ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44628
гр. София, 13.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110102337 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „***“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да отстрани противоречията в твърденията си
като ясно посочи каква сума твърди, че е платил на ответника по договора, т.к. сочените две
плащания на стр. 1 от исковата молба са в размер на 635, 28 лева, а на стр. 6 – 671 лева.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да посочи признава ли и в какъв размер
получени от ответника плащания по договора и какви вземанията твърди, че са погасени с
тези плащания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024 г. от
09.25 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи документи, тъй като конкретните документи са представени с отговора, а
извлечения и справки ответникът не може да бъде задължаван да изготвя и представя по
делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
1
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане ССчЕ за първото по делото открито
съдебно заседание след изслушване становището на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение пред БНБ, тъй каот не цели изясняване на спорни и релевантни по
делото обстоятелства, за доказване на които да е необходимо съдействие на съда.
СЪСТАВЯ и СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. с ЕГН ********** срещу
„***“ ООД с ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № *** от ****
г., предвиждаща дължимост на неустойка,в размер на 335, 44 лева, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10 лева, част
от вземане в пълен размер 135,28 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит № *** от **** г. за изпълнение на задължение за
неустойка. ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.04.2021 г. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 155584 от 05.08.2022 г., по силата на който ответникът като заемодател е
предоставил на ищеца като заемополучател сумата от 500 лв., която последният се задължил
да върне на 27 вноски. Съгласно чл. 6 от договора било предвидено задължение на
заемателят да предостави на кредитора обезпечение , а съгласно чл. 8 – неустойка при
неизпълнението му в размер на 335, 44 лева.
Твърди , че на заплатил на ответника сума в размер на 200 лева на 10.08.20222 г. и
сума в размер на 435,28 лева на 11.08.2022 г. , с които плащания погасил изцяло кредита.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен чл. 22 ЗПК, т.к. не е спазена
предвидената в закона форма съгласно чл. 10,ал. 1 ЗПК, не е налице ГПР съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК /същият се твърди да е посочен само като процент , без данните, послужили за
определянето му, липсва методика за определянето му в нарушение на чл. 19, л. 1вр. чл. 10,
ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК и е грешно посочен, без да е включена неустойката за
непредоставено обезпечение/. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е грешен, тук като
действителният такъв е в пъти по-висок, като прилагането на същият е заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че в договора не е
посочена договорната лихва. Едновременно с това сочи, че клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва. Счита, че съдържанието на договора не е ясно и недвусмислено
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволява преценка от потребителя на
2
икономическите му последици.
Твърди, че клаузата, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение е
неизпълнима изначално. Поддържа, че уговорената неустойка е в нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЗПК, предвиждаща право на кредитора единствено на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. Поддържа, че с клаузата се заобикаля
максимално допустимия размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същата е и
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, т.к. задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка. Поддържа, че неустойката не изпълнява присъщите на
неустойката функции и противоречи с добрите нрави.
Претендира, че уговорката противоречи на целта, преследвана с Директива 2008/48 /
ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.
Претендира, че клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора.
Поддържа, че ищецът е сключил договора при крайна нужда, т.к. не разполагал с
достатъчно средства.
Претендира, че на осн. чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, о не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Поддържа, че недължимо е платена на ответното дружество сумата от 135, 28 лева като
неустойка.
С молба с вх. № 142766/22.05.2023 г. ищецът поддържа частичен иск за сумата от 10
лева от общо платената сума за неустойка в размер на 135, 28 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа твърдение за действителност на договора и
неоснователност на наведените възражения за нищожността му. Твърди, че договорът има
изискуемата от закона форма и съдържание.
Поддържа, че неустойката не следва да се включва при определяне на ГПР на
основание чл. 19, ал. 3 ЗПК, поради което и ГПР е под максималния размер от 50 %.
Оспорва твърдението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като
претендира, че ограничение в размера й е въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа на становище за валидност на клаузата за неустойка , като уговорена при
свободно договаряне между страните и съответна на закона. Твърди, че същата обезщетява
кредитора за поетия от него риск и има обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2
и предл. 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на
оспорената договорна клауза с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави,
респективно че е налице заобикаляне на закона и че клаузите са неравноправни на
наведеното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил процесните суми в полза на ответника, а в тежест на
ответника – че е налице валидно основание за получаването им, съответно задържане на
полученото. С оглед наведените основания на иска ищецът следва да докаже, че договорът
е нищожен, тъй като противоречи или заобикаля императивни изисквания на закона и
добрите нрави, включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи,
което води до нищожност на целия договор за кредит. Евентуално, че клаузата, въз основа
на която са платени сумите, е нищожна.
В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно възникнало в негова полза
вземане за неустойка, което е погасено с плащане на процесната сума, като установи
наведените твърдения, че договорът за кредит, респективно неустоечната клауза от
договора, въз основа на която претендира задържане на сумата, са действителни,
включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали
Договор за потребителски кредит № 155584 от 05.08.2022 г., по силата на който ищецът е
получил от ответника сумата 500 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
4
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и да заявят
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и да посочат техен, или на
техния представител/пълномощник телефонен номер.
Определението подлежи на обжалване от ответника с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му в частта относно подсъдността, а в останалата част - не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5