№ 904
гр. Пазарджик, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220104016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът И. И. П. с ЕГН ********** от с. ** твърди да е кредитор на
ответника Х. И. П. с ЕГН ********** от с. **, срещу когото има ликвидно и
изискуемо вземане в размер на 25000лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди от деликт /убийството на баща му и Х.в П./, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждане – 23.09.2017г., до плащането.
Поддържа, че след възникване на вземането длъжникът Х. И. П. се е
разпоредил със свое недвижимо имущество по следния начин:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №175 от 20.12.2017г.,
том II, рег. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на ю в - нотариус с peг. №
436 в НК ответникът Х. И. П. и неговата съпруга Г. С. П. с ЕГН ********** от
с. **, продали на тяхната дъщеря – ответника С. Х. Н. с ЕГН ********** от с.
Зв**, притежавания в режим на съпружеска имуществена общност недвижим
имот, представляващ: УПИ VII-419, в квартал 56 по плана на с.д, община
Пазарджик, незастроен с площ от 504 кв. метра , с приложена регулация, при
граници: изток -УПИ Х1-420, на запад - УПИ XIII - 415 и УПИ XIV -414 , на
север УПИ II-409 и на юг - улица, който по данни от КККР представлява
1
поземлен имот с идентификатор 21556.501.419, с площ от 504, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начина на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по
предходен план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: 21556.501.1257;
21556.501.991; 21556.501.410 ; 21556.501.994; 21556.501.414.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане №12 от 23.01.2018г., том I, рег. № 205, дело № 10/2018г.
по регистъра на ю в - нотариус с peг. № 436 в НК, ответникът Х. И. П. и
неговата съпруга Г. С. П. прехвърлили на своята дъщеря – ответникът С. Х. Н.
притежаваната в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид. част от
масивна жилищна сграда идентификатор **.1, състояща се от един редовен
жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот.
акт - 55 кв.м/, както и цялата полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня с
идентификатор **.2, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18 кв./,
които сгради са разположени в УПИ XIII- 415, в квартал 56 по плана на с. д,
общ. Пазарджик, целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота от изток :
УПИ XІІ-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414 от юг-улица, който по
данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор **, адрес: с. д,
п.к. 4405, ул. „7-а №43, с площ от 496 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), при съседи на ПИ: 21556.501.1257; 21556.501.1275; 21556.501.419 ;
21556.501.414. Със същия договор Г. С. П. прехвърлила на С. Х. Н. и своята
1/2 ид. част от описаното дворно място.
Ищецът твърди, че тези разпоредителни сделки на ответника Х. И. П. го
увреждат. Иска от съда да обяви за недействителни спрямо него сключените
между ответниците две сделки до размера на прехвърлените от длъжника
идеални части от имотите, съответно 1/2 ид. част от поземления имот, 1/4 ид.
част от жилищната сграда и 1/2 ид. част от лятната кухня.
Ответниците Х. И. П. и С. Х. П. не оспорват сключването на атакуваните
сделки и че ищецът е кредитор на първия от тях. Оспорва иска при твърдение,
че сделките не увреждат ищеца, тъй като са възмездни – срещу прехвърлените
права длъжникът е получил друго имущество, с което може да удовлетвори
ищеца, и освен това една част от вземането в размер на 7875лв. е погасена
чрез финансова компенсация от МП по чл.14, ал.1, т.1 ЗПФКПП. При
2
условията на евентуалност твърдят, че не са знаели увреждането.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора,
когато сделката или действието са увреждащи и са безвъзмездни или са
възмездни, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и
когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя
е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Когато
сделката или действието са възмездни, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване
на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника.
В случая искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е допустим, доколкото ищецът
твърди, че разполага с действително вземане срещу първия ответник, което не
е погасено, както и че след възникване на вземането длъжникът се е
разпоредил безвъзмездно със свое имущество, което действие уврежда
кредитора, тъй като затруднява събирането на вземането.
За основателността на иска ищецът следва да установи обстоятелствата,
от които произтича неговото вземане срещу ответника-длъжник, както и че
длъжникът е сключил сделка, която го уврежда, знаейки за увреждането, а
когато увреждащата сделката е възмездна, ищецът следва да докаже, че
приобретателят по също е знаел за увреждането, освен ако последният е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, в които случаи
знанието се предполага до доказване на обратното – чл.135, ал.2 ЗЗД.
Тежестта да докаже обратното е за ответника.
Не е спорно, установява се и от представеното по делото решение №99
от 30.11.2020 г. по касационно дело. №359/2020 г. на ВКС, І н.о., с което е
изменена присъда №47 от 08.10.2019 г. по НОХД №535/2018 . на ОС –
Пазарджик, че ищецът И. И. П. е кредитор на ответника Х. И. П., от когото
има присъдено вземане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от деликт в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на увреждане – 23.09.2017г., до плащането.
3
Също така е безспорно, установява се и от представения нотариален акт
за продажба на недвижим имот №175 от 20.12.2017г., том II, рег. № 3688, дело
№ 336/2017г. по регистъра на ю в - нотариус с peг. № 436 в НК и нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №12 от 23.01.2018г., том I, рет. № 205, дело № 10/2018г. по регистъра
на ю в - нотариус с peг. № 436 в НК, че на 20.12.2017г. отв. Х. И. П. е продал на
отв. С. Х. Н. своята 1/2 ид. част от един незастроен имот, представляващ УПИ
VII-419, в квартал 56 по плана на с. д, община Пазарджик, а на 23.01.2018г. е
прехвърли на отв. С. Х. П. срещу издръжка и гледане своята 1/4 ид. част от
масивна жилищна сграда с идентификатор **.1, състояща се от един редовен
жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот.
акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда - лятна
кухня с идентификатор **.2, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18
кв./, находящи се УПИ XIII- 415, в квартал 56 по плана на с. д, общ.
Пазарджик, целият с площ от 504 кв.м.
Относно увреждащия характер на сделките:
Увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е
увеличил своята неплатежоспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение или
неравностойна замяна или продажба) или е увеличен пасивът (напр. поето е
чуждо задължение), или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр.
продажбата на имот по пазарна цена не намалява имуществото на длъжника,
но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът).
В случая и двете атакувани сделки увеличават платежната неспособност
на ответника Х. И. П., независимо от техния възмезден характер. Получената
цена на продадения имот при първата сделка, дори да е пазарна може лесно да
бъде укрита от принудително изпълнение. При втората сделка насрещната
престация се изразява в получаването на издръжката, върху която
принудително изпълнение не се допуска – чл.446, ал.4 ГПК.
Относно знанието:
Длъжникът знае за увреждането, когато съзнава, че има вземане и че
предприетото действие може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Не
се изисква вземането да е ликвидно или да е изискуемо. Достатъчно е то да е
възникнало. Ликвидността и изискуемостта не са от значение за знанието, а
4
само за основателността на Павловия иск и то само когато ищецът вече е
предприел действия за установяване на вземането чрез самостоятелен иск /т.2
от ТР № 2 от 09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК/.
Задължението за заплащане на обезщетение за вреди от деликт възниква
и е изискуемо от момента на увреждането – чл.69, ал.1 и чл. 84, ал.3 ЗЗД. В
случая и двете атакувани сделки са сключени скоро след възникване на
вземането, т.е. след като ответникът е осъществил състава на непозволеното
увреждане, за което дължи обезщетение на ищеца, но преди обезщетението да
е присъдено. Нормално е да се приеме, че като е съзнавал причиняването на
вредите длъжникът е знаел и че дължи обезщетение на пострадалия за тях.
Точният размер на това обезщетение има отношение към ликвидността на
вземането, поради което знание за увреждането ще е налице и когато размерът
на обезщетението все още не е определен от съда. Следователно ответникът
Х. И. П. е знаел, че като прехвърля своята част от недвижимите имоти на
втория ответник уврежда ищеца като затруднява събирането на неговото
вземане.
По отношение на приобретателя следва да се приложи презумпцията на
чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като страните по сделките са баща и дъщеря. Освен това,
от показанията на свидетеля и с г се установява, че отв. С. Х. Н. е знаела за
деликта, от който ищецът е пострадал, още от момента на неговото
извършване. Следователно отв. Н. е знаела и че баща й дължи обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на ищеца е
погасено частично чрез получената от него финансова компенсация по чл.14
ЗПФКПП. Финансовата компенсация се изплаща от държавата и има за цел да
обезщети имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица
от престъплението и не покрива свързаните с него неимуществени вреди.
Освен това, наличието на частично изпълнение на задължението не погасява
потестативното право на кредитора да иска от съда да обяви за
недействителни действията на длъжника, които осуетяват или затрудняват
събирането на останалата част от дълга.
Ето защо съдът приема, че в случая са налице всички елементи от
състава на чл.135, ал.1 ЗЗД, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
5
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца съдебни разноски в размер на 2062 лв., от които
162 лв. – държавни такси и 1900 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
По иска на И. И. П. с ЕГН ********** от с. ** против Х. И. П. с ЕГН
********** от с. ** и С. Х. Н. с ЕГН ********** от с. Зв**, на основание
чл.135 ЗЗД, ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца
следните сделки между ответниците:
- договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №175
от 20.12.2017г., том II, рет. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на ю в -
нотариус с peг. № 436 в НК, по отношение на прехвърлената от първият
ответника на втория ответник 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ:
УПИ VII-419, в квартал 56 по плана на с. д, община Пазарджик, незастроен с
площ от 504 кв.метра , с приложена регулация, при граници: изток -УПИ Х1-
420, на запад - УПИ XIII - 415 и УПИ XIV -414 , на север УПИ II-409 и на юг -
улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор
21556.501.419, с площ от 504, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м),
предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 419, кв.56, парцел
XII, при съседи на ПИ: 2155**
- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №12 от 23.01.2018г., том I, рег. №
205, дело № 10/2018г. по регистъра на ю в - нотариус с peг. № 436 в НК, по
отношение на прехвърлените от първият ответника на втория ответник 1/4 ид.
част от масивна жилищна сграда с идентификатор **.1, състояща се от един
редовен жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м.
/а по нот. акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда
- лятна кухня с идентификатор **.2, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот.
акт - 18 кв./, които сгради са разположени в УПИ XIII-415, в квартал 56 по
плана на с. д, общ. Пазарджик, целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота
от изток : УПИ XІІ-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414 от юг-улица,
който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор **,
6
адрес: с.д, п.к. 4405, ул. „7-а №43, с площ от 496 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м), при съседи на ПИ: 21556.501.1257; 21556.501.1275; 21556.501.419 ;
21556.501.414.
ОСЪЖДА ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. да заплатят на ищеца И. И. П.
съдебни разноски в размер на 2062 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7