№ 225
гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500192 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 1 от
ГПК.
С Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр. д. № 557/2020 година на
Окръжен съд Ловеч са оставени без разглеждане Възражение с вх. № 260871/16.09.2020
година по чл. 423 от ГПК и Частна жалба с вх. № 260872/16.09.2020 година против
разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по ч. гр. д. № 2092/2015 година на
Районен съд Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД чрез О. Т. Т., чиито действия са
потвърдени от синдика З.Н.; прекратено е производството по делото.
В законния срок е подадена частна жалба от адвокат З.Н. в качеството на
синдик на „Петрол холдинг“ АД против Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр.
д. № 557/2020 година на Окръжен съд Ловеч. В частната жалба се излага, че преценката
дали възражението е депозирано в едномесечния срок, не касае допустимостта на същото, а
неговата основателност. Съставът на Окръжен съд Ловеч не е изложил мотиви по
основателността на възражението. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. №
2092/2015 година на Районен съд Ловеч, е образувано изпълнително дело № 59/2016 година
по описа на частен съдебен изпълнител Д. Д., рег. № 867 на Камарата на частните съдебни
изпълнители. По изпълнителното дело не е връчена надлежно призовка за доброволно
изпълнение на „Петрол холдинг“ АД – връчителят е посетил адреса на дружеството на
27.04.2016 година и на 25.05.2016 година, а не три пъти в рамките на един месец. На
7.06.2016 година в разписката е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена
1
от адвокат Бузова, но не е отбелязано да се връчва копие от Заповед за парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1325/17.11.2015 година. Следователно не е
налице редовно връчване на призовката за доброволно изпълнение и съответно валидно
връчване на Заповед № 1325/17.11.2015 година по ч. гр. д. № 2092/2015 година на Районен
съд Ловеч. В поканата за доброволно изпълнение липсва изрично упоменаване за връчване
на заповедта – не е спазен образеца за връчване на такова съобщение, поради което
заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на юридическото лице.
Законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение датата на нейното връчване. Знанието на длъжника за издадена
срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за
възражение срещу заповедта. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение
между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е
задължително приложение към поканата, сочи че поканата не може да замести заповедта за
изпълнение, независимо от инкорпорирането на част от нейното съществено съдържание.
Срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК тече от връчването
на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява нито връчването на
поканата за доброволно изпълнение, в която само са посочени заповедта за изпълнение,
страните и задължението, без заповедта да е приложена към поканата, нито подаването на
молба за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност с упоменаване на
заповедта за изпълнение. Изводите на състава на Окръжен съд Ловеч, че предвид
депозираната молба за предявяване на вземане от „Литекс“ АД с вх. № 1004/26.01.2017
година по т. д. № 83/2014 година на Окръжен съд Стара Загора в производството по
несъстоятелност за „Петрол холдинг“ АД, последното е узнало за издадената заповед за
незабавно изпълнение още на 9.02.2017 година чрез синдика Б. М. или на 31.11.2017 година
чрез синдика С. Г., или на 23.12.2017 година от изготвения от синдиците списък на приети
вземания в производството по несъстоятелност за дружеството, са неправилни. Вземанията
на кредитора „Литекс“ АД са включени в списъка с посочено основание Договор за цесия и
допълнително споразумение, с които са придобити права по Договор за кредит от 27.12.2007
година и петнадесет анекса към него, Договор за банкова кредитна линия от 29.08.2012
година и четири анекса към него. Никъде в обявения списък на приети вземания не е
цитирано дори като основание вземането по Заповед № 1325/17.11.2015 година по ч. гр. д.
№ 2092/2015 година на Районен съд Ловеч; към списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Петрол холдинг“ АД не е приложена заповедта. Поканата за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 59/2016 година на частен съдебен изпълнител Д. Д. е
от 18.04.2016 година, молбата за предявяване на вземане е с дата 26.01.2017 година. Липсва
правна логика за санирането на нередовното връчване на поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с последваща молба за
предявяване на вземане от кредитор. Подадената молба за предявяване на вземане и
изготвеният списък на приети вземания в производството по несъстоятелност са
неотносими към изтичане на срока за възражение по чл. 423 от ГПК. Законът обуславя
2
течението на срока за възражение от връчване на заповедта за изпълнение, а не от знанието
на длъжника за наличието на такава. Връчването на книжа в изпълнителното производство,
образувано въз основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, също не
е равносилно на връчване на заповедта или узнаване за нея – без връчена заповед длъжникът
не е наясно за какво вземане се касае.
Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в установения от закона
едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение – 18.08.2020 година, като
начален момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Същото е
допустимо и подлежи на разглеждане по същество. При разколебана доказателствена сила
на поканата за доброволно изпълнение относно връчената с нея заповед за изпълнение,
липса на доказателства за точно фиксиран момент на узнаването на тази заповед от
длъжника, независимо от дългия период от издаването на заповедта и връчването на
призовката за доброволно изпълнение до подаване на възражението, следва да се приеме, че
срокът на искането за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК е спазен.
Направено е искане да се отмени Определение № 260194/19.11.2020 година по ч.
гр. д. № 557/2020 година на Окръжен съд Ловеч и ч. гр. д. № 557/2020 година да се върне на
Окръжен съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
„Обединена българска банка“ АД, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по ч. гр. д. № 2092/2015 година по описа на Районен съд Ловеч е
образувано въз основа на подадено от „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена
българска банка“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД, „Нафтекс Петрол ЕООД за дължими суми
по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 година и анекси към него, съобразно
извлечение от счетоводните книги на „Сибанк“ ЕАД.
Със Заповед № 1325/17.11.2015 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч. гр. д. № 2092/2015 година на Районен съд Ловеч е разпоредено
длъжниците „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД, „Нефтекс петрол“ ЕООД да заплатят
3
на „Сибанк“ ЕАД сумите: 12 910.63 евро – част от дължимата главница по договора за
кредит; 2 286.32 евро – част от дължими наказателни лихви по договора за кредит, законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.11.2015 година, до
окончателното изплащане на вземането, разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист.
Вземането по Договора за банков кредит № 925/27.12.2007 година и анексите към
него е прехвърлено от „Сибанк“ ЕАД на „Литекс“ АД (преписи от Договор за прехвърляне
на вземане от 30.11.2015 година, Допълнително споразумение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземане от 30.11.2015 година).
По молба на „Литекс“ АД и изпълнителният лист, издаден по ч. гр. д. №
2092/2015 година на Районен съд Ловеч, е образувано изпълнително дело №
20168670400059 по описа на частен съдебен изпълнител Д. Д., с район на действие –
Окръжен съд Стара Загора.
Въз основа на Възражение с вх. № 260871/16.09.2020 година по описа на Районен
съд Ловеч с посочено правно основание чл. 423 от ГПК, Частна жалба с вх. №
260872/16.09.2020 година по описа на Районен съд Ловеч против разпореждане по ч. гр. д.
№ 2092/2015 година на Районен съд Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД,
представлявано от О. Т. Т., е образувано ч. гр. д. № 557/2020 година на Окръжен съд Ловеч.
Във възражението се твърди, че представителят на „Петрол холдинг“ АД узнал за
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК на 18.08.2020 година, на която дата получил препис от същата в Районен съд Ловеч.
По образуваното изпълнително дело не е връчена надлежно призовка за доброволно
изпълнение на „Петрол холдинг“ АД. През периода 23.10.2013 година – 10.09.2018 година
дружеството е било представлявано от нелегитимен изпълнителен член на Съвета на
директорите, такива са били и останалите членове на посочения орган. Разпореждането за
издаване на заповедта за изпълнение не е връчено надлежно на представител на „Петрол
холдинг“ АД, вследствие на което юридическото лице е лишено от възможност да подаде
възражение.
Депозирани са отговори на възражението и на частната жалба от „Обединена
българска банка“ АД, в които са изложени аргументи за недопустимост на възражението и
на частната жалба – „Петрол холдинг“ АД е узнало за издадената заповед за незабавно
изпълнение още през 2016 година, за неоснователност на същите.
С Молба с вх. № 261604/26.10.2020 година адвокат З.Н. – постоянен синдик на
„Петрол холдинг“ АД, е потвърдила извършените от О. Т. Т. като представител на „Петрол
холдинг“ АД действия – подаване на възражение по чл. 423 от ГПК и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2092/2015 година на Районен съд
Ловеч.
С Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр. д. № 557/2020 година на
4
Окръжен съд Ловеч са оставени без разглеждане Възражение с вх. № 260871/16.09.2020
година по чл. 423 от ГПК и Частна жалба с вх. № 260872/16.09.2020 година против
разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по ч. гр. д. № 2092/2015 година на
Районен съд Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД чрез О. Т. Т., чиито действия са
потвърдени от синдика З.Н.; прекратено е производството по делото. Съставът на съда е
приел, че началото на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК е момента на узнаване на заповедта;
поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени
на 7.06.2016 година на адвокат Р. Б., преупълномощена от адвокат М. Б. да представлява
„Петрол холдинг“ АД, чието пълномощно изхожда от изпълнителния член на Съвета на
директорите на дружеството, вписан като такъв в търговския регистър по партидата на
дружеството; решението на съда по чл. 29 от Закона за търговски регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, с което са обявени за несъществуващи вписани
промени в обстоятелствата, има действие занапред; доводите за ненадлежно представляване
на юридическото лице за времето от 23.10.2013 година до 10.09.2018 година са
неоснователни; длъжникът е узнал за издадената заповед за незабавно изпълнение и чрез
назначените синдици още през 2017 година с връчването на Молба с вх. № 1004/26.01.2017
година от „Литекс“ АД за предявяване на вземания по т. д. № 83/2014 година на Окръжен
съд Стара Загора; възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 16.09.2020 година – след
изтичане на едномесечния срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение; поради
недопустимостта на възражението вследствие просрочие недопустима е и частната жалба на
„Петрол холдинг“ АД по чл. 419, ал. 1 от ГПК против разпореждането по ч. гр. д. №
2092/2015 година на Районен съд Ловеч.
Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр. д. № 557/2020 година на
Окръжен съд Ловеч е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Срокът е преклузивен
и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори
вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по
чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение – касае се за
фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес.
При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на
молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването. При доводи на
молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал. 1 от
5
ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на
възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са
подкрепени от данните по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на
заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими
към допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата
основателност. При формирането на заключение за спазването на едномесечния срок трябва
да се изхожда само от обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От
момента на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на
защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните срокове.
Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение.
Формалното наличие на връчване на адресат – длъжника по заповедта за
изпълнение, кореспондира с хипотезата, регламентирана в чл. 423, ал. 1, точка 1 от ГПК,
изключваща приложението на чл. 414 от ГПК, и предпоставя установяване от длъжника
ненадлежно връчване на заповедта – по такъв начин, че да не е могъл да узнае за нея.
Фактите във връзка с връчването на заповедта за изпълнение касаят основателността на
възражението по чл. 423 от ГПК, а не неговата допустимост. Уважаването на възражението
по чл. 423 от ГПК е процесуална предпоставка за развитие на производството и прилагане
на правните последици от валидно подадено възражение срещу заповедта, уредени изрично
в ал. 4 на чл. 423 от ГПК.
Твърдението, че „Петрол холдинг“ АД е узнало за заповедта за изпълнение на
18.08.2020 година, когато препис от същата е получен от О. Т. Т., чиито действия са
потвърдени от синдика на дружеството – З.Н. Н., не се подкрепя от данните по делото.
„Петрол холдинг“ АД, представлявано от Денис Ершов, е упълномощило адвокат
М. Б. да представлява дружеството по изпълнително дело № 20168670400059 по описа на
частен съдебен изпълнител Д. Д., с район на действие – Окръжен съд Стара Загора. По
изпълнителното дело е подадена молба от адвокат М. Б. за изпращане на книжата по делото
на адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 5, ет. 5, офис 30-32. Адвокат М. Б. в качеството си на
пълномощник на „Петрол холдинг“ АД е преупълномощила адвокат Р. Б. да представлява
юридическото лице по посоченото изпълнително дело. Призовката за доброволно
изпълнение ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение са връчени на
адвокат Р. Б. на 7.06.2016 година.
Лицето, представляващо търговското дружество, се вписва в търговския
регистър. Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването (чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел). Заличаването на вписването
прекратява занапред неговото действие (чл. 8 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел). Трети добросъвестни лица могат да се позоват на
6
вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният
акт, не съществува (чл. 10, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел). При уважаване на иска по чл. 29 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписаното
обстоятелство се заличава (чл. 30, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел). Заличаването на вписването винаги има действие
занапред. Следователно спрямо третите добросъвестни лица вписаният представител на
„Петрол холдинг“ АД е такъв от вписването до неговото заличаване. Приемането на
противното означава да се придаде обратно действие на заличаването на обстоятелството в
регистъра, което е недопустимо. С оглед очертаната специфика на действието на
вписванията в търговския регистър спрямо третите лица за периода от вписването на Денис
Ершов като изпълнителен член на Съвета на директорите на „Петрол холдинг“ АД до
заличаването му като такъв в регистъра той е надлежен представител на юридическото лице.
Доводите за ненадлежно представителство на юридическото лице от Денис Ершов за
времето от 23.10.2013 година до 10.09.2018 година, през което той е вписан като
изпълнителен член на Съвета на директорите на „Петрол холдинг“ АД в търговския
регистър по партидата на дружеството, са неоснователни.
В чл. 45 от ГПК е визирано, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че поканата за доброволно
изпълнение, ведно с приложения към нея препис от заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 2092/2015 година на Районен съд Ловеч, са връчени валидно на
„Петрол холдинг“ АД чрез неговия пълномощник адвокат Р. Б. на 7.06.2016 година, от която
дата дружеството-жалбоподател е узнало за издадената заповед за незабавно изпълнение.
С Молба с вх. № 1004/26.01.2017 година „Литекс“ АД предявило по т. д. №
83/2014 година на Окръжен съд Стара Загора – производство по несъстоятелност за „Петрол
холдинг“ АД, вземания, цедирани от „Сибанк“ ЕАД, включително по Договор за кредит №
925/27.12.2007 година, петнадесет анекса към него и Договор за встъпване в дълг от
18.12.2013 година, в това число такова по Заповед за незабавно изпълнение №
1325/17.11.2015 година и изпълнителен лист от 18.11.2015 година по ч. гр. д. № 2092/2015
година на Районен съд Ловеч. Към молбата са приложени описаните в Раздел II от същата
съдебни актове, с които се установява изискуемостта на вземанията. Преписи от молбата са
връчени на синдиците на „Петрол холдинг“ АД – на 31.01.2017 година на С. С. Г., на Б. А.
М. на 9.02.2017 година. Назначеният от съда по несъстоятелността синдик представлява
предприятието; участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и
завежда от негово име дела (чл. 658, ал. 1, точки 1 и 7 от Търговския закон). Възможността
на органите на юридическото лице-длъжник да извършват процесуални действия, които не
са изрично предоставени на синдика, се запазва само в производствата по: несъстоятелност,
чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 от Търговския закон (чл. 635, ал. 3 от Търговския закон).
По изложените съображения, съдът приема, че „Петрол холдинг“ АД е узнало за
7
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2092/2015 година на Районен съд
Ловеч на 7.06.2016 година, от който момент е започнал да тече и преклузивният срок по чл.
423 от ГПК – длъжникът е имал обективна възможност да упражни правото си на защита
срещу заповедта за изпълнение с предвидените в закона способи. Впоследствие преписи от
Молба с вх. № 1004/26.01.2017 година, с която „Литекс“ АД предявило по т. д. № 83/2014
година на Окръжен съд Стара Загора – производство по несъстоятелност за „Петрол
холдинг“ АД, вземания, цедирани от „Сибанк“ ЕАД, включително по Договор за кредит №
925/27.12.2007 година, петнадесет анекса към него и Договор за встъпване в дълг от
18.12.2013 година, в това число такова по Заповед за незабавно изпълнение №
1325/17.11.2015 година и изпълнителен лист от 18.11.2015 година по ч. гр. д. № 2092/2015
година на Районен съд Ловеч, са връчени на синдиците на „Петрол холдинг“ АД – на
31.01.2017 година на С. С. Г., на Б. А. М. на 9.02.2017 година. Възражение с вх. №
260871/16.09.2020 година, въз основа на което е образувано производството по ч. гр. д. №
557/2020 година на Окръжен съд Ловеч, е депозирано повече от четири години и три месеца
след изтичане на регламентирания в закона едномесечен срок, поради което е недопустимо
и не подлежи на разглеждане по същество. В чл. 423, ал. 1 от ГПК изрично е визирано, че
длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение, а не от нейното връчване. В ГПК ясно са разграничени
възможностите, реда и сроковете за оспорване на заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1
от ГПК и по чл. 423, ал. 1 от ГПК – съответно в едномесечен срок от връчването на
заповедта (чл. 414, ал. 2 от ГПК в редакцията към настоящия момент) и в едномесечен срок
от нейното узнаване (чл. 423, ал. 1 от ГПК). Началният момент на течението на
едномесечния преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК като
извънреден способ е установен от закона и е свързан с узнаването от длъжника на заповедта
за изпълнение.
Приемането на възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е предпоставка за
допустимост на частната жалба (чл. 423, ал. 3 от ГПК). В случая възражението е
недопустимо, поради което такава е и частната жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение, неподлежаща на разглеждане по същество.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на Окръжен съд
Ловеч. Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр. д. № 557/2020 година на Окръжен
съд Ловеч, с което са оставени без разглеждане Възражение с вх. № 260871/16.09.2020
година по чл. 423 от ГПК и Частна жалба с вх. № 260872/16.09.2020 година против
разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по ч. гр. д. № 2092/2015 година на
Районен съд Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД чрез О. Т. Т., чиито действия са
потвърдени от синдика З.Н.; прекратено е производството по делото, е правилно и следва да
се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260194/19.11.2020 година по ч. гр. д. №
557/2020 година на Окръжен съд Ловеч, с което са оставени без разглеждане Възражение с
вх. № 260871/16.09.2020 година по чл. 423 от ГПК и Частна жалба с вх. № 260872/16.09.2020
година против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по ч. гр. д. № 2092/2015
година на Районен съд Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД чрез О. Т. Т., чиито
действия са потвърдени от синдика З.Н.; прекратено е производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9