РЕШЕНИЕ
№ 14620
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110164748 по описа за 2022 година
Предявени са от „СВ” АД е предявило срещу К. С. Е. по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 Закон за водите.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника,
възникнали въз основа на договор за продажба на питейна вода при Общи
условия за имот с адрес: АПАРТАМЕНТ № 29, на адрес в гр. София, ж.к. ДР,
бл. ***, вх. Б, ет. 6. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за
процесния период питейна вода, като е извършено отчитане на показанията на
водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в
сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на
дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираната
сума за главница в размер на 7 823,65 лева, представляваща главница за
потребена вода от длъжника за период от 19.11.2021 г. до 20.01.2022 г., като
периодът на консумация е изрично уточнен с молба с вх. № 105323/29.03.2024
г, ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г., поправена с определение от
21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 22308/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска по
основание и размер, включително като оспорва количеството на потребената
вода за посочения период и стойността на същата. Счита, че искът е недоказан,
поради което поддържа, че следва да бъде отхвърлен. Релевира евентуално
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид
релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от специалните такива – подаване
на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на
установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора,
както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице което
обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното разглеждане
по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 Закон за водите за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължима цена за предоставени услуги за доставка на питейна
вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна
вода между страните по делото, по силата на което ищецът е престирал
съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение
за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана
вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието "потребител", дадено в §
1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически
или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
За обосноваване на извод, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от
ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги за процесния
имот през процесния период, е необходимо да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния имот.
Пълно доказване може да се осъществи както чрез преки доказателства (акт за
собственост), така и чрез косвени такива. За да се приеме за доказан един факт
по делото въз основа на косвени доказателства е необходимо да има такава
верига от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност по
несъмнен и еднозначен начин сочат единствено възможен извод.
В случая по делото не е приложено пряко доказателство – нотариален
акт за собственост.
Приета е обаче справка от 25.01.2024 г. от Агенция по вписванията –
Служба по вписванията – София за лице К. С. Е..
2
От справката се установява, че на 12.11.2008 г. е вписан нотариален акт,
в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент № 39, находящ се в гр. София, жк „ДР“ бл. ***, вх. Б, ет. 5.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните
имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията
или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да
се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
По делото е представено и неоспорено от ответната страна заявление за
промяна на титуляр на партида от 29.07.2021 г., на което е даден вид да е
съставено от К. С. Е., и същото, като подписан документ, се ползва с
формална доказателствена сила. В заявлението ответникът е посочил като
основание за ползване собствеността върху имот с адрес гр. София, жк „ДР“,
бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 38, а като дата на придобиване е посочил 12.11.2008 г.
Изложените в заявлението обстоятелства съдът цени като извънсъдебно
признание на неизгоден по отношение на настоящия процес факт, което на
основание чл. 175 ГПК се ползва с доказателствена сила, чиято проверка се
извършва при съпоставяне с останалите доказателства по делото.
Действително, има разминаване в посочените номера на апартамент –
38 /в заявлението/ и 39 /в справка от АВ/, но съдът намира, че това
разминаване се дължи на техническа грешка, като следва да се кредитира
посоченото в справка от Имотен регистър.
Относими данни във връзка с обосноваване на извода за наличието на
облигационна връзка с ответника се съдържат в заключението по изготвената
комплексна СТ и ССч експертиза.
Вещите лица са установили, че за процесния имот, представляващ ап.
39 в ж.к. ДР, бл. ***, вх. Б, ет. 5, е открита партида на името на ответника с кл.
№ ********.
При съвкупната преценка на извънсъдебните изявления на ответната
страна, приетите писмени доказателства и данните по заключението, съдът
намира за установено релевантното обстоятелство относно принадлежността
на правото на собственост на ответника върху процесния имот, считано от
посочената от него година на придобиване – 2008 г. Горната констатация
обуславя извод за доказано наличие на облигационно правоотношение по
договор за продажба на питейна вода, сключен при Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
3
водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги
става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи
или от съответния регулаторен орган. По делото не се спори, че Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора
СВ" АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с
решение № 0У – 02/13.07.2016 г., както и че същите са публикувани в
централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има данни,
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 71, ал. 4 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по
реда на гл. VI. "Заплащане на В и К услугите" на Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на
водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл.
32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи; 2/. при липса на водомери потребеното водно количество се определя
на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39,
ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
За изготвяне на заключението по комплексната СТ и ССч експертиза,
което заключение не е оспорено от страните и е прието от съда, вещите лица
са ползвали два броя карнети за посещение на имот.
За установяване на обема на разхода за вода и начислените задължения
за периода от 19.11.2021 г. до 20.01.2022 г. за процесния имот и дължимата
цена за ползваните В и К услуги по делото е изслушано заключение на
комплексната СТ и ССч експертиза.
Изслушани в открито съдебно заседание, вещите лица уточняван по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, че консумацията на ВИК услуги за периода от
19.11.2021г. до 20.01.2022г. главницата за потребена вода от длъжника за
апартамент № 39 възлиза на 138,16 лв.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот –
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „ДР“ 2, бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 39 е
водоснабден и с изградена канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от
ищеца справка/, че за процесния период, отчитането е извършено по реда на
чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4, по метода "на база брой ползватели".
Според експертизата размерът на непогасените задължения за периода,
очертан от ищеца – 19.11.2021 г. – 20.01.2022 г., възлиза на обща стойност от
138,16 лв.
Съдът кредитира заключението по комплексната СТ и ССч експертиза,
като изготвено от специалисти, притежаващи необходимите знания и
компетентност, като се позовава на изводите в същото по отношение
4
наличието на отразени посещения в имота, при които са снети данни за
потребено количество вода. Доколкото не е необходимо вещото лице да
работи изцяло въз основа на приобщени по делото писмени доказателства, а
същото изготвя заключението въз основа на представени от ищеца справки, то
експертизата е достатъчна за установяване на спорните обстоятелства.
Доказване на иска по основание налага разглеждане на направеното с отговора
на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за
главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението
за заплащане на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в
зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая
съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от "Софийска Вода" АД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са
изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и
изискуеми след изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111,
б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато
трае съдебното производство относно вземането.
По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.04.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността
е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната
3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че вземанията за процесния
период от 19.11.2021 г. до 20.01.2022 г. не са погасени по давност към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени ВиК услуги
следва да се уважи частично, като се признае за установено по отношение на
отвитника, че дължи на ищеца сумата от 138,16 лв., представляваща
стойността на доставени ВиК услуги за периода от 19.11.2021 г. до 20.01.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. до окончателното
плащане. За разликата над сумата от 138,16 лв. до пълния предявен размер от
7823,65 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
присъждане на такива претендира единствено ищецът.
Ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер от 206,47 лв. в
5
рамките на заповедното производство и 1329,48 лв. /156,48 лева за ДТ, 673
лева за вознаграждение на ОП, 500 лева за КСТСчЕ,/ в исковото производство,
като следва да му бъде признато и вземане за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., или общо разноски за исковото производство в размер на
1429,48 лв. Предвид уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25,31
лв., представляваща разноски за исковото производство, и сумата от 3,65 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
Ответната страна е представлявана от особен представител и не
претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. С.
Е. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К „ДР“, бл.***, вх.Б, ет.6, ап.39,
общ. Столична, обл. София (столица), дължи на „СВ“ АД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, БУЛ. „С.В. III“ 159, ет.2 и 3, „БЦИ С.В.“, общ. Столична,
обл. София (столица), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр.
с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 138,16 лв.,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 39, на адрес в гр. София, ж.к. ДР, бл. ***,
вх. Б, за периода от 19.11.2021 г. до 20.01.2022 г, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 22308/2022 г. по описа на СРС, 178 състав,
поправена с определение № 35024/21.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 138,16 лв. до пълния предявен размер от 7823,65 лв.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 22308/2022 г. по описа на СРС, 178
състав, поправена с определение № 35024/21.12.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. С. Е. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, Ж.К „ДР“, бл.***, вх.Б, ет.6, ап.39, общ. Столична, обл.
София (столица), да заплати на „СВ“ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, БУЛ. „С.В. III“ 159, ет.2 и 3, „БЦИ С.В.“, общ. Столична, обл. София
(столица), сумата от 25,31 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното исково производство, и сумата от 3,65 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
22308/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6