Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Тодорова и в присъствието на прокурора Мирчев, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ в.н.о.х.д. № 2590 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 17.11.2017г. по НОХД № 13689/2016г. Софийски Районен съд –НО, 111 състав е признал подсъдимата Т.Н.П. за невиновна в извършване на престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. Т.Н.П. по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1 от НК. В протеста се сочи, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимата към инкриминираната деятелност, за която е предадена на съд. Представителят на СРП в протеста моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда и да признае подс. Т.Н.П. за виновна и осъдена по обвинението за извършено престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1 от НК.
В разпоредително заседание на 11.06.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, представител на СГП заявява, че поддържа протеста. В пледоарията си изказва становище, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е предадена на съд, като моли въззивния съд да допълни в тази насока мотивите на първата инстанция.
Защитникът на подс. Т.Н.П. -адв. Й. пледира въззивния съд да остави без уважение като неоснователен протеста на СРП срещу оправдателната присъда. Посочва, че от събрания доказателствен материал се установявало, че подсъдимата е направила постъпки за връщане на инкриминираните вещи, като моли съдът да измени основанията за оправдаването на подсъдимата.
Подсъдимата Т.Н.П. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
През 2005г. подсъдимата Т.П. станала съдружник и управител във „В.И.С.“ ООД.
Свидетелят С.С.също бил съдружник и управител във „В.И.С.“ ООД, като същият на 19.07.2006 г. , в качеството си на управител на „В.И.С.“ ООД сключил с „Х.А.А.Л.“ ЕООД договор за финансов лизинг № *********-0060/2006.
По силата на този договор, лизингодателя „Х.А.А.Л.“ ЕООД следвало да предаде на „В.И.С.“ ООД- лизингополучател, един брой верижен багер марка „Фиат Кобелко“, модел “EV215“, с шаси ZEF110TNN и един брой верижен багер “JCB” модел 220 NC, с шаси**********, за които последният се задължавал ежемесечно да заплаща лизингови вноски. Срокът на договорът бил за 36 месеца.
С подписан на 20.07.2006г. приемо-предавателен протокол св. С.С.декларирал, че е получил владението върху верижен багер марка „Фиат Кобелко“, модел “EV215“, с шаси ZEF110TNN и верижен багер “JCB” модел 220 NC, с шаси**********.
Наред с този договор, между „Х.А.А.Л.“ ЕООД и „В.И.С.“ ООД били сключени още пет договора за финансов лизинг.
Последните два договора, които представители на „В.И.С.“ ООД и „Х.А.А.Л.“ ЕООД сключили, били през 2008г.
До сключването на тези договори, „В.И.С.“ ООД изпълнявал задълженията си да заплаща лизингови вноски по договора за финансов лизинг № *********-0060/2006.
След като били сключени последните два договора, „В.И.С.“ ООД превел по същите на „Х.А.А.Л.“ ЕООД парична сума в размер на около 550 000 лева.
Въпреки това, „Х.А.А.Л.“ ЕООД не изпълнило задълженията си по договорите да предаде навреме на „В.И.С.“ ООД лизинговите вещи, което довело до финансови загуби за лизингополучателя.
Подсъдимата Т.П. поискала от „Х.А.А.Л.“ ЕООД да се прекратят последните два договора и последният да върне платените от „В.И.С.“ ООД по двата договора парични средства.
След като получила отказ, П. поискала от „Х.А.А.Л.“ ЕООД, със сумата дължима за неизпълнението на последните два договора, да се погасят вземанията на лизингодателя към „В.И.С.“ ООД по останалите договори, което също не било прието.
„В.И.С.“ ООД завело дела в Арбитражния съд на БТПП срещу „Х.А.А.Л.“ ЕООД за връщане на платените от него по лизинговите договори суми, които дела спечелило.
Междувременно, поради финансовите затруднения, „В.И.С.“ ООД след 01.07.2008г. спряло да плаща дължимите месечни лизингови вноски по договор за финансов лизинг № *********-0060/2006г.
„Х.А.-А.Л.“ ООД, с писмо изх. № 272/04.04.2012 г. изпратено до лизингополучателя „В.И.С.“ ООД, уведомявало лизингополучателя, че към 31.03.2012г. е в неизпълнение на задължение за заплащане по договор за финансов лизинг № *********-0060/2006г., на сума в размер на 212 659,69 лева.
В писмото било указано на „В.И.С.“ ООД, че следвало в 10 дневен срок от получаване на същото да заплати дължимите суми по договора за финансов лизинг № *********-0060/2006г., в противен случай договорът се считал за развален, като на осн. т. 4.2 от Общите условия към договора лизингополучателят следвало да върне незабавно на лизингодателя вещите предмет на лизинга.
Процесното писмо било получено лично от подсъдимата Т.Н.П. на 17.04.2012 г., като с оглед финансовите претенции, които „В.И.С.“ ООД имало към „Х.А.-А.Л.“ ООД, подсъдимата не му обърнала внимание и не е разбрала, че трябва да върне вещите.
„В.И.С.“ ООД не заплатило в указания в писмото срок лизинговите вноски, нито лизинговите вещи били върнати.
Стойността на верижен багер марка „Фиат Кобелко“ възлизала на 79 680 лв., а на верижен багер “JCB” модел 220 NC - на 103 268 лв.
През 2014г., по молба на „Х.А.-А.Л.“ ООД било образувано досъдебно производство за невърнатите от „В.И.С.“ ООД по договор за финансов лизинг № *********-0060/2006г., вещи, за което подсъдимата Т.П. била призована да се яви в СДВР и разбрала, че лизингодателят си искал вещите.
Подсъдимата Т.П. веднага осъществила контакт с представители на „Х.А.-А.Л.“ ООД, като им заявила, че лизинговите вещи нямало как да бъдат предадени на адреса, посочен от лизингодателя за връщането им, тъй като същите били с вериги и не можело да се движат по асфалтирани пътища.
Вещите били върнати на лизингодателя през 2016г., след като били извозени до негова база с помощта на специализирано превозно средство.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин по делото, от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства – обясненията на подс. Т.П., показанията на свидетелите Р.Д., С.С., Е.Н., Д.Ж., Д.С.; писмените доказателства-договор за финансов лизинг № *********-0060 и общи условия към същия; техническа спецификация към договор за покупко-продажба 90021/2006; погасителен план; приемо-предавателен протокол от 20.07.2006 година; уведомително писмо изх. № 270/04.04.2012 година; товарителница №24523861, извадка от системата на „С.“ АД относно датата на връчване на товарителница №24523861; справка за получени плащания и оставащи задължения по договор за финансов лизинг № *********-0060; справка за съдимост на подсъдимото лице, както и от заключенията на съдебно-почеркова експертиза, съдебно-оценителна експертиза и съдебно- счетоводна експертизи.
Въззивният съдебен състав приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, да кредитира като обективни и логични показанията на свидетелите Р.Д., С.С., Е.Н., Д.Ж., Д.С..
За обективни и логични въззивният съд намира и обясненията на подс. Т.П., до какъвто извод е стигнал и първостепенния съд.
Независимо от това въззивният съд констатира, че първоинстанционния съд, в приетата от него фактическа обстановка не е посочил обстоятелствата, установяващи се от обясненията на подс. Т.П., имащи значение за предмета на доказване по делото, и конкретно изясняващи отношението на последната към инкриминираните вещи.
От обясненията на подс. Т.П. се установява, че последната, независимо че е приела писмото изх. № 272/04.04.2012 г. на „Х.А.-А.Л.“ ООД, не му е обърнала внимание, като е разбрала, че лизингодателят прекратява договора и иска връщането на вещите по същия, когато е извикана в СДВР във връзка с досъдебното производство, след което е предприела действия за връщането им.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, правилно подсъдимата е била оправдана от първата инстанция, като мотивите на въззивният съд за това се различават от тези на контролирания съд.
Въззивният съд не е съгласен с правната обосновка на първостепенният съд, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206 от НК, но на друга дата, а не на инкриминираната в обвинителния акт такава.
За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чужда движима вещ, която владее или пази на някакво законно основание. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемането на действия по окончателното разпореждане с нея в свой или в чужд интерес.
Теоретичните постулати делят разпореждането с предмета на престъплението на фактическо или юридическо, като юридическото се изразява в сключването на противозаконна сделка с инкриминираната вещ от субекта, а фактическото – в използване на вещта като своя.
Събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса, не позволява на въззивният съд да направи несъмнения извод, че подсъдимата Т.П. противоправно се е разпоредила с предмета на престъплението, тъй като не се установи, че подсъдимата е променила отношението си към движимите вещи- верижен багер марка „Фиат Кобелко“, модел “EV215“, с шаси ZEF110TNN и верижен багер “JCB” модел 220 NC, с шаси**********, като е започнала да ги ползва като свои или да ги свои чрез сключването на разпоредителна сделка с тях.
Обстоятелството, че същата е получила ултимативното писмо на „Х.А.-А.Л.“ ООД за заплащането на лизинговите вноски, с указание, че ако не бъдат платени в срока, договорът ще се считал за развален и вещите трябвало да се върнат, автоматично не води до извода, че подсъдимата Т.П., като не е върнала вещите, противоправно се е разпоредила с предмета на престъплението.
От обясненията на подсъдимата Т.П. се установи, че същата не е обърнала внимание на писмото и не е разбрала, че трябва да върне вещите.
В тази връзка, контролната инстанция е длъжна да посочи, че не се установи по делото, служители на „Х.А.-А.Л.“ ООД на инкриминираната дата да са осъществили контакт с подсъдимата, за да я предупредят или да й напомнят за връщането на вещите.
В насока на изложеното е и решение на Арбитражен съд при БТПП от 18.01.2017г., видно от което „В.И.С.“ ООД е осъдено да върне на „Х.А.Р.Б.“ЕООД /правоприемник на „Х.А.-А.Л.“ ООД/ верижен багер марка „Фиат Кобелко“, модел “EV215“, и верижен багер “JCB” модел 220 NC, поради изтичане на срока на договора за финансов лизинг № *********-0060/2006г., а не поради предсрочното му прекратяване.
Не на последно място, следва въззивният съд да посочи, че от доказателствата по делото се установи, че транспортирането на верижен багер марка „Фиат Кобелко“, модел “EV215“ и верижен багер “JCB” модел 220 NC изисква използването на специализирано превозно средство, като доставянето им на посоченото в писмото място е било невъзможно.
По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че подс. Т.П. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, поради което на основание чл.337,ал.3 от НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 17.11.2017г., постановена по НОХД № 13689/2016г. Софийски Районен съд –НО, 111 състав, в частта относно мотивите за оправдаване на подсъдимата Т.Н.П..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.