Р Е Ш Е Н И Е
№ 584 / 15.06.2020г.,
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина
Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 613 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 228/17.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 14942 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, I състав, е осъден Н.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, по сключен между Н.Т.Д., ЕГН ********** и „Банка
ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г., обявен за
предсрочно изискуем на 10.03.2015г., вземането по който е било прехвърлено на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* с договор за цесия от 15.07.2015г., на
следните суми: 8485, 20 лева главница, както и дължими такси от 120 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в
съда – 18.09.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
сумата от 1288, 75 лева възнаградителна лихва за периода 15.03.2014г. –
12.03.2015г., както и за сумата от 27, 01 лева санкционираща лихва за периода
15.03.2014г. – 12.03.2015г., като неоснователен, поради изтекла кратка
погасителна давност.Осъден е Н.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по производството в размер на
общо 790, 41 лева.С решението се осъжда и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адв. Д.Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер на 150 лева.
С въззивна жалба вх. №
8403/11.03.2020г. на Н.Т.Д., ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното
производство/ чрез пълномощника му адв. Д.Б. ***, първоинстанционното решение
се обжалва в осъдителната му част с оплакване, че същото е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено.По същество се поддържат направените възражения
за недействителност на процесния договор за кредит с отговора на исковата
молба, на основание чл. 22 от ЗПК.Моли се оспорваното решение да бъде
обезсилено, алтернативно същото да бъде отменено, вместо което искът да бъде
отхвърлен, респ. до размера на върнатата главница от 5176, 06 лева.Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С писмения отговор на въззиваемия се
оспорва въззивната жалба като неоснователна.Моли се решението на районния съд в
обжалваната част да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно.Претендират
се направените разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока
по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен
от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, за които са
издадени Заповед № 1564 за изпълнение на задължение от 12.03.2015г. и изп. лист
от 18.03.2015г. по ч. гр. д. № 2936 по описа за 2015г. на РС Пловдив,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г.: 8485,
20 лева непогасена главница по процесния договор, 1288, 75 лева редовна лихва
за периода от 15.03.2014г. до 12.03.2015г.; 27, 01 лева санкционираща лихва за
периода от 15.03.2014г. до 12.03.2015г.; 120 лева дължими такси и разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до
изплащане на вземането.Предявени са и осъдителни искове по чл. 430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД при условията на евентуалност за сумата от 8485, 20 лева непогасена
главница по процесния договор; 1288, 75 лева редовна лихва за периода от
15.03.2014г. до 12.03.2015г.; 27, 01 лева санкционираща лихва за периода от
15.03.2014г. до 12.03.2015г.; 120 лева дължими такси и разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до изплащане на
вземането.
С определение № 13311 от 19.12.2018г.,
постановено по гр. д. № 14942 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., е върната подадената от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
********* срещу ответника Н.Т.Д., ЕГН ********** *** искова молба с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на парично
вземане, произтичащо от договор за банков кредит № ******** и поръчителство,
сключен на 07.07.2011г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника Д.,
като кредитополучател, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2936/2015г. на XV гр. с. на ПРС и е прекратено производството по гр. д. № 14942/2018г. на
ПРС, I гр. с., като недопустимо.Това определение е обжалвано с частна жалба от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* и потвърдено с определение №
1318/03.07.2019г. по в. ч. гр. д. № 440/2019г. по описа на Пловдивски окръжен
съд, като делото е върнато на РС Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.При това положение с оглед липсата на предпоставките по чл.
422 от ГПК и след като производството по този иск е прекратено с влязло в сила
определение, за ищеца остава възможността да поддържа предявените осъдителни
искове, които са допустими, производството по тях е висящо и районният съд е
дължал произнасяне.
В обстоятелствената част на исковата
си молба ищецът е посочил, че с договор за покупко-продажба на вземания от
15.07.2015г. „Банка ДСК“ ЕАД им прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтекли лихви, в това число и вземането,
възникнало от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Н.Д., ЕГН **********,
като кредитополучател, Договор за текущо потребление от 07.07.2011г. и П. П. И.,
ЕГН **********, като поръчител по Договор за поръчителство от същата дата.По
силата на договора за цесия ищцовото дружество се явявало частен правоприемник
на „Банка ДСК“ ЕАД.Въз основа на процесния договор на ответника като
кредитополучател бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лева за текущо
потребление, със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредита се усвоявал чрез разплащателна сметка № **********с
титуляр Н.Т.Д..Кредитът се погасявал на 120 равни месечни вноски съгласно
договора за кредит, погасителния план към него и подписаните общи
условия.Предоставеният кредит се олихвявал с лихвен процент, който към датата
на сключване на договора бил 17, 18 % годишно.Неразделна част от договора били
общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването на договора.На
10.03.2015г. поради преустановяване погасяването на задължението по процесния
договор за кредит, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД обявила кредита за предсрочно изискуем,
като преди това предварително уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост с уведомление изх. № 09-20-00715/11.02.2015г., получено лично на
16.02.2015г. срещу разписка.След прехвърлянето на вземането, от ищеца като
цесионер и на база изрично упълномощаване от цедента-кредитодател, било
изпратено уведомително писмо до кредитополучателя от името на цедента, с което
първият бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането.
С допълнителна молба след оставяне на
исковата молба без движение, ищецът е уточнил, че съгласно сключения договор,
предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора бил 14, 95 % годишно или 0, 004 % на ден.В т. 9 от
договора за кредит било постигнато съгласие годишният процент на разходите по
кредита да бъде 17, 18%, като може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия.Олихвяването на кредита било договорено в т. 7 от
приложимите общи условия.Същият се олихвявал с променлив лихвен процент, който
бил зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена методология.Лихвата
по кредита се променяла при промяна на базовия лихвен процент и се начислявала
върху усвоената и непогасена част от кредита, като се заплащала месечно.Лихвеният
процент на ден се изчислявал като договореният лихвен процент по кредита се раздели
на 360 дни.Съгласно чл. 19 от Общите условия при забава в плащането на
месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорената
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.При
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък на кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие.До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
С писмения отговор по реда на чл. 131
от ГПК ответникът е направил възражение за недействителност на процесния
договор за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй
като не били ясни условията за прилагане на лихвения процент и условията и
процедурите за промяна на същия.Направено е възражение за недействителност на
процесния договор и на основание чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
договора не била посочена общата сума, дължима от потребителя към датата на
сключването му.Не било описано по пера какви суми се включват в договорения
ГПР, как е формиран и изчислен същият.Това било наложително, за да се установи,
дали размерът му отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.В т. 9.1 от ОУ
били посочени разходите, включени в ГПР, но не било ясно по какъв начин същите
формирали посочения в договора размер.В случая била нарушена и разпоредбата на
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсвал погасителен план
и потребителят не бил наясно с изплащането на всяка вноска, каква част от
задълженията по договора погасява.Съгласно т. 9.1 от ОУ част от ГПР били три
вида такси, които обаче не фигурирали в погасителния план.Процесният договор
бил недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК,
тъй като в него липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.В процесния договор липсвало и вписване на
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който тава
право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, вкл.
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден.Направено е и възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви.
Към исковата молба е приложен заверен
препис на договора за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, клон Санкт Петербург – кредитор и Н.Т.Д., ЕГН **********
– кредитополучател за сумата от 10 000 лева, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояването.Кредитът се погасява по посочената
разплащателна сметка в т. 5 от договора с месечни вноски, включващи главница и
лихва, съгласно погасителен план, съдържащ информация за общата сума, дължима
от кредитополучателя.Съгласно т. 8 от договора кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 14, 95%
годишно или 0, 04% на ден.Годишният процент на разходите съгласно т. 9 от
договора е 17, 18 %, като същият може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия.В т. 13 от договора е предвидено, че с подписването
му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване
на договора за кредит.Съгласно т. 14 неразделна част от договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
договора.Кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента /чл. 15
от договора/.
Към процесния договор за кредит е приложен
погасителен план, съдържащ информация за размера на месечните вноски, включващи
част от непогасената главница, дължимата лихва и такса, както и за общия им
размер, ГПР и изчисляването му при съответни допълнителни допускания.
Съгласно чл. 7 от приложимите общи
условия към процесния договор, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от Кредитора
методология.Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент
по решение на Кредитора.Методологията за определяне на базовия лихвен процент,
стойностите и промените му се оповестяват в офисите на Кредитора и на Интернет
страницата му.При промяна на лихвения процент Кредиторът изпраща уведомление до
Кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран
погасителен план.Съгласно т. 9.1 от общите условия ГРП изразява общите разходи
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Размера на ГПР е
посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва:
а. лихви; б. такси, които клиентът дължи на Банката съгласно Приложение –
извлечение от Тарифата на Банката; в. такса за поддържане на разплащателната
сметка, чрез която се обслужва предоставения кредит; г. такси за допълнителни
услуги, ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване
на преференциална лихва по кредита.Съгласно т. 9.2 ГПР не включва посочените
по-долу разходи, които са за сметка на кредитополучателя: а. разходите, които
кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит; б. нотариалните такси, свързани с учредяване на
обезпеченията.Общата сума съгласно т. 9.3, дължима от кредитополучателя,
посочена в погасителния план, включва главницата на кредита и разходите по т.
9.1.
С договор за покупко-продажба на
вземания от 15.07.2015г. „Банка ДСК“ ЕАД, е прехвърлила на ищеца пакет от
вземания, между които и вземанията по процесния договор.Въз основа на изрично
пълномощно, предоставено от цедента, цесионерът е уведомил длъжника за
извършената цесия.
Съгласно заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, на
07.07.2011г. сумата от 10 000 лева е преведена по с/ка № *********** на клиента.Към дата 20.05.2014г. извършените плащания за погасяване на
кредита, съгласно справка-извлечение, предоставена от Банка ДСК“ ЕАД, са в
размер на 5176, 06 лева, от които 1514, 80 лева главница; 3648, 20 лева
договорна лихва, 13, 06 лева санкционна лихва.Плащането на суми за погасяване
на кредита е преустановено окончателно с внасянето на погасителната вноска на
20.05.2014г. в размер на 200 лева, с която са погасени: главница – 52, 22 лева;
лихва – 145, 88 лева; санкционна лихва върху главница – 1, 90 лева.Дължимата
сума към датата на изготвяне на заключението е в размер на 9930, 96 лева,
включващо главница от 8485, 20 лева; редовна лихва за периода 15.03.2014г. –
12.03.2015г. – 1288, 75 лева; санкционна лихва за периода 15.03.2014г. –
12.03.215г. – 37, 02 лева и 120 лева дължими такси и разноски.
Първоинстанционният съд е приел в
оспорваното решение въз основа на ангажираните от ищеца доказателства, че
същите установяват по безспорен начин обявената на длъжника предсрочна
изискуемост, за която са били налице обективните предпоставки, прехвърлянето на
спорното вземане на ищеца и съобщаването на цесията на длъжника.Относно
инвокираното възражение на ответника, че в договора за потребителски кредит не
били ясно и пълно посочени условията и начина на промяна на лихвения процент,
районният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като
лихвения процент по кредита не е бил променян по време на действието на договора
и с оглед на това правата на потребителя не са били засегнати.Приел е, че
сключеният договор за кредит е действителен и е породил правните си последици,
като размерите на непогасената предсрочно изискуема главница и такси се
установяват от приетото и неоспорено заключение на вещо лице.Решаващият съд е
намерил за основателни възраженията на ответника за изтекла тригодишна
погасителна давност за вземанията за договорна и възнаградителна лихва, поради
което е отхвърлил претенциите по отношение на тях.
При преценка клаузите на процесния договор и
съпоставяйки ги с изискванията на ЗПК, въззивният съд намира, че същият
отговоря на изискванията за действителност, предвидени в ЗПК.В договора изрично
е посочено, че на кредитополучателя е била предоставена своевременно
преддоговорна информация с оглед вземане на информирано решение за сключването
му.В приложимите общи условия, представляващи неразделна част от договора, са
предвидени условията за едностранна промяна на лихвения процент, като в случая
няма данни същият да е променян за срока на действието му.В общите условия се
съдържа и допълнителна информация относно формирането на ГПР.Кредитополучателят
е бил запознат и с Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните,
които се начисляват.В предоставения му погасителен план е посочен подробно
размера, броя, периодичността и падежа на плащане на отделните погасителни
вноски, включващи остатъка от главницата, дължимата лихва и начислена
такса.Тази информация е достатъчна за потребителя, за да прецени обхвата на
задължението си.Поради това в случая не е налице хипотезата на чл. 23 от
Директива 2008/48 ЕО, който допуска държавата членка да предвиди в националната
си правна уредба, договорът за кредит да се счита за сключен без лихви и без
разноски, само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Предвид гореизложеното настоящият състав на
съда достигна до извод, че не е налице несъответствие на процесния договор за
потребителски кредит с изискванията на чл. 11 от ЗПК.Поради това въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемата
страна има право на разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителства.
С оглед на
изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/17.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 14942 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., в частта, с която е се осъжда Н.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* по сключен между Н.Т.Д., ЕГН **********
и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г.,
обявен за предсрочно изискуем на 10.03.2015г., вземането по който договор е
било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* с договор за
цесия от 15.07.2015г., на следните суми: 8485, 20 лева главница, както и
дължими такси от 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2018г. до окончателното й
изплащане.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19,
ет. 2, представлявано от И. Г. Д. и Е. Д. К. – ****** чрез пълномощника
юрисконсулт С. Й., направените за въззивното производство разноски в размер на
300 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: