МОТИВИ по НОХД № 1755/2016г. на СГС, НО, 7-ми състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В.М. /V.M./- род. на *** г.,
румънец, румънски гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, документ
за самоличност серия IF ******, личен номер ****** за това, че на 17.12.2015г.
в гр. С., кв.Б.” в ПУ „К.” дал подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение - полицейски орган - Т.Т.К. - командир на отделение в 02
група, трети сектор ОСПС СДВР - пари общо в размер на 200.00 лв. /двеста лева/,
както следва: 5 /пет/ броя банкноти с номинал от 20 /двадесет/ лева, със серия
и номер както следва : БХ 6507055, БЦ 7610640, БЦ 7610639, БФ 2618661, БХ
9794370 и 10 /десет/ броя банкноти с номинал от 10 /десет/ лева, със серия и
номер както следва : БМ 3535491, БМ 1494030, БМ 3447356, БМ 3525593, БМ
1679622, БМ 2450309, БН 0753072, БН 0440408, БЛ 7916113, БМ 6260071, като
поставил парите в десния джоб на служебното униформено яке на Т.Т.К., за да не
извърши действия по служба - при извършване на проверка да не го задържи на
основание чл. 72 ал.1 от ЗМВР - престъпление по чл. 304а вр.чл. 304 ал.1 от НК.
Производтвото
е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „в“, като подсъдимият е бил
редовно призован за съдебното заседание на 01.09.2016г. и за съдебното
заседание на 01.12.2016г., живее извън пределите на Република България, не се е
явил и не е посочил уважителни причини за своето неявяване. Редовната процедура
по призоваване се установява от приложеното по делото Съдебно решение № 335 на
Съда в Буфтя от проведено открито заседание на 08.06.2016г.
В хода по
същество представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението и
счита същото за доказано по един безспорен и категоричен начин. Същият прави
разбор на доказателствата в следствие накойто прави извода, че подсъдимият е
извършил инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна
страна. Относно наказанието, прокуратурата счита, че същото следва да бъде с
размер около средния, поради липса на смекчаващи вината обстоятелства.
Защитникът
на подсъдимия адв. Д. счита, че подсъдимият не е личност с висока степен на
обществена опасност, като в подкрепа на това посочва чистото му съдебно минало,
възрастта му, фактът, че същият е чужд гражданин и не пребивава трайно на
територията на Република България, както и ниският размер на подкупа, поради
което счита, че едно наказание към минимума би постигнало целите на
наказанията, посочени в чл. 36 от НК.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното :
От фактическа страна :
В.М. /V.M./
е род. на *** г., румънец, румънски гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, документ за самоличност серия IF ******, личен номер ******.
Към месец
декември 2015г. свидетелят Т.Т.К. работел в СДВР, Отдел „Специализирани
полицейски сили“ /ОСПС/, 03 Сектор „Охрана на обществения ред, главни пътища и
автомагистрали“ като командир на отделение. На същия било възложено да
изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - в структура на
МВР, като същевременно заемал отговорно служебно положение в качеството си на
полицейски орган.
На
17.12.2015г. свидетелите Т.Т.К. и К.Й.Й. били назначени като ППГ контрола в
ОСПС - СДВР за времето от 9:00 - 21:00 часа. По същото време свидетелите С.Р.В.,
Г.Л.С. и Н.А.В., също служители в ОСПС - СДВР, били назначени съвместно като
ППГ в АП-211. По това време се провеждала Полицейска операция във връзка с
усложнената оперативна обстановка по линия трафик на нелегални емигранти „ПЗО
на МПС“ и кражба на вещи и части от МПС, съгласно План от 10.12.2015г.
На
17.12.2015 г. около 15:10 ч. свидетелите К. и Й. се намирали на АМ „Хемус”, до
магазин „Джъмбо” в посока към гр. С., когато получили сигнал за румънски
граждани, които предлагали пръстени от жълт метал срещу пари. Според получената
информация същите се намирали на разклона за с. Е. и с. Яна.
Свидетелите
Г.С., Н.В. и Св.В. се отправили към въпросното място, а св. К. и св. Й.
останали на АМ“Хемус“. Малко по-късно последните чули, че търсените лица са в
с. Г.Б. на ул. „В.Л.” и ул. „А.З.”, след което незабавно се насочили към тях.
Пристигайки на посоченото място, където вече ги чакали колегите им от АП-211,
установили седем лица - румънски граждани с две МПС с румънска регистрация. По
нареждане на ОДЦ-СДВР, полицейските служители отвели лицата в ПУ „К.” за
изясняване на случая като за целта същите следвало да бъдат задържани по реда
на чл. чл. 72 ал.1 от ЗМВР.
При
извършване на допълнителна проверка на входа на ПУ „К.”, едното от задържаните
лица, държейки в ръка множество свити банкноти, ги пъхнало в десния джоб на
служебното униформено яке на св. Т.Т.К.,
като казало на развален български език „Давам
ти ги, за да ни освободите, да не спим в полицията и да се вървим в дома си“.
Веднага след това, св. К. поставил белезници на посоченото лице и установил
самоличността му, като това бил подсъдимия.
Това се
случило пред свидетелите К.Й., С.В., Г.С. и Н.В. - служители на ОСПС-СДВР. За
случая били незабавно уведомени ОДЦ-СДВР и ОДЧ на ПУ „К.“. Св. Т.К. предал с
протокол за доброволно предаване по досъдебното производство банкнотите, предмет
на престъплението, а именно: 5 бр. банкноти с номинална стойност 20 /двадесет/
лева със серии и номера както следва: БХ 6507055, БЦ 7610640, БЦ 7610639, БФ
2618661, БХ 9794370 и 10 бр. банкноти с номинална стойност 10 /десет/ лева със
серии и номера както следва: БМ 3535491, БМ 1494030, БМ 3447356, БМ 3525593, БМ
1679622, БМ 2450309, БН 0753072, БН 0440408, БЛ 7916113, БМ 6260071, поставени
в джоба на служебното му яке от В.М..
По
досъдебното производство била назначена техническа експертиза от която е видно,
че посочените банкноти са истински и представляват редовна емисия на БНБ.
По доказателствата :
До така
установената фактическа обстановка съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в
хода да досъдебното и съдебното производство :
Гласни :
Показанията
на свидетеля Т.Т.К. дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК, находящи се на л. 44 от ДП. Показанията на
свидетеля С.Р.В. дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК, находящи се на л. 46 от ДП. Показанията на
свидетеля Г.Л.С. дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, находящи се на л. 48 от ДП. Показанията на
свидетеля Н.А.В. дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, находящи се на л. 50 от ДП.
От доказателствения
материал по делото бяха изключени показанията на свидетеля К.Й.Й., тъй като
същият беше заличен по искане на СГП и със съгласието на защитата на
подсъдимия.
Писмени :
Протокол за
доброволно предаване на парите от 17.12.2015г. – л. 37 от ДП, Формуляр за
изготвяне на Длъжностна характеристика и Длъжностна характеристика – л. 75 от
ДП, План за провеждане на специализирана полицейска операция – л. 78 от ДП,
Информационна карта на наряда – л. 81 от ДП, Ежедневна ведомост – л. 82 от ДП и
Справка за съдимост от съдебното производство.
Заключението
на приетата по делото Техническа експертиза по протокол № 90/15.01.2016г
изготвена от експерт П.В.К. – л. 58 от ДП.
При анализа
на доказателствата, настоящият състав постави в основата на своите фактически
изводи показанията на свидетеля Т.Т.К., тъй като същите са логични, пълни,
последователни, точни и безпротиворечиви, поради което и настоящата инстанция
ги кредитира изцяло. От неговите показания се извеждат всички основни
фактически положения, свързани с предмета на доказване по делото.
От
показанията на този свидетел се установява времето – 17.12.2015г., мястото – ПУ
„К.“ и начина на извършване на деянието – поставянето на инкриминираната сума в
десния джоб на служебното яке на свидетеля от страна на подсъдимия В.М., чиято
самоличност К. е установил. От неговите показания се установява и длъжностното
качество на този свидетел - командир на отделение към 03 Сектор „Охрана на
обществения ред, главни пътища и автомагистрали“, Отдел „Специализирани
полицейски сили“ /ОСПС/ към СДВР. Установява се и предмета на престъплението –
посочените по-горе банкноти, както и причината, поради които тези пари са му
били дадени – подсъдимия и придружаващите го лица да не бъдат задържани, а да
бъдат пуснати да се приберат у дома си.
Съдът дава
вяра и на показанията на св. К., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК относно датата и сумата, която е получил като подкуп.
Съдът приема за достоверно заявеното от свидетеля, че разликата в показанията
му, дадени пред съда и тези, дадени пред разследващия орган се дължи на
изминалото време. По изложените причини съдът кредитира изцяло показанията на
този свидетел.
Показанията
на св. К. напълно кореспондират и с дадените показания от останалите разпитани
по делото свидетели – В., С. и В., които потвърждават, че именно В.М. е лицето,
което е пъхнало инкриминираната сума пари в джоба на якето на св. К.. Същите
дават подробни, логични и последователни показания, свързани с установяване на подсъдимия
и придружаващите го лица, тяхното задържане, съпровождането им до ПУ „К.“,
както и действията на подсъдимия по даване на подкупа и последващите действия
от страна на св. К.. Тези свидетели установиха и причината поради която
подсъдимият е дал инкриминираната сума, като относно датата на деянието и
думите, казани от подсъдимия, съдът прочете показанията на тези свидетели по
реда на чл. 281, ал. 41 вр. ал. 1 и им даде вяра.
Съдът дава
вяра и на писмените доказателства, събрани по делото, тъй като същите са
събрани при стриктно спазване разпоредбите на НПК и са относими към предмета на
доказване. Писмените доказателства и доказателствени средства обосновават
приетата от съда фактическа обстановка и кореспондират с казаното от посочените
по-горе свидетели.
От
приложения по делото Протокол за доброволно предаване се установява какъв е
точният размер на инкриминираната сума, точният брой банкноти, техният номинал,
както и серия и номер. От заключението на техническата експертиза се установява,
че същите са истински и представляват законно платежно средство в Република
България. Това заключение съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено.
По делото са
налични и доказателства относно заеманата от свидетеля длъжност и изпълняваните
от него задължения в тази връзка, включително и на процесната дата. Същите се
кредитират от настоящия състав в цялост.
Съдът
кредитира и Справката за съдимост на подсъдимия, приложена по делото от която е
видно, че същият е неосъждан.
Категорично
е доказано и авторството на деянието и същото е извършено от подсъдимия В.М..
Неговата самоличност се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели и от Заповед за задържане на лице.
От правна страна :
С оглед
анализа на всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
настоящият състав достигна до извода, че подсъдимият В.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр. чл. 304
ал.1 от НК.
Обектът на
правна защита на престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК, както и на
всички престъпления от раздел ІV от глава осма от Особената част на НК са
отношенията, осигуряващи правилното функциониране на държавния и обществения
апарат и точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията
на длъжностните лица в кръга на тяхната
компетентност. Поради това, за да е осъществено деяние от посочения раздел на
НК, на първо място се изисква деянието да е насочено срещу отношенията,
свързани с упражняване на държавна власт от съответните държавни органи, с
осъществяването на други публични функции, с функционирането на обществените
организации или на администрацията, която подпомага дейността им, каквото
несъмнено е деянието, извършено от подсъдимия В.М..
От обективна страна :
На
17.12.2015г. в гр. С., кв. „Б.” в ПУ „К.” подсъдимият В.М. дал подкуп на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - Т.Т.К.
- командир на отделение в 02 група, трети сектор ОСПС - СДВР - пари общо в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/, както следва: 5 /пет/ броя банкноти с
номинал от 20 /двадесет/ лева, със серия и номер както следва : БХ 6507055, БЦ
7610640, БЦ 7610639, БФ 2618661, БХ 9794370 и 10 /десет/ броя банкноти с
номинал от 10 /десет/ лева, със серия и номер както следва : БМ 3535491, БМ
1494030, БМ 3447356, БМ 3525593, БМ 1679622, БМ 2450309, БН 0753072, БН
0440408, БЛ 7916113, БМ 6260071, като поставил парите в десния джоб на
служебното униформено яке на Т.Т.К., за да не извърши действия по служба - при
извършване на проверка да не го задържи на основание чл. 72 ал.1 от ЗМВР.
Изпълнителното
деяние се изразява в предприетите от подсъдимия целенасочени действия по даване
на подкупа, изразяващи се в поставяне на инкриминираната сума в десния джоб на
служебното униформено яке на същия.
Посочената
сума от 200 лева безспорно представлява подкуп – дар, който не се следва на св.
К. и който има паричен еквивалент равен на 200 лева, разпределени в 5 /пет/
броя банкноти с номинал от 20 /двадесет/ лева, със серия и номер както следва :
БХ 6507055, БЦ 7610640, БЦ 7610639, БФ 2618661, БХ 9794370 и 10 /десет/ броя
банкноти с номинал от 10 /десет/ лева, със серия и номер както следва : БМ 3535491,
БМ 1494030, БМ 3447356, БМ 3525593, БМ 1679622, БМ 2450309, БН 0753072, БН
0440408, БЛ 7916113, БМ 6260071.
Налице е и
другия квалифициращ признак от състава на престъплението по чл. 304а от НК –
св. К. е лице, което заема отговорно служебно положение, а именно – полицейски
орган - командир на отделение в 02
група, трети сектор ОСПС - СДВР. Именно в това качество същият е извършил
действия по задържането на подсъдимия и придружаващите го лица.
С оглед заеманата длъжност, важността на
осъществяваните правомощия и функции в системата, в която работи, той е бил
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Подобен извод държи
сметка за задължителните за съда указания, съдържащи се в т. 8 от ППВС №
8/1981г. и имплицитно се съдържа в текста на чл. 304а от НК. С последната
законодателна промяна в този текст (обн. Д.В., бр. 26/ 06.04.2010г.) сред
лицата, заемащи отговорно служебно положение изрично са изброени и полицейските
органи. Подобен законодателен подход е обясним, тъй като спецификата на
служебната дейност на полицейските органи е с изключително значение за защита
на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред.
Установява
се и целта на дадения подкуп, а именно, да не бъдат предприети от страна на К.
действия по задържането на подсъдимия и придружаващите го лица по реда на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, обективирана с казаните от подсъдимия М. думи „Давам ти ги,
за да ни освободите, да не спим в полицията и да се вървим в дома си“.
Задържането по реда на ЗМВР е действие, което спада в правомощията на св. К..
От субективна страна :
От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че В.М. е извършил
деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл. За наличието му съдът
изходи от обективно установените действия на дееца, които представляват външен
израз на представите и мисловната му дейност. Действията на подсъдимия са били
осъществени в строга логическа последователност и ясно показват, че той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелствата, че св. К. е бил с униформа, а инкриминираното деяние е
извършено на входа на ПУ „К.“. Ето защо съдът приема, че подсъдимият ясно е
съзнавал длъжностното качество на св. К. – полицейски орган, както и че
предлага на същия дар, който не му се следва – подкуп в размер на 200 лева.
Подсъдимият е съзнавал и обстоятелството, че избягване на задържането му чрез
предлагане на парична сума е правно запретено, но въпреки това е извършил
инкриминираното действие с ясната цел да мотивира полицейския орган в лицето на
св. К. да не изпълни своето задължение по служба, а именно - да го задържи.
По вида и размера на
наказанието :
За престъплението по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1
от НК законът е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА
до 15 000 лева.
Разпоредбата
на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в
съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
В съдебно
заседание представителят на СГП сочи, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и прави искане на подсъдимия да бъде наложено
наказание към средния размер на посочения по-горе текст.
Защитата на
подсъдимия сочи като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
възрастта му, фактът, че същият е чужд гражданин и не пребивава трайно на
територията на Република България, както и ниският размер на подкупа, поради
което моли за минимално наказание.
С оглед на
конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК и за замяна на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ПРОБАЦИЯ. Не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, нито изключителни
такива.
Настоящия
състав приема като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия и инцидентния характер на деянието, като не може да се съгласи, че
възрастта му или националността му го характеризират като лице с ниска степен
на обществена опасност. От една страна подсъдимият е роден през 1977 г., която
възраст не сочи на липсата на житейски опит и зрялост и не може да оправдае
извършването на деянието, а националността на лицето е правно ирелевантна, тъй
като законът важи и следва да се прилага еднакво за всички извършители на
престъпления. Размерът на подкупа също не може да се разглежда като смекчаващо
вината обстоятелство, доколкото даването му е елемент от фактическия състав на
престъпление с по-висока степен на обществена опасност с оглед на която и
нормата е квалифицирана.
От друга
страна съдът отчита спецификата на деянието – даването на подкупа е станало
пред входа на полицейското управление, в присъствието на други униформени лица,
което характеризира деянието като такова с по-висока степен на обществена
опасност, поради което и не може да се удовлетвори искането на защитата за
налагане на минималното възможно наказание.
Изложеното
мотивира съда да наложи наказание по-високо от законовия минимум за наказанието
„Лишаване от свобода“, посочен в нормата на чл. 39 от НК /тъй като текстът от
особената част на НК – чл. 304а не съдържа законов минимум/, а именно в размер
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият
състав прецени, че са налице всички основания на чл. 66 от НК, което е
предпоставка институтът на „Условното осъждане“ да бъде приложен. Наложеното
наказание е до 3 години и подсъдимият е неосъждан, като настоящия състав
прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което
отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от ПЕТ години, който беше
преценен от настоящия състав като адекватен, с оглед постигане на целите на
наказанието.
Съдът наложи
и кумулативно предвиденото в нормата на чл. 304а от НК наказание ГЛОБА, като по
изложените по-горе съображения, същото беше определено в размер на 2000 лева.
Съдът
намери, че са налице основанията за прилагане и на императивната разпоредба на
чл. 307а от НК, поради което отне в полза на държавата инкриминираната сума.
С оглед
изхода на делото, съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по делото
разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :