№ 174
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501219 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ИВ. Д. Т.
от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв. Я.В. К., АК-Пловдив против Решение № 260774/
10.03.2021г. по гр. д.№ 21189/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХV гр. с., в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Сириус Вега“ ЕООД – гр. Пловдив
сумата 3 011,98 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от
06.10.2017г., сключен между страните. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Сириус Вега“
ЕООД, чрез адв. Н.Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила
обжалваното решение, с което предявените от дружеството искове по чл.286 във вр. с чл.280
ЗЗД са уважени.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства и по доводите на страните на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното решение № 260774/ 10.03.2021г. по гр. д.№ 21189/ 2019г.
1
по описа на Пловдивски районен съд – ХV гр. с. е уважен предявен от дружеството „Сириус
Вега“ ЕООД против жалбоподателя иск за изпълнение на договорно задължение за
заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор за поръчка от
06.10.2017г. в размер на 3011, 98 лева, в която част спорът е висящ пред въззивната
инстанция по жалба на ответника. В частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството
против ответника иск за претендирана неустойка за забавено изпълнение в частично
предявения размер от 674 лева по същия договор за поръчка от 06.10.2017г, решението е
влязло в законна сила.
По представен с исковата молба писмен договор за поръчка от
06.10.2017г. между страните по делото ищецът като довереник, а ответникът като доверител,
е възложено на първия да предложи за продажба и намери клиент за закупуване на собствен
на втория недвижим имот с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. **** с продажна цена от 77 000
евро, срещу договорено възнаграждение в размер на 3011,98 лева, платимо при подписване
на предварителен договор или прехвърляне по друг начин /чл.2 от договора/.
По представен и неоспорен писмен договор за поръчка от 05.10.2017г.
между ищцовото дружество, в същото качество на довереник и лицето С.Л., в качеството на
доверител, е възложено на първия да посредничи за закупуване и / или наемане на
недвижим имот, с приложение към договора на двустранно подписан протокол от същата
дата за извършен оглед на описания по-горе недвижим имот с адм. адрес : гр. Пловдив, ул.
**** с обявена цена от 77 000 евро.
По представен също Предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 06.10.2017г. се установява, че ответникът ИВ. Д. Т. в качеството на
продавач и посоченото лице С.Н.Л. , заедно с лицето А.Н.О., в качеството на купувачи, се
споразумели за прехвърляне на собствеността върху процесния имот чрез сключване на
окончателен договор в срок до 06.11.2017г.
С оглед оспорване облигационната обвързаност между страните по договора
за поръчка от 06.10.2017г. чрез оспорване автентичността на посочения договор поради
неподписването му от ответника в качеството му на доверител, както и на изложените в
исковата молба фактически обстоятелства за дължимост на претендираното договорено
възнаграждение за посредничество, е ангажирана СГЕ по реда на чл.193 ГПК на
представения частен документ, както и гласни доказателства относно изпълнението по
оспорения договор. От депозираното по делото заключение на в.л. по СГЕ се установява
най-вероятно положеният от името на ответника И.Т. договор за поръчка от 06.10.2017г. и
предварителния договор за покупко-продажба от 06.10.2017г. да са изпълнени от ИВ. Д. Т..
От депозираните по делото показания на св. Г.Т.С. в качеството на брокер в ищцовото
дружество се установява, че по инициатива на ответника същата е била потърсена във
2
връзка със закупен от последния НИ, който искал да продаде и постигнатата устна
договореност за предлагане на имота за продажба с поет ангажимент от страна на ответника
за подписване на договор за посредничество на следващия ден, за което същият нямал време
към момента на срещата поради това, че бързал за пътуване. От същата свидетелка се
установява реализиран оглед на имота след получена информация за търсене в присъствието
на ответника и двамата купувачи, посочени в предварителния договор, както и оформянето
чрез подписване както
на договора за поръчка, така и на предварителния договор в офиса на ищцовото дружество,
извършен превод от страна на купувачите на договорената по предварителния договор сума
на ответника, като последният поел ангажимент за изплащане на комисионната на ищеца
към момента на нотариалната сделка. Впоследствие отрекъл осъществяването на сделката и
заплащането на комисионна по договора за поръчка по причини за наличие на тежести
върху имота. Ангажираният по делото св. С.Л. не опровергава организирания оглед на
имота от ищцовото дружество с обяснение, че е бил видян аналогов апартамент на същия
адрес с цел запознаване с разположението в апартамента и поради липса на ключ за достъп
до същия от страна на св. С., което от една страна не се подкрепя от подписания двустранен
протокол за оглед от 05.10.2017г. по делото, а от друга в тази връзка свидетелят не сочи да е
правил възражение за неточно изпълнение по повод сключения от същия с ищцовото
дружество договор от 05.10.2017г.
При така събраните писмени и гласни доказателства предявеният иск за заплащане
на договорено възнаграждение по представения договор за поръчка от 06.10.2017г. се
намира за основателен. Процесният договор е консенсуален възмезден договор, поради
което и с оглед качеството на ищеца на търговец с дейност в областта на посредничеството
във връзка със сделки с недвижими имоти, представеният договор е с форма за доказване. С
оглед на това и предвид представеното по делото писмено доказателство за сключен между
посочените лица на същата дата
06.10.2017г. предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот, към който
момент е възникнало задължението на ответника за заплащане на уговорената комисионна,
за последния е възникнало задължението по договорената насрещна парична престация. В
този смисъл изпълнение на поетото от ищцовото дружество задължение за осигуряване на
купувач на имота се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото, вкл.
реализираната сделка по предварителния договор за покупко-продажба, към който момент с
извършените от ответника правни действия по сключване на посочения договор не е
противопоставено възражение, основано на бланкетната клауза по т.14 от процесния
договор във връзка с възможност за уговаряне на срок за предоставяне на изключителни
права за продажба на процесния апартамент в полза на ищеца.
Доводите във въззивната жалба се намират за неоснователни, доколкото до
посочените по - горе фактически и правни изводи се достига при преценка на представените
3
и ангажирани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. От една страна при
изследване автентичността на представения по делото частен документ – Договор за
поръчка от 06.10.2017г. в частта на подписа на ответника в депозираното заключение по
СГЕ се установява висока степен на вероятност посоченият документ да е подписан от
ответника с мотивиране наличието на различие във формата на движение при изписване на
завършващата точка на парафа, което различие както и различието в общите признаци сочат
на опит за бягство от собствения подпис, което се потвърждава като по-високата степен на
вероятност при изслушването на експерта в съдебно заседание. Извод в тази насока се
налага от реализираната последствие сделка между лицето по договора за поръчка за
закупуване на недвижим имот от 05.10.2017г и ответника по договора за поръчка от
06.10.2017г. за продажба на процесния апартамент. Установената разлика в датите по така
оформените писмени договори за поръчка не установява съществено релевантно значение за
възникналото между настоящите страни облигационно правоотношение, което се посочи да
не притежава изискване за форма за действителност. Възраженията относно събраните
гласни доказателства чрез разпита на св.С. се намират за неоснователни, тъй като в
съществената си част кореспондират на показанията на ангажирания от ответника свидетел
Л. и представените по делото писмени доказателства, част от които са неоспорени, а друга
при недоказано оспорване по делото.
По така изложените съображения и като е достигнато до същите фактически
и правни изводи решението на районния съд в обжалваната му част се намира за правилно и
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане
на разноски за настоящата инстанция за адв. възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260774/ 10.03.2021г. по гр. д.№ 21189/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХV гр. с., в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда ИВ. Д. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Сириус Вега“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата 500 лева / петстотин лева/ разноски за адв. възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5