РЕШЕНИЕ
№ 24.08.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав
На двадесет и четвърти юли , две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №4840 по описа
за 2019 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.222,ал.3 от КТ от ищеца
П.Г.В., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв. Ш.,
срещу „Радио Сот“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пазарджик, ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5, общ. Пазарджик, обл.Пазарджик,
представлявано от управителите И.Д.Н.
и К.Ж.С..
В подадената искова
молба се твърди, че ищецът работил по трудово правоотношение от 01.01.2009г.
във фирма „РАДИО COT“ ООД - гр.Пазарджик на длъжност „Пазач, въоръжена
охрана". Сочи, че със Заповед №22/01.08.2019г. му е било прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1 от КТ /по взаимно
съгласие/. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение при същия
работодател има общо 10 години и 7 месеца трудов и осигурителен стаж.
Твърди се в
исковата молба, че със Заявление с вх.№ 00/07.08.2019г. е заявил и претендирал
пред работодателя да му бъде изплатено обезщетение по чл. чл.222, ал. 3 от
Кодекса на труда, тъй като е работил при него повече от десет години и имал
право на обезщетение в размер на шест брутни работни заплати. Твърди, че до
настоящия момент /завеждане на исковата молба/ не му е заплатено претендираното
от него обезщетение.
Твърди се, че преди
уволнението е получавал месечна работна заплата в размер от 627.02 лева и
работодателя му дължи обезщетение в размер на 3762.00 лева на основание чл.
222, ал.3 от КТ за срок от шест месеца.
Ищецът твърди, че
работодятелят му дължи и мораторна лихва поради забава на плащането на сумата
от 3762.00 лв. в размер от 131.67лв. за периода от 01.08.2019 г. /датата на
прекратяване на трудовия договор/ до 06.12.2019 г. /датата на завеждане на
исковата молба/.
Моли се съдът да
постанови, решение с което да осъди „РАДИО COT“ ООД - гр.Пазарджик, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „**********“ № *, ет. *, с
управители: И.Д.Н. и К.Ж.С. да заплатят на ищеца на основание чл. 222, ал. 3 от КТ сумата от 3762.00 лв. обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба, както и сторените съдебно-деловодни разноски по делото сторени за адвокатски
хонорар, както и да му заплати и мораторна лихва в размер от 131.67 лв., поради
забава на изплащане на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ, за периода от
01.08.2019г. /датата на прекратяване на трудови договор/ до 06.12.2019 г.
/датата на завеждане на исковата молба/.
Сочат се
доказателства. Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебна
експертиза.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който чрез процесуалния си
представител заявява, че оспорва иска.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че ищецът е получил дължимото му обезщетение.
Представя копие от ведомостта, от което е видно, че му е начислено общо 4 384
лв. (включително 3 711.36 лв. обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ) и след
удръжките ищецът е получил чисто сумата 4 243.09 лв., в която е включено
процесното обезщетение.
Не се
противопоставя на приемането на приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и на експертизата като уточнява, че между страните няма
спор, че ищецът има повече от 10 години стаж при ответното дружество.
Моли се съдът,
поради това, че ищецът е получил обезщетението си да отхвърли иска.
Претендират се
разноските по делото. Сочат се доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и се установява
и от представените по делото писмени доказателства, че страните са били в
трудовоправни отношения по силата на
трудов договор, сключен през 2009г. По силата сключеният между страните трудов
договор, ищецът е заемал в ответното дружество
„РАДИО COT“ ООД - гр.Пазарджик длъжността „Пазач, въоръжена охрана".
Трудовото
правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №22/01.08.2019г. /приложена по делото/ на основание чл. 325,
ал.1,т.1 от КТ /по взаимно съгласие/. Като причина за прекратяване на трудовият
договор, в заповедта е посочено подадено от работника заявление за напускане,
по което е било постигнато взаимно съгласие. Заповедта е била връчена на
работника на 01.08.2019г. срещу подпис.
Видно
от приетото по делото Заявление вх.№00 от 07.08.2019г., със същото ищецът В. е заявил и претендирал пред работодателя
да му бъде изплатено обезщетение по чл. чл.222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй
като е работил при него повече от десет години и имал право на обезщетение в
размер на шест брутни работни заплати.
По
делото са представени преписи от трудовата книжка на ищеца и Разпореждане №**********
от 25.01.2018г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,
издадено от НОИ- гр. Пазарджик, както и справки за осигурителен стаж и доход
при пенсиониране на ищеца В.
Представена от ответната страна и приета е и ведомост, от
която се установява, че на ищеца е била начислена сумата в общ размер на
4384.00лв., вкл. и обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3711.36лв,
която ведомост е била подписана от ищеца. Прието по делото е и извлечение от
банковата сметка на ищеца за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.
С молба
от 01.07.2019г., ищецът В. е отправил искане към работодателя , дължимото му
трудово възнаграждение за месец юли,2019г.
да му бъде изплатено на каса в ответното дружество.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, прието като доказателство по делото
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,че трудовият стаж на ищеца в ответното дружество
е 10 години, 6 месеца и 20 дни. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за
месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение /месец юни,2019г./
е 618.56лв. Обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за срок от шест месеца е било
изчислено на база брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец юни, 2019г. и
същото е в размер на 3711.36 лева. Размерът на мораторната лихва върху
обезщетението е 135.05лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
от правна страна приема следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ от ищеца П.Г.В., ЕГН-********** ***, срещу „Радио Сот“ООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5,
общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., като се претендира от работника и
заплащането на мораторна лихва в размер от 131.67лв. поради забава на изплащането на обезщетението за периода от
01.08.2019г. / датата на прекратяване на
трудовия договор/ до 06.12.2019г. / датата на завеждане на исковата молба в съда/.
Настоящият
съдебен състав приема, че претенциите на ищеца са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени до размера, които се установява от приетата по
делото експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативно
изискуеми законови предпоставки за
изплащането на претендираното от ищеца обезщетение с правно основание чл.222,ал.3 от КТ.
Установява се от приетите по делото
доказателства, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено със Заповед №22/01.08.2019г. /приложена по делото/ на основание чл. 325,
ал.1,т.1 от КТ /по взаимно съгласие/. Като причина за прекратяване на трудовият
договор, в заповедта е посочено подадено от работника заявление за напускане,
по което е било постигнато взаимно съгласие. Заповедта е била връчена на
работника на 01.08.2019г. срещу подпис. Тъй като ищецът В. е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият , той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
тъй като е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия
му стаж. Горните обстоятелства се установяват от всички приети по делото
доказателства, вкл. и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, видно от което трудовият стаж на ищеца В. в ответното дружество е
10 години, 6 месеца и 20 дни. Тези обстоятелства не се оспорват и от ответното
дружество, като между страните няма спор,че ищецът има повече от 10 години стаж
в ответното дружество.
От приетото
по делото експертно заключение / което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено/ се установява размерът на дължимото от работодателя на
ищеца обезщетение с правно основание чл.222,ал.3 от КТ и претендираната от работника мораторна лихва
върху същото. Обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за срок от шест месеца е било
изчислено на база брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец юни, 2019г. и
същото е в размер на 3711.36 лева. Размерът на мораторната лихва върху
обезщетението е 135.05лв. Така установените
размери също не се оспорват от ответника, като с отговора на исковата
молба, ответникът твърди ,че обезщетение
почл.222,ал.3 от КТ в размер на 3711.36 лв. е било начислено и изплатено на
работника,който след удръжките, е получил чисто сумата от 4243.09лв., в която
било включено процесното обезщетение.
Основният
спорен въпрос между страните се изразява в това дали на ищецът В. е било
изплатено дължимото обезщетение с правно основание чл.222,ал.3 от КТ.
Твърденията на ответната страна, съгласно които, на ищеца е било изплатено
дължимото обезщетение, останаха недоказани в хода на производството. В подкрепа
на тези твърдения беше представена и приета по делото ведомост, от която се установява, че на ищеца е била
начислена сумата в общ размер на 4384.00лв., вкл. и обезщетение
по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3711.36лв, която ведомост е била
подписана от ищеца. От съдържанието на посоченият документ обаче не се
установява и не би могло да се направи категоричният извод, че дължимото на работника обезщетение действително
му е било изплатено, макар и ведомостта
да е била подписана от В.. С процесната
ведомост единствено се уточнява размерът на дължимото обезщетение , но според
съда същата не представлява доказателство за изплащане на обезщетението по
чл.222,ал.3 от КТ. Тази ведомост по-скоро има уведомителен характер и с
подписването й, работникът се е съгласил, че му се дължи обезщетение в такъв
размер и на това основание. Подписването на документа от работника не би могло
да се приравни на изявление от страна на последния, че действително му е било
изплатено дължимото обезщетение .
Доказателство за изплащане на
дължимото обезщетение не представлява и приетата по делото молба от
01.07.2019г., с която ищецът В. е
отправил искане към работодателя , дължимото му трудово възнаграждение за месец
юли,2019г. да му бъде изплатено на каса
в ответното дружество. Дори да се приеме, че молбата е била подписана лично и
собственоръчно от ищеца/ което обстоятелство последният оспорва/, същата касае
единствено дължимата сума за трудово възнаграждение за месец юли,2019г., но не
и дължимото от работодателя обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ. От приетите по
делото доказателства не би могло да се направи извод, че в ответното дружество
е била установена практика дължимите
възнаграждения и обезщетения да се изплащат на работниците на каса.
Същевременно, в хода на настоящото производство не се ангажираха от страна на ответника безспорни доказателства, от които
да се установява изплащане на дължимото обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ на
ищеца В.. Не са налице данни това обезщетение да е било изплатено от работодателя
нито на каса, нито по банков път. Ответната страна, която носи доказателствена
тежест за това, не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
дължимото обезщетение е било изплатено на работника. В тази насока е била и
разпределената от съда доказателствена тежест,като в тежест на ответника, съдът
е възложил доказване на обстоятелството, че дължимото обезщетение по
чл.222,ал.3 от КТ действително е било заплатено на ищеца., както се твърди в
отговора на исковата молба.
Предвид
изложеното, от приетите по делото доказателства се установи наличието на
изискуемите предпоставки за заплащане на обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ, а
от приетото по делото експертно заключение се установи размера на дължимото
обезщетение. Тъй като ответникът не успя да докаже твърденията си, че дължимото
обезщетение е било заплатено на ищеца, ищцовите претенции следва да
бъдат уважени до сумата от 3711.36 лева, колкото е размерът на дължимото
обезщетение съгласно експертното заключение, което съдът кредитира.
Акцесорната претенция на ищеца за
заплащането на мораторна лихва от
131.67лв. следва да бъде уважена в пълен размер, тъй като дължимият размер на
мораторната лихва върху обезщетението е 135.05лв съгласно заключението на
вещото лице.
По
отношение на разноските - Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлена и уважена част от
исковите претенции.
Ищецът претендира заплащането на
разноски в общ размер от 490.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от
които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 483.40 лв.
На ответникът следва да се присъди сумата от 4.82 лв. – сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него
искове в размер на
198.45 лв., както и да заплати 197.30лв. възнаграждение за вещото
лице по извършената по делото основна
съдебно-счетоводна експертиза по
съразмерност, върху уважената част от исковете /възнаграждението на вещото лице
в размер на 200.00 лв. е било изплатено първоначално от
бюджета на съда/.
Водим
от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Радио
Сот“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,
ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5, общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати на П.Г.В., ЕГН-********** ***, сумата от 3711.36лв.
/ три хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и шест стотинки /- неизплатено обезщетение на основание чл.222,ал.3 КТ, както и мораторна лихва в размер на 131.67 лв. / сто
тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ поради забава на изплащането
на обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за периода от 01.08.2019г. / датата на прекратяване на трудовия договор/
до 06.12.2019г., ведно със законна лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ в останалата му част – над присъдените размери от 3711.36
лв. до претендираните размери от 3762.00лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „Радио Сот“ООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5,
общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати на П.Г.В., ЕГН-********** *** , сторените
по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 483,40 лв. /четиристотин осемдесет и три лева
и четиридесет стотинки /, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете
ОСЪЖДА П.Г.В., ЕГН-********** *** , да заплати на „Радио Сот“ООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5,
общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С.,
сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар
в размер на 4,82 лв. /четири лева и осемдесет и две стотинки /, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковете
ОСЪЖДА „Радио Сот“ООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.„Генерал Гурко“ №2,ет.5,
общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик, държавна такса в размер на
198,45 лв. /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ , както и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 197,30 лв. /сто деветдесет и седем лева и тридесет стотинки/
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: