№ 118
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300503168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В.З. М., ЕГН
**********, Д.Н. М., ЕГН **********, и А.А. К., ЕГН **********, чрез
процесуалния им представител по делото адв. А. Б., против Решение
№262016 от 18.07.2021г., постановено по гр.д. №19522/2018г. по описа на
Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е разпределено ползуването на
основание чл.32, ал.2 от ЗС на поземлен имот с идентификатор
56784.511.92, с адрес- гр. Пловдив, ул. ***, целият с площ от 347 кв.м.,
както следва: Р.И. С., ЕГН **********, да ползва площ от 130,12 кв.м.,
обединяваща площите, означени на скица вариант №6 на вещото лице
между точки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7,8, 9, 10, 1 и №22, 21, 20, 19, 26, 25, 24, 23,
22, които са означени като дял І и оцветени в червено; В.З. М., ЕГН
**********, Д.Н. М., ЕГН **********, и А.А. К., ЕГН **********, да
ползват площ от 68,88 кв.м. на скицата вариант №6 на вещото лице
между точки № 10,9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 10, които са
означени като дял ІІ и оцветени в синьо. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на посоченото решение, като се иска отмяната му и
1
постановяване на ново решение, с което разпределението на ползуването
на имота да стане съобразно вариант ІІ или вариант ІІІ от заключението
на вещото лице.
Ответната страна по жалбата- Р.И. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. С. М., иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, предявен от Р.И. С. против В.З.
М., ЕГН **********, Д.Н. М., ЕГН **********, и А.А. К., ЕГН
**********, за разпределение на ползуването на съсобствения между
страните поземлен имот с идентификатор 56784.511.92 по КККР на гр.
Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, ул. ***, целият с площ от 347 кв.м. От
фактическа страна не се спори между страните, а и се установява от
писмените доказателства, че ищцата Р.И. С. е собственик 64,30 %
идеални части от поземления имот, заедно с намиращите се в него
сгради с идентификатори 56784.511.92.3, 56784.511.92.4 и 56784.511.92.5,
а ответниците В.З. М. и Д.Н. М. са собственици при режим на
съпружеска имуществена общност на 35,70% идеални части от
поземления имот, заедно с намиращите се в него сгради с
2
идентификатори 56784.511.92.1 и 56784.511.92.2, като ответникът А.А.
К. притежава право на ползване върху 299/800 идеални части от
сградите и дворното място, собственост на тези ответници.
По делото пред първоинстанционния съд са били приети няколко
заключения на съдебно- техническа експертиза /СТЕ/ за разпределение на
ползуването на процесното дворно място, в които са предложени общо 6
варианта за това. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че най- целесъобразно е разпределението по вариант VІ, тъй като
осигурява възможност за отделни входове и достъп до индивидуално
притежаваните от всеки от собствениците сгради в имота с оглед
обслужването им, без да се налага разпределянето на площи за общо
ползване. С въззивната жалба на В.З. М., Д.Н. М. и А.А. К. се излагат
доводи, че при така извършеното разпределение жалбоподателите са
лишени от възможност да ползват дворната тоалетна, която е
единствената такава в имота, обслужваща и притежаваното от тях
жилище. Тези доводи са основателни. От допълнителното заключение на
приетата по делото СТЕ се установява, че в собствените на ответниците
В.З. М. и Д.Н. М. сгради с идентификатори 56784.511.92.1 и
56784.511.92.2, които са функционално свързани и представляват едно
жилище няма обособен санитарен възел /тоалетна/. Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУТ тоалетната е задължителен елемент
от всяко жилище, а в случая жилището на ответниците се обслужва от
намиращата се в дворното място външна тоалетна, която е съсобствена
на всички собственици на дворното място. При това положение същата
следва да бъде разпределена за общо ползване на собствениците на
имота, като на ответниците се осигури достъп до нея /в този смисъл-
Решение №301 от 11.12.2013г. на ВКС по гр.д.№4920/2013г., І г.о./.
Възраженията на ищцата, че наличието на външна тоалетна не следва да
бъде съобразявано в настоящото производство, тъй като съгласно
изискванията на ЗУТ вече не било допустимо жилище да се обслужва
от такава, поради което и същата подлежала на премахване, а
ответниците следвало да си изградят самостоятелен санитарен възел в
жилището си, са неоснователни. Съгласно формираната трайна съдебна
практика /Решение №409 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д.№224/2009г., І
г.о.; Решение №59 от 04.03.2009г. на ВКС по гр.д.№67/2008г., ІІ г.о.;
3
Решение №303 от 15.05.2009г. на ВКС по гр.д.№427/2008г., ІІ г.о. и
др./ при разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32,
ал.2 от ЗС съдът се съобразява с установеното фактическо положение,
като не може да предписва извършване на преустройства и промени в
имота. Ето защо установеното фактическо положение на наличието на
съсобствена между страните дворна тоалетна, обслужваща жилищата им,
следва да бъде взето предвид при разпределение на ползването на
дворното място, а евентуалното премахване на същата или изграждането
на друг санитарен възел в някое от жилищата биха съставлявали нови
обстоятелства, даващи основание да се извърши ново разпределение на
ползването.
Възможност за достъп на всички съсобственици на имота до
външната тоалетна има само при варианти втори и трети по първото
заключение на СТЕ. Според настоящия състав на съда следва да бъде
предпочетен вариант втори, тъй като предложеното с него разпределение
на ползването отговаря в по- голяма степен на притежаваната от всяка от
страните квота в съсобствеността при отчитане на равни права върху
определената за общо ползване площ. Предвид горното обжалваното
решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново
решение за разпределение на ползването съобразно вариант втори от
заключението на СТЕ.
С оглед основателността на жалбата в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените от тях разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в общ размер от
540 лв. съгласно представения списък, дължими от въззиваемата страна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262016 от 18.07.2021г., постановено по гр.д.
№19522/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с
която е било разпределено ползуването на основание чл.32, ал.2 от ЗС на
поземлен имот с идентификатор 56784.511.92, с адрес- гр. Пловдив, ул.
4
***, целият с площ от 347 кв.м., по вариант шести от заключението на
приетата съдебно- техническа експертиза, като вместо нето
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползуването на
поземлен имот с идентификатор 56784.511.92, с адрес- гр. Пловдив, ул.
***, целият с площ от 347 кв.м., по скица- проект вариант втори от
заключението на вещото лице В.К. /л.65 от първоинстанционното дело/,
прието в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на
15.01.2020г., както следва: 1. Р.И. С., ЕГН **********, да ползва дял
първи с площ от 102,99 кв.м., обединяваща площите, означени на скица-
проект вариант втори между точки №8, 7, 6, 3, 4, 5, 11, 10, 9, 8 и № 13, 15,
17, 25, 24, 23, 20, 19, 18, 13, които са оцветени в червено; 2. В.З. М., ЕГН
**********, Д.Н. М., ЕГН **********, и А.А. К., ЕГН **********, да
ползват дял втори с площ от 41,75 кв.м., означени на скица- проект
вариант втори между точки №12, 14, 16, 30, 29, 28, 27, 26, 25, 17, 15, 13, 12,
които са оцветени в синьо. 3. За общо ползване на страните се разпределя
площ от 54,25 кв.м., означени на скица- проект вариант втори между точки
№1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 12, 13, 18, 19, 20, 21, 22, 1, оцветени в зелено.
Скица- проект вариант втори от заключението на вещото лице В.К.
/л.65 от първоинстанционното дело/ да се счита за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Р.И. С., ЕГН **********, да заплати на В.З. М., ЕГН
**********, Д.Н. М., ЕГН **********, и А.А. К., ЕГН **********,
сумата от 540 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5