Гр.Пазарджик, 23.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 01.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Е. Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1432/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против „ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ЕООД, ЕИК204356580, седалище и адрес на управление с.Юнаците, общ.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И. ищецът „ХИДРОМАТ“ЕООД, ЕИК020811811, седалище и адрес на управление с.Х., общ.Стара Загора, представлявано от управителя К. К. твърди, че през м. май, 2019 г. между страните е сключен договор за превоз на отпадъчни материали от с.Ю. до гр. Мездра, с дата на натоварване и разтоварване 27.05.2019 г. Транспортната услуга била извършена в срок, превозвачът доставил стоката на посочената дата, като доставката била приета без забележки и възражения. За извършения превоз ищецът издал фактура № **********/27.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС с падеж 31.05.2019 г., като плащането следвало да се извърши по банков път. Впоследствие по силата на постигнато съглашение между страните ищецът извършил и международен превоз на стоки от Гърция до България, с дата на натоварване и разтоварване 29.05.2019 г. И тази доставка била извършена в срок и без забележка от ответника. Била издадена фактура № **********/31.05.2019 г. на стойност 4600,13 лв. с падеж за заплащане 07.06.2019 г., като плащането следвало да се извърши по банков път.
Отново през м. май, 2019 г. се извършил превоз на материали от с.Ю.до гр. Мездра с дата на натоварване и разтоварване 31.05.2019 г. Превозът бил извършен и издадена факутра № *********/31.05.2019 г. на стойност 900 лв., с падеж за заплащане 07.06.2019 г., което плащане следвало да се извърши по банков път.
Към момента на предявяване на иска размерът на дължимите суми по фактурите бил 6400,13 лв. с ДДС. Ищецът бил изпълнил точно и добросъвестно поетите задължения, но повече от година дължимите суми не били изплатени от ответника, въпреки многократните обещания за плащане в най-кратък срок.
За обезпечаване на вземането по молба на ищеца било допуснато обезпечение на иска, като бил наложен запор на банковите сметки на ответника.
Всичко това обуславяло правния интерес да се заведе настоящия иск. Затова моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6400,13лв, дължима по неформални договори за превоз на стоки, за което били издадени фактури № **********/27.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС с падеж 31.05.2019 г., № **********/31.05.2019 г. на стойност 4600,13 лв. с ДДС и с падеж за заплащане 07.06.2019 г. и № *********/31.05.2019 г. на стойност 900лв. с ДДС и с падеж за заплащане 07.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира и сторените разноски.
Сочи доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и възраженията в писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са ДОПУСТИМИ, като по съществото си са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Не се спори между страните, че през м. май, 2019 г. сключили договор за превоз на отпадъчни материали от с.Юнаците до гр. Мездра, с дата на натоварване и разтоварване 27.05.2019 г. Транспортната услуга е извършена в срок от превозвача, доставката била приета без забележки и възражения. За извършения превоз ищецът е издал фактура № ********** от 27.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС.
На 29.05.2019г. по силата на съглашение между страните ищецът извършил международен превоз на стоки от Гърция до България. Транспортната услуга е извършена в срок от превозвача, доставката била приета без забележки и възражения. За извършения превоз ищецът е издал фактура № ********** от 31.05.2019 г. на стойност 4600,13 лв. с ДДС.
На 31.05.2019 г. въз основа на договор между страните ищецът извършил превоз на материали от с.Юнаците до гр. Мездра. Транспортната услуга е извършена в срок от превозвача, доставката била приета без забележки и възражения. За извършения превоз ищецът е издал фактура №********* от 31.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС.
Установява се от заключението на ССчЕ, че в счетоводството на ответното дружество процесните фактури са осчетоводени. Фактурите са включени в дневника за покупки по ЗДДС на ответника м.май, 2019г. и в справка-декларация по ЗДДС, деклариран е и данъчен кредит. Установява ВЛ, че по партидата на ищеца няма отразяване за извършено плащане по тези фактури. Така към 23.11.2020г. дължимата сума по трите фактури е в размер на 6400,13лв.
Видно от приетата като писмено доказателство заповед по ч.гр.д.№2020/20г. по описа на РС-Стара Загора по молба на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.79 от ЗЗД общо за сумата от 6400,13лв.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че ищецът в качеството на превозвач е извършил транспортните услуги, доставил е в срок стоките, няма забележки и възражения от страна на ответника. Установеното от заключението ва ССчЕ отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. / В този см. решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Камелия Ефремова/.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че падежът на претендираните суми не бил настъпил, тъй като между страните имало уговорка за отложено плащане и от друга страна длъжникът не бил поканен да изпълни, съответно не бил изпаднал в забава. След като задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, то падежът на задължението вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. А фактът, че фактурата е приета, е безспорен – осчетоводена е от ответното дружество, включени са в дневника за покупки по ЗДДС на ответника за м.май, 2019г. и в справка-декларация по ЗДДС, деклариран е и данъчен кредит.
Затова исковете като основателни следва да се уважат, а в тежест на ответника да се възложат сторените разноски в настоящото и в обезпечителното производство – общо в размер на 1994,05лв съгласно приложения списък и доказателства към него.
По изложените съображения Районен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ЕООД, ЕИК204356580, седалище и адрес на управление с.Юнаците, общ.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И. да заплати на „ХИДРОМАТ“ЕООД, ЕИК020811811, седалище и адрес на управление с.Х., общ.Стара Загора, представлявано от у. К. К. сумата от 6400,13лв, дължима по договори за превоз на стоки, за което са издадени фактури № **********/27.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС, № **********/31.05.2019 г. на стойност 4600,13 лв. с ДДС и № *********/31.05.2019 г. на стойност 900 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ЕООД, ЕИК204356580, седалище и адрес на управление с.Юнаците, общ.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И. да заплати на „ХИДРОМАТ“ЕООД, ЕИК020811811, седалище и адрес на управление с.Х., общ.С. З., представлявано от управителя Кирчо Кирев сумата от 1994,05лв сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджи в 2-седмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: