Номер 146017.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXI наказателен състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205128 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 68
от 15.04.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните гр. Пловдив, с което на Г. П. К. с ЕГН ********** и адрес *** на основание
чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 132, ал.
1, т. 5 от ЗВМД.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна счита подадената
жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното съставяне на
АУАН и НП. Посочва, че се е доказало извършването на нарушението от събраните
доказателства. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Със заповед № РД-11-261/04.02.2019 г. на Изпълнителния директор на
Българска агенция по безопасност на храните било разпоредено на директорите на
областните дирекции по безопасност на храните да организират и извършат проверка
на всички животновъдни обекти за отглеждане на спортни коне. Затова и на 06.02.2019
г. екип от главни инспектори от отдел „Здравеопазване на животните“ към Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, а именно *** посетили
животновъден обект с регистрационен № 4220-0071, находящ се в землището на гр.
Кричим, местността „Тепелика“, общ. Кричим, обл. Пловдив. Обектът се стопанисвал
1
от жалбоподателят Г. П. К. . Проверката била физическа и се извършила на място и в
присъствието на жалбоподателя к.. Инспекторите разполагали със справка за
наличните животни в ОЕЗ към 05.02.2019 г. за същия животновъден обект,
местонахождение и собственик. Съгласно същата справка във Ветеринарната
информационна система на БАБХ в описания обект са налични шест броя коне със
следните идентификационни номера - №№ ***. Затова и инспекторите поискали от
собственика да представи пред тях конете, но по данни на последния това било
невъзможно, тъй като нямало коне. Тогава к. споделил, че четири от конете са
продадени още преди години. Това били коне с идентификационни номера
№№100134000008670 - CATALINESPEAD (BGR), 100000000038192 - JERONIMO
GREAT (BGR), 972000000574704 - MILLE IDEE AIR (ITA) и 100000000068871 -
JORJO BRAVO(BGR). Останалите два коня, а именно с №№ 977121003034554 - NAIF
DVM (ITА) и 985100006243561 - JET DE LANDEMER (FRА) казал, че са умрели преди
години. Пред самите проверяващи изтъкнал като причина за смъртта на двата коня
опит за кражба, по повод на която били застреляни.
Тъй като проверката била свързана със заразна болест по конете – инфекциозна
анемия, чиято превенция изисква незабавното уведомяване на оторизираните власти и
превенция на разпространяването й и профилактика чрез умъртвяване на животните,
проверяващите преценили, че собственикът на конете не е уведомил в
законоустановения срок писмено обслужващия ветеринарен лекар за умрели коне в
неговия обект. Умрелите коне са налични във ветеринарната информационна система
на Българската агенция по безопасност на храните към датата на установяване на
административното нарушение - справка за налични животни в обекта с епизоотично
значение към 25.02.2019 г.
За извършената проверка се съставил констативен протокол № 1 от 06.02.2019 г.,
в който били констатирани посочените по-горе обстоятелства, а така и че липсва
уведомяване за продажбата на конете и транспортен билет, че в обекта има още два
коня без идентификация и паспорт, единият от които собственикът твърдял, че е внос
от Италия, а другият – приплод на старите му животни.
За съставянето на АУАН е изпратен плик до жалбоподателя на 19.02.2019 г. с
обратна разписка, която се е върнала с отбелязване като неполучена и непотърсена от
адресата.
Въз основа на протокола бил съставен АУАН № 0001531/25.02.2019 г., в който е
отразено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 132, ал. т. 5 от ЗВМД.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел и в отсъствието на санкционираното
лице по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка е съставен протокол №
1/25.02.2019 г. от ***, затова че на същата дата във връзка с изпратена покана за
връчване на АУАН № 0001530 и № 0001531/25.02.2019 г. нарушителят не се е явил за
връчване на актовете, поради което и на основание посочената разпоредба актовете са
съставени неприсъствено. Процесният акт е разяснен на жалбоподателят на 06.03.2019
г. чрез органите на МВР, където се е явил лично и след разясняването му е отказал да
го подпише и да му бъде връчен като го приеме. Не е постъпило възражение срещу
акта.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
нарушителя била наложена на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВМД глоба в минимален
размер на 500 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел *** – актосъставител. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
2
констативен протокол № 1 от 06.02.2019 г., констативен протокол № 1 от 25.02.2019 г.,
писмо от РУ гр. Стамболийски към ОД на МВР Пловдив с рег. № 333000-
1808/19.03.2019 г., копие на пощенски плик, ведно с баркод на него, разписка за
непотърсена пратка и известие за доставяне, заповед № РД-11-261/04.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ, справка за наличните животни в ОЕЗ към
05.02.2019 г., писмо от Община Кричим изх. № РД-02-14-75#1 от 18.02.2019 г.
Свидетелят Н. в подробности описва констатираните на място обстоятелства.
Разказва за личните си впечатления, свързани с неустановените на място коне и
личните обяснения на жалбоподателя, като сочи, че за всичко е съставен и констативен
протокол.
Не се установиха вътрешни противоречия в показанията на свидетеля, както и
противоречия с другите доказателства по делото. Показанията са подробни и
последователни, логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се довери.
Показанията му се подкрепят и от съставения констативен протокол № 1 от
06.02.2019 г. от проверката, в който са записани всички установени на място
обстоятелства, съставен е на мястото на проверката и в присъствието на
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното и след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя, чито правомощия произтичат
пряко от закона – чл. 472 от ЗВМД.
При съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя и е ограничило правата му.
АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. За да може да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът
изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да не се
яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като целенасочена
покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието недвусмислено да се
извлича волята на актосъставителя за намерението му да състави определен АУАН за
установено вече нарушение и предупреждение до засегнатото лице за последиците от
неизпълнение на задължението да се яви при съставяне на акта. Докато за изпълнение
на първата хипотеза държавните органи са длъжни да положат минимално
необходимите усилия за установяване на лицето. Последните включват търсенето на
записаните в регистрите адреси, в случай че са повече от един, изпращането на покана
до всеки един от тях, а при неоткриването му при първия опит за известяване, да се
извършат още толкова опити да бъде намерен в други дни и в различни часови
диапазони, включително и в извънработно време, така че действително да се положат
грижи да бъдат охранени правата на нарушителя. За същото може да бъде поискано и
съдействие от органите на реда за установяване на нарушителя и/или евентуалното му
връчване на поканата да се яви за съставяне на АУАН.
От доказателства по делото не се установява до жалбоподателя да е изпращана
покана, с която действително същият да се уведомява за датата, часа и мястото на
съставяне на АУАН, за действието, което ще бъде извършвано и органите на
държавната администрация. Единственото доказателства в тази връзка е копие на
пощенски плик с баркод върху него, ведно с известие за непотърсена пратка и известие
за доставяне на същия и протокол № 1 от 25.02.2019 г. за съставяне на АУАН в
3
отсъствие на нарушителя. От тези доказателства обаче категорично не може да се
направи несъмненото заключение, че е изпратена покана с минимално необходимото
съдържание до нарушителя. Отделно от това не е изпълнено и другото изискване
нарушителят да не може да бъде намерен. Категорично не може да бъде споделено, че
усилията положени от администрацията за известяване на нарушителя за съставяне на
АУАН са достатъчни. Съвсем обратното. Изпращането само на едно писмо и
връщането му с отбелязване от пощенската станция, че пратката не е потърсена, не е
достатъчно да се приеме, че нарушителят ефективно е бил търсен. Напротив, следва да
се положат достатъчно усилия в смисъл, който съдът вече изложи, за да се приеме, че
са налице условията за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Действително е
налично по делото писмо от Община Кричим, с което ОБДХ е уведомена за наличния
регистриран в съответната служба ГРАО постоянен адрес на жалбоподателя.
Същевременно обаче администрацията не направила постъпки нарушителят да бъде
търсен отново на същия адрес, но в различно време, включително и извънработно,
както и на адреса на обекта, който стопанисва, където очевидно веднъж е бил намерен.
Същият може да бъде открит, което може да се проследи от писмото на РУ гр.
Стамболийски към ОД на МВР гр. Пловдив. Съгласно него очевидно нарушителят е
бил открит и са му били връчени актове за установяване на административни
нарушения, но вече съставени в негово отсъствие.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на
нарушителя има своите корени в охраняване на правото му на защита, като от самото
начало следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената възможност да
участва в действията на администрацията, която разполага с властовите елементи да
търси, установява и санкционира лицата, извършващи нарушения. В този смисъл
нарушителят има право непосредствено да възприема действията на актосъставителя и
посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето му и верността на посочените в акта обстоятелства. Нарушаването на
обсъжданото правило ограничава правата на нарушителя да направи възражения по
неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото
присъствие. То нарушава и правото му в последващ момент да организира и осъществи
в пълен обем защитата си в образуваното против него производство, включително и
пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не може да бъде отстранена по ред на
института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може да бъде и санирана в производството пред
съда. След като правото му не е гарантирано в пълен обем във всички стадии на
производството, а административнонаказващият орган не е констатирал нарушението
и е издал обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква
отмяната му.
Същевременно от правна страна следва да се посочи, че не се установяват да са
изпълнени всички признаци на нарушението от обективна страна. АУАН е съставен за
нарушаването на чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД (в редакцията му към момента на
установяване на нарушението 06.02.2019 г.), който гласи, че собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни незабавно
писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на
странични животински продукти, обслужващ съответната територия. Следователно за
неизпълнение на задължението следва да е изпълнен целия му фактически състав,
включващ настъпилата смърт на животни, неуведомяването незабавно на ветеринарния
лекар, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински
продукти, обслужващ съответната територия. Не се установява по настоящото дело, а и
не е въведено такова обвинение в нарушаване на вменената норма жалбоподателят да
не е уведомил кмета и съответния екарисаж. Последните обстоятелства са иманентна
4
същност за законосъобразното поведение по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД и съответно
отсъствието им за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Следователно от една страна непосочването им в АУАН, респ. в НП води до засягане
на правата на жалбоподателя да му бъдат предявени всички факти от сложния
фактически състав на нарушението и да не може да се защити по всичките му белези.
Те не могат да бъдат допълнение на по-късен етап, включително и пред въззивния съд
и подобно нарушение да бъде санирано. Затова съдът намира, че е допуснато още едно
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата
на нарушителя, чиято единствена възможна последица е отмяната на постановлението
като незаконосъобразно.
Липсата на тези елементи и факти всъщност имат и значение за обективната
страна на нарушението. След като не са установени на място от актосъставителя, то и
не се доказа да се е осъществил цели фактически състав на вмененото нарушение.
Затова и на това основание – за липсата на извършено нарушение следва да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения за
обективната страна на нарушението съдът не следва да се произнася по вината.
Същевременно обаче не може да бъде пропуснат фактът на незаконосъобразно
поведение на жалбоподателя, който от своите недобросъвестни действия се опитва да
черпи права. Става дума за нееднократния му отказ да му бъде връчен документ и да
положи подписа си на него пред всяка една институция, пред която се яви. Подобно
поведение не следва да се допуска, не се толерира и предизвиква не само възмущение,
но това не отменя допуснатите нарушения на процесуални правила и на материалния
закон и констатираната незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Именно заради последното административнонаказващият орган следва
да понесе санкцията, изразяваща се в отмяна на постановлението.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68 от 15.04.2019 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на Г.
П. К. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5