Р Е Ш Е Н И Е
№260121 /25.2.2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2219 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от „Т.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** срещу
"В.В." ЕООД, Булстат *********,
седалище и адрес на управление ***, офис
VIII-3 ЕИК № *********, представлявано от Николай Атанасов Адамов – Управител
за заплащане на сумата 4097,45
/четири хиляди деветдесет и седем лева и 45 ст./ лева, с включен ДДС, представляваща стойността на продадени, но
неплатени горива на "Т." АД, за което е издадена ф-ра
№01900310/97/2020 год., както и лихва за забава, върху главницата от 4 097,45
лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на задължението, ведно със законната
лихва, съдебни и деловодни разноски по настоящето дело.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че с ф-ра №01900310/97/2020 год. ищовото дружеството е
продало на ответника бензин и дизелово
гориво на обща стойност 9452,83 лв., без ДДС, а с ДДС 11343,40 лв. Горивото
било доставено на бензиностанцията на
ответника, находяща се в с.Гроздьово, община Долни чифлик. Доставката е
извършена чрез транспортна фирма. За извършената продажба по посочената
фактура, има частично плащане, като ответника остава задължен за сумата в
размер на 4097,45 лв. Проведени са
множество разговори и срещи с ответника, същият е заявил, че при извършена проверка около
десетина дни след доставката е било установено, че дизеловото гориво не
отговаря на един от показателите, поради което изчаквал приключване на
проверката и изясняване на казуса.
Ищецът заявява в молбата, че не е
отговорен за посочения проблем, като счита, че доставеното гориво е съгласно
придружаващите го документи. Евентуално отклонение на един от показателите,
установен няколко дни по-късно счита, че се дължи или на проблем при
съхранението на горивото в резервоарите или при неправилно разтоварване на
горивото, на което ние не сме присъствали. Тъй като е доставен бензин и
дизелово гориво е възможно същите да са били разтоварени с един и същи шланг,
като той не е бил прочистен след разтоварване на бензина и негови фракции е
възможно да са останали и източени в резервоара с дизеловото гориво. Доставката е била извършена от транспортна
фирма с автомобил на ответника, а при разтоварването е участвал служител на
ответното дружество. Горивото отговаря на придружаващите го документи, а
евентуално отклонение на един от показателите установен няколко дни по-късно се
дължи на поведението на ответната страна
или на поведението на транспортната фирма.
Изпратена е покана за заплащане на дължимата сума, като
определените от закона срокове са изтекли и към момента не
еналице изпълнение от страна на ответника.
Съгласно чл.327 ТЗ купувача е длъжен да плати цената при предаване на
стоката. Към дата 03.02.2021 год. Длъжникът не е погасил горепосоченото
задължение в размер на 4 097,45 лв., с включено в него ДДС, представляваща част
от стойността на продадени, но неплатени петролни продукти, за което е издадена
ф-ра №01900310/97/2020 год., подробно описана в приложената счетоводна справка
и същият дължи и лихва за забава върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението. Ищецът моли за заплащане на разноски за
производството.
Посочва банкова сметка ***, открита в ЦКБ АД СОФИЯ, Iban:
***, BIC: ***.
Ответникът по иска не оспорва факта на доставката на гориво от ищеца
на 04.03.2020 год. Оспорва качеството на горивото, за което ищецът е бил
уведомен още на 18.03.2020 год. по ел.път и е направена рекламация на горивото.
Това произтича от извършената проверка от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТЕРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР на 11.03.2020г., при която се установява, че доставеното
дизелово гориво не съответства на изискванията по показател „пламна
температура". Ответникът през цялото време е уведомявал ищеца чрез
неговите представители в град Варна за хода на административното производство.
Ответникът извършил всичко необходимо по закон, за да докаже, че горивото
отговаря на изискванията, но без успех. В края на краищата е бил и санкциониран с имуществена санкция в размер
на 10000 лв, извън платените до този момент разходи за анализи, съдебни такси,
вещо лице и адвокатски хонорар в общ размер над 1500 лв. Отделно от това
некачественото гориво е изтеглено от лицензирано предприятие, за което също е
платено от ответника.
Оспорва твърдението, че представители на
ответника са участвали при зареждането с горивото на бензиностанцията. За
ответника, доставчик е ищеца, а не трето лице на което била превъзложена
доставката.
С оглед гореизложеното е
направил възражение за прихващане с
претендираната сума от заплатената имуществена санкция в размер на 10000 лв,
заради некачественото гориво.
Некачественото гориво е
установено от извършена проверка в обекта на ответното дружество –
бензиностанция в с.Гроздьово на 04.03.2020 год. от „Държавна агенция за
метерологичен и технически надзор“ на 11.03.2020 год., при което е установено
несъответствия в изискванията по показател „пламна температура“. На ответника е
наложена имуществена санкция, той е
оспорил пред Адмистративен съд – Варна заповедта за преустановяване
дейността на търговският обект, спирането на горивото и негово изтегляне, за
което е било образувано адм. дело №739/ 2020 год.
На ответното дружество е
наложена имуществена санкция с влязло в сила НП от 23.11.2020 год. на „Държавна
агенция за метерологичен и технически надзор в размер на 10000 лева, което не е
оспорено по съдебен ред, тъй като във връзка с оспорването на заповедта за
спиране дейността на обекта е била проведена химическа експертиза, която е
установила, че горивото е некачествено по показател „пламна температура“. НП не
е обжалвано и е влязло в сила. Оспорена е заповедта за спиране дейността на
обекта по адм. дело №739/2020 год.
на Адм. съд Варна. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски.
С определение от с.з. съдът е приел за
разглеждане в производството заявеното
от ответника възражение за прихващане
между исковата претенция и насрещно вземане на ответника "В.В." ЕООД срещу „Т.“ АД, *** в размер на 10000 лева,
представляващ имущ.санкция, наложена на ответното дружество с влязло в сила
наказателно постановление от 20.11.2020 год.,
на осн. чл.103, вр с чл.104 от ЗЗД.
Ищецът оспорва възражението за
прихващане като неоснователно по твърдение, че същият не е страна в
административното производство и оспорва твърденията, че е доставено
некачествено гориво по изложените съображения в допълнителното становище и в
днешното съдебно заседание.
В случай на уважаване на иска, ответното дружество моли за извършване на
прихващане между двете претенции до размера на по-малката.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
поддържа предявените искове и моли
да се уважат.
Ответникът
чрез процесуалните си представители поддържа отговора и моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на закона съгласно
разпоредбата на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор по
отношение на твърденията, че е извършена доставка на гориво в обекта на
ответното дружество в с.Гроздьово на 04.03.2020 год.
Оспорването е единствено във
връзка с качеството на доставеното гориво от ищ.дружество на отв.дружество за
което „ВСК Варна“ ЕООД е уведомило „Т.“ АД на 18.03.2020 г. по ел.поща и е
направена рекламация на горивото.
От представената фактура № **********/04.03.2020 г. с
доставчик „Т.“ АД *** ЕАД се установява доставка на гориво за дизелови двигатели 3016 литра на
стойност 4596.38 лева и за бензин А 95-Н био 9%
3026 литра на стойност 4687.27 лева, както и транспорт 169.18 лева.
Общата стойност на фактурата с начислен от търговеца ДДС е 11 343.40 лева.
Посочен е начин на плащане пл.нареждане, падеж на фактурата 11.03.2020 г.
Посочена е банкова сметка ***.
Представена е справка по
чл.366 ГПК за задължение в размер на 4097.45 лева.
До ответното дружество
„ВКС-Варна“ ЕООД е изпратена покана с изх.номер от 03.08.2020 г. с която същото е поканено да заплати сумата в размер на
1517.92 лева за доставено гориво от „Т.“ АД *** за сумата в размер на 1517.92
лева по фактура № **********/04.03.2020
г. Ответникът е поканен да заплати задължението в срок до 01.09.2020 г. по
посочена сметка на „Т.“ АД. Адресатът е предупреден, че при неизпълнение ще
бъдат предприети действия за съдебно събиране на сумата. Поканата е получена от
проц.представител на ответното дружество с известие за доставяне, за което
обстоятелство няма спор между страните.
В подкрепа на възраженията
срещу иска ответникът е представил писмени доказателства, които съдът намира за
относими към търговския спор между страните.
Изпратено е уведомление по
ел.поща от ответника до ищеца в което го уведомяма, че след извършена проверка от ДАМТН на
12.03.2020 г. е установено, че доставеното дизелово гориво от „Т.“ АД не
съответства на изискванията по показател „пламна температура“. В тази връзка е
направена рекламация за некачествено гориво в обем 4137 литра и го кани да осигури присъствието
на проверяващите, за да изтеглят горивото от бензиностанцията в с.Гроздьово,
община Долни чифлик. В случай, че същото не бъде изтеглено в срок до следващия
ден, всички разходи по дейността на изтеглянето и преработката ще бъдат
приспаднати от стойността на горивото.
В отговор ищецът – адресат на писмото е изпратил ел.съобщение в което е посочено, че в следващите няколко дни
изпращачът – ответното дружество ще получи писмено становище, разписано от
изпълнителния директор и че комуникацията по казуса ще се поеме от адв.Б..
Видно от ел.писмо от
представляващия ответното дружество, същият е уведомил представляващия ищцовото
дружество, че констатациите след извършената проверка на доставеното гориво в
бензиностанцията, стопанисвана от „ВКС-Варна“ ЕООД на 10.03.2020 г. е, че
доставеното гориво не отговаря на изискванията за качество. Посочено е, че
своевременно е направена рекламация на горивото, както и служителите на
доставчика са информирани постоянно за хода на административното производство,
вкл. и за анализа на пробите. На „ВКС-Варна“ ЕООД е съставен и връчен АУАН за разпространяване
на некачествено дизелово гориво и ще дружеството ще понесе имуществена санкция
в размер на 10000 лева. В тази връзка уведомява ищеца, че претедираната сума в размер на 1517.92 лева ще
бъде заплатена в случай, че НП не бъде издадено.
С влязло в сила НП №
КГ-2343 от 23.11.2020 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, на ответното дружество „ВКС-Варна“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за установено несъответствие на
течно гориво за дизелови двигатели за което е съставен КП № 0126/12.03.2020 г.
Нарушението е констатирано при проверка на 11.03.2020 г. на обект –
бензиностанция, управляван от „В.В.“ ЕООД, находящ се в с.Гроздьово, общ. Долни чифлик след взета
проба от бензиноколонка № 3. Установено е, че последната извършена доставка е
за 3016 литра по приемо-предавателен протокол
от 04.03.2020 г. Налице е доказателство по делото, че имуществената
санкция в размер на 10000 лева е внесена
от задълженото лице „В.В.“ ЕООД – лист 30 от делото.
От заключението на ССЕ, което съдът като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че в счетоводството
на „Т.“ АД процесната фактура е осчетоводена по
сметка 4114 „Вземания от клиенти“ – 11343.40 лева, по сметка 703 „Приходи от
продажби на услуги“ – 169.18 лева, по сметка 7023 „Приходи от продажби на
стоки“ – 9283.65 лева, по сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите“ – 1890.57 лева. Процесната фактура е
осчетоводена и в счетоводството на „В.В.“
ЕООД. Двете дружества са регистрирани по ДДС. Няма данни дали „В.В.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесната фактура
към датата на изготвяне на експертизата. Същото дружество е извършило две
плащания по фактурата чрез банков превод, както следва: на 10.03.2020 г. –
4343.40 лева и на 20.03.2020 г. – 1382.83 лева. От стойността на фактурата е
приспадната стойността на кредитното известие в размер на 1519.72 лева. След
приспадане на извършените плащания и кредитното известие, размерът на
неизплатеното задължение по фактура № **********/04.03.2020 г. е в размер на
4097.45 лева. Извършените разходи от ответното дружество във връзка с
некачественото дизелово гориво, получено на 04.03.2020 г. са в общ размер на
11741.96 лева.
От представеното от ТД-Варна на НАП
удостоверение № 38167-1/25.08.2021 г. от извършена проверка за подадени и
приети ЕДД с продадени количества горива на „В.В.“
ЕООД с ЕИК ********* за периода 04.03.2020 г. – 12.03.2020 г., изведена от ИС
„Контрол на горивата“ се установява, че е приет входящ документ - справка за
продадено гориво в размер на 026 литра бензин и 3016 литра газьол.
От разпита на свидетелката
Цветкова се установява, че тя работи на обекта на ответника бензиностанция в с.
Гроздьово. През м.март 2020 г. е имало проверка от „Агенцията по контрола на
горивата“ и били взети проби. След два дни обеекта бил запечатан, тъй като дизеловото
гориво не отговаряло на изискванията. Тогава са зареждали гориво от „Топливо“
като последното зареждане е било една седмица преди проверката. Цистерната, която зареждала тогава е заредила
първо бензин, а след това дизел от един маркуч. Сега вече зареждат по друг
начин – бензина с по - голям маркуч, а дизела - с пистолет. Преди това зареждали
с един маркуч от цистерната, а сега
цистерната има два отделни маркуча – за дизел и за бензин. Свидетелката разказва, че при въпросното
зареждане шофьорът първо заредил бензина,
а след това дизела, но с един маркуч. Не
е видяла дали шофьорът е продухал
маркуча преди да зареди с дизел.
С договорът за продажба продавачът се
задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една
вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да заплати
цената и да приеме вещта.
За сключването на договора за покупко-продажба важат общите правила на ЗЗД,
посочени в чл. 13 и чл. 14, като е
необходимо едната страна да направи
предложение, а другата да го приеме. С приемане на предложението, договорът се счита
за сключен. Цената представлява съществен елемент на договора.
Съдът намира, че събраните в
производството доказателства са в подкрепа на
твърденията в молбата, че страните по делото са в трайни търговски
отношения във връзка с неформален договор
за продажба на гориво. Посоченото във фактура от 04.03.2020 г. гориво е доставено за което обстоятелство между
страните не е налице спор. Стоката е приета с рекламация за което продавачът е
уведомен по ел.поща, налице са доказателства, че същото е получено, но по
делото не са представени доказателства за
предприети действия от страна на ищеца във връзка с подадената
рекламация.
Доколкото възраженията на ответника са, че има
отклонение в качеството на доставеното гориво, ищецът е следвало да
установи положителните факти от които
черпи права, а именно, че същото отговаря
по количество, вид и качество на заявката. В подкрепа на възраженията на
ответното дружество са представени доказателства от контролния държавен орган
Държавна агенция
за метрологичен и технически контрол за
което му е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева с влязло в сила НП
№ КГ-2343 от 23.11.2020 г. Страните не спорят, че същото се отнася именно за
пробите, които са взети от доставеното гориво в обекта на ответника по
процесната фактура от 04.03.2020 г.
Доколкото купувачът се е позовал на недостатъци на стоката, съществували към
момента на доставката, следва да се приеме, че купувачът е реализирал свое законоустановено право съгласно разпоредбата на чл. 194 и чл.195 ЗЗД. В хипотезата на заявена пред продавача
рекламация в писмена форма по ел.поща, която е достигнала до същия следва да се приеме, че същата е направена в съответствие с посочените
възможности в чл. 195, ал.1 ЗЗД като
купувачът има право да върне вещта, за я задържи и да иска намаляване на цената
или отстраняване на недостатъците.
Ответникът през цялото
време е уведомявал ищеца чрез неговите представители за хода на
административното производство. Ответникът е извършил необходимото по закон, за
да докаже, че горивото отговаря на изискванията, но без успех, след като е бил
санкциониран от овластения по контрола на горивата държавен орган.
От изложеното следва да се
приеме, че продавачът е бил сезиран от
купувача със законова гаранционна
отговорност. Законовата и договорната
гаранционна отговорност, макар и да покриват един и същ накърнен положителен
интерес на кредитора, съществуват
независимо една от друга и са различни по обем /в този см. ТР 88/1984 ОСГК на
ВКС и Решение № 114 от 16.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 1075/2011 г., II т. о.,
ТК/ и др.
Тъй като продавачът е бил сезиран с рекламация, чието съдържание се
установява от представеното уведомление по ел.поща незабавно след като е установено несъответствие в качеството на
доставеното гориво от компетентния държавен орган, следва да се приеме, че е
налице отказ за удовлетворяване на рекламацията от страна на продавача.
Предявеният иск на
продавача за заплащане на цената на доставена некачествена стока следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора
ищецът дължи на ответника разноски за
производството в размер на 555 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.“ АД, „Т.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *** срещу
"В.В." ЕООД, ЕИК № *********, седалище и адрес на
управление ***, офис VIII-3 представлявано от Николай Атанасов Адамов за заплащане на сумата 4097,45 /четири хиляди деветдесет и седем лева и 45 ст./ лева с включен ДДС, представляваща
стойността на продадени, но неплатени горива по ф-ра
№**********/04.03.2020 год., ведно с
обезщетението за забава върху
главницата, считано от подаване на молбата
– 15.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.327 ТЗ, вр.
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ АД, „Т.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***
да заплати на "В.В." ЕООД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление ***, офис VIII-3 разноски за
производството в размер на 555 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: