№ 24839
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110174933 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*** срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ***.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *** срещу „ЗАД
Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *** кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9413,84 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **-22-**-***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.12.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 2194,52 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 16.12.2024 г.
Претендират се и разноски.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
12.10.2022 г. около 14:00 часа в гр. Русе е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. №
**, управляван от Б.Т. и автомобил марка „БМВ“, модел „730“, рег. №
СВ**7ВР, управляван от Милен Симеонов Ангелов. Съгласно твърденията на
ищеца причината за настъпилото ПТП е извършване на необезопасена
маневра на заден ход от страна на водача на автомобил „Ситроен“, с която бил
ударил в предна част паркираният застрахован в ищцовото дружество
автомобил марка „БМВ“. За настъпилото произшествие бил съставен
1
двустранен констативен протокол от 12.10.2022 г., подписан от двамата
участници. Към момента на ПТП – 12.10.2022 г., собственикът на л. а. „БМВ“
имал сключен договор за застраховка „Каско“ при ищеца, отразен в полица №
BG- 01-**** със срок на застрахователно покритие една година, считано от
00:00 часа на 25.08.2022 г. до 24:00 часа на 24.08.2024 г. Във връзка с ПТП
била образувана щета № **-22-**-***. За отстраняване на повредите на лекия
автомобил били осъществени ремонтни дейности в общ размер на 9398,84
лева. За стойността на ремонта била издадена от сервиз „Автосвят“ ООД
фактура № ***/16.01.2023г., която била заплатена от страна на доверителя на
ищцовото дружество. Били реализирани и ликвидационни разноски в размер
от 15 лева. Ищецът излага твърдения, че водачът на лек автомобил марка
„Ситроен“ имал валидна застраховка, сключена с ответното дружество. В тази
връзка след встъпване на правата на застрахования ищецът изпратил до
ответника покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по
посочената щета, като ответникът отказал плащане на претенцията. Предвид
изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва редовността на исковата молба с твърдения за
липса на яснота относно местонахождението на застрахователното събитие,
годината и при какви обстоятелства е осъществено. Ответникът намира
предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни по
основание и размер. При евентуалност се иска от съда да не присъжда пълния
претендиран от ищеца размер на претенцията с доводи за неговото
завишаване. Направено е възражение за съпричиняване. Ответното дружество
оспорва механизма на ПТП, посочен в исковата молба, изключителната вина
на застрахования при него водач на лек автомобил „Ситроен“, както и че
щетите по лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, се намират
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Излагат се и възражения
относно обстоятелствата в съставения двустранен констативен протокол, като
се посочват аргументи за липса на материална доказателствена сила. Оспорва
се претенцията за обезщетение за забавено изпълнение поради
неоснователност на главния иск. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а при условията на
евентуалност да бъде редуциран размерът на претендираното обезщетение.
Относно редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че в исковата молба не са изложени конкретни
фактически твърдения относно точното местонахождение на процесното
ПТП на територията на град Русе. В тази връзка, съдебният състав следва да
2
укаже на ищеца да конкретизира исковата молба в тази посока.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 411 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт,
който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при
условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на л. а. „БМВ“, респ. че последният с поведението си е допринесъл за
настъпването на щетите по посоченото МПС.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
3
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъдат обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Ищецът е изплатил по повод настъпила щета № **-22-**-***
застрахователно обезщетение в претендирания размер, по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, отразено в полица № BG-01-**** със срок на
застрахователно покритие една година, считано от 00:00 часа на 25.08.2022 г.
до 24:00 часа на 24.08.2024 г.
2. Към датата на ПТП по отношение на лек автомобил марка „Ситроен“
с рег. № ** е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими, тъй като чрез тях е
възможно да се установят факти, които имат значение за решаване на делото.
Искането на ответника по чл. 190 от ГПК за задължаване на ищеца да
представи цветен снимков материал от извършения оглед на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „730 ХД“ с рег. № СВ **7 ВР съдът намира за
основателно, доколкото същото е относимо, допустимо и необходимо, тъй
като чрез същото е възможно да се установят факти от значение за решаване
на делото, поради което същото следва да се уважи.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на посочения свидетел при режим на призоваване за посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства е основателно, доколкото същото е
относимо, допустимо и необходимо, тъй като по този начин е възможно да се
установят факти, които имат значение за решаване на делото.
Следва да се допусне поисканата от страните САТЕ, която да отговори
на поставените с исковата молба и с отговора на исковата молба въпроси, при
депозит общо в размер на 600,00 лв., вносим в едноседмичен срок от
съобщението, както следва: 300,00 лв. от ищеца и 300,00 лв. от ответника,
като на вещото лице бъде указано да изготви заключението си след
представяне по делото на писмени доказателства и след събирането на
допуснатите гласни доказателствени средства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с изрична
писмена молба да изложи конкретни фактически твърдения относно точното
място на настъпване на процесното ПТП. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
дадените указания в срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще
бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
08.07.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146 ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) ищецът е изплатил по
повод настъпила щета №**-22-**-*** застрахователно обезщетение в
претендирания размер, по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, отразен
в полица № BG-01-**** със срок на застрахователно покритие една година,
считано от 00:00 часа на 25.08.2022 г. до 24:00 чака на 24.08.2024 г.; 2) към
датата на ПТП по отношение на лек автомобил марка „ Ситроен“ с рег. № Р
6127 АК е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, чрез разпит на
следните свидетели:
1. свидетеля Б.Т., роден на 04.03.1961 г., с адрес за призоваване: село
***“ № 22 и телефон за връзка - **, при депозит в размер на 100,00 лв.,
5
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на свидетеля, че има право на възнаграждение и на разноски
за явяването си в съда. УКАЗВА на свидетеля, че ако не се яви без уважителни
причини, съдът ще му наложи глоба до 1200,00 лв. и ще постанови
принудителното му довеждане за следващото заседание.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ по отношение на свидетеля справка в НБД
„Население“ относно неговата адресна регистрация, като при установяване на
други адреси, освен вече посочените, свидетелят да се призове и на тях.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок
да представи цветен снимков материал от извършения оглед на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „730 ХД“, рег. № СВ **7 ВР. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
на дадените указания в срок съдът може да приложи последиците по чл. 161
ГПК.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба и с отговора на исковата молба въпроси, при
депозит общо в размер на 600,00 лв., вносим в едноседмичен срок от
съобщението, както следва: 300,00 лв. от ищеца и 300,00 лв. от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., като вещото лице да се уведоми за
възложената експертиза и да се призове за о. с. з. СЛЕД представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
6
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7