№ 315
РЕШЕНИЕ
№ 221 06.12.2018г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на петнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 56/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на „П. и. б." с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***, представлявано от
законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни директори чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. -юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: чрез клона на "П. и. б."-АД, в гр.Ш ***
СРЕЩУ Г.Г.К. с
ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.К.
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 430, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 430,
ал. 2 от ТЗ и иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между
кредитора "П. и. б." АД и кредитополучателите Г.Г.К.
и Д.Д.К. бил сключен Договор за кредит № 94КР-АА-0249
от 23.11.2006г. На основание сключения договор, Банката предоставила на
кредитополучателите, банков кредит в размер на 20000 лева. Към договора имало
сключен Анекс № 1 от 23.11.2011г към Договор за кредит № 94КР-АА-0249 от
23.11.2006г.
Съгласно сключения между страните
Договор за банков кредит и последващия го анекс,
кредитополучателите са се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно уговореното.
Въпреки поетите задължения, кредитополучателите не извършвали плащане на
задълженията си по Договора за кредит № 94КР-АА-0249 от 23.11.2006г, съгласно
погасителен план - Приложение №1 и погасителен план - Приложение №2 съгласно
Анекс №1 от 23.11.2011 г..
Банката била осъществила надлежно
уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземането чрез връчването на
нотариални покани до двамата кредитополучатели. След изтичането на посоченият
седмодневен срок за доброволно изпълнение, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем считано от 14.09.2017г.
На 20.09.2017г. на основание чл. 417
от ГПК „П. и. б." АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в общ размер на претендираното вземане от 23 137.64 лева, от които 17
822.28 лева - просрочена главница, 3
981.96 лева - просрочена договорна лихва за периода от 23.10.2014г. до
14.09.2017г., 1 063.50 лева - просрочена наказателна лихва за периода от
23.10.2014 г. до 20.09.2017г., 176.30
лева - такса за подновяване на учредена в полза на банката ипотека; 93.60 лева
- такса за направени от банката разноски по събиране на вземането - връчване на
нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на
издадения Изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано
изпълнително дело № 20177690401038 по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769, район на
действие ОС - Т.. Тъй като ответниците подали
възражение срещу така издадената заповед за изпълнение в законоустановеният
срок "П. и. б." АД е подала настоящата искова молба за установяване
на вземането си.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците Г.Г.К. и Д.Д.К., дължат на ищеца
„П. и. б." АД сумата от 23 137.64
лева, от които 17 822.28 лева - просрочена главница, 3 981.96 лева - просрочена
договорна лихва за периода от 23.10.2014г. до 14.09.2017г., 1 063.50 лева - просрочена наказателна лихва
за периода от 23.10.2014 г. до 20.09.2017г., 176.30 лева - такса за подновяване на учредена
в полза на банката ипотека; 93.60 лева - такса за направени от банката разноски
по събиране на вземането за връчване на
нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2017г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения
срок ответниците
са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете. Възразяват, че
всеки един от исковете е погасен по
давност; Нямало валидно договорно задължение; Ищецът не бил изправен кредитор; Ответниците не са изпадали в забава; Не са имали вина за
изпадане в забава; Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем; Не им е съобщавано за такова обявление;
Задължението е било опростено. Липсва
твърдения за такива задължения, нито пък клауза в договора. Правят се
възражения за нищожност на договора за кредит, поради противоречие със закона,
невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на предписаната от закона форма,
както и за унищожаемост на същия, поради грешка в
предмета, неизправност, недобросъвестност и забава на кредитора.
Предявяват се обективно съединени
насрещни искове за прогласяване
нищожността на Договор за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради
липса на предмет, противоречие на закона, липса
на съгласие, липса на форма, а при условията на евентуалност, да бъде
унищожен Договор за банков кредит №94КР-АА 0249/23.11.2006, поради грешка в
предмета на договора, да бъде обявена нищожността на Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт №166, том VII, № 7792, дело №
1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Ю.Й. - рег. № 497 с район на действие
PC - П., поради невъзможен предмет на ипотечния договор, обусловен от
нищожността на договора за кредит,
противоречие с чл. 166, ал. 2 ЗЗД, непосочване на обезпеченото вземане.
В законоустановения
срок ответникът по насрещните искове е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за тяхната неоснователност, като моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата
молба на посочените в нея основания.
Ответникът Г.К., редовно призована,
не се явява. За нея се явява пълномощникът й Д.К..
Ответникът Д.К., редовно
призован, се явява лично и с пълномощника си Д.К..
Процесуалният
представител на страните оспорва исковете, като моли за тяхното отхвърляне.
Поддържа предявените насрещни искове.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
За да бъде уважен искът с
посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, че е налице валидно
сключен договор за кредит с Г.Г.К. и Д.Д.К., че ищцовата страна е
изправен кредитор по договора /предоставила е на кредитополучателя сумата,
предмет на договора/ и, че задълженията
по договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост.
