Р Е Ш Е Н И Е
№ 49 / 26.02.2021 г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публично заседание на петнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 398/ 2020 г. по описа на Административен
съд – Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (МКС), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Добрич, бул. “25 - ти септември“ № 15,
представлявано от С.Г.Т., подадена чрез адв. С.Ж., Варненска адвокатска колегия,
срещу Решение с рег. № 32 – 145942/ 22.05.2020 г. към MRN: 20BG002005023658R4/ 20.01.2020 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска (ТД Северна
морска) към Агенция Митници.
Жалбоподателят
настоява, че обжалваното Решение е незаконосъобразно. Изтъква, че в тежест на
митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността
на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Жалбоподателят
обръща внимание, че легалното определение на „справедливи цени“ е от 01.01.2020
г., въведено с ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, като „справедливите цени“ са на килограм,
а в случая стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка,
с оглед на което съпоставката със „справедливи цени“ на килограм не може да
бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност. В
тази връзка счита, че след като стоките не са продавани на килограм, а на единица
бройка, то не може цената на продадените бройки да се обръща на цена в
килограми. Допълва, че т. нар. „справедливи цени" са статически стойности,
извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, но същите не могат да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на
„митническа стойност", дадена в чл. 70 и 74 МК.
Изразява несъгласие с административния
орган относно позоваването на Решението по дело 291/15 на СЕС, тъй като в
същото се говори за „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки". В тази връзка настоява, че в оспореното Решение няма изложени
мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни стоки и
доказателства за това, както и за това, че „справедливи цени" касаят
„сходни стоки", тъй като един и същ тарифен номер и държава на произход,
не означава, че стоките са сходни по смисъла на МК.
Настоява, че съдът не може да
провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера, обхванати от оспорения
акт, тъй като според жалбоподателя не е достатъчно да има дефиниция в закона, а
трябва да бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой
нормативен акт са записани тези стойности, а по повод на цитираната система
„THESEUS" твърди, че няма достъп до тази информация на официалния сайт,
нито има заповед, която да определя тези стойности.
По отношение на
митническата стойност сочи, че не е ясно защо административният орган е
пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от
МКС, въпреки че дружеството е представило пред митническите органи фактура,
платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните
разходи, с което е доказало декларираната митническа стойност. Същевременно жалбоподателят
прави оплакване, че митническите органи не са извършвали проверка в
счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена,
а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не били отпаднали
съмненията относно декларираната стойност.
Настоява, че съгласно
процедурата по чл. 140, §. 1 от Регламента за прилагане на МК, за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, съответно да е съобразена с възможностите му по арг.
от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Изтъква, че нито в писмото, нито в обжалваното
Решение се съдържат данни, от които да може да се направи обоснован извод, че
така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания
на закона, за да може да бъде приложена за съответните стоки, като не е
обоснован доводът за наличие на сходни стоки, които са в продажба на същото
търговско равнище и по същество в същите количества.
Според
жалбоподателя в административния акт не е описано нищо, което да обуславя
прилагането на чл. 74, § 2, б. „б" от МК във връзка с чл. 141 от Регламент
2015/2447. Сочи, че само е посочен номерът на една митническа декларация, която
е послужила за определяне на по-високата митническа стойност, като
процедирането по този начин нарушава правото му на защита и прави невъзможно
съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето
на по-високата митническа стойност точно по чл. 74, § 2, б. „б" от
Регламент 952/2013 г., като изтъква, че според трайната съдебна практика митническата
декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и
следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива според
него изобщо липсват.
Настоява, че към
настоящия момент не може да се установи дали стоките, внесени от третото лице,
които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа
стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки", тъй като декларацията
на третото лице, цитирана в Решението, за първи път се появява в обжалвания
административен акт, а в изпратеното уведомление по чл. 22 от МК са били
посочени само стойности, но не и номер на митническата декларация. Добавя, че
не е отчетено и обстоятелството, че декларацията на третото лице е подадена в Митница
- София, което означава, че към митническата стойност се добавят и транспортни
разходи във вътрешността на страната за разлика от процесните.
Жалбоподателят
изтъква, че според него най-важно от всичко изложено е начинът на определяне на
по-високата митническа стойност, а именно, че в Решението е посочен номер на
митническа декларация на трето лице за всяка стока, по която се твърди, че
стоките са „сходни" и на по-висока стойност, която не е необичайно ниска,
без да се посочва как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност.
