№ 205
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
и прокурора Зл. Ат. Зл.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213100601047 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Жалбоподателят МЛ. Б. В., редовно призован по телефона, не се явява,
представлява се от адв. Н..
Адв. Н.: Останах с впечатление, че М.В. е разговарял с някого от деловодството, тъй
като знаеше за днешната дата. Въпреки това аз го уведомих отново, като той ми заяви, че
желае делото да се гледа без негово присъствие. Моят подзащитен е в Гърция и доколкото
ми е известно не се е прибирал.
Съдът докладва постъпила справка от ОД на МВР – Варна, от която е видно, че за
подсъдимият В. е регистрирано излизане от страната на 21.11.2019 г.
Жалбоподателят ИВ. П. Т., редовно уведомен, явява се лично и с адв. М.К.,
надлежно упълномощен от преди.
В залата присъства и адв. Г.Х. Я., определен от АК – Варна.
СЪДЪТ намира, че поисканият в предходно заседание и посочен от АК - Варна
адвокат Я. следва да бъде назначен като резервен защитник на подс. И.Т. в настоящото
наказателно производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
НАЗНАЧАВА като резервен защитник на подс. И.Т. по ВНОХД № 1047/2021 г. на
ОС – Варна адвокат Г.Х. Я..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото, предвид изразеното желание пред колегата Н. на
подсъдимия В. за това да се гледа в негово отсъствие.
Подсъдимият Т.: Желая да се гледа делото само с присъствието на адв. К.. Не държа
в заседанието да присъства и адвоката ми А.Т..
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, като по
отношение на подс. В. същото следва да протече в условията на задочно такова по реда на
чл.269ал.4т.4б.“в“ от НПК, ПОРАДИ КОЕТО
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
По отношение на подсъдимия В. производството протича в хипотезата на чл.269,
ал.4, т.4, б.„в“ от НПК.
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Станчо Савов.
Адв. Н.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Подсъдимият Т.: Поддържам жалбата.
Прокурорът: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания счита делото за
изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Н.: Доколкото жалбата ни за налагане на едно по-леко наказание в размер на
2
определеното от първоинстанционният съд считам, че същият не е анализирал събраните
доказателства и не ги е индивидуализирал по смекчаващите вината обстоятелства и е приел,
че не следва да бъде определено наказание в минимален размер от така предвиденото от
закона. Налице са доста смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на моя
подзащитен В. предвид на неговото процесуално поведение, което и на фазата на
досъдебното производство и в съдебната фаза е съдействал, давал е обяснения, изразил е
критично отношение към постъпката си и от събраните материали по делото е видно, че
неговото деяние е извършено под влияние на подвеждане, леко непреценяване на
ситуацията, а не поведение на трайно установени престъпни навици. В тази връзка, моля да
намалите размера на наложеното на подзащитния ми наказание.
Адв. К.: Моля да отмените изцяло първоинстанционната присъда и да постановите
нова, с която да признаете подсъдимия Т. за невиновен по повдигнатите му обвинения. С
първоинстанционната присъда подзащитният ми е признат за виновен за извършването на
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 НК, като
подбудител и помагач.
Считам, че от събраните по делото доказателства не се установяват по несъмнен
начин конкретни действия на подсъдимия Т., очертаващи умишлено мотивиране или
склоняване на другия подсъдим В., за да извърши последния индивидуално вмененото от
обвинението престъпление. Видно от мотивите към присъдата, решаващият съдебен състав
не е извел аргументи на база кои доказателствата се изяснява конкретното съдържание на
уговорките между подбудителя Т., обвинен като подбудител и В., като подбудено лице, за
да могат да се преценят въпросите относно естеството на упражненото от подбудителя
въздействие, дали именно то е решаващият мотив на подбуждания да предприеме умишлено
извършване на престъплението, към което е насочван, дали е упражнено, с оглед
извършването на конкретно престъпление, дали между съучастниците е формиран общ
умисъл. По отношение горепосочените материално-правни въпроси относно вмененото
престъпно деяние липсват мотиви, поради което считам, че атакуваната присъда е
постановена в противоречие с практиката на ВКС, обективирана и в Решение №
39/01.06.2016 г. по НД № 1661/2015 г. на Второ НО.
От събраните в хода, както на досъдебното производство, така и на съдебното
производство, гласни доказателства по безспорен начин се установява, че подзащитният ми
няма отношение и принос към процесната престъпна дейност, доколкото нито един от
разпитаните свидетели не го разпознава като участник в инкриминираните деяния, предмет
на обвинението. В тази посока красноречиви са показанията на свидетелят Д.П.И. - старши
консултант в банка „Пиреос", клон „Черни връх" в гр. София, която заявява: „Със сигурност
не съм виждала този господин (посочва подс. И.Т.). А другият господин е идвал в банката,
разпознавам го по татуировките (посочва подс. В.).". Показанията на свидетеля Д.П.И. се
потвърждават и от показанията на свидетеля Н.В.М., която заявява в съдебно заседание по
делото: „По физиономия ми е познат само единият от подсъдимите (посочва подс. В.).
Другият господин нямам спомен да съм го виждала (посочва подс. Т.).". В подкрепа на
3
горното са и показанията на свидетеля Р.Д.В., който подробно разказва за действията на
подсъдимия В., а по отношение подсъдимия Т. заявява: „..не го познавам. ".
Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице склоняване към извършване
на вмененото престъпно деяние, без по делото да е установено, респективно да бъдат
изведени мотиви в посока на това какви са средствата, с които подсъдимият Т. е повлиял на
подсъдимият В. извън словесното указване - например обещания, увещания, дар, подкуп,
заплаха, тормоз, искания, злоупотреба с власт и т.н. Такива данни по делото отсъстват,
съответно липсват мотиви на съда. Нещо повече, съгласно практиката на ВКС, застъпена и в
Решение № 218 от 01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на Първо НО задължително трябва да
се установи с какво точно действие подбудителят е формирал решението на извършителя да
осъществи престъплението, каквото решение преди това действие извършителят да не е
имал. Аргумент в тази посока не е изведен в обвинителната теза на прокуратурата, а в
първоинстанционният съдебен акт липсва мотивирано произнасяне.
В противоречие с константната практика на съдилищата, намерила приложение и в
Решение № 218/01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на ВКС, Първо НО, по делото не са
установени факти от обективната действителност, относими към предмета доказване, на
база на които да се приеме, че подсъдимият Т. е съзнавал, че въздейства върху подсъдимият
В., който преди това да не е имал решение да извърши престъпното деяние, при това по
начин, че да го склони към това деяние, като същевременно да е искал извършването на
престъплението и настъпването на престъпните последици или съзнателно да ги е допускал.
Не се установява и наличието именно на такова въздействие да съставлява решаващ мотив за
формиране у изпълнителя на решението за осъществяване на умишленото престъпление -
измама (Решение № 218/01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на ВКС, Първо НО). В тази
връзка считам неправилно първоинстанционният съд дава вяра на самопризнанието, което
подсъдимия Василиев е направил пред разследващите органи в качеството на обвиняем,
доколкото съгласно практиката на ВКС, обективирана и в Решение № 187/24.10.2016 г. по
НД № 850/2016 г. на Първо НО, без значение са субективните представи, мнения, чувства и
възприятия на извършителя, мотивирали го да осъществи престъплението, ако върху него не
е оказано въздействие от подбудителя, по някой от следните начини - обещания, увещания,
дар, подкуп, заплаха, тормоз, искания, злоупотреба с власт, каквито взаимоотношения не са
установени да са се осъществили в правния мир между двамата подсъдими.
Същевременно, освен за подбудителство, подзащитният ми е осъден и за участие в
процесната престъпна дейност като помагач. Внимателен прочит обаче на мотивите на съда,
досежно отношението на подсъдимия Т. към инкриминираното деяние, разкрива липса на
установени по делото факти относно това по какъв начин Т. е улеснил подсъдимият В. при
извършване на престъплението. Във волеви аспект, не се доказва Т. да е целял или да се
съгласил с улесняването и извършването на инкриминираното деяние, а от друга страна да е
искал или допускал неговия престъпен резултат. В този смисъл е и практика на ВКС по
приложението на материалния закон - Решение № 15/08.08.2018 г. по НД № 639/2017 г. на
ВКС, 3-то НО. В рамките на съдебното следствие в хода на първоинстанционното
4
производство не е установена формата на физическо или интелектуално участие в
престъплението от страна на подсъдимия Т., респективно как последният е допринесъл за
извършване на престъплението чрез създаване на конкретни и значими условия за това,
каквото изискване към обвинението е възприел ВКС последователно в практиката си, в това
число и в Решение № 15/08.08.2018 г. по НД № 639/2017 г. на 3-то НО.
От фактическа страна, първоинстанционният съд формира изводите си за
съпричастността на Т. като помагач към престъпната дейност на база свидетелските
показания, единствено в посока че последният бил придружавал подсъдимият В. до
кантората на адв. Чапкънов в гр. София за изготвянето на дружествени документи. В тази
връзка, мотивите на първоинстанционният съд противоречат на практика на ВКС,
обективирана и в Решение № 459/29.07.1991 г. по НД № 295/91 г., Първо НО, в което е
прието, че не е помагачество и тази извършена "за улеснение" проява, която фактически с
нищо не е улеснила деянието на извършителя и не стои в причинна връзка с последното,
доколкото по делото от фактическа страна безспорно се установява, че подсъдимият В. е
отправил молбата към адв. Чапкънов за изготвяне на документите, като същевременно
самият адвокат заявява при разпита си по делото, че подсъдимият В. е ползвал
професионалните му услуги и преди това, т.е. липсва житейска логика подсъдимият Т. да е
улеснил подсъдимия В. в извършване на престъплението, насочвайки го към адв. Чапкънов,
при условие, че самият В. е бил ползвал услугите му и в предходен момент.
Моля да отмените изцяло Присъда № 267/20.11.2019г., постановена по НОХД №
1696/2018г., по описа на PC - Варна, 44-ти състав, спрямо подсъдимия ИВ. П. Т. с ЕГН
**********. Моля да постановите нова присъда като признаете подсъдимия ИВ. П. Т. за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът: На първо място считам, че Районният съд е направил правилна
преценка и оценка на престъпната дейност, правилно е квалифицирал деянието по
отношение на двамата подсъдими, правилно е приел, че са виновни и правилно е определил
наказанието. По отношение на жалбите за възобновяване на делото ще изразя следното:
колегата на 2-3 пъти много настояваше много детайлно да се посочи с какви действия било
осъществено психическото въздействие, изброяваше няколко форми и през тези 2 или 3
пъти не знам дали умишлено пропусна най-важното и най-простото нещо в цялата
ситуация, а това е, че двамата подсъдими са си говорили за пари. Парите са безспорен мотив
в тази ситуация, при която Т. отива при В. и му предлага да спечели част от 297 250 лева,
без В. да положи каквито и да е усилия, само за два подписа. Това е мотивът. Никой не е
опирал на В. пистолет в главата, никой не го е шантажирал или нещо подобно. Ако някой го
оспорва искам да чуя с какви мотиви ще го оспори. Това е психологическото въздействие.
Двамата живеят на село, В. няма пари, предлагат му да спечели много пари и той се
съгласява. Това е. От там нататък цялата тази дейност може да се осъществи само от
двамата едновременно. Те един без друг не могат.
Отиването при адв. Чапкънов - Т. е запознат с адв. Чапкънов предварително. В
показанията на адв. Чапкънов има едно ядро, което не е проверено и това е, че те двамата
5
ходят при него, няма причина друга да ходят при него. Няма причина Т. да съпровожда ей
така приятелски В. в адвокатската кантора, точно в моментите, когато В. смята по този
измамен начин да стане управител на тази фирма, с която няма нищо общо.
По отношение на „оговора“ – аз бих задал следният въпрос: какво ползва В. това, че
прави „ оговор“ и хвърля вина на Т., ако Т. въобще няма никакво отношение към този
случай. Да приемем, че Т. нищо не знае по този случай и какво го ползва В. – абсолютно
нищо. В. си получава пари, даже двамата получават повече от самоизмамата на фирмата, на
която са причинили щета на стойност 397 000 лева. Ако някой ми каже, че за дял от половин
милион В. няма да се съгласи да участва, аз няма да му повярвам. Няма такава ситуация.
Ето го мотивът - близо половин милион лева.
Обратно погледнато В. няма полза да твърди, че Т. му предлага да стане управител
на фирма, че Т. му съдейства, като го отвеждал при адвокат, който ще изготви
необходимите документи. Единствената причина В. да твърди това нещо, е именно защото
Т. е участвал. И когато В. го твърди това нещо, това вече е постфактум, след като събитията
са приключили. Това означава, че за да може В. да реши да включи Т., да му прехвърли
вина, В. трябва всичко това да го е подготвил предварително. Т.е. умишлено да е водил Т.
със себе си при Чапкънов, за да може евентуално, ако В. бъде хванат да прехвърли вина на
Т.. Или ако тези ходения не са се случвали, то В. специално да е обмислял към кои свои
действия да включи Т., за да му прехвърли някаква отговорност и прехвърлянето по
никакъв начин не ползва В., не го оправдава по никакъв начин, той си е извършител.
Защо е необходима тази схема и е прието съучастието. Ами защото нещата започват
с предложението за пари. В. и Т. се познават. Изведнъж единият отива при другият,
предлага му да стане собственик на фирма, за която В. не е чувал срещу пари, при което от
В. се изискват само няколко подписа и това е. От това той печели пари. От делото се вижда,
че В. е ходил при близките си с чанти с пари, защото в такива количества са теглени пари.
В. е ходил да купува чанти, за да изнесе парите. Ето го мотивът – не е пистолет в главата
или нещо друго.
На следващо място от самото начало с това отиване на Т. идеята е повече от ясна - да
има някой на преден план да носи отговорност. По този начин само Т. остава прикрит в
цялата ситуация, когато не подписва, защото след това е лесно да бъде разкрит. На преден
план е В., който се съгласява, защото има нужда от пари, за това е такава схемата и Т. не е
извършил сам измамата. Ако нямаха нужда един от друг Т. сам щеше да го направи. Цялата
престъпна дейност, като се разгледа в нейната продължителна дейност, се установява
безспорно. Така че няма какво да доказваме с документи между двамата кой на кого с какво
бил въздействал. Има две думи: „предлагам ти пари“ и В. е готов, съгласил се е. По-силно
психическо въздействие не знам дали може да има.
Ето защо моля да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна по отношение на двамата подсъдими, както и по отношение на
наказанията, които са им наложени.
6
Адв. К. (реплика): Дори с днешното си изложение под формата на разказ
държавното обвинение само потвърждава тезата на защитата – осъдителната присъда лежи
единствено и само на „оговора“ на В.. Какъв е мотивът на В. - по този начин се е опитал да
си отърве кожата, да разпредели вината за извършеното от него деяние към някой друг. В
изложението си прокурорът в нито едно изречение не се позова на доказателства, различни
от тези на оговора на В., който би следвало да бъде изключен и ако присъдата отговаря
само на него и се позовава само на него не отговаря на процесуалните стандарти, както е
приел и Апелативния съд. Нито едно друго доказателство не подкрепя оговора на В..
Жалбоподателят Т.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ дава на жалбоподателя Т.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалбоподателят Т.: Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7