Липсата на който и е да е от елементите на
горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че съгласно Договор за банков кредит № 94КР-АА-0249 от 23.11.2006 г. и Анекс № 1 към него „П. и. б.” АД е отпуснала на Г.Г.К. и Д.Д.К., сумата от 20 000 лв. като кредит за рефинансиране
на съществуващи задължения и текущи битови нужди, които от своя страна са се задължили да погасяват задълженията си по
кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния
договор главница и лихви.
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът в размер на 20 000
лева е разрешен, предоставен и усвоен изцяло както следва:
На 28.11.2006 г. - 13 420 лева,
от които превод в ОББ -3 900 лева, превод в Банка "ДСК“ - 9 150 лева,
теглени касово от Г.К. 370.00 лева.
На 30.11.2006 г. - 4 500 лева, от
които превод по кредитна карта със сметка 94ВТ-АА-0462-1000 лева и изтеглени
касово от Д.Д.К. 3 500 лева.
На 20.03.2007 г.- 1 300 лева,
изтеглени касово от Г.Г.К..
На 06.04.2007 г. - 400 лева,
касово изтеглени от Г.Г.К..
Помесечно са удържани лихви върху усвоената част овърдрафт в размер на 380 лева до
01.07.2007 година.
Кредитът е усвояван по сметка с IBAN
*** Г.К..
Според вещото лице кредитополучателите
са имали 35 броя дължими и неизвършени просрочени плащанията от 23.10.2014 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.09.2017
г./, - 1061 дни за общо 6736.45 лева.
От заключението на вещото лице се
установява още, че кредитополучателите лично са извършили общо 30 броя
плащания, от които плащания за погасяване на задълженията по предоставения
кредит, в това число 11 вноски на каса за общо 3746 лева. От тях 8 броя вноски
за общо 2949 лева са били с посочено основание „захранване на сметка“ и 3
вноски от 797 лева с основание „вноска по кредит“. Паричните преводи по сметка
са били 19 на брой за 2955 лева, с посочено основание „вноска по кредит“.
Последната вноска е била касова и
е направена на 15.10.2014г. за сумата от 195 лева с основание „захранване на
сметка по кредит“.
От заключението на вещото лице по
допълнителната експертиза се установява, че неизплатената към 23.10.2014
година, главница е 15 960.16 лв.
Безспорно се установи, че банката
е реализирала правото си да направи предсрочно изискуем кредита, поради
допусната забава в плащанията на дължимите вноски, като видно от приложените по
делото два броя нотариални покани и разписките за тяхното получаване се
установява, че ответниците са уведомени за това
волеизявление на банката на 01.08.2017г..
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че искът се
явява основателен до сумата от 15 960.16 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от
17 822.28 лв. като недоказан подлежи на отхвърляне.
По исковете по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2
от ТЗ:
За да бъдат уважени исковите
претенции с посоченото правно основание ищецът носи тежестта да докаже, че между
страните по договора за кредит са договорена възнаградителна
лихва и заплащане на претендираните такси, както и техният размер.
В конкретния случай, видно от
приложения по делото Договор за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11.2006г. се
установява, че в раздел V. “ЛИХВИ“, т. 7 ,страните са постигнали съгласие за
ползвания кредит, кредитополучателите да заплащат на банката годишна лихва в
размер на ОЛП на БНБ, увеличен с надбавка от 4,81 пункта.
От заключението на вещото лице по
допълнителната експертиза се установява, че съобразно посочената клауза от
договора, дължимата договорна лихва за процесния
период от 23.10.2014г. до 14.09.2017г. е в размер на 2 190.87 лв., до която
сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния претендиран размер от 3981.96 лв. подлежи на
отхвърляне.
По отношение на претендираните от
ищеца суми от 176.30 лева - такса за подновяване на учредена в полза на банката
ипотека и 93.60 лева - такса за направени от банката разноски по събиране на
вземането за връчване на нотариална
покана, съдът намира, че тези претенции са неоснователни, поради липса на
доказателства, че банката е извършила тези разходи. Вярно е, че в доказателствената съвкупност са налични 2 бр. нотариални
покани, изпратени до длъжниците, но в графа “Събрана
такса“ не е посочена конкретна сума, което поставя съда в невъзможност да
присъди такава. Не са налични и доказателства, че банката е заплатила такса за
подновяване на учредената с Нотариален
акт №166, том VII, № 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Ю.Й.
- рег. № 497 с район на действие PC – П. договорна ипотека.
Ето защо, тези претенции, като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
По иска по чл. 422 от ГПК ,вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ:
За да бъде уважена исковата
претенция с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размерът на претендираното обезщетение за забава.
С оглед становището на съда за дължимост на главница по процесния
договор за кредит в размер на 15 960.16 лв., то първата предпоставка от
фактическия състав на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е налице.
Безспорно се установи, че ответниците са
преустановили обслужване на кредита след 15.10.2014г., и доколкото вноските по кредита са срочни
задължения, за да бъдат поставени длъжниците в забава
не е необходима покана.
Съгласно т. 4 от Анекс № 1
към Договор за банков кредит
№94КР-АА-0249/23.11.2006г., плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката,
се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в
раздел V, т. 7 лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен ден.
Видно от заключението на вещото
лице по допълнителната експертиза върху главницата от 15 960.16 лева дължимата
лихва за забава /наказателна лихва/ за процесния
период /23.10.2014 г. до 20.09.2017г./ е в размер на 9158.19 лева.
Ето защо исковата претенция се
явява доказана в пълния претендиран размер от 1063.50
лева, поради което подлежи на уважаване изцяло.
По възраженията:
С отговора на исковата молба ответниците са възразили, че всеки един от исковете е погасен по давност; Нямало валидно
договорно задължение; Ищецът не бил изправен кредитор; Ответниците
не са изпадали в забава; Не са имали вина за изпадане в забава; Кредитът не бил
обявяван за предсрочно изискуем; Не им е
съобщавано за такова обявление; Задължението е било опростено. Липсва твърдения за такива
задължения, нито пък клауза в договора. Правят се възражения за нищожност на
договора за кредит, поради противоречие със закона, невъзможен предмет, липса
на съгласие, липса на предписаната от закона форма, както и за унищожаемост на същия, поради грешка в предмета, неизправност,
недобросъвестност и забава на
кредитора.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД:
„Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.”
Безспорно, последното плащане от
страна на ответниците е на 15.10.2014г., след което е
преустановено плащанията по договора, като същият е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 14.09 .2017г. /т.4 от
заключението на вещото лице/.
В постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 207 от 22.06.2015 г.
по т.дело № 3780/2013 г. на ВКС ІІ т.о., ТК, е посочено че: „Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита.” В този смисъл е Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр.д. № 5796/2014
год. на ІV г.о, ГК.
С оглед разрешенията дадени в
цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че вземането е станало
изискуемо, респективно давността е започнала да тече от датата, на която
банката-кредитор е упражнила правото си да направи кредитът предсрочно изискуем.
Тъй като предсрочната изискуемост
е настъпила през 2017г., то възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно и недоказано.
Неоснователни са и останалите
възражения на отвениците, които съдът приема за
голословни и ненамиращи основа в доказателствения
материал по делото.
По насрещните исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД относно договора за банков
кредит:
Видно от приложение по делото Договор за банков кредит
№94КР-АА-0249/23.11.2006г., се установява, че същият е сключен в предвидената
от чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма, не противоречи на закона, има възможен
предмет, доколкото става дума за предоставяне на парични средства, и съдържа
съгласие на страните по него, обективирано чрез
положените от тях подписи. Ето защо исковете с посоченото правно основание като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
По насрещния евентуален иск по чл. 28,
ал. 1 от ЗЗД:
С оглед становището на съда досежно исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, налице е
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и по чл. 28, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважена
посочената искова претенция ищецът
следва да докаже, че договорът за кредит е сключен при грешка в предмета и
същата се отнася към същественото съдържание на договора.
Според чл. 27 ЗЗД, унищожаеми са договорите сключени от недееспособни или
сключени от техен представител без спазване на изискванията установени, за тях,
както и договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Съгласно чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожение на
договора тогава, когато се отнася до съществени качества на същия. Както е
прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. на ВКС II ГО,
грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано
несъответствие между представата на сключващото договора лице с
обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на
договора досежно неговия предмет или лицето, с което
същата е сключена.
От събраните по делото не се
установи ищците, който са извършили волеизявлението да са в грешка, че са имали неверни представи
или изобщо да не са знаел обстоятелства, които имат значение за тях при
формиране на вътрешната воля за сключване на договора. Действително, не е
спорно, че в договора за кредит е посочена като разплащателна сметка банкова
сметка, ***, но това представлява техническа грешка, а не грешка в предмета на
договора. По изложените съображения, настоящият състав намира иска за
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По насрещния евентуален иск по чл. 26, ал. 2, вр.
чл 166, ал. 2 от ЗЗД за нищожност на Договорна
ипотека обективирана в Нотариален акт №166, том VII,
№ 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Ю.Й. - рег. № 497 с
район на действие PC – П., поради невъзможен предмет /нищожност на договора за
кредит/:
С оглед становището на съда досежно исковете по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗЗД,
налице е процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 26, ал.
2, вр. чл. 166, ал.
от ЗЗД.
Както се посочи по-горе,
настоящият състав намира Договорът за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11.2006г.
за валиден и нестрадащ от релевираните от ищците по
насрещния иск пороци, водещи до неговата нищожност, поради което исковата
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По насрещния евентуален иск по чл. 26, ал. 2, вр.
чл 166, ал. 2 от ЗЗД за нищожност на Договорна
ипотека обективирана в Нотариален акт №166, том VII,
№ 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Ю.Й. - рег. № 497 с
район на действие PC – П., поради неконкретизиране на обезпеченото вземане и
непосочване на начина на погасяване на вземането:
Видно от приложения по делото
Нотариален акт за учредяване на Договорна
ипотека №166, том VII, № 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус
Ю.Й. - рег. № 497 с район на действие PC – П., се установява, че в същият
изрично е посочено, че ипотеката обезпечава вземане в размер на 20000 лв.,
която банката е отпуснала за рефинансиране на съществуващи задължения и текущи
битови нужди. Посочен е и начинът на погасяване на кредита - „…кредитополучателите се издължават
съгласно условията на погасителния план неразделна част от договора за
кредит…“.
Предвид изложеното исковата
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
За
образуване на делото и в хода на процеса, банката – ищец е направила
следните разноски:
462.75
лв. – заплатена държавна такса;
230.00
лв. – за възнаграждение на в.л.;
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в размер на 110.00
лв.
Представен
е списък на разноските.
С оглед изхода на делото, и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата
страна сумата в общ размер на 664.91 лв.,
представляваща направени по повод съдебното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство банката е направила разноски в общ размер
на 572.75 лв., от които 462.75 лв. за заплатена държавна такса и 110.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като пропорционално на
уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
474.40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.К. с
ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.К.
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на „П. и. б." с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***,
представлявано от законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни
директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. - юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш ***, СУМАТА от 15960.16 лв. /петнадесет хиляди
деветстотин и шестдесет лева и шестнадесет стотинки/ - просрочена главница по Договор за банков кредит № 94КР-АА-0249 от 23.11.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2011г. към него, в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 781/25.09.2017г. по ч.гр.д №
790/2017г. на РС – П., като за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 17 822.28 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.К. с
ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.К.
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на „П. и. б." с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***,
представлявано от законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни
директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. - юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш *** СУМАТА от 2190.87 лв. /две хиляди сто и
деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - дължимата договорна лихва за периода от 23.10.2014г. до 14.09.2017г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 781/25.09.2017г. по ч.гр.д № 790/2017г. на РС – П., като за разликата над тази сума, до пълния претендиран
размер от 3981.96 лв., както и за СУМИТЕ от 176.30 лв. /сто седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/ - такса за
подновяване на учредена в полза на банката ипотека и 93.60 лв. - такса за връчване на нотариална покана, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.К. с
ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.К.
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на „П. и. б." с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***,
представлявано от законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни
директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. - юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш *** СУМАТА от 1063.50 лв. /хиляда шестдесет и
три лева и петдесет стотинки/ - лихва за забава
/наказателна лихва/ за периода 23.10.2014 г. до 20.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.Г.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и Д.Д.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** против „П. и. б." с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр.С ***, представлявано от законните
представители: Н.ВН. и С.А.П. - Изпълнителни директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К.
управител на "ПИБ"-АД, клон Т. и Д.И.Д. - юрисконсулт на
"ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: клона
на "П. и. б."-АД, гр.Ш ***
искове за прогласяване нищожността на Договор за банков кредит
№94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради липса на предмет, невъзможен предмет,
противоречие на закона, липса на съгласие и липса на форма като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Г.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и Д.Д.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** против „П. и. б." с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.С ***, представлявано от законните
представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К.
управител на "ПИБ"-АД, клон Т. и Д.И.Д. - юрисконсулт на
"ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за призоваване и съобщения:
клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш ***
иск за унищожаване на Договор за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11.2006г.,
поради грешка в предмета.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.Г.К. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.К. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** против „П. и. б." с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***,
представлявано от законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни
директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. - юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за призоваване
и съобщения: клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш *** искове за прогласяване нищожността на
Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт №166,
том VII, № 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Ю.Й. - рег. №
497 с район на действие PC – П., поради невъзможен предмет /нищожност на
договора за кредит/, неконкретизиране на обезпеченото вземане и непосочване на
начина на погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Г.Г.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и Д.Д.К. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на П. и. б." с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С ***,
представлявано от законните представители: Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни
директори, действащи чрез Пълномощници Н.П.К. управител на "ПИБ"-АД, клон Т.
и Д.И.Д. - юрисконсулт на "ПИБ"-АД, клон Ш., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: клона на "П. и. б."-АД, гр.Ш ***, СУМАТА в общ размер на общ размер на 664.91 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща направени по повод съдебното производство разноски, както и
СУМАТА в общ размер на 474.40 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ -
разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: