Присъда по дело №2723/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2723/23г., ПО ОПИСА НА
СРС, НО, 97 СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски
районен съд, Софийска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Г. Х. И., EГН ********** за това, че на 17.05.2018г. в Р. Г.,
курортно селище «Н.В.», в двора на хотел «Х.», чрез нанасяне на удари с
ръка, на която е имало поставен бокс, в областта на лицето и главата,
причинил на Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горна челюст в областта на предна и задна стени на горночелюстния синус,
което е реализирало медико-биологичния признак «счупване на челюст» -
престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителя на СРП поддържа внесеното
от Софийска районна прокуратура обвинение с фактическата обстановка и
правната квалификация, дадени в обвинителния акт, като счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска налагането
на наказание около средния размер, а именно 2 г. ЛОС, чието изтърпяване да
бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 г., като бъде отчетено,
че подсъдимия е положил усилия да помогне на пострадалите след инцидента.
Адв. К., в качеството й на повереник на Ч.О. Б., пледира за осъждането
на подсъдимия. Иска се кредитирането на показанията на Ч.О. Б., както и на
св. Р. Б., св. Я. и св. А.. Според повереника с известно съмнение следва да се
приемат показанията на св. П. и Р., които са дългогодишни приятели на
подсъдимия. Иска се налагането на наказание ЛОС от 3 г. на подсъдимия, с
изпитателен срок от 5 г. Изразява се несъгласие с доводите на СРП, че
подсъдимия е положил усилия да помогне на пострадалите след инцидента,
тъй като действията му са били продиктувани от страх. Иска се присъждане
на заплатеното адвокатско възнаграждение от Ч.О. Б. в размер на 2500лв.
Ч.О. Б. поддържа казаното от повереника му.
Защитникът на подсъдимия, адвокат К. заявява, че в хода на съдебното
следствие се установява фактическа обстановка, различна от изложената в
обвинителния акт и не може да се направи обосновано предположение, че
подсъдимия е нанесъл удар на Ч.О. Б. с бокс, тъй като това се твърди само от
пострадалия и от нито един друг свидетел. Според защитата не е установено
авторството на деянието, като част от свидетелите твърдят, че са видели
подсъдимия да нанася удар на пострадалия, но не и с бокс, като пострадалия е
провокирал подсъдимия. Според адв. К. увреждането на пострадалия е
установено чак две години и половина след инцидента и не се установява
подсъдимия да е ударил пострадалия така, че да пострада челюстта му. Излага
се, че при приемането на пострадалия в „П.” лекарите са преценили, че не се
касае за средна телесна повреда. Твърди се наличие на противоречие на
доказателствения материал. Иска се оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му.
В последната си дума подсъдимия заявява, че не се признава за виновен
и не е удрял Ч.О. Б. с бокс. Иска да бъде оправдан.
1

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК,
както и доводите на страните в процеса намира за установено следното
От фактическа страна:
Подсъдимият Г. Х. И., EГН **********, роден на ...............г. в гр.София,
българин, български гражданин, разведен, средно образование, неосъждан,
жив. гр. ..................
На 17.05.2018г. бил сключен граждански брак между св. Р. Б. и подс. И..
След сключването му всички поканени гости и роднини заминали за Р. Г., с.
Н. В., като се настанили в хотел „Х.”. Празненството започнало в двора на
хотела, в беседка, като настроението в началото било весело и ведро. Всички
гости на сватбата употребили алкохол.
Около 23.00ч. между приятел на младоженеца св. П., от една страна и
майката на булката – св. Я. и нейния баща – св. Е. Б., от друга, възникнал
скандал, свързан с размяна на реплики, обиди и заплахи и от двете страни.
Конфликтът бил преустановен и св. П. напуснал тържеството, като подс. И. се
върнал на тържеството от разходката си до плажа и започнал да разпитва
какво се е случило докато го е нямало и какъв е бил конфликта между св. П. и
родителите на съпругата му и брат й. Настъпила разправия, която прераснала
във физическа саморазправа. Подсъдимият И. нанесъл удар с юмрук в
областта на главата на тъста си – св. Е. Б., в резултат на който последния
паднал на земята и загубил съзнание. Братът на булката – Ч.О. Б. се опитал да
защити баща си, но също бил ударен от подсъдимия, който му нанесъл удар с
крак в областта на левия глезен, след което му нанесъл удари с ръка, в която
бил поставил метален бокс. Ударите попаднали в областта на лицето и
главата. В резултат на нанесените удари пострадалия Ч.О. Б. паднал на
земята. Лицето му било в кръв.
След случилото се подсъдимия качил в автомобила си родителите на
съпругата си и нейния брат - Ч.О. Б. и ги закарал в съседното село за да им се
окаже медицинска помощ. Тъй като там нямало необходимото оборудване,
подсъдимия ги откарал до болница в гр. Солун, където била оказана
медицинска помощ на св. Я. и Ч.О. Б.. Пострадалият и родителите му
отказали настаняване в болницата и решили, че искат да се приберат в
България. Всички те били закарани от подсъдимия до гр. София,
УМБАЛСМ”П.”, който веднага след това се върнал в Р. Г..
По доказателствата:
Описаната по делото фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в досъдебното производство
доказателства: свидетелство за съдимост, заключение на комплексна и
допълнителна СМЕ на Ч.О. Б., както и от събраните на съдебното следствие
такива, а именно: свидетелските показания на свидетелите Б. Б., Е. Б., Г. Я., Р.
Б., А. Я., Н. Я., Д. А., С. И., Т. П., Р. П., К. Р. и И. П..
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
2

съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
В показанията си дадени пред настоящата съдебна инстанция Ч.О. Б.
потвърждава приетата от съда фактическа обстановка, като потвърждава, че
между него, родителите му и св. П. е възникнало напрежение, като последния
ги е заплашвал и е налитал на бой, след което конфликта им е приключил и
св. П. се е оттеглил, като по-късно подс. И. е започнал да разпитва какво се е
случило, като след като Ч.О. му е разказал, подсъдимият е ударил баща му,
след което го е ритнал в левия му глезен и в последствие го ударил два пъти с
метален бокс в областта на главата, в дясно от носа, като непосредствено след
това пострадалия възприел, че му се „откачило ченето” и започнало да му
тече кръв и припаднал и по-късно разбрал, че има счупване на челюстта. В
останалата част на показанията си Б. потвърждава вече приетата фактическа
обстановка от съда.
Съдебният състав няма да кредитира показанията на Ч.О.Б., в частта, в
която същия твърди, че подсъдимия е инструктирал приятелите си да го
държат, след което те са го хванали и са започнали да удрят баща му, след
което подсъдимия е дошъл при него и го е ударил. Такива данни не се
съдържат в показанията на нито един свидетел по делото, поради което се
явяват изолирани, неподкрепени и недостоверни.
При разпита си св. Я., бивш тъст на подсъдимия, заявява, че част от
гостите са били агресивни към семейството му и подс. И. му е нанесъл удар в
областта на главата, в следствие на което е паднал и е загубил съзнание,
поради което свидетеля не е възприел нанасянето на удари на сина му от
подсъдимия, а първия му спомен е от пътуването му за Б., като няма спомен
къде и кога е била зашита раната на главата му. Свидетелят е категоричен, че
е възприел наранявания по сина си, като челюстта му е била подута.
От показанията на св. Я., дадени от нея в хода на съдебното следствие,
се установява, че между нея, съпругът й и сина й, от една страна и св. П., от
друга, е възникнал конфликт, като последния ги е заплашвал. Спомня си, че
след като подс. И. се върнал от плажа, разговарял със св. П., след което е
предприел нанасянето на удар на съпруга й – св. Б., като държал нещо в
дясната си ръка, вследствие на което той паднал назад, ударил си главата в
бордюра и изпаднал в безсъзнание, след което синът й Ч.О. Б. се опитал да му
помогне и в този момент подсъдимия го изритал и го ударил три пъти и той
също изпаднал в безсъзнание. В останалата част на показанията си свидетЕ.та
пресъздава вече приетата от съда последваща фактическа обстановка.
Св. Р. Б., бивша съпруга на подсъдимия, в показанията си потвърждава,
че приятели на младоженеца започнали да се заяждат с нейните родители и
брат й по време на сватбеното им тържество, поради което тя напуснала
тържеството и отишла до хотела, където чула крясъци, поради което се
върнала и възприела баща й паднал на земята, в кръв и видяла как
3

подсъдимия ударил брат й в областта на лицето, като той паднал на земята,
изпаднал в безсъзнание и бил в кръв.
Според св. Р. Б. подсъдимия е нанесъл само един удар на пострадалия,
но от доказателствената съвкупност по делото, се налага извода, че ударите са
били повече от един. Св.Е. не е възприела и използването на бокс при
нанасяне на ударите от подсъдимия на брат й, но доколкото се касае за
предмет, малък и поглъщаш се от китката пори използването му, е логично да
не се забелязва, освен ако свидетеля не е в непосредствена близост, като тъй
като тя не е била в такава, с това съдебният състав си обяснява
незабелязването на този факт, както и на броя на ударите..
Св. Я. е възприел агресивното поведение на родителите и брата на
булката, поради което изпратил съпругата си в хотела и когато се върнал на
тържеството видял подсъдимия да удря пострадалия с ръка в областта на
главата, като бащата се намесил и затова ударил и него, в следствие на което
последния паднал на земята и му потекла кръв, като булката присъствала на
това.
Показанията на св. Я. съдът ще кредитира в по-голямата им част, като
следва да бъдат посочения някои несъответствия. На първо място това е
несъответствието в хронологията на ударите. Всички доказателства по делото
сочат, че първо е бил ударен бащата на булката от подсъдимия и след това
брат й, като единствено св. Я. твърди обратното, което по мнение на съда се
дължи на изминалия период от време и последвало объркване. На следващо
място такова се явява твърдението,че булката е присъствала при нанасянето
на ударите. Това твърдение се оборва от показанията на св. Р. Б., които бяха
напълно кредитирани от съда, която беше категорична, че не е присъствала
на нанесения удар на баща й, когото е видяла паднал на земята в безсъзнание,
а само на този нанесен от подсъдимия на брат й. Налице е още едно
несъответствие в показанията на свидетеля, касаещо броя на ударите
нанесени на пострадалия. Според св. Я. подсъдимия му е нанесъл само един
удар, но от доказателствената съвкупност по делото, се налага извода, че
ударите са били повече от един. Свидетелят не е възприел използването на
бокс при нанасяне на ударите от подсъдимия, но доколкото се касае за
предмет, малък и поглъщаш се от китката пори използването му, е логично да
не се забелязва, освен ако свидетеля не е в непосредствена близост.
Доколкото у свидетелят Я. е констатирана липса на спомен за редица
обстоятелства за които е следвало да свидетелства на осн. чл. 281, ал. 5 вр.ал.
1, т. 2 от НПК, след изричното съгласие на подсъдимия, защитника му, Ч.О. и
повереника му, съдът е прочел показанията на свидетеля, дадени от него на
ДП и находящи се на л. 52 от същото. От прочетените показания се
установява, че при разпита си на ДП свидетеля е посочил правилната
хронология на събитията, а именно, че първо е бил ударен от подсъдимия
бащата на булката, след това брат й, а булката си е била в стаята по това
време. Тези показания ще бъдат кредитирани от съда.
Съдът ще кредитира напълно показанията на Ч.О. Б., св. Я., св. Я., св. Р.
Б., бивша съпруга на подсъдимия и св. Я., които свидетели са очевидци на
4

случилото се на 17.05.2018г. в Р. Г., курортно селище «Н.В.», в двора на хотел
«Х.», а именно нанесените удари с ръка, на която е имало поставен бокс, в
областта на лицето и главата на Б. Е. Б..
Св. Я. също свидетелства за възникнало напрежение между родителите
на булката и брат, от една страна, които са били алкохолно повлияни и
гостите на тържеството. Доколкото св.Е. е заявила липса на спомен за редица
обстоятелства за които е следвало да свидетелства на осн. чл. 281, ал. 5 вр.ал.
1, т. 2 от НПК, след изричното съгласие на подсъдимия, защитника му, Ч.О. и
повереника му, съдът е прочел показанията на свидетЕ.та, дадени от нея на
ДП и находящи се на л. 73 от същото. СвидетЕ.та е категорична, че е
разбрала, макар и да не е видяла, че подсъдимия е ударил по веднъж брата и
бащата на булката, което е разбрала от съпруга си в последствие.
От показанията на св. И., майка на подсъдимия, на която са били
разяснени от съдебния състав правата по чл. 119 и чл. 121 от НПК и която
изрично е заявила, че желае да свидетелства, се установява, че не е
присъствала на инцидента, като е била в стаята си, а е била уведомена за него
от св. Я. /майка на булката/ към 22ч. и след като е отишла на мястото на
празненството и не е заварила сина си, родителите на булката и брат й, от
останалите гости е разбрала какво се е случило, а именно, че родителите на
булката и брат й са агресирали, нападнали са сина й и той е ударил бащата и
брата, след което ги е закарал до болница.
В показанията си св. А. заявява, че поради претърпяна тежка операция
на главата по време на тържеството се е качила до стаята си в хотела за да
изпие хапчетата си, където е била посетена от приятеля си – св. И. П., който я
е уведомил, че долу е станал инцидент и тя не трябва да слиза. Доколкото
между показанията на свидетЕ.та дадени от нея на ДП и в хода на съдебното
следствие са констатирани съществени противоречия, на осн. чл. 281, ал. 5
вр.ал. 1, т. 1 от НПК, след изричното съгласие на подсъдимия, защитника му,
Ч.О. и повереника му, съдът е прочел показанията на свидетЕ.та, дадени от
нея на ДП и находящи се на л. 57 от същото. От тях се установява, че след
като тя е останала в стаята си, по-късно при нея е дошла булката и й е
разказала, че подсъдимия е ударил баща и брат й, като била много разстроена.
От показанията на св. П. се установява, че той също е присъствал на
сватбеното тържество, заедно с приятЕ.та си св. А., като е възприел
напрежение и скандали межди родителите и брата на булката и останалите
гости на сватбата, като е станало някакво струпване и той е отишъл при
приятЕ.та си горе в стаята, като по-късно при тях е дошла булката и си е
говорела със св. А.. Доколкото между показанията на свидетЕ.та дадени от
нея на ДП и в хода на съдебното следствие е констатирана липса на спомен у
свидетеля, на осн. чл. 281, ал. 5 вр.ал. 1, т. 2 от НПК, след изричното съгласие
на подсъдимия, защитника му, Ч.О. и повереника му, съдът е прочел
показанията на свидетеля, дадени от него на ДП и находящи се на л. 63 от
същото. От тях се установява, че свидетеля е възприел спречкването между
родителите на булката, брат й и останалите гости на тържеството, като
подсъдимия също е участвал в него и в следствие на него е видял брата и
5

бащата на булката да лежат на земята, след което се качил при приятЕ.та си в
стаята в хотела и по-късно при тях дошла булката, която им разказала, че
подсъдимия е пребил брат й и баща й и ги е закарал към България.
Свидетелят е запазил спомен как на следващия ден подсъдимия е разговарял с
жена си – св. Р. Б., която го е попитала „Защо продължи да ги удряш на
земята?”.
В показанията си св. П. заявява, че възприела агресивното поведение на
родителите на булката и брат й спрямо гостите на тържеството и спрямо нея,
поради което се е качила в стаята си в хотела за да не ги слуша, като е
заспала и се е събудила от виковете на майката на булката и след като е
слезнала е възприела, че подготвят бащата и брата на булката за
транспортиране до болница, като на единия му течала кръв от носа, каквито
данни има за пострадалия Ч.О. Б..
Доколкото между показанията на свидетЕ.та дадени от нея на ДП и в
хода на съдебното следствие е констатирана липса на спомен у свидетеля, на
осн. чл. 281, ал. 5 вр.ал. 1, т. 2 от НПК, след изричното съгласие на
подсъдимия, защитника му, Ч.О. и повереника му, съдът е прочел
показанията на свидетеля, дадени от него на ДП и находящи се на л. 67 от
същото. От тях се установява предположение на свидетЕ.та, че пострадалите
са се „метнали” на гърба на подсъдимия и той ги е махнал и те са паднали.
Съдът ще кредитира напълно показанията на св. Я., св. И., св. А., св. П.
и св. П., които не са очевидци на нанесените удари от подсъдимия на
пострадалия, но са възприели атмосферата на тържеството, поведението на
родителите и брата на булката и останалите гости, напрежението между тях,
както и в последствие са разбрали от останалите гости, че именно
подсъдимия е ударил пострадалия Б..
В показанията си св. П. заявява, че лично е възприел агресивното
поведение на родителите на булката и брат й към гостите на тържеството и
младоженеца, както и че подс. И. е ударил с ръка пострадалия Б., като не
помни колко пъти го е ударил и не помни да е удрял бащата на булката – св.
Б., както и някои от ударените да е падал на земята, въпреки че е имало кръв.
Доколкото между показанията на свидетеля дадени от него на ДП и в
хода на съдебното следствие е констатирана липса на спомен у свидетеля, на
осн. чл. 281, ал. 5 вр.ал. 1, т. 2 от НПК, след изричното съгласие на
подсъдимия, защитника му, Ч.О. и повереника му, съдът е прочел
показанията на свидетеля, дадени от него на ДП и находящи се на л. 59 от
същото. От тях се установява, че свидетеля твърди, че в суматохата и
разправията, възникнала между родителите на булката,брат й и останалите
гости, са били нанесени няколко шамара на подсъдимия, но не може да
конкретизира от кого, след което подс. И. е бутнал брата на булката, а после и
баща й, който седнал на земята. Свидетелят е категоричен, че не е видял нито
брата, нито бащата на булката да падат на земята и да се търкалят, като след
това тръгнали към болницата.
Съдебният състав няма да кредитира показанията на св. П. в по-
голямата им част, нито дадените в хода на съдебното следствие, нито на ДП.
6

Показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която
твърди, че не помни колко пъти подсъдимия е ударил брата на булката и не
помни И. да е удрял бащата на булката – св. Б., както и някои от ударените да
е падал на земята, въпреки че е имало кръв, няма да бъдат кредитирани от
съда, тъй като са недостоверни, тенденциозни и повлияни от приятелството
му с подсъдимия. Свидетелят е наблюдавал от непосредствена близост
поведението и действията на подсъдимия и със сигурност е възприел както
броя на ударите, така и към кого са били отправени, но воден от приятелските
си чувства не желае да утежнява положението на подсъдимия. Недостоверно
и неубедително е, след като е присъствал на нанасянето на ударите, да не е
възприел нанасянето на удар и на бащата на булката, както и че двамата
пострадали са паднали на земята, въпреки че е възприел наличието на кръв на
мястото на инцидента и потеглянето на подсъдимия и пострадалите към
болница. Още повече, че показанията му в тази им част напълно се оборват от
показанията на Ч.О. Б., св. Я., св. Я., св. Р. Б., бивша съпруга на подсъдимия и
св. Я., които свидетели са очевидци на случилото се на 17.05.2018г.
В показанията си св. Р. заявява, че по време на тържеството
непрекъснато е имало конфликт между родителите на булката, брат й и
гостите, като подсъдимия се е намесил, сборичкали са се, Ч.О.Б. е ударил
един шамар на подсъдимия, който му е отвърнал и го е ударил с ръка и брата
е паднал на земята и му е потекла кръв от носа, след което се е прибрал в
стаята си.
Съдебният състав няма да кредитира показанията на свидетеля в часта
им относно броя на ударите, нанесени от подсъдимия на Ч.О. Б. и относно
твърдението му, че след нанесения му удар Б. се е прибрал в стаята си,
доколкото бяха събрани категорични доказателства от останалите
свидетелски показания относно броя на ударите и факта, че веднага след това
брата и родителите на булката са се качили в колата на подсъдимия,който ги е
откарал за да потърсят медицинска помощ, Показанията на свидетеля в
посочените части са тенденциозни, недостоверни и оборващи се от останалия
доказателствен материал по делото и повлияни от близкото му приятелство с
подсъдимия и жеалнието му да не утежнява процесуалното му качество.
На ДП е била изготвена комплексна тройна СМЕ и допълнителна СМЕ.
От заключението на комплексна тройна СМЕ се установява, че на Ч.О.Б. е
било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, които могат да бъдат получении по посочения
механизъм, като установената невралгия на троичния нерв не е в причинна
връзка с полученото при инкриминирания инцидент увреждане. От
заключението на допълнителната СМЕ, изготвена от в.л.П. и С., се
установява, че при пострадалия е установена неразместена фрактура на
носните кости, ангажираща повече дясната носна кост. Тази находка е била
установена, както при прегледа на лицето в Г., така и в «П.», като се
установява счупване на челюст, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Съдебният състав ще кредитира заключенията и на двете СМЕ, но
доколкото комплексната СМЕ не установява инкриминираното увреждане, то
7

съдът ще се довери изцяло на заключението на допълнителната СМЕ, от
което се установява причинената средна телесна повреда на пострадалия Б..
Вещите лица задълбочено са изследвали медицинската документация на Ч.О.
и са достигнали до обоснования си извод.
Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени
доказателства, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна:
От обективна страна
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка с действията си подсъдимия Г. Х. И. на 17.05.2018г. в
Р. Г., курортно селище «Н.В.», в двора на хотел «Х.», чрез нанасяне на удари
с ръка, на която е имало поставен бокс, в областта на лицето и главата,
причинил на Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горна челюст в областта на предна и задна стени на горночелюстния синус,
което е реализирало медико-биологичния признак «счупване на челюст» -
престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял те да настъпят.
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че в хода
на съдебното следствие се установява фактическа обстановка, различна от
изложената в обвинителния акт и не може да се направи обосновано
предположение, че подсъдимия е нанесъл удар на Ч.О. Б. с бокс, тъй като това
се твърди само от пострадалия и от нито един друг свидетел. Установената в
хода на ДП, изложена в ОА и приета от съдебния състав фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото, като няма
никакви противоречия или възможности за приемане на различна такава.
Категорично бе установено в хода на съдебното следствие, че именно
подсъдимия е нанесъл удари на пострадалия Б., с ръка, в която е имало бокс.
Освен от показанията на Ч.О. Б., това се потвърждава и от показанията на св.
Я., която беше категорична, че подс. И. е държал нещо в ръката си когато е
ударил сина й. Логично е наличието на бокс в ръката на извършителя да бъде
възприето само от свидетел, който е бил в непосредствена близост до него,
като най-добра възможност за това е имал именно пострадалия, който е
очевидец и непосредствено е възприел действията на подсъдимия. Св. Я.
също е била в близост и е възприела наличието на предмет в ръката, с която е
ударил сина й. Самите характеристики на бокса, а именно, че се побира в
свитата китка, след което не се вижда какво има в нея, изключва бокса да е
бил видим за широк кръг свидетели.
Според адв. К. увреждането на пострадалия е установено чак две години
и половина след инцидента и не се установява подсъдимия да е ударил
пострадалия така, че да пострада челюстта му и при приемането на
пострадалия в „П.” лекарите са преценили, че не се касае за средна телесна
повреда. Тези нейни възражения се явяват неоснователни и неподкрепени от
доказателствата по делото. Увреждането на Б. Б. е било установено
непосредствено след приемането му в „Пирогов”, което се потвърждава от
заключението на допълнителната СМЕ, която е изготвена въз основа на
писмените данни и изследванията на пострадалия, извършени непосредствено
8

след увреждането, както в Гърция, така и в „Пирогов”.
Не се установява и твърдяното от защитата наличие на противоречие на
доказателствения материал, напротив същия е еднопосочен и категоричен.
По вида и размера на наказанието:
За престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал 1 от НК, наказанието, което е
предвидено е лишаване от свобода за срок до 6 години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия И. съдът прецени
като смекчаващи отговорността обстоятелства факта, че след нанасяне на
ударите, подсъдимия е положи усилия да закара пострадалия до медицинско
заведение в Г., а в последствие и до Б., „П.”, както и необремененото му
съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
констатирани.
След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че за постигане целите, визирани в чл. 36 НК
на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът
наложи на подсъдимия наказание в размер на 1 година "лишаване от
свобода", чието изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева, по сметка на СДВР направените разноски на ДП в
размер на 4115,70 /четири хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет ст./лв.,
сумата от 2300/две хиляди и триста/лева, заплатено адвокатско
възнаграждение от Ч.О. Б. Е. Б., както и 5 лева държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист.

Taка мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	292
Дата:	15 май 2024 г.
Съдия:	Мила Панайотова Лазарова

Дело:	20231110202723
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2023 г.

Присъда по дело №2723/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите