеки един от тях е заплатил отделно адв.възнаграждение. Намира,
че редуцирането на адв.възнаграждение за всеки от ищците е под минимално определения в
Наредбата, както и че съдът, приемайки, че защитата е била обща, е следвало да присъди
хонорар, съобразен с общия размер на предявените искове. Моли да бъде отменено
обжалваното определение като се присъди в полза на всеки ищец заплатеното от него
възнаграждение в размер на по 650лв, а в алтернативност разноски в общ размер на
928,23лв съгл. размера на уважения иск.
В законовия срок от ответната страна по частната жалба ЗД БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, не е постъпил отговор.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения :
С влязло в сила решение №12/20.01.2021г. е осъден ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, да заплати на всеки един от ищците ИВ. К. К. и СТ. Б. К.
сумата от по 4435,28лв, представляваща обезщетение за имущ.вреди на собствения им л.а.
Ситроен Ц4 рег.№СА6057СМ, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 07.05.19г. в
гр.Варна, ведно със законната лихва от 09.09.20г. до оконч.изплащане на задълженията. Със
същото решение е осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от 325лв
адв.възнаграждение.
В срока по чл.248 ГПК от ищците е постъпила молба с правно основание
чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за адв.възнаграждение
като същите бъдат присъдени в пълния претендиран размер от по 650лв за всеки, считайки
че всеки от ищците е заплатил отделно адв.възнаграждение, както и че редуцираното
адв.възнаграждение не може да е по-малко от минимално определения размер.
С обжалваното определение ВРС е приел, че с оглед естеството на
предявените искове и общата линия на защита в процеса на интересите на двамата ищци на
последните следва да се присъди едно адв.възнаграждение, като размерът бил определен
съгласно чл.7, ал.2, ал.2 от Наредбата.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на ВРС, че в полза на
ищците следва да се присъди едно възнаграждение. В процесния случай е видно, че ищците
като съсобственици са наели услугите на един и същи адвокат. Общността на
правнозначимите факти и правата, предмет на исковата защита, сочат на една и съща по
обем, сложност и продължителност адвокатска работа. Възнаграждението за нея може да
бъде договаряно по начин какъвто адвоката и клиентите са намерили за добре.
Присъждането обаче на адв.възнаграждение като дължими разноски за всеки един от
ищците съдът намира за недопустимо, тъй като това предвидимо води до прекомерност на
разноските. Ето защо следва на ищците да се присъди едно възнаграждение за адв.защита.
Съобразявайки общия размер на предявените искове, то съгласно чл.7, ал.2,
т.3 от Наредбата минималния размер на дължимото адв.възнаграждение възлиза на 928,23лв
с ДДС. Ето защо в полза на ищците следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение
именно в този размер, в който смисъл е и формулираното в частната жалба искане. Предвид
това се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен като се присъдят
на ищците разноски за адв.възнаграждение за производството пред ВРС в размер на
928,23лв.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №268/02.03.2021г. постановено по гр. д.
№ 11105/2020г. на Районен съд Варна , с което е оставена без уважение молбата на ИВ. К. К.
и СТ. Б. К., чрез адв.Й.А., за изменение на решение №12/20.01.21г. по гр.д. №11105/2020г.
на ВРС, в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 278, ал. 2 във вр. чл. 248 ГПК решение
№12/20.01.21г. по гр.д. №11105/2020г. на ВРС, в частта, в която са присъдени разноски в
полза на ИВ. К. К. и СТ. Б. К. за адв.възнаграждение в размер на по 325лв на всеки един от
тях, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , р-н Лозенец, бул.Дж.Баучер №87, да заплати на ИВ. К. К., ЕГН
**********, и СТ. Б. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, жк.Дружба №205,
вх.Б, ет.9, ап.70, сумата от 928,23лв, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3