Р Е Ш Е Н И
Е
№260249 , 21.10.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС,
Гражданско отделение, трети въззивен състав
в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 2487 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх.
№3779/11.09.2020 г. на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. №709 на КЧСИ от длъжника Р.М.Х.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Обжалва се отказа на ЧСИ Янко Бъчваров,
постановен по искане на длъжника Р.М.Х. с вх.№3328/13.08.2020 г. за
прекратяване на изпълнително дело №20207090400496. Твърди се, че от 29.08.2016
г. взискателят Община Руен не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Поддържа се, че отказът на ЧСИ Бъчваров е неоснователен и незаконосъобразен,
доколкото изпълнително дело е следвало да се прекрати още на 29.08.2018 г. –
две години след последното изпълнително действие. Твърди се, че всички
последващи изпълнителни действия и запори са незаконосъобразни. Сочи се, че на
27.07.2020 г. длъжникът е подал възражение на основание чл. 171 от ДОПК пред
Община Руен с твърдения за погасени под давност вземания и с писмо изх. №238/2/
от 25.08.2020 г. Община Руен е признала, че част от задълженията са погасени по
давност, а задължението на длъжника е редуцирано до 629,17 лева. Твърди се, че
цялото задължение по изпълнителното дело е 1338,48 лева, което означава, че
разноските са в размер на 709 лева, въпреки че от данните по преписката
събраните разноски по изпълнението са в размер на 323,84 лева. Поради изложеното се иска в случай, че не
бъде отменен отказа за прекратяване на производството, то да се отменят или
редуцират претендираните разноски по изпълнението.
Иска се спиране на изпълнителното
производство на основание чл. 438 от ГПК.
Ответната страна по жалбата Община Руен, в качеството си на взискател в
изпълнителното производство депозира по делото възражение, в което посочва, че
поддържа предходно депозирано становище, че задълженията за данък МПС-та до
2009г. не подлежат на събиране, а за останалите задължения следва да продължи
изпълнителното производство.
По делото са депозирани и Мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна
на Частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров. Твърди се, че са наложени множество
запори върху трудово възнаграждение и МПС, които прекъсват давността и няма
основание да се иска прекратяване на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка
на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по
възлагателно писмо на Община Руен /л. 1 от изп. дело/ за събиране на публични
вземания и Акт за установяване на задължения по декларация №134/22.08.2013 г. /л.
2 от изп. дело/ срещу длъжника Р.М.Х., ЕГН **********, с адрес: с. С., община Р.
Покана за доброволно изпълнение/л. 4 от изп.
дело/ е връчена на длъжника на 21.01.2014 г., видно от приложената разписка/л.6
от изп. дело/.
Изискани са справки от Националната агенция
за приходите и на 18.03.2014 г. е наложен запор на трудовите възнаграждения на
длъжника от „Амперел“ ООД като трето задължено
лице/л. 12 от изп. дело/. На 22.07.2015 г е изпратено запорно съобщение до „Прокредит Банк(България)“ ЕАД за
налагане на запор на банкова сметка на длъжника/л. 23 от изп.
дело/.
На 29.08.2016 г. е изпратено запорно
съобщение до „Камприл“ ООД /л. 32 от изп. дело/ като
трето задължено лице, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и върху всяко друго възнаграждение по граждански или трудови
договори. След това действие по делото
са извършени допълнителни справки от Националната агенция за приходите и от
Пътна Полиция за притежавани от длъжника МПС/л. 35 от изп. дело/.
На основание Заповед №СД-04-98/31.10.2017 г.
на Министъра на правосъдието архивът на ЧСИ Янко Бъчваров е предаден на ЧСИ
Христо Георгиев, рег. №892 на КЧСИ, а изпълнителното дело е преобразувано под
номер 20188920402008. По преобразуваното изпълнително дело е изисквано и
приложено Удостоверение от ТД на НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки/ л. 46 от изп. дело/.
На основание Заповед №СД-04-28/13.03.2019 г.
на Министъра на правосъдието изп. дело № 20188920402008 на ЧСИ Христо Георгиев
отново е преобразувано под изпълнително дело №20207090400496 на ЧСИ Янко
Бъчваров.
На 26.06.2020 г. е наложен запор върху лек
автомобил, собственост на длъжника/л. 60 от изп. дело/, а на 14.07.2020 е изпратено запорно съобщение
до „Севан“ ООД/л. 62 от изп. дело/ като трето задължено лице, с което е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 13.08.2020 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба с вх. №3328/13.08.2020 г. от длъжника, с която на основание чл.
433,ал. 1, т. 8 се иска прекратяване на изпълнителното дело.
С Разпореждане на ЧСИ Янко Бъчваров, изх.
№4312/01.90.2020 г. молбата на длъжника е оставена без уважение, като е
посочено, че съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват с изтичане
на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Именно срещу този отказ на съдебния
изпълнител е депозирана процесната жалба.
При изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Депозираната жалба е допустима, като
предявена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.436,ал.1 ГПК и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител на основание чл. 435,
ал. 2, т. 6 от ГПК.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция: настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
В т. 10 на горепосоченото тълкувателно
решение са изброени изпълнителните действия в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
При извършване на преценка кое е последното
изпълнително действие следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото
тълкувателно решение. Ето защо прекратяването на производството в хипотезата на
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е предпоставено от липса на активност у взискателя в
продължение на две години да поиска извършване на изпълнително действие и
именно това е предмета на съдебната проверка в случая. Релевантно обаче е не
всяко искане до съдебния изпълнител, а именно искането за извършване на
изпълнително действие, т.е. осъществяване на изпълнителен способ, водещ до
принудително удовлетворяване на притезанието -
предмет на изпълнението.
При изпълнение на парични вземания, какъвто е
настоящият случай, изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е
всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ, чието осъществяване
ще доведе до осребряване на имуществен актив на длъжника, напр. насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка
на вещ, насрочването и извършването на публична продан и пр.
В процесният случай на 29.08.2016 г е наложен
запор, което представлява изпълнително действие. В т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е
посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така от наложения на 29.08.2016 г. запор
започва да тече срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като същият доколкото в
двугодишен срок не са поискани и не са извършвани никакви действия по делото, е
изтекъл на 29.08.2018г., с оглед на което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона, считано от 29.08.2018г.
Към датата на депозирането на молбата на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство/13.08.2020 г./ поради
настъпилата перемпция, са били настъпили предпоставките
на чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Последващите извършени изпълнителни действия, а именно
наложените на 26.06.2020г. и 14.07.2020 г. запори са извършени по прекратено изпълнително
производство.
В горепосоченото тълкувателно решение е
прието, че е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването е по
силата на закона и прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Актът на съдебния
изпълнител, с който се констатира настъпилата перемпция
има само декларативен характер.
С
оглед на изложеното обжалваният акт на частния
съдебен изпълнител, с който е отказал да констатира настъпилата перемпция, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид произнасяно
по съществото на спора искането за спиране на действията по изпълнение по чл.
438 от ГПК се явява безпредметно.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане на ЧСИ
Янко Бъчваров, изх. №4312/01.90.2020 г.,
с което молбата на длъжника за прекратяване на изпълнително дело
№20207090400496 е оставена без уважение.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Янко
Бъчваров за произнасяне по молбата съобразно мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.