РЕШЕНИЕ
№......
16.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При
участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от
съдията Кирилов НАХД № 2640 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „В.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от *** Б.М.Д.срещу Наказателно постановление № 459758-F501371/27.08.2019
г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено на „В.К.“ ООД, ЕИК ***
представлявано от В.Р.Д.и Б.М.Д.административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок.
В жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, издадено в
нарушение на материалния закон, алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението е за първи път.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Р.И. от ПлАК. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, моли същата да бъде уважена, като основателна на изложените в
съображения в нея. Моли да бъде отменено НП, тъй като при издаването на същото
е нарушен материалният закон по изложените в жалбата подробни съображения.
Алтернативно моли съда да прецени, че случая е маловажен, по изложените в
жалбата съображения.
Административно-наказващият орган Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ЦУ на НАП, Офис гр. Плевен, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт М.Ж., пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда
да го потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за
установено следното:
При
извършена проверка на 20.07.2019г. в 1.15 часа в търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС в обект – кафе-аперитив „***“, находящ се в гр. Плевен, ***,
експлоатиран от „В.К.“ ООД, с ЕИК:*** е установено, че всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажби, не се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в
касата. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел „Datecs DP
25-KL“ с ИН на ФУ№ DT499003 и ФП №02499003 - е разчетена наличност в общ размер на 416.32
лева, видно от дневен финансов отчет №***, а фактическата наличност преброена
по банкноти и монети, вписани в опис от присъствалата при проверката Б.М.Д.– ***,
съгласно изготвените описи на паричните средства е в общ размер на 469.50 лева.
Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката е в размер на 53.18 лева. Фискалното
устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установена е положителна разлика в касовата наличност на търговския обект,
която не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.
Установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с протокол
за извършена проверка Сер. АА №0372916/20.07.2019г. подписан без възражения,
съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Проверката е документирана с ПИП №0372916/20.07.2019г., в
който подробно са отразени констатациите от проверката и приложени веществени
доказателства.
Протоколът
от извършената проверка е подписан от Б.Д.без възражение.
За
констатираното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ бил
съставен АУАН №F501371
на „В.К.“ ООД.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № №F501371/23.07.2019г., Заявление, блок
схема; Резолюция за извършване на проверка в обект; Протокол за извършена
проверка №0372916/20.07.2019г., ведно с фискален бон/дневен финансов отчет/,
опис на парични средства-обяснение на гърба на описа, декларация за лице
работещо по трудово правоотношение; заверено копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/23.12.2015г. относно административно наказващите органи.
В
хода на съдебното следствие са разпитани ***ите Г.И. М. /***/ и В.Е.Д. /*** при
констатиране на нарушението и съставянето на акта/.
***ят
Г.И. М. – *** по приходите в НАП при ЦУ на НАП поддържа съставения от него акт
за установяване на административно нарушение. От показанията на ***я М. се
установява, че при извършена съвместна проверка с органи на МВР, БАБХ и
Инспекция по труда в заведение на „*** ***“ на адрес – ул. „Иван Вазов“ №10, е
установена разлика в касовата наличност, тоест фактически наличните пари в
касата са били с 53.00 лева повече, отколкото са показвали данните от ФУ. За установеното нарушение на 23.07.2019г.
съставил АУАН № №F501371 в
присъствието на ***я В.Д., който е присъствал и в хода на проверката в обекта.
От
показанията на ***я В.Д. се установява, че при извършване на проверката
съвместно с ОД на МВР-Плевен, е открита разлика в касата. Резултатите от
проверката били отразени в протокол за извършена проверка. За констатираното
нарушение е съставен АУАН, като ***т Б.Д.е присъствала по време на проверката.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Констатациите
в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните ***и
Г. М. и В.Д., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в делото
писмени доказателства по НАХД№ 2640/2019г. по описа на ПлРС.
Същественото
при производството от административно-наказателен характер е да се установи
спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити; компетентността на ***я; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/;
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
В
преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава
на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на
противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител,
както и обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в
ЦУ на НАП, съгласно
заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
АУАН също е съставен от компетентно лице –*** по приходите в НАП при ТД гр.
Велико Търново Офис Плевен.
Съдът
намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл.34
от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно-наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40,
ал.1 от ЗАНН - в присъствието на ***я, присъствал при установяване
на нарушението.
Издаденото
въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при
спазване изискванията на чл.57
и чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства
- писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
Съдът намира, че нарушението и в
АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие
между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така
и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при
които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и
законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление -
чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
лева.
Разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ
гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ .
От
представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на ***ите Г.И. М. и В.Е.Д.,
се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената фактическата
наличност в обекта в размер на 469.50 лв. и разчетената касова наличност от
фискалното устройство в размер на 416,32 лева. Разликата между разчетената
касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 53.18.00
лв. не е била отразена във фискалното устройство като „служебно въведени суми”.
Казано по друг начин, намерената парична сума е в повече от отчетената от
фискалното устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов
отчет на фискалното устройство за 20.07.2019г., то разполага с
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните суми не
са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като извършени
продажби с издаването на фискален касов бон.
При
определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е
записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, тоест коректно е изписана правната норма, която указва
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото
нарушение на по-горе цитираните правни норми.
Не са налице основания
нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид.
С оглед на фактически установеното и правните изводи,
съдът намира, че на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Наказателно постановление, следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
459758-F501371/27.08.2019 г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено на „В.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Р.Д.и Б.М.Д.административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин/
лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: