№ 15477
гр. ****, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110147364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от *** срещу П. Й. Я..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
сключен с ответника договор за мобилни услуги, с предпочетен номер *****, от
12.08.2020 г. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си, произтичащи от
сключения договор, поради което същият е едностранно прекратен от дружеството на
11.01.2021 г. Излага доводи, че към 15.01.2021 г. ответникът има задължения за
преходни периоди, в размер на 825,53 лв., като вследствие на неизпълнението на
договорните му задължения са начислени и неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги, в общ размер на 52,47 лв., равняващ се на три стандартни месечни такси,
съгласно т. 11 от процесния договор. Сочи, че потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си
по издадени фактура № */15.9.2020 г., фактура № *****/15.10.2020 г. и фактура №
**/15.11.2020 г., възлизащи на обща стойност от 825,53 лева. Поддържа, че всички
непогасени и изискуеми задължения на ответника, с клиентски номер ***, са в размер
на 878 лева и са обединени във Фактура № ****/15.01.2021 г. за, със срок на плащане
15 дни от дата на издаването й. Твърди, че за непогасените от ответника вземания
разполага с издадена в полза на дружеството заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
17299/2023 г. по описа на СРС, 171 с- в, която не е влязла в законна сила. Съобразно
изложеното е направено искане съда да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията му, както следва: 825,53 лв.– сбор от
задължения за предходен период, от които 783,55 лв., дължими за отчетен период
15/08/2020-14/09/2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
12.08.2020 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; 20,99 лв., дължими за период 15/09/2020-14/10/2020 г.
1
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 12.08.2020 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 20,99
лв., дължими за период 15/10/2020-14/11/2020 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** от 12.08.2020 г., представляващи абонаментна такса и такса
за потребление на мобилни услуги, както и 52,47 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
12.08.2020 г., представляващи три стандартни месечни такси, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане № 116972/22.09.2023 г. /л. 20 и сл./ по реда на чл. 131 ГПК и
определение № 8625/25.02.2024 г. за насрочване на делото, които са редовно връчени
на длъжника по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и чл. 41, ал. 2 ГПК.
При преценка на редовността на връчването на разпореждането по чл. 131 ГПК
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр 5 ГПК, отказът да се
приеме съобщението от адресата /каквато е процесната хипотеза, видно от разписката
за връчване, находяща се на лист № 29 – гръб от делото/ се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подписа на връчителя, като не засяга редовността на връчването.
Съобщението от 11.10.2023 г., в което длъжностното лице призовкар е удостоверило
обстоятелствата по връчване на съдебните книжа на 19.10.2023 г. и отказа на адресата
да ги получи, е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страната,
нито удостоверените в него факти се опровергават от останалите доказателства по
делото. Действащият процесуален закон счита за достатъчно удостоверяването на
отказа от длъжностното лице по призоваването. Безспорно е, че лице, заемащо
длъжността „призовкар", се явява овластено да връчва призовки и съобщения лице,
при условията на чл. 42, ал. 1 изр. 2 ГПК, така че е достатъчно неговото
удостоверяване относно отказът на получателя. Това удостоверяване е официално и
доказва пълно отразените в него обстоятелства. Неистинност на удостоверяването
може да се приеме, само ако по надлежния ред /с присъда или заместващо я съдебно
решение/ се установи извършено престъпление от длъжностното лице във връзка с
връчването на процесните съобщения /в този смисъл: решение № 410 / 15.11.2013 г. по
2
гр. д. № 4418/ 2013 г. IV г. о. на ВКС, определение № 302/10.07.2019 по дело №
1182/2019 на ВКС, ТК, I т. о. и др./. Предвид изложеното, разпореждането на съда по
реда на чл. 131 от ГПК е било надлежно връчено при отказ на 19.10.2023 г. /л. 29 -
гръб/. Съдът приема за редовно и връчването на съобщението с определението от
25.02.2024 г. за насрочване на делото по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като с редовно
връченото съобщение с разпореждането от 22.09.2023 г. по реда на чл. 131 ГПК
ответникът е предупреден за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК, включително и за
възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките за това. Вероятната основателност на иска следва от приетите по
делото писмени доказателства, приложени към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – договор за мобилни услуги от 12.08.2020 г., сключен
между ищеца и ответника за предпочетен номер *****, фактура от 15.09.2020 г.,
фактура от 15.10.2020 г., фактура от 15.11.2020 г., фактура от 15.01.2021 г.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 75 лв. – държавна такса, и 480
лв. – адвокатски хонорар, плащането на които е установено по делото. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени и сторените в заповедното производство
разноски в размер на общо 505 лв., от които 25 лв. – държавна такса, и 480 лв. –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
че П. Й. Я., ЕГН **********, с адрес: град ***, дължи на *****, ЕИК ***, със
седалище в град **** и адрес на управление: град София, ж.к. „*** ****, сграда ***
следните суми: 825,53 лв., представляваща главница за неплатена цена за ползвани
мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** за периода
от 15.08.2020 г. до 14.11.2020 г., както и 52,47 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
12.08.2020 г., представляващи три стандартни месечни такси, за които суми е
издадена фактура № ****.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.02.2023
г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2023 г. по ч. гр. д. №
17299/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171. състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Й. Я., ЕГН **********, с адрес:
град ***, да плати на *****, ЕИК ***, със седалище в град **** и адрес на
управление: град ****, ж.к. „*** ****, сграда *** сума в размер на 555 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, и сума в размер на 505 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата срещу
неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4