Отделно от това,
твърди, че му се нарушава правото на защита и е в невъзможност да се защити,
защото освен за номера на митническата декларация, послужила за увеличаване на
митническата стойност, няма данни нито за търговското равнище, нито за
произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както и кой е
производителят, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, както
датата и стойността на фактурата, както и дали не носят търговска марка, съответно
и съставните им материали. Всички тези елементи според жалбоподателя са
обуславящи за извода дали стоките по тези декларации отговарят на дефиницията
за „сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи
определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
При така
изложените доводи иска да бъде отменено обжалваното Решение, като претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж., която
поддържа жалбата.
Ответникът –
Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител – гл. юриск. А.Ш., излага
становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното Решение е
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По делото е
приета административната преписка по издаване на оспорения акт, представената в
съдебно заседание от трето неучастващо лице митническа декларация № 19BG005100143009R0/ 27.11.2019 Г., ведно с придружаващите
я документи (л. 98 – 11). По искане на жалбоподателя е назначена съдебно –
счетоводна експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения
материал по делото (л. 113 – 118).
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от адресат на годен за оспорване
акт. Съобщението за постановяване на оспореното Решение е получено от
жалбоподателя на 24.07.2020 г. (л. 67), видно от известието за доставяне, а
жалбата е с входящ номер, видно от печата върху нея, от 07.08.2020 г., с оглед
на което е подадена в 14-дневния срок съгласно текста на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на обжалване е Решение с рег. № 32 - 145942
от 22.05.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при
Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците е отказано приемането на митническата
стойност на декларирана
стока № 1 по митническа декларация (МД) с MRN 20BG002005023658R4/ 20.01.2020
г.; определена е нова митническа стойност на внесената по тази декларация стока № 1 - дамско яке, плат
полиестер – 247 бр. с код по ТАРИК **********
в размер на 4260.75 лв. (247 бр. х 17.25 лв.), база за определяне – МД с
MRN 19BG005100143009R0/ 27.11.2019 г.; коригирана е МД
с MRN 20BG002005023658R4/
20.01.2020 год. за стока № 1, като статистическата стойност да се чете 4260.75 лв., метод за
определяне на стойността да се чете: 3 – договорна стойност на сходни стоки
(чл. 74, параграф 2, буква б) от Кодекса); данните в поле Задължения да се
четат: основа за изчисляване на вземането при ставка 0.12, тип А00 Мита,
изчислен размер от 511.29 лв. и дължим размер от 511.29 лв. и основа за
начисляване на вземането 4772.04 лв. при ставка 20%, тип В00 ДДС, изчислен
размер от 954.41 и дължим размер от
954.41 лв.; на основание чл. 104, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.
56 от ЗДДС е определено да се вземе под отчет начисленият с Решението размер на
дължимите вземяния, като начислените и взети под отчет суми са: Мито – 183.48
лв. и ДДС – 346.01 лв., които са заплатени, съответно дължими суми за доплащане
– 328.75 лв. за Мито и 613.66 лв. за ДДС, ведно с лихва за забава върху размера
на дължимите мита.
Решението е издадено в производство за последващ контрол
по чл. 84, ал. 1,
т. 1 от Закона за митниците.
На 20.01.2020 г. „***" ЕООД, гр. Добрич
декларира за режим „допускане за свободно обращение" 2 бр. стоки, 10
колета, 208 кг бруто, държава на износ Китай, деклариран произход Китай,
условие на доставка CFR Варна, като за стока № 1 е декларирано, както следва:
Описание: „ДАМСКО ЯКЕ, ПЛАТ ПОЛИЕСТЕР" - 247 бр.,
код по ТАРИК **********; бруто тегло - 205 кг, нето тегло - 196 кг; декларирана
митническа стойност за 1 бр. – 5.65 лв. или 5.83 лв./кг.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение са приложени: търговска фактура № 1ТТ-ЕМ1-202901/ 16.01.2020 г.,
авиотоварителница MAWB № 555 – 2370 - 0036, банков SWIFT за извършено плащане
към изпращача, пълномощно към фирма „Спед консулт" ЕООД.
Стоките с код по КН 62029300 попадат в Списъка на
стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, утвърден със
Заповед № ЗМФ - 30/ 14.01.2020 г. на Министъра на финансите, на основание чл.
66в от ЗМ.
След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система (МИС), митническите органи
установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи
стойности, които съществено се различават от декларираната. За сравнение са
използвани оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава - членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар.
"справедливи цени". Същите се предоставят на разположение на
държавите - членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre). Съгласно данните, публикувани в „THESEUS", справедливата цена за
ЕС на внасяните стоки от същата държава на изпращане, възлиза на 19.02 €/кг (37.20
лв./кг). При този извод, доколкото декларираната цена на стока № 1 с код по
ТАРИК ********** е по - ниска от приетата за справедлива цена, валидна за нея в
ЕС от административния орган, съобразно разпоредбите на т. 40 от § 1 на
Допълнителните разпоредби на ЗМ и на база извършения сравнителен анализ в
Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи за сходни стоки, за митническите органи са възникнали съмнения
относно декларираната митническа стойност.
Съгласно чл. 195а, ал. 1 от ЗМ, когато при проверка на
данните в приета митническа декларация за митнически режим „допускане за
свободно обращение на стоки“, които попадат в списъка по чл. 66в от ЗМ, се установи,
че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за
тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на
обезпечение в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и
другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база
справедливите цени за тези стоки кьм момента на декларирането.
В случая с писмо рег. № 32-19279/ 20.01,2020 г.
дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на
стоки по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 148
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митническия кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), следва
да се учреди обезпечение в размер на 1984.90 лв. След предоставяне на
обезпечението е извършена митническа проверка на декларираните стоки в склад на
„Спед консулт" ЕООД в с. Тополи, община Варна, за което е съставен
Протокол за извършена митническа проверка № 19BG9940M002833/ 20.01.2020 г. (л.
32 – 34) и е взета мостра от стока № 1.
Когато в процеса на последваща проверка на основание
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на декларираната митническа стойност митническите
органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на
плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., се прилага
разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
С писмо per. № 32 - 21091/ 21.01.2020 г. (л. 57 – 58) от
вносителя са изискани допълнителни документи в потвърждение на това, че
декларираната стойност на стоката представлява действително платена или
подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
С писмо № 32 - 27081/ 24.01.2020 г. в определения от
митническите органи 7 - дневен срок дружеството дава отговор на писмото (л. 55
– 56), като сочи, че не разполага с износна декларация; не връща част от
прихода на продавача или трето лице; не разполага с договор за конкретната
покупко-продажба; не е свързано лице с продавача. Изразява становище, че митническите
органи трябва сами да изчислят разликата между покупната и продажната цена, но
тази информация не е пряко свързана с определяне на митническата стойност.
След разглеждане на информацията в цитираното писмо,
документите, приложени към митническа декларация с MRN 20BG002005023658R4/
20.01.2020 г. и предоставената мостра от стока № 1 е установено, че предоставената
мостра за дамско яке от плат полиестер представлява дамско облекло, покриващо
горната част на тялото - яке с неделима качулка от синтетична тъкан, с пълнеж
от силиконова вата, цвят „сахара", закопчаване с цип, без ластик в долната
част, с етикети за марка SHUYIYAGE, размер, съдържание - 100 % ПЕ,
производител; представената търговска фактура № 1ТТ-ЕМ1-202901/ 16.01.2020 г.
на стойност 878.90 USD е с условие CFR Варна, като в нея е посочен номерът на
товарителницата, но няма посочени условия за срокове и начин на плащане, както
и няма посочени марки или качество на стоките; върху транспортния документ
(авиотоварителница) е отразено, че транспортът е предплатен и не е отразена
стойността му. Митническите органи са приели, че липсата на информация за
стойността на транспорта не дава възможност да се оцени доколко справедливо е
отразен във фактурната стойност на стоките, а представената информация за
плащане - нареждане за валутен превод от ***към китайското дружество с дата
23.01.2020 г. е за стойност 878.90 USD и като основание за превода, срещу
информация за превода (remittance information) е вписано 202901, които цифри съвпадат
с част от идентификационния номер на фактурата. С оглед на това и предвид, че не
е представен външнотърговски договор между изпращача и вносителя за конкретната
сделка, не са представени оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактура,
бизнес кореспонденция или други сведения и документи, предшестващи издаването
на търговската фактура, са стигнали до извод, че не са представени достатъчно
допълнителни сведения в потвърждение на това, че декларираната стойност на
стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при
продажбата им за износ за Съюза.
В резултат е издадено
оспореното пред настоящия състав Решение. В същото е отразено, че основният
метод за определяне на митническата стойност е даден в разпоредбата на чл. 70
от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която митническата стойност на стоките
представлява договорната им стойност. Добавено е, че договорната стойност от
своя страна е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с цел местоназначение митническата територия на
Съюза, коригирана при необходимост. В чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
е уточнено, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата
сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки. Посочено е, че този член следва да се преценява
заедно с чл. 74 от същия Регламент, който предвижда и други методи, които
следва да се използват за определяне на митническата стойност, ако това определяне
не може да бъде извършено чрез прилагане разпоредбите на член 70.
Митническият орган е
изтъкнал, че при наличие на разлика в декларираната цена и
средностатистическата митническа стойност възниква основание за пораждане на
обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да
се оспорва автентичността на представената търговска фактура, като се е позовал
на Решение от 16.06.2016 г. по дело С-271/15 на Съда на ЕС по отправено
преюдициално запитване. Счел е, че описаните обстоятелства са предпоставка за
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
конкретната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система е
установил, че за стоки със същия код по КН са декларирани по - високи
стойности, които съществено се различават от декларираните за процесната стока.
Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 62029300 с
приложена към Решението таблица 1 с произход Китай във всички държави - членки
в ЕС за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Констатирано е от данните в таблицата, че
стойността на процесната стока за 1 кг е изключително ниска в сравнение със
стойността на сходни стоки в останалите държави - членки за наблюдавания
тригодишен период с тенденция за намаляване, както и от средностатистическата
стойност за ЕС за 1 кг за същия период, като данните в таблицата са за EUR/кг.
Същевременно е указано, че, видно от таблицата, в рамките на посочения
тригодишен период средностатистическата стойност за ЕС не се променя драстично:
19.22 EUR/kg, 18.13 EUR/kg и 18.72 EUR/kg. Отразено е, че данните са от сайта
на ЕК https://trade.ec.europa.eu/tradehelp/statistics и посочените в колона ,,EUR/kg" стойности
представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на
стоката при условие на доставка FOB Китай, разходите за транспорт и
застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до
митническата територия на ЕС. Посочена е средностатистическа стойност,
изчислена на база вноса във всички държави – членки на ЕС, като е констатирано,
че митническата стойност на процесните стоки в Р България запазва тенденцията
да е необичайно ниска в сравнение с тази на сходни стоки в останалите държави –
членки, като за анализирания тригодишен период средностатистическата цена за
България е с тенденция за намаляване. Отразено е, че за процесната стока от
митническа декларация MRN 20BG002005023658R4/ 20.01.2020 г. с код по КН
62029300 декларираната митническа стойност е 7.76 лв./кг или при курс 1,95583
лв. за 1 EUR – 3.97 EUR/kg. В резултат на описаните обстоятелства е счетено, че
те са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната
митническа стойност по конкретната митническа декларация, поради което не
следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Административният орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно
която, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на
основание член 70 от същия Регламент, тя се определя по реда на чл. 74, § 2 от
него, като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. По този начин при изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2,
буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, е приел, че не може да се определи
митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на
стоките в ЕД 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение,
регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно, тъй като не включва
качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за
идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, § 2, т. 4
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
За приблизително същия
период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за "идентични стоки". Съгласно разпоредбите
на член 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията понятието
"идентични стоки" в рамките на определянето на митническата стойност
означава стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им.
За да се приложи методът,
трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са
еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики,
качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата
държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно
обращение в същия момент или по същото време. Административният орган е
посочил, че не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели,
поради което този метод не може да бъде използван. Добавил е, че въз основа на
разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да се определи
може ли да бъде приложен следващият резервен метод относно "сходни
стоки".
Изложил е своите
съображения, че при прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, във връзка с член 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
цената на сделката на "сходни стоки" трябва да се определя
посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото
търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи
на обмитяване, като, когато не може да се открие подобна продажба, се използва
стойността на сделката със "сходни стоки", продадени на различно търговско
равнище и/или количество и се прави корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при
необходимост.
При изследване на метода
съгласно член 74, § 2, буква „б“ от Регламент(ЕС) № 952/2013 митническият орган
е посочил, че е направен анализ в митническата база данни за декларации за
допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по
същото или приблизително същото време", като е обърнал внимание, че понятието
"по същото или приблизително същото време" не е дефинирано, но въпреки
това продажбите трябва да са във време, възможно най-близко да датата на
поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.
При този анализ е отразил, че в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия
момент на сходни стоки като стока № 1 са намерени резултати за декларирани и
приети митнически стойности, които не са необичайно ниски, с митническа
стойност в размер от 17.25 лв./бр. до 19.68 лв./бр. и са декларирани, и приети
в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2016, когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Предвид последното
митническата стойност на стока № 1 „дамско яке от плат полиестер" от
процесната декларация е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, като е взета за база декларираната митническа
стойност по митническа декларация MRN 19BG005100143009R0/ 27.11.2019 г. в размер
на 17.25 лв./бр.
С писмо № 32-90975/ 23.03.2020
г. (л. 40 – 46) дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава
решението на митническия орган относно определяне на митническата стойност на
стока №1 по МД с MRN: 20BG002005023658R4/ 20.01.2020 г. по реда на чл. 22, § 6
от Регламент (ЕС) №952/2013, като му е дадена възможност да изрази своето
становище.
На 13.04.2020 г. с писмо № 32-111862/
13.04.2020 г. (л. 38 – 39) вносителят е
изразил становище относно съобщените му мотиви на митническия орган, като е
възразил, че липсата на договор не може да поражда съмнение за достоверност на
стоката, при положение, че не е сключван; условието за доставка CFR е напълно
допустимо, а липсата на търговска марка не е основание за съмнения; не е налице
информация, която доказва, че стоките по цитираните декларации са „сходни
стоки"; на дружеството е нарушено правото на участие в започналото
административно производство.
След запознаване със
становището на „***" ЕООД, административният орган е запазил становището
си, че митническата стойност на процесната стока е значително по-ниска от тази
на стоки със същия код по ТАРИК ********** с произход Китай в останалите
държави - членки за 2016, 2017 и 2018 г., както и че непредставянето на
допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността на
декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не отпадат,
като са разгледани методите съгласно чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013; че процедурата по оспорване на митническа стойност е проведена,
без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи с
оглед дадената възможност вносителят да представи допълнителни документи, които
да докажат по безспорен начин коректността на декларираната митническа стойност
и писмо per. №32-90975/ 23.03.2020 г., с което в съответствие с чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) №952/2013 дружеството е запознато с мотивите, на които ще се
основава решението.
При тези изводи, на
основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 84, ал. 1 т. 1 от ЗМ, във връзка
с с чл. 74, § 1 и § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 66в от ЗМ,
чл. 5, т. 39 от ЗМ, във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“, връзка с чл. 85, § 1, връзка
с чл. 101, § 1, връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връзка с чл. 15,
ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС и във връзка с чл. 59 от АПК, административният орган е издал оспореното в
настоящото производство Решение.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно тази разпоредба за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. При така разписаните правила оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка
с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.
съобразно предоставените му правомощия.
Същевременно
обаче, по разбирането на настоящия състав, Решението е постановено при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
процесуалните правила, в несъответствие с материалноправните норми, включително
тези от европейското право, както и целта на закона.
Основното
възражение на жалбоподателя и предмет на спора е дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447, съответно спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент,
във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС за определяне на митническата стойност
по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09).
Съгласно
чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Същевременно
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност, в този смисъл Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС, въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност. Само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки (Вж Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм.д. № 4902/2012 година).
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква „а“ или „б“ от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и
т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламента за
прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа,
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение
е в отношение на взаимообвързаност с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му по арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, съответно на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен, Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение.
В
случая с цитираното по – горе писмо (л.
57 – 58) от от
дружеството е изискана допълнителна информация, а именно за представяне на
документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили
съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността
си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за
обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с
процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва
изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение (л. 40 - 46) по реда на чл. 22,
§ 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени
подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения
митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната МД. Вярно е, че в съобщението са
изредени три МД, имащи за предмет внос на якета от изкуствена материя/
полиестер, различни количества, без тези декларации да са приложени към
административната преписка и да е ясно доколко тези якета представляват сходни
с процесните по стока № 1 (л. 45). В оспореното решение е посочен номерът на МД,
която е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на
декларираните стоки. Не е извършен обаче анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките и на тяхното качество. Пропускът на
администрацията да изследва качеството на стоката, търговската марка, както и
количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки (процесната стока № 1 е
247 бр., т.е. почти два пъти повече от стоката, взета за база за увеличаване на
стойността, която е 133 бр.), дисквалифицира съпоставените стоки като сходни,
поради което определянето на митническата стойност въз основа на договорната
стойност на несходни стоки е в противоречие с материалния закон. В тази връзка
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за
изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид, само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя. В случая износителите за
различни дружества от Китай, а за производител въобще не е извършвана проверка.
Единствено посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване
на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа
стойност, без да са изследвани и анализирани доказателства за действителната
подлежаща на плащане или платена стойност.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който дори да е уведомен по реда
на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова
митническа стойност на стоките, не е било информиран за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията. Липсата на конкретика по
отношение обстоятелствата, относими към определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки, пречи на вносителя да организира своята защита. Същевременно
процесуалният представител на ответника заяви изрично, че той не разполага с
МД, на която се е позовал, като тази МД бе събрана едва в хода на съдебното
производство чрез представяне на молба по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл.
144 АПК. При изричното изявление на ответника и установено в съдебно заседание
тази МД не е фигурирала в административната преписка по издаване на акта. Изложеното
се явява съществено нарушение на процесуалните правила и налага отмяната на
оспореното Решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на
изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение по
аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
В
оспорения акт са пренесени правните норми механично, като липсват надлежни
фактически и правни основания за приетото от административния орган. Задължението
за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност е разписано
изрично с общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС,
изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде
мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.
На
следващо място, „справедливите“ цени са на килограм, а процесните стоки са
декларирани на брой. Така са договорени, така са фактурирани, така са плащани,
така са остойностявани. Не съществува, нито математически, нито правен способ,
който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой. Самият
факт, че „справедливите“ цени са на килограм, а рискова прагова стойност е
определена на база на тези „справедливи“ цени, само по себе си, не може да
обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки се прилага
най-ниската от тях и то договорна, а не
митническа стойност. Законът говори за договорна стойност. В стойността,
декларирана от жалбоподателя и от третото лице,
фигурира само фактурната стойност. Митническата стойност е компонент и
от фактурната стойност плюс всички разходи, направени за тази стока, до момента
на нейното деклариране – въздушен транспорт, морски транспорт; вътрешен
транспорт, ако има такъв; застраховка и всякакви други разходи, направени за
стоката, а законът говори за договорна стойност на стоките. В конкретния случай
има вътрешен траспорт, защото декларацията, ползвана от третото лице е подадена
в Столична митница при условия на ЦПТ – транспорт и застраховка, докато при
жалбоподателя е ФОБ. Процесната стока е дамско яке, плат полиестер, а в
декларацията на третото лице е яке от изкуствена материя, но каква точно, не е
ясно, като якетата в МД на третото лице са с различни единични цени от 5.50
долара за брой до 8.50 долара за брой, очевидно различни видове, видно от
различните номера срещу всяко едно от тях. Цената от 17.25 лв. за брой е
определена като средна цена, без да се вземат предвид конкретните
характеристики на отделните видове якета. Отделен е въпросът, че никъде във
фактурата на третото лице (л. 107) не са налице данни за материала на якето, а
само в МД е посочено, че е от изкустевна материя.
Не
е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище и какъв е относителният пазарен дял на жалбоподателя, като не е ясно
дали митническите органи са взели предвид разликите и дали са извършени
корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане.
Изложените
в оспореното Решение мотиви следва да се приравнят на липсващи такива, което
обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е
спазена изискуемата форма, което е самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху
правилното приложение на материалния закон.
Изводите
на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни и в
противоречие с фактите, които се извеждат от приложените към административната
преписка документи и обяснения, като посочените в Решението за корекция
съмнения са необосновани.
Същественото
в случая е, че според заключението на вещото лице е налице съотвествие между
платената цена на стоките и декларираната стойност по процесната МД.
Заключението е изслушано в съдебно заседание, прието към доказателствения
материал по делото, като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от
страните. То опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След
като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от
Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на
внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б"
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Изложените
съображения налагат извода за основателност на жалбата, респ. за
незаконосъобразност на оспореното Решение на Директора на Териториална дирекция
Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора, съответно изрично стореното в тази насока искане от
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на същия следва да бъдат
присъдени сторените съдебно - деловодни разноски, за които са налице
доказателства за извършването им, както следва: 50 лв. за държавна такса; 150 лв. за възнаграждение за
вещо лице; 360 лв. с ДДС за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към
минималния размер
с включен ДДС, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела
С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич,
бул. “25 - ти септември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., Решение с
рег. № 32 – 145942/ 22.05.2020 г. към MRN: 20BG002005023658R4/ 20.01.2020 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25-ти
сепетември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., сумата в размер
на 560 лв. (петстотин и шестдесет лева), за съдебно –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: