Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр.Хасково, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №610 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М., гражданин на
К. Н., подадена чрез пълномощник адв. С.Х. със съдебен адрес ***, срещу Решение
№ 260037/01.03.2021г., постановено по АНД № 61/2021г. по описа на Районен съд
Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1648/2020 от
14.01.2021г., издадено от ИД Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна
морска“.
Решението
се обжалва с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че решението е постановено при
едностранчиво и произволно тълкуване на фактите по делото. Изводите, до които
достигнал решаващият състав не съответствали на установеното по делото. Сочи се
допуснато нарушение в хода на административнонаказателното производство, което
не било отчетено от съда, а именно на жалбоподателя не бил назначен по
надлежния ред преводач при съставяне на АУАН. На следващо място се сочи, че
визираното в НП нарушение не било доказано по безспорен начин, тъй като по
никакъв начин не се установило по делото, че това е кухина различна от
кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя, т.е., че
същата е създадена умишлено като „тайник“. По подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли за отмяна на процесното решение и
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски в
производството.
Ответникът,
Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуален представител юрк. Стамова
оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
решението предмет на разглеждане в настоящото производство Районен съд –
Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 1648/2020 от
14.01.2021г., издадено от ИД Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна
морска“, с което на М.М., гражданин на К. Н., за нарушение на чл.238в ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е
наложена глоба в размер на 200 лв.
За
да постанови решението си, районният съд, при липса на констатирани съществени
процесуални нарушения в административно -наказателната процедура е приел, че от
събраните по делото доказателства действително се установява кухина в
превозното средство, която отговаря на формулираното в §1 т.33 от ДР на ЗМ понятие
„тайник“, доколкото установената от митническите органи кухина била различа от
кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя, още
повече, че същата била получена в резултат на обработка и манипулация с
технически средства – рязане, заваряне, поставяне на резе, като това давало
основание да се приеме, че кухината била пригодена именно с тази цел и
предназначение. При това положение съдът приел, че е осъществено от обективна
страна, изпълнителното деяние на нарушението по чл.238в, ал.1 от ЗМ и отхвърлил
твърдението изложено в жалбата, че процесната кухина представлявала такава по
предназначение, в която стоят краката на пътниците. На следващо място съдът е
приел, че е налице и субективният елемент на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателя е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съответно разкривал се и пряко
целеният резултат – настъпването на обществено опасните последици. Съзнавал е,
че използва МПС, в което е бил изграден тайник, с което е преминал през
границите на страната. По отношение размера на наложеното административно наказание,
съдът е посочил, че същото е правилно и законосъобразно определено в минималния
размер от 200 лв.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
При
правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до съответни на
закона изводи.
В
случая отговорността на касационния жалбоподател е била ангажирана на основание
чл.238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от
200 до 1000 лв. за лице,
което при преминаване през държавната граница използва
превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Съгласно дефиницията по §1 т.33 от
ДР на ЗМ "Тайник" е
специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя.
Районният
съд правилно е установил, че констатираната „кухина“ в превозното средство,
отговаря на формулираното в §1 т.33 от ДР на ЗМ, доколкото е различна от
кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя. Достатъчно
за съставомерността на деянието по чл.238в ал.1 от ЗМ е обстоятелството, че в
превозното средство е установена кухина, различаваща се от тези, предвидени в
конструкцията на автомобила от самия производител. Наличието на такава кухина,
която не е фабрично изработена от производителя, обосновава извод, че тя не е
необходима за техническото му обезпечаване. В случая твърденията на касационния
жалбоподател, че установената кухина е фабрично изработена и предназначена за
краката на пътниците не се подкрепя по никакъв начин от доказателствата по
делото. При разпита и двамата служители на Агенция Митници безпротиворечиво
заявяват, че установеното изменение в конструкцията на автомобила е извършено
чрез метална преграда, допълнително монтирана върху пода на автомобила, която
била с дължина 135 см., ширина 45 см. и дълбочина 9 см., като до същата кухина
се достигало чрез два отвора с размери 22 см. на 22 см. При тези констатации
абсолютно нелогични и недоказани остават твърденията на жалбоподателя за
фабрично изработена кухина.
На
следващо място следва да се посочи също, че за съставомерността на
санкционираното деяние не е необходимо в момента на преминаването на превозното
средство през границата на страната, в нефабрично предвидената кухина да са
установени стоки.
Не се споделят възраженията, изложени в
касационната жалба за допуснато нарушение в хода на
административнонаказателното производство, тъй като на жалбоподателя не му бил
назначен преводач, а превода на съставения му и предявен АУАН бил извършен от
митническия служител извършил проверката. Член
84 от ЗАНН не съдържа указание за препращане към правилата на НПК
относно назначаването на преводач и извършването на превод на невладеещите
български език лица на разбираем за тях език. В този смисъл нормата на чл.
21 НПК не намира приложение, както по отношение превод на
АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар обаче правилата на ЗАНН изрично
да не предвиждат извършването на превод по отношение на лицата, невладеещи
български език, то доколкото връчването на АУАН има за основна своя цел
запознаване на посочения нарушител с констатациите на актосъставителя, респ. с
упражняването на редица права и задължения, то запознаването на нарушителя със
съдържанието на акта на разбираем език е условие за надлежността на връчването.
От събраните от районния съд гласни доказателства, а и от отбелязването
направено в самия АУАН става ясно, че в случая е бил извършен превод на АУАН.
Последното се потвърждава от правилно кредитираните от съда показания на
свидетелите К. и Б., които в открито съдебно заседание пред РС дават показания
за запознаване на наказаното лице с обстоятелствата по установяване на нарушението,
като свидетелят К. изрично посочва, че преди съставяне на акта лицето е било
поканено на разбираем от него език в случая на английски, да заяви дали има
нещо за деклариране. По делото е установено, чрез свидетеля Б., че съставеният
от К. АУАН на М. Мотлу му бил преведен на английски език и комуникацията между
двамата се извършвала само на английски, като през цялото това време
жалбоподателя не заявил, че не разбира какво му се обяснява на английски. Наред
с последното, от АУАН се установява, и че касаторът се е запознал с него, като е
удостоверил това с подписа си, включително е вписал и възражение.
Наред с това, нарушителят своевременно е упълномощил
адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал
жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата
санкционни акта, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна
степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314,
ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на
съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства за
оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което
не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско
наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от
Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 20
октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай,
настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска
назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил,
респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му,
последното от което е сторил.
С оглед горепосоченото настоящият състав на съда намира,
че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил
осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното
лице е разбрало какво административнонаказателно обвинене му се вменява и на
второ място на това основание, че не е допуснато съществено нарушение на
правото му на защита. Вмененото нарушение на чл. 238в, ал.1 от ЗМ е
съставомерно и доказано от събраните по делото доказателства и за него
законосъобразно е определена санкция в предвидения от закона минимум.
Така, като е анализирал правилно наличния по
делото доказателствен материал и относимите нормативни разпоредби районния съд
е достигнал до правилен правен извод за потвърждаване на оспорения пред него
санкционен акт.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон решение, поради което следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника не е отправено искане
до съда за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260037/01.03.2021 г., постановено по АНД №61 по описа на Районен съд -
Свиленград за 2021 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.