О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /04.03.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 04.03.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 1098/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
уточнена с молби вх. № 5020/30.08.2019 г. и вх. № 7163/27.11.2019 г., от „Лъки
Транс БГ” ЕООД, ЕИК ********* против Община Провадия, с която са предявени
обективно евентуално съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе
по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 146 от ГПК съдът изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата молба и уточнителните молби
към нея се излага, че на 25.09.2018 г. с
автобус с ДК №В5763ВК - „Ивеко Маго", собственост на дружеството ищец, при
изпълнение на маршрутно разписание 35 б - Провадия – Добрина – Манастир – Житница
-10У- Поща - Автогара - Техникум, тръгващ в 7:00 часа от гара Провадия и
извозващ предимно ученици и работещи хора се случил следният инцидент:
Около 7:20ч., пътувайки по път VAR1215 - /III - 208 / - с. Добрина към Манастир,
при спокойно и без вятър време, паднал клон от дърво и счупил предно /челно/
стъкло на автобус с ДК №В5763ВК - „Ивеко Маго". Шофьорът Желязко Иванов спрял,
констатирал е проблема, уведомил е органите на КАТ на телефон 112 за произшествието,
но получил е отказ да дойдат и да съставят констативен протокол за ПТП.
Впоследствие е отстранил дървото от автобуса и въпреки уплахата е потеглил и е успял
да завърши маршрутното разписание. Уточнява, че път VAR1215 - /III - 208 / с. Добрина – с. Манастир
е общински път, публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, поради което за него били приложими разпоредбите на Наредба
№ 13 и Наредба № 17 за управление на общинските пътища на територията на Община
Провадия. Конкретизира мястото, където приблизително се е случило увреждащото
действие, с географски координати: географска ширина: 43.174177; географска
дължина: 27.477824. Намирало се на около половин километър след излизане от
село Добрина посока село Манастир. Представя и извадка от географска карта с
източник „Гугъл мапс". От ляво и от дясно на пътя имало орехови
насаждения, като твърди, че увреждането е причинено именно от клон на орехово
дърво. Часът на събитието бил приблизително 7:20ч. сутринта на 25.09.2018 г.
Твърди се, че ищецът неколкократно е
подавал молби и жалби в Община Провадия, за да търси съдействие относно
изрязването на короните на дърветата, тъй на територията на цялата Община имало
множество такива дървета с висящи, изсъхнали и ниски клони, но отговор не е
получил. Счита, че собственик на територията, на която се е случило събитието,
съобразно § 7, т. 4 ЗМСМА, е Община Провадия, чиято собственост, по силата на
чл. 92 от ЗС, били насажденията около общинските пътища.
През 2018 г.
ищецът подал молба до Кмета на Община Провадия за изплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди, но до момента не е получил обезщетение.
Твърди, че във връзка с настъпилите вреди е извършил проучване в сервиз за ремонт
на автомобилни стъкла, колко ще струва ремонта по подмяната на предното стъкло.
От проведеното проучване е установил, че сумата, необходима за възстановяване
на автомобила в състоянието, в което е бил преди настъпване на ПТП е в размep на 2860 лв. Впоследствие повреденото стъкло било подменено с ново, като
сумата ремонта била на стойност 2860 лева. Счита, че в случая е налице виновно
бездействие от страна на работниците, поднадзорни на Кмета на Община Провадия,
които не са изпълнили задълженията си, вменени в чл. 37 от „Наредба № 13 за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община Провадия". Съгласно чл. 2 от наредбата „зелена система” по
смисъла на посочената наредба са всички озеленени площи - публична собственост,
предназначени за
широко обществено
ползване - паркове, градини, озеленяване по улици и пътища. Управлението на
общинските пътища се осъществявало съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП от
кметовете на съответните общини, като правомощията на кмета по управлението на
общинските пътища се определяли с наредба от общинския съвет- чл. 2З от ЗП, а
именно - Наредба № 17. Според чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението включвало
организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоражения
и на принадлежностите на пътя, а съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗП, крайпътните насаждения били пътни
принадлежности. Следователно и съгласно чл. 2 от Наредба 13 крайпътните
насаждения следва да се считат част от зелената система на територията на
община Провадия. Съгласно чл. 5, т. 4 от Наредба № 17 Кметът на общината: организира и осъществява
защитата на общинските пътища, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Сочи, че с разпоредбата на чл. 9 от Наредба 13 е
възложено на кмета на Община - Провадия /или на упълномощено от него лице/ да
ръководи и координира цялостната дейност по поддържане на зелената система на
общината. С чл. 26, ал. 1, т. 1, б „а" от ЗП се забранява изсичането и
изкореняването на дървета и храсти. Съгласно ал.чл. 26, ал. 3 от ЗП,
обаче, това можело да
се извърши с разрешение на кмета на съответната община, в чиято компетентност е да издава разрешения по чл. 26,
ал. 1 от ЗП, ако се касае за общински пътища, собственост на съответната
община. Тази законова забрана съответствала на въведената с чл. 39, ал. 1 от
Наредба 13, забрана за отсичане или изкореняване на дървета и храсти. По
изключение те подлежали на премахване при наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета, застрашаващи
сигурността на гражданите и безопасността на движението - чл. 39, ал. 2, т. 1
от Наредба 13, но с разрешение на кмета - чл. 40, ал.1 от Наредба 13.
Следователно било налице бездействие на органите на управление на зелената
система на Община Провадия - на структурното звено към общинската администрация по чл. 7 от Наредба
13, както и на общинската служба по озеленяване по чл. 29,
ал. 1 от същата наредба. В резултат на бездействието на работниците и
служителите от тези звена, поднадзорни на Кмета на Община -Провадия е настъпила
вреда - имущественото увреждане на автомобила на ищцовото дружество, изразяващо се в
счупено предно стъкло на автобус с ДК № В5763ВК - „Ивеко Маго",
собственост на "Лъки Транс БГ" ЕООД.
Заявява, че в условие на евентуалност предявява
и иск по чл. 50 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 за обезщетение за настъпили вреди
от собственост на Община Провадия: вещ - крайпътно насаждение - декоративното
улично дърво.
Конкретизира исковата претенция за имуществени вреди общо за сумата от 2860 лева, включваща: разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК № В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност от 2 083.33 лв. без ДДС, 2 500 лв. с включен ДДС; разходи за ремонтен комплект за залепване на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 250.00 лв. без ДДС, 300.00 лева с включен ДДС и разходи за монтаж на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 50.00 лв. без ДДС, 60.00 лв. с включен ДДС. Общо сторени разходи 2 860.00 лв. с включен ДДС.
Моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2860 лева с
включен ДДС, включваща: разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с
ДК № В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност от 2 083.33 лв. без
ДДС, 2 500 лв. с включен ДДС; разходи за ремонтен комплект за залепване на
предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 250.00 лв. без ДДС, 300.00 лева с включен ДДС и разходи за монтаж
на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 50.00 лв. без ДДС, 60.00 лв. с включен ДДС. Общо
сторени разходи 2 860.00 лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК № В5763ВК
- „Ивеко Маго", собственост на ищеца, причинени в резултат от падане на
клон на дърво, принадлежащо към зелената система на Община Провадия и
представляващо общинска собственост, настъпило на 25.09.2018 г., на път VAR1215 - /III - 208/ - с. Добрина към с.
Манастир, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба и на
уточненията към нея. Посочва, че ищецът не ангажира никакви доказателства както относно мястото,
така и относно времето на увреждането на автобуса, причинено от падане на клон
на дърво. Излага, че път VAR1215 - III-208 е част от четвъртокласната пътна мрежа на Община
Провадия и свързва селата Добрина и Манастир, но доколкото това е единственото
пояснение на ищецът относно местоположението, на което се е намирал автобуса по
време на повреждането на предното му стъкло счита, че същото описание е
недостатъчно, за да бъде уточнено точно къде са настъпили щетите, съответно
дали в непосредствена близост има растителност, която би могла да причини
увреждането.
Освен това подобно описание на
локацията води до невъзможност Община Провадия да извърши справка по отношение
на това дали са извършвани санитарни резидби на дървета на описаното място и
обследвани ли са същите от експертите по озеленяване, доколкото е необходимо
по-точно описание, за да бъде проверено съставен ли е доклад и съответно
санитарна експертиза за констатирани сухи клони по пътя, както и дали въз основа
на същите е издавана заповед за премахването им. Освен това утвърдена практика била
освен локацията на подлежащото на премахване дърво или опасни части от него, да
бъде описван и растителният вид на същото, а в исковата молба нямало подобни
данни. За върпосния инцидент не е сигнализирано от ищецът в деня, за който той
твърди, че същият се е случил. Налице били само твърденията за подаден сигнал
на телефон 112, но същият не е ясно да е осъществил какъвто и да е контакт
своевременно със служители на Общината.
Сочи, че не са представени
доказателства, от които ясно и безпротиворечиво да може да бъде направен
извода, че инцидентът се е случил на тази дата и в указания в исковата молба
час. Представените снимки на автобуса били изготвени на автогара Провадия през
светлата част на денонощието, неясно след колко време от и дали след
предполагаемия инцидент. Доколкото снимките не били от мястото, твърдяно за
настъпване на увреждането, спорно било дали същото е настъпило въобще на
територията на Община Провадия, а камо ли на описания от ищеца път. На същите
не били отразени нито дата, нито час на изготвянето им.
Освен това пукнатината, видима на
тях, било възможно да бъде причинена и от злоумишлени деяния на трети лица при
престой на превозното средство в гараж или на паркинг чрез удар с камък или
друг твърд предмет, доколкото същата е концентрирана в горната част на стъклото
и видимо може да се определи, че удар е извършен с не особено голям предмет в
средата на пукнатината, като стъклото се е напукало концентрично около мястото
на удара.
Счита, че представените от ищеца
писмени доказателства удостоверение от „Булавто България” АД от 01.10.2018 г. и
проформа фактура от 24.10.2018 г., издадена от „Тома Томов и синове“ ООД, не са
достътатъчни да бъде доказано, че същият е извършил плащане в подобен размер за
описаната в исковата молба щета, доколкото от една страна са с различни
издатели, а проформа фактурата не била основание за плащане. Удостоверението от
„Булавто България” АД от 01.10.2018 г. било издадено почти седмица след
евентуалното настъпване на увреждане на транспортното средство и то въз основа
на представен снимков материал. Счита, че то не е годно доказателствено
средство по отношение на размера на щетите, тяхното настъпване, както и механизма
им на причиняване. От същото можело да бъде изведена единствено информация, че
след представен някакъв снимков материал е констатирана увреда на автобуса, но
тя не е описана нито като характер, нито по размер.
Не били налице доказателства нито
относно момента и мястото на причиняване на щетата, нейния конкретен вид и
размер, начина на причиняването й, както и причинно следствена връзка между
вредоносното деяние, твърдяно от ищеца, и натъпилите увреждания, нямало данни и
за виновно неизпълнение на Община Провадия на нормативни актове в тази област,
доколкото от представените от ищеца доказателства и наведените твърдения не
можело да бъде извършена проверка по отношение на иформация, налична в общинска
администрация за дейностите по озеленяване и поддържане на общинска пътна
инфраструктура на мястото на причиняване на щетата.
В отговор на уточнителната молба, подадена от ищеца,
ответникът счита, че въпреки направените уточнения от ищеца, не била налице
достатъчна конкретика по отношение на мястото, на което същият твърди, че се е
случил инцидента. Приложените доказателства, а именно снимков материал на пътя
и разпечатка от „Гугъл мапс” били създадени след инцидента и с оглед
представянето им по делото. Същите не били датирани, като сам чрез процесуалния
си представител, ищецът твърдял, че те отразяват „приблизително“ мястото,
където се е случил инцидента, като навежда твърдения и „приблизителен час на
събитието 7:20ч. на 25.09.2018 г.“ Сочи, че ищецът не е представил до настоящия
момент нито едно доказателство, създадено на мястото на инцидента по време на
събитието или непосредствено след него, от което да е видно, че точно клон от
дърво, паднал върху предното стъкло е причината да бъде нанесена щетата върху
автобуса. Още повече, че снимките на същия с увредата били изготвени на
автогара Провадия, неясно преди или след посочения курс, като от тях не била
видна нито дата на събитието, нито точен час на изготвянето им.
Предвид изложеното счита, че не са представени
доказателства, от които ясно и безпротиворечиво да може да бъде направен извод,
че инцидентът се е случил на тази дата и в указания в исковата молба час, на
път от общинска пътна мрежа.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли иска като
неоснователни предявените в условие на евентуалност искове от „Лъки Транс БГ”
ЕООД срещу Община Провадия, като счита, че такова увреждане не е настъпило
вследствие на падане на клон върху предното стъкло на автомобил, собственост на
ищеца, при движението му по път от общинската пътна мрежа.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, отделя
като безспорен и ненуждаещ от доказване факта, че път VAR1215
- /III -
208/ е част от общинската
пътна мрежа.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът указва на страните, че съгласно общото правило на разпределение на
тежестта на доказване в гражданския процес, закрепено в нормата на чл. 154 от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
По главния иск с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД:
Ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, т. е положителните
елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, в т.ч. – че е
собственик на увредената вещ – МПС, настъпването на процесния инцидент по
описания в исковата молба начин /че соченото в исковата молба МПС се е движело
по разписание по твърдения маршрут с. Добрина – с. Манастир по път VAR1215 - /III - 208/ на посочената дата и в посочения час; датата, часа и
мястото на настъпилия инцидент/; уведомяването на органите на КАТ на телефон
112; че е сезирал Община Провадия за случая; че именно ответната община стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените, общинска собственост /по смисъла на чл. 61
от ЗУТ/, за какъвто се твърди да е път VAR1215 - /III -
208/; наличие на виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, както и вида на описаните в исковата молба
имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, че те са настъпили
вследствие на поведението на това лице, че са били заплатени от ищеца, както и
размера на вредите;
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване на тези факти, включително, че вредите не са резултат на негово виновно
поведение или на виновно поведение на лице, на което той е възложил
изпълнението на задължения, че е полагал грижите на добър стопанин, а при
установяване на описаните елементи на претенцията – да установи, че е погасил.
По евентуалния иск с
правна квалификация чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД:
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция,
в т. ч. 1. качеството на ответника –
собственик на вещта /конкретно улично орехово дърво/, респ. лице, под чийто
надзор е същата; 2. настъпили вреди за ищеца /вид,
характер, размер/; 3. че вредите са настъпили от самата вещ /поради свойствата
на вещта/.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
тези факти и да установи възраженията си в отговора и допълнението към него, а
при установяване на описаните елементи на претенцията – да установи, че е
погасил.
По
иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг от непозволено увреждане.
Ответникът следва да
докаже, че е погасил задължението си в срок.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за непозволено увреждане, причинено по време, място и начин, твърдени в
исковата молба от което е претърпял имуществени вреди, че процесното МПС се е
движело по разписание по твърдения маршрут с. Добрина – с. Манастир по път VAR1215 - /III - 208/ на посочената дата и в посочения час, че именно ответната община стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените, общинска собственост, включително път VAR1215 - /III -
208/, че ответникът е собственик на вещта /конкретно улично орехово дърво/, респ. лице, под чийто надзор е същата, че
вредите са настъпили от самата вещ /поради свойствата на вещта/, че е уведомил органите на КАТ на телефон
112; че е сезирал Община Провадия за случая, причинна връзка между вредоносния
резултат и действията/бездействията на служители на ответната Община,
че е заплатил за поправяне на твърдените вреди в посочения размер.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за опровергаване твърденията на ищеца.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените с исковата
молба документи - свидетелство за регистрация, удостоверение от Булавто АД,
проформа фактура са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмено
доказателство е допустимо.
Представените снимки на
челното стъкло на процесното МПС, са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
веществено доказателство е допустимо.
Представената с молба
вх. № 7163/27.11.2019 г. снимка и разпечатка от Гугъл мапс са неотносими и не
следва да бъдат приемани като доказателства по делото.
По искането за допускане
на САТЕ съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след
изслушване на становището на ответника.
По доказателствените
искания на ответника:
Такива не са заявени.
Други доказателствени искания към този момент не са
направени.
Следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133,
чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба
документи, като писмени доказателства.
ДОПУСКА за приемане представените с исковата молба снимки
на челното стъкло на процесното МПС, като веществени доказателства.
НЕ ДОПУСКА за приемане
представената от ищеца с молба вх. № 7163/27.11.2019 г. снимка и разпечатка от
Гугъл мапс, като доказателства по делото, като неотносими.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца
за допускане на САТЕ за първото по делото о. с. з., след излушване на
становището на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за фактите и обстоятелствата, подробно посочени в мотивната част
на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства за опровергаване твърденията на ищеца.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.
Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.04.2020 г. от 10:15 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговорите на исковата молба и уточнителната молба,
като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: