Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На
двадесет и седми юни две
хиляди и седемнадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1963 по
описа за 2017 година на пети
състав,
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.П., с ЗЕГН: **********,*** против наказателно
постановление № 23-0000450/ 31.03.2017г.
на Началника на областния отдел
„АА” гр. Варна,
с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по
чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС.
В жалбата се
твърди, че към момента на извършване на проверката водачът не е извършвал
превоз, а е престоявал без пътници, поради което и при приключване на превоза
по направление Долни чифлик – Голица – Варна е предал папката с документите
(маршрутно разписание, копие от лиценз на Общността, билети и др.) на
управителя, поради която причина и не е могъл да ги предостави при поискване от
страна на контролните органи. Наред с това доколкото копие на изискания лиценз
е било предоставено още същия ден в 11.43 часа, то налице били основанията за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по
същество счита, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Посочва, че
за съставомерността на нарушението е без значение обстоятелството дали водачът
е извършвал превоз или е бил в положение на престой след приключване на
извършен превоз или преди започването на нов такъв, като достатъчен е
единствено фактът на непредставяне на изискуемия лиценз (копие от който водачът
е следвало да има при себе си) при поискване от страна на контролните органи.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2017г. около 09:48 ч.
в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 158, "Автогара Варна", сектор
"Заминаващи автобуси" от служители на ОО „АА“ – гр. Варна била
извършена проверка на автобус "Ивеко 35 - 12", ДК № В4886РС, кат. М2,
собственост на „Т.В.Т. Транс" ООД, БУЛСТАТ: *********, оборудван с
аналогов тахограф "Mannesman Kienzle 1318.27", сериен № 0174619.
Автобусът извършвал обществен превоз на пътници по
редовна автобусна линия гр. Варна - гр. Долни чифлик - гр. Варна, с начален час
на предстоящо тръгване от „Автогара Варна“ 10:00ч., видно от пътен лист №
0057589/23.01.2017г., издаден от превозвача, маршрутно разписание възложено от
Община Долни чифлик, тахографски лист, използван от 06:25ч. на 23.01.2017г., в
момента на проверката автобусът бил празен.
Проверката била извършена
и на водача И.П. от страна на св. Й.Р.Й.,
който поискал П. да му представи заверено копие на от Лиценз на Общността,
какъвто дружеството превозвач притежавало – в частност касае се за Лиценз на
Общността № 10083/21.12.2013г., валиден до 20.12.2018г., за международен
обществен превоз на пътници.
Впоследствие превозът планиран за 10.00 часа осъществил
друг водач – С. Й. с автобус с ДК № В 6796 СТ. В 11.43 часа водачът представил
на контролните органи копие на издадения лиценз на Общността перфономер 024217,
което обстоятелство било вписано в издадения му от св. Йораданов АУАН за
допуснато нарушение по чл. 40, ал.1, т.1 от Наредбата.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000450/ 31.03.2017г., с което административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в
него фактически констатации.
За нарушението на
жалбоподателя била наложена „глоба“в размер на 500 лева.
В хода на съдебното
следствие като свидетел беше разпитан свидетелят Й.Р.Й. – актосъставител,
който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, което
даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени
обективно и безпристрастно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление № 23-0001370/ 15.12.2015г. е
издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”,
съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в
шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно - наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение
съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като е приет от
жалбоподателя без възражения. Самото наказателно постановление също е издадено
от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Досежно възраженията в жалбата, че нарушението е
несъставомерно, тъй като жалбоподателят П. не е извършвал превоз към момента на
извършване на проверката съдът намери същите за неоснователни, доколкото
разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС
предвижда, че по време на работа водачът
е длъжен да представи при поискване на контролните органи заверено копие от лиценза на Общността.
В конкретния случай видно от представените по преписката
пътен лист и тахографски лист към момента на извършване на проверката водачът е
престоявал в периода между завършване на единя курс на превоз до момента, в
който е следвало да започне новият курс по посоченото направление, а именно гр.
Варна – гр. Долни чифлик, като по разписание това е следвало да се случи в
10.00 часа.
Посоченото обстоятелство се установява и от представеното
с жалбата копие на дневник за изпълнение на курсовете видно от което в 10.00
часа от автогарата посока Долни чифлик е следвало да замине автобус с ДК № В
4886 РС.
По делото не е спорно, че впоследствие (вероятно поради
започналата проверка и констатациите от нея) курсът е бил извършен от друг
автобус с друг водач, но това обстоятелство не освобождава жалбоподателя от
административно наказателна отговорност, тъй като към момента на извършване на
проверката жалбоподателят е бил в режим на извършване на работа, като ако в
конкретния ден не е имало проверка същият несъмнено е щял да извърши превоза до
гр. Долни чифлик с час на тръгване 10.00 часа.
Конкретното нарушение безусловно се явява съставомерно, тъй
като при поискване от страна на контролен орган водачът не е представил
изискуемото заверено копие на лиценз на Общността (каквото е следвало да има).
Твърдението, че АНО не е извършил справка дали такъв
лиценз е бил издаден на дружеството –превозвач се опровергава от наличната по
преписката справка, видно от която то е имало 8 валидни копия на процесния
лиценз (един от които е следвало да се носи от водача).
Действително, в случая нарушението е формално, на просто
извършване /с факта на непредставяне на документите /, същото е първо по ред за
жалбоподателя и по делото не е спорно, че същият е представил изискуемото
заверено копие още в деня на извършване на проверката в 11.43 часа, което
обстоятелство е било коректно отразено от актосъставителя в съставения АУАН.
Поради посоченото и в съответствие с практиката на АдмС –
Варна, намерила израз в решение № 2233
от 12.09.2013 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2419/2013 г. (разглеждащо
сходен, макар и не изцяло идентичен случай), съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като разглежданата проява е инцидентна за
жалбоподателя, същият е предприел и незабавни действия по снабдяване с копие на
лиценза на Общността и неговото представяне пред контролните органи.
Поради това издаденото НП се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 23-0000450/ 31.03.2017г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на И.П.П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
500 /петстотин/ лева за допуснато
нарушение по чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: